О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №

 

гр.Сливен, 31.05.2019г.

 

 

Сливенският окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЙОРДАНОВА

 

като разгледа докладваното от председателя Мая Йорданова ЧНД № 240 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

 

          Производството е образувано по жалба от В.К.К. против постановление от 17.01.2019г. на ОП гр.Сливен, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 878/2017г. по описа на РУ Нова Загора, вх.№ 4922/2017г., пор.№ 298/2017г. по описа на ОП - Сливен.

          В жалбата се твърди, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не можело да се направи еднозначен, категоричен и безспорен извод за виновността на водача, както не е разкрита обективната истина по делото. Посочват се противоречия в мотивите на прокурора, касаещи от една страна, че се приема за доказано по категоричен начин от заключението на вещото лице У., че по автобуса няма възникнали технически неизправности, а  после се посочва, че същото това заключение се изключва от доказателствената съвкупност. Твърди се, че по делото няма доказателства за изправността на МПС в момента на настъпване на ПТП на 12.12.2017г. По този начин било недопустимо акт за прекратяване на наказателно производство да почива само на предположения или на доказателства, за които не става ясно дали са кредитирани. Сочи се, че скоростомерът на автобуса е блокирал в момента на удара на 86 км/час, което било сигурен факт за скоростта в момента на удара на самото ПТП. Следвало е ако посочената скорост на автобуса в експертизите се разминава от показанията на скоростомера, то това да се обсъди в мотивите на постановлението и да се посочи защо се дава вяра на експертното заключение. Посочва се, че ако в авто-техническите експертизи са приели показанията на тахошайбата, то защо има разлика между показанията на тахошайбата и скоростомера и как тези разлика са спомогнали на експертите да заключат, че МПС е изправно. Твърди се, че има около 10 км/час разлика между скоростите, отчетени от скоростомера и тахошайбата, и при тази разлика, може ли водачът К., при по-ниската скорост, да вземе безопасно завоя, където е станало ПТП. Твърди се, че е следвало да се изследва въпросът и да се изясни действителната скорост и евентуално наличие на обективна невъзможност на водача да узнае действителната скорост на движението си, тъй като скоростта е единствената причина за настъпване на ПТП, според ОП Сливен. Сочи се, че пет пъти автобусът е развил скорост от 102 км/час до 106 км/час, а има ограничител на скоростта до 100 км/час. Посочва се, че не са обсъждани свидетелските показания, че асфалтът е бил покрит с лед и наличието на т.нар.“черен лед“, който не може да се възприеме визуално от водача, е част от условията, посочени в чл.20 ал.2 от ЗДвП, за избор на скорост при управлението на МПС. Иска се да се отмени атакуваното постановление и делото да се върне за допълнително разследване. При това разследване се иска да се направи нов, повторен, подробен оглед на автобуса и да се назначи и изготви авто-техническа експертиза на автобуса с оглед техническата му изправност и това, че въпреки че водачът е задействал кормилната и спирачната уредба, същите да не са реагирали и затова автобусът да е продължил движението си по права линия, вместо да следва кривата на завоя. Иска се да се назначи повторна допълнителна техническа експертиза, която да отговори на въпроса при положение, че автобусът има ограничител на скоростта, възможно ли е на няколко пъти да развие скорост от 102 км/час до 106 км/час. Иска се извършване на следствен експеримент за установяване на начало и край на завоя, радиуса му, критичната скорост на автобуса. След извършване на експеримента се иска да се назначи повторна тройна авто-техническа експертиза, която да отговори на посочени в жалбата въпроси, свързани с напускане на автобуса на дясната лента за движение – преди началото на завоя ли е или в самото му начало, както и ако на пътя е имало „черен лед“, по какъв начин това е допринесло за настъпване на ПТП и да се опиша подробно механизмът на ПТП. 

Жалбата е депозирана в предвидения седемдневен срок от получаването на преписа на постановлението за прекратяване на ОП – Сливен, съгласно чл.243 ал.3 от НПК, подадена е от процесуално легитимирана страна, което я прави допустима, но разгледана по същество жалбата е неоснователна.

          Съдът въз основа на събраните доказателства, като взе предвид изложените в жалбата доводи и съображения и провери правилността на атакуваното постановление, направи следните фактически и правни изводи.

Досъдебното производство№ 878/2017г. по описа на РУ Нова Загора, вх.№ 4922/2017г., пор.№ 298/2017г. по описа на ОП - Сливен, е образувано на 12.12.2017г. за престъпление по чл.343 ал.3, вр.чл.342 ал.1 от НК, за това че на 12.12.2017г. на км 4+500 на път ІІІ-5503, в землището на с.Еленово, общ.Нова Загора, при управление на МПС нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на Г.С.К., ЕГН **********, и на К. И.И., ЕГН **********, двамата от гр.Ямбол.

С постановление от 17.01.2019г. досъдебното производство е било прекратено от наблюдаващия прокурор при ОП Сливен, на основание чл.243 ал.1 т.1, вр. чл.24 ал.1 т.4 от НПК. В постановлението си прокурорът е приел, че техническите причини довели до настъпването на конкретното ПТП са нарушаване изискванията на чл.20 ал.2 от ЗДвП, съгласно който „Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, както и нарушаването на разпоредбата на чл.21 ал.1 от Закона, съгласно която при избиране на скоростта на движение на водача на ППС категория С, D е забранено да превишава максимално допустимата скорост на движение в извън населени места от 80 км/час. Представителят на държавното обвинение е приел, че от заключението на тройната съдебна авто-техническа експертиза е установено, че скоростта на движение на автобуса непосредствено преди настъпването на удара е била 96 км/час. При така избраната скорост на движение пострадалият К. сам се е поставил в техническа невъзможност да предотврати настъпването на пътно-транспортното произшествие, доколкото скоростта не е била съобразена с радиуса на завоя. Пътно-транспортното произшествие не би настъпило, ако водачът е управлявал автомобила с разрешената максимална скорост извън населено място за тази категория превозни средства – 80 км/час, тъй като съобразените с радиуса на завоя, с коефициента на напречно сечение, със земното ускорение и с ъгъла на напречния наклон изчисления, сочат, че критичната скорост на движение на автобуса в този конкретен завой е 81.11 км/час. По този начин се прави извод, че техническите причини довели до настъпване на ПТП са несъобразената скорост на движение спрямо радиуса на завоя. Прокурорът е посочил, че това заключение относно скоростта на движение на автобуса се  подкрепя и от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза на тахографа и тахошайбата  на автобуса. Според отразените на тахошайбата данни автобусът е с начален час на тръгване 05.58 часа на 12.12.2017г. и до момента на настъпване на ПТП в 06.40 часа е изминал 44 км, като непосредствено преди настъпване на ПТП-то в 06.40 часа автобусът се е движил със скорост 96 км/час и в интервала от 06.10 часа до 06.35 часа автобусът пет пъти се движил със скорост между 102 км/час и 106 км/час.

В постановлението на ОП Сливен е прието, че категорично и безспорно по делото е установено, че не са налице данни за внезапна техническа неизправност в превозното средство, която да е довела до настъпването на ПТП-то. Посочено е, че в конкретния случай не е и налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. ПТП не е възникнало в резултат на появили се препятствия по пътя, а препятствията на пътя, посочени от свид.З.М., са били след мястото, на което е бил обърнатия автобус и са в резултат на настъпилото ПТП, като не са го предизвикали.

В хода на разследването от фактическа страна е установено следното:

Постр.Г.С.К. и постр.К. И. *** със съпругите си. Постр.К. бил правоспособен водач на МПС от 1980г. и притежавал свидетелство за управление на МПС № *********, кат.С,D,Е, валидно до 11.06.2020г. През последните няколко години работел като водач на автобус в „Дичони“ ЕООД Ямбол с управител и собственик свид.Д.Г.. Основната дейност на дружеството е превоз на пътниците със собствени автобуси по линията Ямбол-София, Стралджа-София, както и извършване на превоз по договор с други дружества, като за това дружеството притежавало лиценз. По силата на такъв договор дружеството извършвало превоз на работници от „НЕК“ ЕАД, предприятие „Язовири и каскади“.

Постр.К. управлявал в дружеството автобус марка Мерцедес, но около месец преди настъпване на процесното ПТП му бил предоставен за управление по-нов автобус от същата марка, а именно автобус „Мерцедес Туризмо“ с рег.№ У 77 17 АК, който бил закупен през 2005г. На 26.10.2017г. автобусът преминал преглед за техническа изправност, с което бил допуснат да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване.

На 12.12.2017г. постр.К. излязъл рано сутринта за работа, тъй като му предстоял поредният курс при който извозвал работници до „ТЕЦ Марица Изток 2“ по маршрут Ямбол-с.Болярско-с.Бояджик-с.Златаре-с.Еленово-с.Сокол-с.Радево-с.Млекарево- „ТЕЦ Марица Изток 2“. По утвърдена от години практика в дружеството, сутринта на 12.12.2017г., постр.К. присъствал на задължителния технически преглед на автобуса, който се извършвал ежедневно преди напускането на гаража от превозното средство. В този ден прегледът бил извършен от свид.С.С., като при прегледа на ходовата част, спирачната и кормилната системи на автобуса не констатирал недостатъци. Констатациите от извършения преглед били отразени в нарочен журнал, в който се подписал и постр.К.. Бил извършен от свид.С. и тест за употреба на алкохол на водача К., който дал отрицателна проба. Резултатът от теста също бил записан в журнала.

След извършения технически преглед на автобуса, същият управляван от постр.К. потеглил от гаража на дружеството около 06.00 часа. На няколко пъти автобусът спирал в гр.Ямбол и населените места по маршрута му, за да се качат работниците. Така към момента на настъпване на ПТП-то в автобуса освен водача пътували 24 работници. Сред тях бил и постр.К. И., който работел в „НЕК“ ЕАД, Предприятие „Язовири и каскади“ на длъжност „Монтьор, ремонт и поддържане на машини и оборудване на ХЕС и шофьор“, съгласно трудов договор № 139949/07.06.2010г. Малко след 06.35 часа на 12.12.2017г. автобусът напуснал с.Еленово, движейки се по път ІІІ-5503. В часовия интервал от 06.00 часа до 07.00 часа на 12.12.2017г. минималната температура на въздуха била минус 3.2 градуса, относителната влажност на въздуха 82%, западен вятър 6 м/сек, слана. При тази обстановка, на излизане от с.Еленово, общ.Нова Загора, управляваният от постр.К. автобус, изпреварил движещ се в същата посоча лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег.№ СН 61 96 АК, в която се намирало семейството на свид.З.М., а автомобилът бил управляван от съпругата му – свид.Р.М.. Освен лекият автомобил и автобусът, на пътното платно нямало други пътни превозни средства, като автобусът се движел с висока скорост.

На км 4+500 на път ІІІ-5503, навлизайки в зоната на десен завой, при влажна и на места мокра пътна настилка, управляваният от постр.К. автобус със скорост 96 км/час, напуснал лентата си за движение, пресякъл непрекъснатата разделителна линия и лентата за насрещно движение. В резултат на високата скорост автобусът се преобърнал върху лявата си странична повърхност, като последвало плъзгане по банкета и лявата канавка по лявата странична повърхност на автобуса в продължение на около 27 метра, след което последвал челен удар в крайпътно дърво. В резултат на удара автобусът преустановил движението си. Ударът бил в областта на предницата на автобуса, челното стъкло и рамката на автобуса.

Малко след преобръщането на автобуса покрай него минал лекият автомобил, управляван от свид.М.. На около 15 метра след обърнатия автобус свид.М. усетил силен удар по ходовата част на автомобила, поради което спрели. Свид.М. излязъл от автомобила и видял голяма буца асфалт и дълго желязо, като чул стонове и осветил с фенерче назад. Тогава видял обърнатият на лявата си страна автобус и се затичал да помогне на пътниците. Видял, че двама, трима от пътуващите в автобуса вече били излезли, а от задната част на автобуса продължавали да излизат други. Съобщил на тел.112 за възникналото ПТП. В резултат на сигнала на тел.112 първи на място се отзовали служителите на пожарна безопасност и медицински екипи. Ранените били откарани с линейки и била констатирана смъртта на водача на автобуса - постр.К. и смъртта на един от пътниците в автобуса - постр.И..

Безспорно е установено от заключението на съдебно-медицинската експертиза, че непосредствена причина за настъпването на смъртта на постр.Г. К. е тежкото коматозно състояние, в което е изпаднал вследствие на тежката черепно-мозъчна травма и тежкото шоково състояние, в което постр.К. изпаднал вследствие множествените травми в областта на главата и гръдния кош. Сами по себе си всяко от нараняванията било смъртоносно, както уврежданията в областта на главата, така и тези в областта на гръдния кош. Установено е, че описаните увреждания са получени в резултат на удар със значителна сила на тялото на пострадалия в крайпътното  дърво, в резултат на който са и масивните разкъсно-контузни наранявания в областта на меките черепни покривки и натрошаващи счупвания на черепните кости. Установените увреждания на мозъка са несъвместими с живота и настъпването на смъртта на пострадалия била неизбежна и неминуема. Уврежданията били тежки, съчетани с обхващане на няколко области на тялото, със засягане на жизнено важни органи и системи.

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, непосредствена причина за настъпването на смъртта на постр.К. И. е тежкото шоково състояние, в което е изпаднал вследствие множествените травми в областта на главата, гръдния кош, белите дробове, корема и коремните органи, и изпадането му в състояние на дълбока кома вследствие на черепно-мозъчната травма. Сами по себе си всяко от нараняванията било смъртоносно, както уврежданията в областта на главата, така и тези в областта на гръдния кош и корема. Настъпването на смъртта било неизбежно и неминуемо.

Смъртта на двамата пострадали се дължи на получените тежки травматични увреждания при възникналото ПТП и настъпилите усложнения. Описаните травми и настъпилата смърт са пряка и непосредствена последица от възникналото ПТП.

Останалите пътници в автобуса, а именно свидетелите Д. А. П., Г. Й. Г., К. Г. С., Х.С. Ч., Р. П. С. и Д. М. И., видно от изготвените съдебно-медицински експертизи, са получили в резултат на настъпилото ПТП по-леки наранявания, квалифицирани като „временно разстройство на здравето неопасно за живота“, а постр.П. и постр.Ч. - освен „временно разстройство на здравето неопасно за живота“ и „болки и страдания“.

Свид.С.Д.П. в резултат на настъпилото ПТП е получил наранявания, които се характеризират като лека телесна повреда, както и косо счупване на тялото на пета метакарпална кост с незначителна дислокация на костните фрагменти, довели до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник, което се характеризира като средна телесна повреда, видно от назначената и изготвена съдебно-медицинска експертиза.

Установено е от заключението по изготвената тройна съдебна авто-техническа експертиза, че скоростта на движение на автобуса непосредствено преди настъпването на удара е била 96 км/час. По този начин водачът на автобуса Г. К. сам се е поставил в техническа невъзможност да предотврати настъпването на ПТП-то, доколкото скоростта не е била съобразена с радиуса на завоя. От заключението по тази експертиза се установява, че ПТП-то не би настъпило, ако водачът управлявал превозното средство с разрешената максимална скорост извън населено място за тази категория превозни средства, а именно 80 км/час. Изчислено е, че съобразно с радиуса на завоя, с коефициента на напречно сечение, със земното ускорение и с ъгъла на напречния наклон, критичната скорост на движение на автобуса в този конкретен завой е 81.11 км/час.

Установено е от заключението на допълнителната АТЕ на вещото лице У. /л.553-л.558, т.ІІІ от ДП/, че е извършен оглед на автобуса и са събрани обективни находки, отразени в протокола за оглед, и не са налице данни за възникнала внезапна техническа неизправност, която да е довела до настъпване на ПТП, а напускането на платното за движение от автобуса е резултат от конкретни действия на водача при управлението, подбора на скоростта и характера на пътната настилка, с релефа на местността. Установено е, че непосредствено преди ПТП автобусът е бил технически изправен и настъпилите деформации по него са в резултат от прехода на автобуса през лявата канавка и настъпилото преобръщане с последващ удар в дървото. Описаните увреждания по автобуса в огледния протокол не влияят на констатираните технически причини, довели до настъпване на ПТП.

Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза на тахографа и тахошайбата на автобуса, е че е бил монтиран в автобуса тахограф марка Simens VDO сериен номер 01906535, с поставена в него тахошайба Made in Europe; от 0 до 125 км/час. Според отразените на тахошайбата данни автобусът е с начален час на тръгване 05.58 часа на 12.12.2017г. и до момента на настъпване на ПТП-то в 06.40 часа е изминал 44 км. Непосредствено преди настъпване на ПТП в 06.40 часа автобусът се движел със скорост 96 км/час, като в интервала от 06.10 часа до 06.35 часа автобусът пет пъти се движил със скорост между 102 км/час и 106 км/час.

          Така установената и описана в постановлението за прекратяване фактическа обстановка, настоящия състав на съда споделя напълно. Въз основа на приетите фактически обстоятелства, прокурорът в постановлението си е направил правилни правни изводи, че следва да прекрати наказателното производство, водено за престъпление по чл.343 ал.1 от НК на основание чл.243 ал.1 т.1, вр.чл.24 ал.1 т.4 от НПК, т.е. поради това, че деецът е починал. До тези изводи прокурорът е стигнал след проведено продължително разследване по досъдебното производство. Безспорно е установено, че на 12.12.2017г. постр.Г.С.К. е управлявал автобус „Мерцедес Туризмо“ с рег.№ У 77 17 АК по определен маршрут и е превозвал работници до „ТЕЦ Марица Изток 2“ по силата на сключен договор. Сутринта на същата дата, преди да потегли за осъществяване на курса си, автобусът преминал технически преглед и потеглил в 05.58 часа. Водачът на автобуса – постр.К. бил изпробван и за алкохол, като резултата бил отрицателен. Тези безспорно и категорични обстоятелства се потвърждават от разпита на свид.С.С., извършил техническия преглед на автобуса, както и от приложените документи по делото, а именно дневник за регистриране и водене на отчет на извършените предпътни технически прегледи на ППС, в който са се подписали свид.С. и водачът К. /л.606, т.ІІІ от ДП/. Бил извършен обстоен и детайлен преглед на автобуса и не били констатирани никакви неизправност, като самият преглед се извършил в присъствие на водача, в случая постр.К.. Техническо състояние на автобуса и по-конкретно обстоятелството, че същият е изправен се установяват и от заключението по назначената съдебно авто-техническа експертиза /л.552-558, т.ІІІ от ДП, озаглавена допълнителна АТЕ/, която се основава на извършения оглед, събраните обективни находки, отразени в протокола за оглед на ПТП от 12.12.2017г. с приложен фотоалбум към него. При огледа на ПТП е извършен оглед и на автобуса, като констатациите обективно и надлежно са отразени в протокола за оглед на местопроизшествие. Съобразно този извършен оглед не са костатирани данни за възникнало внезапна техническа неизправност на автобуса, която да е довела до възникване на процесното ПТП. Непосредствено преди произшествието автобусът е бил технически изправен, а настъпилите деформации по него били в резултат от прехода на автобуса през лявата канавка и настъпилото преобръщане с последващ удар в крайпътно дърво, т.е. в резултата на настъпилото ПТП. Описаните увреждания на автобуса не влияят на техническите причини, довели до настъпване на ПТП. Нещо повече, автобусът е технически изправен, преминал е периодичен технически преглед на 26.10.2017г., валиден до 26.04.2018г., както и допълнителен преглед за проверка на оборудването му, което го прави годен да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване.

Тук е мястото и съдът е длъжен да отбележи, че неправилно и погрешно е посочено в жалбата, депозирана от В.К., че е налице противоречие в постановлението на ОП Сливен за прекратяване на наказателното производство, касателно изготвените заключения по назначените на вещото лице У. експертизи. Наведените доводи в тази насока са неоснователни. Съдът не констатира такива противоречия. В атакуваното постановление, наблюдаващият прокурор е отразил, че не кредитира заключенията на вещото лице У. изготвил двете АТЕ, намиращи се от л.511 до л.520 и от л.521 до л.530, том ІІ от ДП, като е посочил аргументи за това, които настоящият съд напълно споделя. Малко по-горе в изложението си е посочил, че не са налице данни за внезапна техническа неизправност в автобуса, която да е довела до настъпването на ПТП, видно от свидетелските показания, документите по делото и категоричното заключение на вещото лице, извършило първоначалния оглед на автобуса. Това категорично заключение е изготвено от вещото лице У., намира се на л.553-л.558, т.ІІІ от ДП и е различно от другите две заключения на вещото лице У., които прокурорът е изключил от доказателствения материал по делото. По този начин съдът намира, че най-малкото е некоректно отразеното в жалбата на В. К., противоречие в мотивите на прокурора или е недобро разбиране на материята и съответно недобър прочит на доказателствата по делото. Неоснователно е наведеното в жалбата противоречие, тъй като извеждането на извода на прокурора в постановлението, че автобусът е бил изправен технически се дължи и на констатациите от цененото заключение на вещото лице, изготвил заключение № 306000-7948/07.08.2018г., което съдът намира, че следва да се кредитира като безпротиворечиво, ясно, точно, съответстващо и на останалите документи по делото, касаещи техническата изправност на автобуса, като на същото е дадена вяра и от прокурора. Следва да се отбележи,че вещото лице е присъствало и при извършеният оглед на ПТП на 12.12.2017г., при който е бил извършен и оглед на автобуса. Констатациите са обективирани в протокола за оглед на местопроизшествие и съдът няма съмнение в тяхната истинност и обективност. Действията по оглед на местопроизшествието, вкл. и оглед на автобуса, са извършени от надлежен орган в присъствието на поемни лица, експерти, специалисти и технически помощници, като в протокола са отразени данните за пътната обстановка, намерените следи, деформациите по автобуса и техническото му състояние. Нещо повече, в кориците на делото се намират три заключения на вещото лице У., като две от тях са изключени от доказателствената съвкупност, а въпросът свързан с техническото състояние на автобуса е отразен в третото заключение на вещото лице У., на което правилно се дава вяра в мотивите на постановлението и се извеждат изводи за техническата изправност на автобуса преди произшествието. Така соченото в жалбата на наследниците на постр.К. – съпругата му В.К., че акта за прекратяване на наказателното производство почива само на предположения и на доказателства, които са изготвени на базата на тези предположения или на доказателства, за които не става ясно дали са кредитирани, е неоснователно и неправилно, в противоречие на всички събрани и ценени доказателства по делото, които изрично са посочени в атакуваното постановление за прекратяване на наказателното производство.  

Съдът е длъжен да отбележи, че в огледния протокол е отразено, че автобусът е откаран на съхранение в база КАТ Сливен същия ден /л.12, т.І от ДП/, като с постановление органа на досъдебното производство е възложил репатриране на процесния автобус до паркинг на сектор ПП при ОД МВР Сливен. Автобусът е откаран на паркинга и за извършената техническа услуга – репатриране на автобуса, има издадена съответна фактура. След това с приемно-предавателен протокол, на 20.01.2018г. разследващият полицай е предал на МОЛ при ОД МВР Сливен за отговорно пазене автобусът. Автобусът е откаран със специализиран автомобил от лицензиран превозвач до паркинг на сектор ПП при ОД МВР Сливен, където е оставен на съхранение. Самото прехвърляне на отговорно пазене на МОЛ при ОД МВР Сливен от разследващия орган е извършено на 20.01.2018г. със съответен документ /л.58, т.І от ДП/. По този начин не буди съмнение обстоятелството къде се е намирал автобусът от 12.12.2017г. до 20.01.2018г., изложено в жалбата на В.К.К., съпруга на постр.Г. К.. Неоснователно е наведеното в жалбата й, че не е ясно къде се е намирал автобусът в този период, което недвусмислено от приложените по делото документи, някои от които цитирани от съда, намиращи се в том І от ДП, еднозначно и точно определят местонахождението на процесния автобус, до което е репатриран, непосредствено след катастрофата.

Наведеното в жалбата относно скоростта на движение на автобуса преди настъпване на ПТП, съдът счита, че са правилни изводите в атакуваното постановление относно скоростта на движение на автобуса преди катастрофата, че същата е безспорно и категорично установена в размер на 96 км/час. Тази скорост еднозначно и точно е определена в заключението по назначената тройна АТЕ, чието заключение правилно е кредитирано в постановлението на ОП Сливен. Това заключение кореспондира и със заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза /л.508, т.ІІ от ДП/ на тахографа и тахашайбата на автобуса, която констатира скорост на движение на автобуса, непосредствено преди ПТП, според показанията на тахошайбата, в размер на 96 км/час. Обстоятелството, че скоростомерът на автобусът е блокирал на 86 км/час е ирелевантно за определяне на скоростта на автобуса преди ПТП. Затова не следва да се дава вяра и да се цени показанието на скоростомера на автобуса. Нещо повече, разрешената скорост на движение на автобуса, в този пътен участък е 80 км/час, съобразно разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП /на водача на пътно превозно средство кат.С,D е забранено да превишава максимално допустимата скорост на движение извън населено място от 80 км/час/, като водачът на автобуса е бил длъжен да не я превишава /скоростомерът е блокирал на скорост 86 км/час, която също е над разрешената скорост на движение на автобуса/.

Действително отговаря на истината изложеното в жалбата, че в интервала от 06.10 часа до 06.35 часа автобусът се е движил пет пъти със скорост между 102 км/час и 106 км/час, но това е преди настъпването на катастрофата, като е установено, че в 06.40 часа е края на шофирането /показания на тахошайбата/. Това обстоятелство не може да обоснове извод, че показанията на тахошайбата не отговарят на истината, защото установеното от нейните показания се подкрепя и от заключението на тройната АТЕ, при която е изчислена същата скорост на движение на автобуса преди катастрофата, базираща се на изчисления и експертни изследвания, които са безпристрастни, точни, научно доказани, безпротиворечиви и основаващи се на обективните находки по делото, отразени в огледния протокол.

Наведеното в жалбата, че не е взето под внимание наличието на лед по асфалта също е неоснователно. В постановлението са отразени данните от приложената метеорологична справка, в която е посочено, че в конкретния район, където е станало ПТП, на 12.12.2017г. в часовия интервал между 06.00-07.00 часа е имало слана, минималната температура е била минус 3.2 градуса, среднощната температура 2.2 градуса, относителната влажност на въздуха 82% и западен вятър 6 м/сек. Конкретната пътна обстановка е била обсъдена от вещите лица, изготвили тройната АТЕ, които са дали категорично заключение, че „при конкретната пътна обстановка“, водачът на автобуса е имал техническа възможност да предотврати ПТП, ако се е движил със скорост „равна на 80 км/час и по-малка от нея“. Вещите лица са установили, че техническата причина за настъпване на ПТП е движение на автобуса със скорост 96 км/час, която е технически несъобразена при движение на автобуса в конкретния пътен участък. От друга страна, при извършване на огледа на местопроизшествието обстойно и надлежно са отразени обективните находки относно пътната обстановка, метеорологичните условия, траекторията на движение на автобус като протривни следи и други следи, деформациите по автобуса, както и данни за техническото състояние на автобуса, което е било взето предвид от вещите лица, изготвили експертизата. При извършеният оглед е констатирано наличие на хлъзгава пътна настилка, което е отразено и напълно потвърждава опасността при движение с технически несъобразена скорост. Всички тези обективни находки са взети предвид при извършеното изследване при изготвяне на заключението на тройната АТЕ, което е кредитирано в постановлението на прокурора и на което настоящата инстанция също дава вяра като ясно, точно, безпротиворечиво, кореспондиращо и с останалите доказателства по делото.

По този начин исканията в жалбата за нов, повторен оглед на автобуса, след което да се назначи АТЕ на същия, както и назначаване на повторна допълнителна техническа експертиза и извършване на следствен експеримент за проверка на извършените измервания и назначаване на повторна тройна АТЕ, са неоснователни. При изготвянето на тройната АТЕ, в което заключение няма съмнение за неговата правилност, обосновано е, и не се налага изготвянето на повторна такава, на вещите лица е бил поставен въпроса да извършат нов оглед на мястото на ПТП. Вещите лица при отговор на първи въпрос са посочили, че са посетили мястото на произшествието, извършили експертен оглед на участъка, в който е настъпило процесното ПТП, извършили замервания, обстойно се запознали с материалите по ДП, и анализирали всичко това. След това стигнали до съответните изводи, които обективирали в заключението си, на което представителят на държавното обвинение е дал вяра, като съдът също го кредитира по изложените по-горе аргументи.

Настоящата инстанция е длъжна да отбележи, че изводите на прокурора в постановлението за прекратяване на наказателното производство относно посочените технически причини, довели до настъпване на процесното ПТП, а именно нарушаване на изискванията на чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.21 ал.1 от ЗДвП, не са правилни. По принцип, когато едновременно са нарушени общите правила за безопасност на движението по чл.20 от ЗДвП и специалните, каквито са въведените забрани за превишаване на скоростта, визирани в чл.21 ал.1 от ЗДвП, наказателната отговорност се реализира по специалната норма, стига да е налице причинно-следствена връзка към каузалния резултат. В конкретния случай, съдът намира, че техническите причини, довели до настъпване на процесното ПТП и последиците от него – смърт на Г. К. и К. И., както и средна телесна повреда на С.П., е управление на автобуса от водача му Г. К. с превишена скорост в размер на 96 км/час, тъй като на водача на ППС кат.С,D е забранено да превишава максимално допустимата скорост на движение извън населено място от 80 км/час /арг. разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП/. Като техническа причина не може да се сочи нарушаване на изискванията на чл.20 ал.2 от ЗДвП от водача К., т.е. управление с несъобразена скорост, при наличие на управление с превишена скорост. Независимо от това не се променя крайния извод за прекратяване на наказателното производство, а именно на основание чл.243 ал.1 т.1, вр.чл.24 ал.1 т.4 от НПК, поради смърт на дееца – водача на автобуса Г.С.К..

Съобразявайки гореизложеното съдът намира изведените изводи в постановлението на ОП гр.Сливен, че следва да се прекрати досъдебното производство, поради смърт на дееца, за правилни. Наведените доводи в жалбата, че не са изяснени всички факти и обстоятелства по делото, са неоснователни, предвид изложените по-горе съображения.

Разследването по делото е проведено обективно, всестранно и пълно, като са изследвани всички обстоятелства по делото. Органите на досъдебното производство са взели всички мерки за разкриване на обективната истина по делото и тя е изяснена и разкрита в пълен обем, и въз основа на пълното й изясняване правилно са изведени правните изводи за прекратяване на наказателното производство. Така са спазени изискванията на нормите на чл.13 и чл.14 от НПК.

Предвид това правилно прокурорът е приел, че при проведеното пълно, всестранно и продължително разследване постр.К. сам се е поставил в техническа невъзможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, доколкото скоростта му е била превишена и ПТП не би настъпило, ако водачът К. е управлявал автобуса с разрешената скорост извън населено място 80 км/час.

          Съдът напълно споделя направените правни изводи в постановлението за прекратяване на наказателното производство на основание чл.243 ал.1 т.1, вр.чл.24 ал.1 т.4 от НПК, тъй като деецът – водачът на процесния автобус Г.С.К. е починал /видно от препис извлечение от акт за смърт № 7/13.12.2017г. и удостоверениезанаследници изх.№ ГС/02-002178 от 26.02.2018г.  – л.48-49, т.І от ДП/.

         С оглед гореизложеното съдът намира, че постановлението за прекратяване на наказателното производство от 17.01.2019г. е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да се потвърди като такова.

                   Предвид изложените съображения и на основание чл.243 ал.6 т.1 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 17.01.2019г. на ОП - Сливен, с което на основание чл.243 ал.1 т.1, вр.чл.24 ал.1 т.4 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 878/2017г. по описа на РУ гр.Нова Загора, вх.№ 4922/2017г., пор.№ 298/2017г. по описа на ОП – гр.Сливен, като законосъобразно и обосновано.

 

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд – Бургас в седемдневен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: