РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Ямбол, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
при участието на секретаря П. Г. У.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Търговско дело №
20242300900052 по описа за 2024 година
ЯОС е сезиран с исковата молба на „ЗПК Тунджа 94“ с.Паничерево, област Стара
Загора, представлявана от Председателя Н.П., с която против К. К. Ф., упражняващ
търговска дейност като ЕТ „К. Ф.“ гр.Ямбол са предявени обективно кумулативно
съединени искове – главен иск по чл.327, ал.1 ТЗ за заплащане на сумата 148 048, 80лв. –
неплатена цена на закупени от ответника стоки (сортове грозде), фактурирана с фактура
№336/01.11.2023г., както и акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата
17 554,43 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано
от 02.12.2023г. до датата на подаване на исковата молба.
Сумата по главния иск ищецът сочи, че представлява цената на продадена и
доставена от него на ответника стока (сортове грозде – мерло, памид и др.) през есента на
2023г., за която продажба е издадена фактура №336/01.11.2023г. Твърдението на ищеца е, че
в следващия месец след издаване на фактурата кооперацията е внесла дължимия ДДС в
размер на 24 674,80лв., а ответникът като купувач не е изпълнил задължението си да заплати
цената на стоката по посочената във фактурата банкова сметка, не изпълнил задължението
си и след проведени разговори и дадени обещания, като понастоящем не отговарял и на
телефонните обаждания на законния представител на ищеца.
Ответникът е депозирал писмен отговор, с които е оспорил исковете като
неоснователни с възраженията, че между страните не е сключен договор, уреждащ
изискванията при продажба на грозде и периода на плащане; че страните са постигнали
уговорка плащането на цената на гроздето да се извърши след реализацията на виното, но
гроздето (40% и 60% от него) е било пострадало от градушка, с по-нисък рандеман и това е
компрометирало качеството на виното, както и че ищецът не е отправил покани до
ответника за доброволно изпълнение. Искът за мораторна лихва е оспорен и с довода, че
неясна за ответника е базата, на която е изчислена лихвата в размер на 17 554,13лв.
В о.с.з. ищцовите претенции се поддържат от законния представител –
председателя на ищцовата кооперация и от пълномокщника адв.М., която пледира за
уважаването им и за присъждане на разноските по делото. Адв.М. представя и писмена
защита.
Редовно призован за с.з., ответникът К.Ф. в качеството му на ЕТ не се явява и не
1
се представлява.
ЯОС, след като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите
и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена фактура №336/01.11.2023г. с издател ЗПК„Тунджа-94“
с.Паничерево, Общ.Гурково и получател ответника ЕТ“К. Ф.“ гр.Ямбол, представляван от К.
К. Ф.. С фактурата ищцовата кооперация е фактурирала доставени на ЕТ стоки – грозде
„Алиготе“, „Мускат“, „Мерло“ и „Памид“ с посочени количества и единична цена, на обща
стойност 148 048,80лв. с включен ДДС. Фактурата е подписана от получателя – ответника.
Ответникът не е оспорил получаването от него на фактурираните с фактурата
количества сортове грозде и този факт е обявен от съда за безспорен и ненуждаещ се от
доказване.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в производството са предявените в обективно
съединяване осъдителни искове за незаплатена цена по договор за продажба на стоки –
грозде с посочени вид и количество, както и обезщетение за забава в размер на законната
лихва за забава върху главницата за цената на стоката, начислена за период след
настъпването на падежа, до датата на подаване на исковата молба.
За основателността на иска за главницата, необходимо е да бъде доказано
наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между страните за продажба
на стоки, реалното предаване на стоките, както и дължимата цена от купувача, получил
стоката.
По делото е безспорно, че страните са търговци по смисъла на чл. 1, ал. 1 и ал. 2
от ТЗ, с оглед извършваната от тях дейност по занятие, както и предвид
правноорганизационната им форма. С оглед на това, отношенията между тях се уреждат
както съобразно общите правила за облигационните правоотношения по ЗЗД, така и
съобразно специалните такива, съдържащи се в Търговския закон и приложими за
търговските сделки, каквато е процесната сделка по смисъла на чл. 286 ТЗ.
Основателността на иска си ищецът обосновава с наличието на сключен между
страните договор за продажба на стоки /грозде/, видът (сортовете), количеството и
стойността на които са обективирани в приложена по делото фактура, която е подписана и
приета и от получателя, и от доставчика.
Договорът за търговска продажба по своя характер е консенсуален, неформален
договор, като за установяване възникването на облигационна връзка с такъв предмет,
достатъчно е страните да са постигнали съгласие по основните му елементи, а именно
предмета на продажбата, който да е надлежно индивидуализиран и договорената цена, като
фактическото действие по предаване на стоката чрез доставката е въпрос на договорно
изпълнение и не се явява елемент от фактическия състав на търговската продажба.
Основните договорни задължения на продавача са да прехвърли собствеността на стоката и
да я предаде на купувача, а на последния да получи стоката и да плати цената й.
Константна и безпротиворечива е съдебната практика на ВКС, според която
поради консенсуалния и неформален характер на договора за търговска продажба, такава
сделка може да е оформена и чрез съставена за целта фактура. Тя съставлява доказателство
за сключването на договора, респ. – за наличието на правоотношение по договор за
търговска продажба и за породените от него права и задължения, когато в нея са посочени
страните, стоката по вид, количество и цена, както и общо дължимата цена, и е двустранно
подписана от страните по сделката – продавач и купувач. Такъв е разглежданият случай. По
делото е установено, че издадената от ищеца фактура от 01.11.2023г. е двустранно
подписана, в същата са посочени вида, количеството и цената на стоката, при което
фактурата съставлява доказателство за наличието между страните на търговски отношения –
такива, каквито се твърдят от ищеца и доказва съществуващото задължение на ищеца за
плащане цената по договора за търговска продажба. Ответникът, чиято е доказателствената
тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, не установи с ищеца да са постигнали съгласие различно от
това за продажбата на гроздето, не установи и да е платил на ищеца претендираната в
настоящето производство цена на стоките. Съобразно правилото на чл.327,ал.1 ТЗ купувачът
2
е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават
право да я получи. Нормата е диспозитивна и страните могат да се отклонят от това правило,
постигайки съгласие купувачът да заплати цената на стоката не при предаването, а в друг
определен от тях срок. Ответникът не установи заявеното с отговора на исковата молба
възражение, че дължимата по процесната фактура цена е уговорено да се плати след
производството на вино от закупеното грозде. Следователно, за да е изправен, ответникът-
купувач е следвало да заплати цената на фактурираното количество грозде при предаването
му, респ. при издаването на фактурата. Ответникът, комуто законът възлага
доказателствената тежест не установи да е извършил плащане в срок, вкл. и към момента на
подаване на исковата молба, а покана за плащане не е необходима, тъй като денят за
изпълнение е установен от закона ( чл.84, ал.1 ЗЗД, вр. с ч.327, ал.1 ТЗ). При тези данни ЯОС
счете, че с поведението си по сключения договор за търговска продажба ответникът като
купувач е неизправна страна, тъй като не е изпълнил основното си задължение да заплати
дължимата продажна цена. Поради това претенцията на ищеца за исковата сума в размер на
148 048,80лв. се прецени като изцяло основателна, доказана и следва да се уважи. Върху
главницата съдът следва да присъди и законната лихва от датата на предявяване на иска -
07.10.2024г., в каквато насока е направено искане още с исковата молба.
Като неоснователно съдът намери повдигнатото от ответника с писмения отговор
възражение за недостатъци на стоката – че закупеното грозде не отговаря на изискванията за
качество и показателите за производство на вино. Доколкото се твърди, че недостатъците са
се изразили в по-нисък рандеман и е било компрометирано качеството на виното, тези
недостатъци следва да се квалифицират като „скрити“ по смисъла на чл.324 ТЗ, поради
невъзможност да се установят при обикновен преглед на стоката, а по твърдения на
ответника са установени след производството на вино от гроздето.
Нормата на чл. 324 ТЗ предвижда, че купувачът трябва да прегледа стоката и ако
не отговаря на изискванията, да уведоми незабавно продавача, а ако купувачът не направи
това, стоката се смята одобрена като съответстваща на изискванията, освен за скрити
недостатъци. При наличие на скрити недостатъци за купувача възниква задължението
незабавно след тяхното установяване да уведоми продавача. В този смисъл е и нормата на
чл. 194, ал. 1, изр. 3-то ЗЗД. С възражението за недостатъци, които правят стоката негодна за
ползване по предназначение, ответникът по същество упражнява потестативното право по
чл. 195, ал.1 ЗЗД– да развали договора и да се освободи от задължението за плащане на
продажна цена или да иска намаляване на цената. Правото да се развали договора за
продажба на стоки е обусловено на първо място от наличието на недостатъци, които
съществено намаляват цената или годността за обикновеното или за предвиденото в
договора употребление.
Според съда по делото не се събраха каквито и да е доказателства и не се
установиха факти, които да сочат, че е налице съществено отклонение в качеството на
продадените от ищеца стоки, което отклонение да води до негодност, вкл. пълна негодност
за ползване по предназначение. На следващо място, както се посочи, купувачът е длъжен
незабавно след установяване на недостатъците да уведоми продавача, защото в противен
случай стоките се считат за одобрени. По делото не е установено от ответника той да е
уведомил ищеца за компрометирано качество на гроздето, при което съдът приема, че
възражението за недостатъци не само е недоказано, но е и несвоевременно направено,
поради което следва да се приеме, че стоката е била одобрена и в полза на ответника не е
възникнало нито правото да развали договора за продажба на стоки, респ. не е възникнало и
право да иска намаляване на цената.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Съгласно цитираната норма, при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. При договора за
търговска продажба, како се посочи, законът предвижда, че купувачът е длъжен да плати
цената при предаване на стоката, или на документите, които му дават право да я получи,
освен ако не е уговорено друго. При липса на проведено по делото доказване от страна на
ответника за „друга уговорка” между страните, касаеща момента на плащане на цената на
стоката, съдът приема, че ответникът-купувач е изпаднал в забава по отношение
задължението да плати продажната цена на стоките от датата на съставяне на процесната
3
фактура – 01.11.2023г. Ищецът претендира обезщетението от по-късна дата – 02.12.2023г.,
което е негово право. На основание чл. 162 от ГПК и с помощта на компютърна програма –
електронен калкулатор за изчисление на законната лихва за забава, съдът намира акцесорния
иск за основателен и доказан до размера на сумата 17 489,30лв. – изчисления размер на
законната лихва за забава върху главницата от 148 048,80лв. (цената на стоката с включен
ДДС) за периода 02.12.2023г.- 07.10.2024г. До този размер от 17 489,30лв. следва да се уважи
иска по чл.86 ЗЗД, а за разликата до пълния претендиран размер следва да се отхвърли.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноските, съразмерно с уважената част от иска/исковете и такива следва да му бъдат
присъдени в размер на общо 10 619,95лв. (при внесена ДТ в размер на 6 624,13лв. и
заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 4 000лв.).
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. К. Ф. от гр.******, упражняващ търговска дейност като ЕТ“К. Ф.“
със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.”Хан Тервел“№47А, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл.327, ал.1 ТЗ на ЗПК Тунджа 94“ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с.Паничерево, Община Гурково, Област Стара Загора,
представлявана от председателя Н. И. П., съдебен адресат адв. С. М.: гр.********,
Обл.*********, ул.”*******” №*, сумата 148 048,80лева (сто четиридесет и осем хиляди
четиридесет и осем лева и 0,80 стотинки) - главница за незаплатена продажна цена на
стоки по фактура №336/01.11.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
07.10.2024г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА К. К. Ф. от гр.******, упражняващ търговска дейност като ЕТ“К. Ф.“
със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.”Хан Тервел“№47А, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл.86, ал.1 ЗЗД на ЗПК Тунджа 94“ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с.Паничерево, Община Гурково, Област Стара Загора,
представлявана от председателя Н. И. П., съдебен адресат адв. С. М.: гр.********,
Обл.*******, ул.”******” №*, обезщетение за забава върху главното вземане от
148 048,80лв. за периода от 01.12.2023г. до 07.10.2024г. в размер на сумата 17 489,30лева
(седемнадесет хиляди четиристотин осемдесет и девет лева и 0,30 стотинки), като искът
за разликата над сумата 17 489,30 лева до предявения размер от 17 554,43лева ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА К. К. Ф. от гр.******, упражняващ търговска дейност като ЕТ“К. Ф.“
със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.”Хан Тервел“№47А, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЗПК Тунджа 94“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с.Паничерево, Община Гурково, Област Стара Загора, представлявана от председателя Н. И.
П., съдебен адресат адв. С. М.: гр.*********, Обл.*********, ул.”******, на основание
чл.78, ал.1 ГПК направените по делото разноски пред ЯОС в размер на 10 619,95лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
4