РЕШЕНИЕ
№ 2295
гр. Бургас, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20212120105595 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ”Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявана от А. Ч. Д. и Н. Г. С. против Д. В.
В., ЕГН ********** от *** за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца по
договор за потребителски кредит от 23.10.2019г. сумата от 896.72 лева главница, сумата от
93.48 лева договорна лихва за периода от 25.12.2019г. до 25.12.2020г., сумата от 122.87 лева
обезщетение за забава за периода от 25.12.2019г. до 07.01.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението по чл.417 ГПК до изплащането.
Твърди се в исковата молба, че между страните е бил сключен договор за
потребителски кредит от 23.10.2019г. за сумата от 959 лева, която сума е била усвоена от
ответника, чрез превеждането й по сметка на продавача на стоката, закупена от потребителя.
Общото крайно задължение по договора възлиза на 1066.37 лева, която сума е следвало да се
заплати на 14 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва. Към момента
крайният падеж за плащане е вече настъпил, като са останали неплатени посочените суми.
Моли се за уважаване на исковете.
Исковете са по чл.422 ГПК, чл.430, ал.1 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът чрез особения си представител е подал отговор в срока по чл.131 ГПК,
с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Не е ясно дали има извършени
плащания, освен това декларацията за получаване на стоката е подписана заедно с договора,
т.е. преди получаването. Така се поражда съмнение дали стоката действително е получена от
ответника. Липсва извлечение от открита на името на ответника банкова сметка, по която
може да се разбере дали има извършени плащания.
Предвид доказателствата и закона, съдът намира следното:
Бил е сключен между “Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Д. В. В. договор за потребителски
кредит № ***/23.10.2019г., по силата на който кредиторът е предоставил на ответника
кредит от 959 лева, който е трябвало да се заплати на 14 броя месечни вноски. Кредитът е
1
във връзка със закупуване на стока от страна на ответника, като цената на стоките се
заплаща от ищеца-кредитор по сметка на продавача на стоката /чл.7.2.1 от договора/, а след
това сумата като кредит подлежи на връщане. Месечната погасителна вноска е 76.17 лева и
съставлява изплащане на главницата, ведно с добавка, съставляваща печалба на кредитора.
Общата стойност на плащанията възлиза на 1066.37 лева. Уговорено е, че ГПР е 18.58%, а
лихвата възлиза на 17.37%. Според погасителния план, падежът на последната вноска е
25.12.2020г.
Видно от данните по делото, кредиторът е изпълнил задълженията си по договора.
В текста на самия договор, след подписите е направена декларация от потребителя, че е
получил стоката, описана в чл.8 от договора, от продавача на стоката. Декларацията също е
подписана от потребителя. Налична е фактура № **********/23.10.2019г., т.е. издадена в
деня на сключване на договора, от доставчика *** АД, с получател Д. В. В., за закупен
телевизор от магазин *** за сумата от 959 лева с ДДС. Посочено е във фактурата, че сумата
се плаща с TBI Кредит, като стоката е получена на 23.10.2019г. Фактурата е подписана от
получателя, който така е потвърдил записаните в нея обстоятелства. Изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза е дала заключение, че ищецът е заплатил на *** АД
сумата от 959 лева за закупен телевизор, с платежно нареждане от 24.10.2019г. Ето защо е
неоснователно възражението на ответника, че няма яснота дали стоката действително е
получена от ответника. Съдът приема, че тя е получена, тъй като такова е изричното
деклариране на ответника в договора за потребителски кредит, освен това той е подписал и
фактурата, в която също е записано, че стоката е получена на 23.10.2019г. Кредиторът е
заплатил с платежно нареждане цената на стоката в полза на магазина, от който тя е купена.
С предаването на стоката в държане на купувача и с плащането й на продавача, кредиторът
е изпълнил своите задължения по потребителския кредит.
Според експертизата, по договора ответникът е заплатил единствено сумата от
77.10 лева, на 16.12.2019г. След това не са извършвани плащания. Към 21.01.2021г.,
завеждане на заповедното дело, остават неплатени и дължими 896.72 лева главница и 93.48
лева договорна лихва. На места в експертизата е записано, че главницата е 869.72 лева, но
това е явно грешка, а правилната сума от 896.72 лева е видна от таблицата. Мораторната
лихва за периода от 25.11.2019г. до 07.01.2021г. се равнява на 122.36 лева.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал.1, т.7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им
влече нищожност на сключения договор. В случая БРС намира, че договорът отговаря на
изискванията на закона, поради което не е нищожен. Не е нищожна и клаузата за размера на
договорната лихва, тъй като този размер е част от ГПР, който от своя страна е по-малък от
50%, т.е. спазен е ЗПК.
БРС съобразява, че според съдържанието на договора последната погасителна
вноска е с падеж на 25.12.2020г. Следователно вземанията на кредитора са изцяло
падежирали преди завеждане на заповедното дело, поради което е постановено издаването
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за тези суми. Настъпването на
падежа на плащане на вноските прави дълга изискуем, поради което искът се доказва в
своето основание. Размерът му се установява от изготвената експертиза. Ето защо искът по
чл.422 ГПК е основателен и доказан. Дългът е изцяло изискуем към настоящия момент, като
според експертизата се дължи 896.72 лева за главница, 93.48 лева за възнаградителна лихва
и 122.36 лева мораторна лихва за периода от 25.11.2019г. до 07.01.2021г. /с исковата молба
се претендира друг период, а именно от 25.12.2019г. до 07.01.2021г./. Следва решение, с
2
което се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 896.72 лева за
главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащането, сумата от
93.48 лева за възнаградителна лихва и сумата от 122.36 лева лихва за забава за периода от
25.12.2019г. до 07.01.2021г., като се отхвърли искът за тази лихва за горницата над 122.36
лева до 122.87 лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в исковото производство от 604.72 лева и разноски в заповедното дело от
74.97 лева.
По изложените съображения, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. В. В., ЕГН ********** от ***, че
дължи на ”Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от А. Ч. Д. и Н. Г. С. сумата от 896.72 лева /осемстотин деветдесет и шест
лева и седемдесет и две стотинки/ главница, дължима по договор за потребителски кредит
№ ***/23.10.2019г., сумата от 93.48 лева /деветдесет и три лева и четиридесет и осем
стотинки/ договорна възнаградителна лихва за периода от 25.12.2019г. до 25.12.2020г.,
сумата от 122.36 лева /сто двадесет и два лева и тридесет и шест стотинки/ обезщетение за
забава за периода от 25.12.2019г. до 07.01.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 21.01.2021г. до окончателното
изплащане, което вземане е предмет на заповед за изпълнение № ***г. на БРС по ч. гр. дело
№ ***г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 122.36 лева обезщетение за забава до
122.87 лева.
ОСЪЖДА Д. В. В., ЕГН ********** от ***, да заплати на ”Ти Би Ай Банк” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от А. Ч. Д. и Н. Г. С.
сумата от 604.72 лева /шестстотин и четири лева и седемдесет и две стотинки/ разноски в
исковото производство и сумата от 74.97 лева /седемдесет и четири лева и деветдесет и
седем стотинки/ разноски по заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: (п)
3