Мотиви към присъда по НЧХД № 2428 по описа за 2019г. на ШРС
На 15.11.2019г. е
депозирана в РС - гр.Шумен частна тъжба от А.Р.Б. от с.Добри
Войниково от гр.Шумен срещу Г.Х.О. от с.Добри Войниково във връзка с извършено от последния престъпление от частен характер
наказуемо по чл.130 ал.1 от НК, по която на 15.11.2019г. е образувано
наказателно производство от частен характер пред пъР.а
инстанция срещу Г.Х.О.. В частната
тъжба и направените в съдебно заседание уточнения се излага, че Г.Х.О. на 07.11.2019г. в с. Добри Войниково нанесъл на тъжителката удари в областта на
лицето и тялото, дърпал я за косата и я влачил по земята, с което осъществил състава на чл.130 ал.1 от НК.
С разпореждане от 15.11.2019г.
Г.Х.О. е предаден на
съд за възведеното обвинение по чл.130 ал.1 от НК.
С частната тъжба е предявен и граждански иск срещу
подсъдимия в размер на 5000
лева, представляващ обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
престъплението по чл.130 ал.1 НК, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието
07.11.2019г., до окончателното изплащане, който е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство.
В съдебно заседание повереникът на частния тъжител поддържа възведеното
обвинение, както и гражданския иск и предлага на съда да признае подсъдимия за
виновен и да му бъде наложено наказание за извършено на 08.11.2019г. деяние по
чл.130 ал.1 от НК като излага подробно доводите си за това. Моли да бъдат
уважен и гражданския иск.
Подсъдимият в хода на съдебното следствие дава обяснения.
Не оспоР.а обстоятелството, че между
тъжителката и жена му св. Р. Р. А.е възникнало спречкване, но това се е случило
не на 07.11.2019г., както се твърди в частната тъжба, а на 08.11.2019г. Не
отрича, че се намесил в създалата се ситуация между двете, но целта му била да
ги разтъР.е. Отрича да е нанасял каквито и да е удари
на тъжителката. В защитната си реч заявява, че не е виновен. Защитникът
на подсъдимия моли да бъде оправдан като излага подробни доводи, че подсъдимият не е осъществил деянието,
за което е обвинен, обсъждайки и
събраните по делото доказателства. Също така излага и довод, че на подсъдимият е вменено обвинение по чл.130
ал.1 от НК извършено на 07.11.2019г., а от събраните по делото гласни
доказателства се установявало, че се касае за 08.11.2019г. и доколкото не е
налице изменение на обвинението, подсъдимият следва да бъде оправдан. Моли да
бъде отхвърлен и предявеният граждански иск. Прави искане на основание чл.38
ал.2 от ЗА да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение, за оказаната
безплатна защита на подсъдимия.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Тъжителката А.Р.Б. живее на семейни начала със св. А. Р. А.– брат на св. Р. Р. А.,
която пък живее на семейни начала с подсъдимия Г.Х.О.. Отношенията между двете
семейства били обтегнати и между тях възниквали конфликти по различни поводи. Сутринта
на 08.11.2019г., в района на автобусната спирка в с. Добри Войниково, между
тъжителката и св. Р. Р. А.възникнало поредното словестно спречкване, което прераснало във физическа
саморазправа. Двете взаимно си крещели, бутали се и се дърпали за косите. Това
станало в присъствието на свидетелите Х. Н. Е./баба на тъжителката/, М. И. С./майка
на тъжителката/, Ф. А. И./майка на св. Р. Р.. А./,Ф.Х.З., М. Ш. С., М. П.Н., Г.
Г. Г.. Св.Ф. А. И./майка на св. Р. Р.. А./ и св. М. И. С./майка на тъжителката/
също се намесили и започнало едно бутане и дърпане между четирите жени.
Свидетелките Ф.Х.З. и М. Ш. С. се
опитали да разделят тъжителката и св. Р. Р.. А., но не успели. В един момент
към групата саморазправящи се жени се присъединил и подсъдимият, който според
показанията на Х. Н. Е.и М. И. С., нанесъл удари с юмрук в областта на лицето
на тъжителката. Според показанията на останалите те не са видели подсъдимия да
удря тъжителката, дори според св. Р. Р. А.тя е причинила телесните увреждания
на тъжителката.
Св. М. Х. Р.– кмет на с. Добри Войниково, която живеела
близо до мястото на инцидента, чула виковете на разправящите се жени и отишла
да види какво се случва. В този момент подсъдимият вече го нямало. Предупредила ги да не се
карат, след което уведомила по телефона органите на МВР. На место били
изпратени свидетелите Ц.Е. Ц. и Р.И.Р. – служители в ГООР при РУ гр.Шумен. След
разговор с тъжителката и св. Р. Р. А.и снемане на писмени обвинения, на двете съставили
протоколи за предупреждение да се въздържат от насилие една към друга.
На 08.11.2019г. тъжителката посетила СО при „МБАЛ –
Шумен“ АД гр.Шумен, където ѝ бил извършен преглед. На 11.11.2019г. била
освидетелствана от съдебен лекар и й било издадено съдебномедицинско
удостоверение №366/11.11.2019г. При извършване
на прегледа от съдебния лекар заявила,
че на 07.11.2019г. около 08.30 часа й били нанесени удари с юмруци в областта
на устата, била драскана и скубана с влачене по земята от двама мъж и жена. При
извършеният преглед са констатирани
дълбоки охлузвания по лицето, по дясната ръка в областта на лакетната става, подлигавичен
кръвоизлив на долната устна с разкъсване на лигавицата на устната като урежданията могат да бъдат получени по начин и време посочени от тъжителката. На
същата е причинено временно разстройство на здравето не опасно за живота.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на
обясненията на подсъдимата дадени в хода на съдебното следствие, показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели, както и от приложените по делото и
приети от съда писмени доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
При дела от частен характер частният тъжител повдига и поддържа
обвинението. Изложените от него твърдения следва да бъдат доказани посредством събраните в хода на съдебното
следствие доказателства. В разпоредбата на чл.81 от НПК е посочено съдържанието, което
трябва да съдържа една тъжба,
а именно същата следва да очертава
границите на обвинението, така че подсъдимото лице да разбере за
какво е било предадено на съд.
Тъжбата очертава рамката на наказателното преследване срещу подсъдимия чрез посочване на обстоятелствата на обвинението по начин, който определя
предмета на доказване от гледна
точка на извършеното престъпление и участието на подсъдимия
в него, което да гарантира осъществяване
на правото му на защита
и това именно е същността на изискванията
към формата и съдържанието на тъжбата.
Съществените белези на които трябва
да отговаря припокриват минималното съдържание, което следва да съдържа
всеки един обвинителен акт и това са място
на извършване, начин на извършване, време
на извършване на деянието.
В частната тъжба и пояснението към нея направено в съдебно заседание
тъжителката излага, че подс.Г.Х.О. на 07.11.2019г. в с. Добри Войниково ѝ нанесъл удари в областта на лицето и
тялото, дърпал я за косата и я влачил по земята,т.е. на подсъдимият е вменено
престъпление по чл.130 ал.1 от НК, извършено на 07.11.2019г. Въз основа на
изложеното в тъжбата се установява, че вмененото на подсъдимия престъпление по
чл.130 ал.1 от НК е извършено по повод възникнало между тъжителката и св. Р. Р.
А.пъР.оначално словесно
спречкване, което впоследствие
прераснало във физическа саморазправа между двете.Въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че въпросният
инцидент е станал на 08.11.2019г., а не на 07.11.2019г., както се твърди в
тъжбата.
Разпоредбата на чл.287 ал.6 от НПК допуска
възможност за изменение
на обвинението по дела от
частен характер ако на съдебното
следствие се установи съществено изменение на обстоятелствената
част. Частният тъжител не е длъжен да дава
правна квалификация, тъй като тя
се дава от
съда, но е длъжен да
посочи фактите.
До приключване на съдебното следствие от страна на тъжителя не е направено изменение относно датата на деянието
описано в тъжбата – 07.11.2019г., поради което съдът следва да обоснове
изводите си, съответно да постанови
своя съдебен акт въз основа
на заявените от тъжителя фактически
твърдения в тъжбата и събраните в тази връзка доказателства. При събраните доказателства
следва да се обоснове извод,
че датата на извършване на
деянието не е доказана, тъй като
категорично се опровергава от гласните и писмените доказателства, които в своята съвкупност и взаимовръзка налагат извод, че на
08.11.2019
г. е възникнала твърдяната от тъжителката ситуация.
Осъждането по непредявено обвинение винаги съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, гарантиращи правото на защита на
подсъдимото лице. В случая е налице нов съставомерен
елемент – датата на извършване на деянието. Не би могло да се приеме, че установените
фактическите обстоятелства, изпълващи състава на престъплението, за което е обвинен
подсъдимият, се припокриват с тези, за които му е предявено пъР.оначално фактическото обвинение с частната тъжба. Съдебната
практика на ВС и ВКС е константна и еднопосочна, че при наличието на съществено
изменение на фактическите обстоятелства, обосноваващи повдигнатото обвинение,
ако не е извършено съответното изменение на обвинението от държавното или
частното обвинение, в зависимост от процесуалния ред, по който се разглежда
наказателното дело, подсъдимият не може да бъде осъдено по неинкриминираните
нови обстоятелства. Обратното би го поставило в условията на процесуална
изненада и би довело до нарушаване на забраната подсъдимото лице да бъде
осъдено по непредявено обвинение. Неинкриминирането по надлежния процесуален
ред, предвиден в разпоредбата на чл.
287 ал. 1 или ал.
6 от НПК, на основни елементи от състава на обвинението, прави невъзможно
организирането на пълноценна защита, доколкото за подсъдимия съществува
неяснота, относно това срещу какви факти следва да се защитава. В този смисъл
следва да се отбележи, че и императивните норми на чл.
55 ал. 1 и чл.
276 ал. 3 от НПК безусловно осигуряват правото на подсъдимия да разбере в
какво се обвинява. При делата от частен характер това право се реализира чрез
връчване на подсъдимия, по реда на чл.
252 ал. 4 от НПК, на преписи от частната тъжба и от разпореждането на съда,
с което е квалифицирано съответното фактическо обвинение и е насрочено
съдебното заседание, докладване от
страна на частния тъжител
обстоятелствата включени в обвинението в началото на съдебното
следствие, при изменение на обвинението
по реда на чл.
287 ал. 6 от НПК, изрично запитване и при изразено желание за това, даване
на подсъдимия и евентуалната му защита на възможност за запознаване с
измененото обвинение и подготовка по него. Всяко неспазване на някое от тези
процесуални задължения на съда би могло да доведе до съществено накърняване на
правото на защита. ВКС приема, че нарушение на правото защита е налице, когато
"подсъдимият е осъден по непредявено му обвинение или когато е осъден по
обвинение, за което се е налагало да бъде изменено, но това не е сторено"
(Решение
№ 536 от 11.01.2010 г. на ВКС по н. д. №
563/2009 г., I н. о. на ВКС). В същия смисъл е и решение № 86/2010
г. на III н. о. на ВКС, в което е изтъкнато, че осъждането по непредявено
обвинение е лишило подсъдимото лице от възможност да изгради защитната си теза
по това обвинение, с което е било ограничено и правото му на защита, допуснато
е особено съществено процесуално нарушение и в крайна сметка е постановен незаконосъобразен
съдебен акт.
Съдът намира за относимо към
настоящия казус и ТР № 57/1984 г. на ВС
по приложението на чл.
285 (стар, отм. ДВ, бр. 86/28.10.2005 г.) от НПК. Същото не е изгубило
значението си, доколкото в актуалния чл. 287
от НПК смислово са възпроизведени хипотезите на тогава действащия чл. 285 ал. 1 т. 1 и ал. 2 - ал. 5 (редакция ДВ, бр.
28/1982 г.), адаптирани към правилата на новата съдебна процедура. В ТР е посочено,
че изменение на обвинението е налице, когато на съдебното следствие се
установят обстоятелства, които имат значение за определяне фактическия състав
на престъплението, но не са посочени в обвинителния акт и по тях подсъдимият не
се е защитавал, защото не са му били предявени по надлежния процесуален ред.
Също така, изменението е съществено, когато установените на съдебното следствие
нови обстоятелства изменят фактическия състав на описаното деяние, за което
подсъдимият е бил предаден на съд, и сочат на основание за прилагане на закон
за същото, еднакво, по-леко или по-тежко наказуемо престъпление, по което той
не се е защитавал. В разглеждания случай, обстоятелството, че инцидентът е
възникнал не на 07.11.2019г., а на 08.11.2019г. се явява ново обстоятелство,
което не е посочено в частната тъжба и изменя фактическия състав на описаното в
нея престъпление и спрямо което подсъдимият не се е защитавал, защото не му е
било предявено по надлежния процесуален ред. В този смисъл са и Решение № 250 от 23.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 657/2015
г., III н. о. и Решение № 378
от 1.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1364/2015 г., III н. о.,. на ВКС, в които е посочено, че иницииращият съдебното
производство акт определя рамките на обвинението и съдът е длъжен да се
произнесе с присъдата си дали подсъдимото лице е извършило посоченото в него
престъпление. Произнасяне по други фактически и юридически параметри на
престъпление, невъзпроизведени в сезиращия съда акт, е възможно само когато е
направено изменение на обвинението по реда на чл. 287
от НПК. В противен случай, при надлежно непредявяване на същите на
подсъдимия, е ограничено съществено процесуалното му право на защита, тъй като
е лишен от възможността да даде обяснения, да посочи и изиска доказателства или
да предприеме друго процесуално поведение. Именно поради това и на
основание чл.304 от НПК подсъдимият следва да бъде признат по така възведеното обвинение за невинен и
оправдан.
Съгласно чл.190 ал.1 от НПК, когато подсъдимят
бъде признат за невинен разноските по дела образувани по тъжба на пострадалия,
се възлагат на частния тъжител. В конкретният случай от страна на защитника на
подсъдимия – адв. Д. М. е направено искане
тъжителката да бъде осъдена да му заплати адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, за оказана безплатна адвокатска
помощ при условията на чл. 38 ал.
1 т. 2 от ЗАдв.
Предвид постановяването на оправдателна присъда искането на защитника се явява основателно, поради което съдът осъди А.Р.Б. да заплати на адв.Д. С. М. от АК
гр.София, личен номер на адвокат ********** сумата от 300 лв., представляваща
възнаграждение за защита при условията на чл. 38 ал. 1
т. 2 от ЗАдв.
Водим от горното и на основание чл.304 от НПК, съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: