ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр. С., 14.08.2014 г.
Софийски градски съд, IV-А въззивен състав, в закрито заседание на четиринадесети август две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Десислава Иванова, ч.гр. дело № 11531/2014г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК.
Образувано по частна жалба на С.Б.Г.,***, против Разпореждане от 15.04.2013 г. на СРС, ГО, 77 с-в., постановено по гр. дело № 39749/2013 г.
Жалбоподателят твърди, че с атакуваното разпореждане първоинстанционният съд неправилно е върнал въззивната жалба, подадена срещу решението, постановено в производството пред първата инстанция.
Според жалбоподателя районният съд неправилно е приел, че не е изпълнил в посочения срок указанията, дадени при администриране на въззивната му жалба, тъй като съобщението за постановяване на същите не му било връчено на обитаван от него адрес, а данни за актуалния такъв се предоставени от жалбоподателя на първоинстанционния съд в откритото заседание, проведено по делото.
С оглед на изложеното жалбоподателят моли атакуваното разпореждане да бъде отменено, а делото върнато на районния съд за администриране на въззивната му жалба.
Съдът като прецени доводите на жалбоподателя и представените по делото доказателства намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искове на „Т. С.” ЕАД, предявени срещу С.К.Ш. и С.Б.Г..
В законоустановения срок е подаден отговор от ответниците по исковете, в който като адрес за призоваване е посочен адрес, находящ се в гр. С., р-н „Т.”, ул. „О.Г.”, бл. **, вх. *, ап. *.
По делото е проведено открито съдебно заседание, за което ответницата С.Б.Г. е призована на посочения в отговора на исковата молба адрес, като в хода на заседанието е представила пълномощно от С.Ш., с което последната я е упълномощила да я представлява по делото.
Първоинстанционният съд се е произнесъл с Решение от 25.02.2013 г, което е връчено на С.К.Ш. и С.Б.Г. по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК.
Срещу Решението е подадена въззивна жалба от ответниците по делото, която е върната от районния съд поради неизпълнение на указанията му за внасяне на държавна такса за разглеждането й в дадения от него срок.
Разпореждането за внасяне на държавна такса по въззивната жалба е постановено от районния съд на 25.03.2013 г., като съобщението за постановяването му е върнато в цялост на съда с отбелязване, че адресът е посетен на 27.03.2013 г., като по данни на съседи адресатът не обитава вече посетения адрес, а на същият живеят трети лица.
Районният съд е приложил разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК и е приел, че разпореждането с дадените указания за внасяне на държавна такса е връчено на страната на 01.04.2013 г., поради което след констатация, че срокът за изпълнение на дадените указания е изтекъл на 08.04.2013 г. е постановил атакуваното разпореждане, с което е върнал въззивната жалба.
Така оспорваното разпореждане следва да бъде отменено, а жалбата срещу него уважена.
Съгласно нормата на чл. 41, ал. 2 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, а съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
За да се приложи фикцията на чл. 41, ал. 2 ГПК следва да са налице данни по делото, че страната по него отсъства за повече от месец на посочения от нея адрес или на адреса, на който веднъж й е връчено съобщение по делото.
В случая не са налице данни, от които да е видно, че С.Г., явяваща се и пълномощница на другия ответник – С.Ш., е отсъствала за повече от месец на адреса, който тя е посочила като адрес за призоваване в отговора на исковата молба и на който адрес й е връчена призовката за участие в откритото заседание, проведено по делото на 20.02.2013 г.
В случая видно от представените по делото данни, адресът, посочен от С.Г. като адрес за призоваване, е посетен само веднъж от длъжностното лице от служба „Призовки” за връчване на съобщението за постановяване на Разпореждането, съдържащо описаните указания на съда, поради което неправилно първоинстанционният съд е счел, че е налице предпоставката на чл. 41, ал. 1 ГПК за прилагане на фикцията по чл. 41, ал. 2 ГПК.
С оглед на изложеното, съдът счита, че частната жалба срещу обжалваното определение следва да бъде уважена, а атакуванато разпореждане – отменено, като делото бъде върнато на районния съд за администриране на въззивната жалба срещу постановеното от него решение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по жалба на С.Б.Г.,***, Разпореждане от 15.04.2013 г. на СРС, ГО, 77 с-в., постановено по гр. дело № 39749/2013 г.
ВРЪЩА делото на СРС, 77 с-в., за администриране на въззивна жалба № 1011563/22.03.2013 г., подадена срещу Решение от 25.02.2013 г., постановено по гр. дело № 39749/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.