Р Е Ш Е Н И Е
№ 514 / 12.7.2019г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пазарджик,
V състав,
в открито съдебно заседание на дванадесети юни, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Георги Видев
при
секретаря Я.В., като разгледа докладваното от съдия Видев административно дело
№ 565 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на М.И.И.
против Акт за установяване на публично държавно вземане №
13/06/3/0/01997/3/01/04/01, изх. № 01-163-6500/394/03.05.2019 г. на директора
на Областна дирекция – Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“, с който на жалбоподателя е отказано пълно
изплащане на финансова помощ общо в размер на 9 779 лв., представляващо
второ плащане по договор № 13/06/3/0/01997 от 16.04.2018 г., сключен с ДФ
„Земеделие“ и му е определено подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане в размер на 19 558 лева, представляващо първо плащане по посочения
договор, ведно със законната лихва върху тази сума.
Жалбодателят претендира отмяна на оспорения акт, като постановен в
нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Поддържа жалбата чрез процесуалния си
представител в проведеното съдебно заседание и в подадени след него писмени
бележки.
Ответникът – директора на Областна
дирекция – Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“ – чрез процесуалния си
представител в проведеното съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна.
Претендира присъждане на разноски.
Административният
съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
На
16.04.2018 г. между ДФ "Земеделие" и жалбоподателя, като ползвател е
сключен Договор №
13/06/3/0/01997 от 16.04.2018 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по
подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от
мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по ПСРС 2014 – 2020,
съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, в
размер на 29 337 лева, от които: първо плащане в
размер на 19 558 лв. платими в двумесечен срок от
сключването на договора /чл. 3, ал. 2, т. 1 от договора/ и второ плащане в
размер на 9 779 лв. в срок до три месеца след
издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована заявка за второ
плащане /чл. 3, ал. 2, т. 2 от договора/. В чл. 3, ал. 3 от договора е указан
срок за подаване на заявката за второ плащане - до 30.09.2018 г., но не по-рано
от един месец от изтичане на срока по чл. 6, ал. 1 от договора.
С
Решение
изх. № 01-263-6500/255 от 31.05.2018 г. на директора на Областна дирекция – Пловдив на Държавен
фонд „Земеделие“ е одобрено
изплащането на финансова помощ в размер на 19 558 лв., съгласно подадената заявка за
плащане, като няма спор, че горната сума, представляваща първо плащане по чл.
3, ал. 2, т. 1 от договора, е изплатена на жалбоподателя.
С
писмо изх. № 01-263-6500/197 от 06.02.2019 г. издадено от директора на
Областна дирекция – Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“ на основание чл. 26, ал. 1, във
връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК жалбоподателят е уведомен за откриване на
производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане,
поради липса на нарастване на икономическия размер на стопанството спрямо
началния размер на стопанството спрямо началния размер с най-малко левовата
равностойност на 2000 евро, измерен в СПО. Този извод е направен от
обстоятелството, че към датата на подаване на заявка за второ плащане по
договора, както и към датата на подаване на заявлението за подпомагане
ползвателят на помощта (т.е. жалбоподателят) е бил в брак със съпругата си, от
която е арендувал имот, въз основа на който е претендирал увеличение на
икономическия размер на стопанството му. В писмото е посочено, че на основание
чл. 9, ал. 1, т. 4 от договора, се отказва изплащането на сумата за второ
плащане и че ще бъде издаден АУПДВ в размер на
19 558 лв. Писмото е съобщено на жалбоподателя на 07.02.2019 г.,
като същиящт е депозирал възражение против него.
В
резултат на описаното административно производство е издаден оспореният акт за
установяване на публично държавно вземане. В мотивите на акта е посочено, че тъй като
арендувания от жалбоподателя имот е собственост на съпругата му, то не е налице
увеличение на икономическия размер на стопанстовото. Това е прието като
неизпълнение на предвиденото в чл. 3, ал. 2, т. 2 от договора, във връзка с чл. 37, ал. 8, т. 2
от Наредба № 10/10.06.2016 г., поради което и на основание чл. 9, ал. 1,
т. 4 от договора и чл. 37, ал. 1, т. 1
от приложимата Наредба № 10/10.06.2016 г., ползвателят няма право да получи
второ плащане и дължи връщане на полученото първо плащане.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е процесуално
допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице с
правен интерес, и насочена срещу административен акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:
При
проверката за законосъобразност на оспорения АУПДВ, предмет на настоящото
производство, касаеща компетентността на неговия издател, съдът констатира
следното:
С
разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП (Нова – ДВ, бр. 12 от 2015 г.), на
изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е предоставена възможност да
делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския
съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения,
произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово
подпомагане, на директорите на областните дирекции на фонда. С приложената по
делото Заповед № 03-РД/286/01.02.2017 г., основана на чл. 20а, ал. 2 и 4 от
ЗПЗП, чл. 11, ал. 2, чл. 44 и чл. 45 от Устройствения правилник на ДФ
"Земеделие", ИД на ДФ "Земеделие" е делегирал на
директорите на ОД "Земеделие", съобразно териториалната им
компетентност, правомощията по издаване на АУПДВ, вкл и по подмерки 6. 1 и 6. 3
по ПРСР 2014-2020. Следователно, оспореният АУПДВ, издаден от директора на
Областна дирекция – Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“ е постановен от компетентен орган,
съобразно териториалната му компетентност и надлежно делегирани правомощия.
Съдът
намира обаче, че в случая са налице съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, опорочаващи оспорения акт.
Установяването
на публичните вземания според чл. 166, ал. 1 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/, се извършва по реда и от органа, определен в
съответния закон. Разплащателната агенция, съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е
длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените
и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции,
предвидени в законодателството на Европейския съюз, като събирането на
вземанията на Разплащателната агенция /РА/, възникнали въз основа на
административен акт, се извършва по реда на ДОПК /чл. 27, ал. 5 ЗПЗП/. Горните
разпоредби налагат извод, че за да е законосъобразен АУПДВ и Разплащателната
агенция да предприеме действия за събиране на вече изплатени суми, е необходимо
да се установи по безспорен и категоричен начин по реда на специалния закон, че
е налице недължимо плащане на суми по някоя от схемите и мерките, или по
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. Само в
случаите, в които специалният закон не предвижда ред за установяване на
публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично
вземане, издаден по реда на АПК /чл. 166, ал. 2 ДОПК/.
До
влизането в сила на Закона за управление на средствата от европейските
структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ, обн. ДВ бр. 101 от 22.12.2015 г.,
в сила от 25.12.2015 г.) в националното законодателство не съществува друг
процесуален ред, за установяване на публични вземания от недължими плащания при
подпомагане със средства от европейски фондове, поради което установяването на
вземането по основание и по размер е извършвано от ДФЗ-РА, при издаването на
самия АУПДВ.
С
приемането на ЗУСЕСИФ, са въведени специални правила както за извършване на
плащанията, така и за финансовите корекции, в т. ч. и след извършено плащане
/чл. 1, ал. 1, т. 4 и чл. 69 и сл. от ЗУСЕСИФ/. Предвид разпоредбата на § 4,
ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ обаче, приложението на последния закон е ограничено в случаите,
когато това е предвидено в ЗПЗП.
С
влизане в сила на разпоредбата на чл. 9б от ЗПЗП (Нов, обн. ДВ, бр. 2/
03.01.2018 г.), е направено разграничение на мерките и подмерките, по отношение
на които управляващият орган провежда производствата по реда на ЗПЗП и тези,
при които се прилагат общите правила на ЗУСЕСИФ.
Съгласно
чл. 9б от ЗПЗП, за Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г.,
производствата пред управляващия орган или Държавен фонд "Земеделие"
– Разплащателна агенция, се провеждат посредством:
1.
Интегрираната система за администриране и контрол по реда на глава трета от
ЗПЗП - за мерките и подмерките по чл. 21, параграф 1, букви "а" и
"б", чл. 28, 29, 30, 31, ЗЗ и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013;
2.
Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН)
по реда и при условията на ЗУСЕСИФ - за останалите мерки и подмерки.
Видно
от съдържанието на чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б", чл.
28, 29, 30, 31, ЗЗ и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, подмярка 6. 3
"Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014-2020 г., не е
сред посочените в чл. 9б, т. 1, текстове от Регламент (ЕС) № 1305/2013, поради
което производствата по тази мярка се извършват от ДФ "Земеделие", по
реда и при условията на ЗУСЕСИФ, съобразно указаното в чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП.
Впрочем,
такава е и хипотезата, предвидена в чл. 75, ал. 1, изр. 2 и 3 ЗУСЕСИФ, като
едва след извършено окончателно плащане по проект, какъвто настоящия случай не
е, неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал.
2, т. 8 от ДОПК /чл. 75, ал. 2 ЗУСЕСИФ/.
По
изложените съображения, и тъй като процедурата по издаването на процесния АУПДВ
е започнала след влизането в сила на чл. 9б ЗУСЕСИФ, съдът намира, че е налице
основанието по чл. 146, т. 3 от АПК, за отмяна на оспорения акт.
В
този смисъл са Решение № 10754 от 04.09.2018 г. по адм. д. № 4120 от 2017 г. на
ВАС и Решение № 58 от 8.03.2019 г. на Административен съд – Кърджали по адм. д.
№ 448/2018 г.
След
отмяната на акта, делото следва да се изпрати като преписка на Областна
дирекция – Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“, за издаване на акт, съобразно изискванията на
приложимия ЗУСЕСИФ, по отношение установяване обстоятелствата за твърдяна
нередност при усвояване на средствата, изплатени на жалбоподателя по Договор №
13/06/3/0/01997 от 16.04.2018 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по
подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от
мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по ПРСР 2014 – 2020.
При провеждане на производството следва да бъде съобразена и нормата на чл.
20а, ал. 5 от ЗПЗП по отношение на компетентния орган.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
Отменя Акт за установяване на публично
държавно вземане № 13/06/3/0/01997/3/01/04/01, изх. №
01-163-6500/394/03.05.2019 г. на директора на Областна дирекция – Пловдив на
Държавен фонд „Земеделие“, с който на
М.И.И. е отказано пълно изплащане на финансова помощ общо в размер на 9 779
лв., представляващо второ плащане по договор № 13/06/3/0/01997 от 16.04.2018
г., сключен с ДФ „Земеделие“ и му е определено подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на 19 558 лева, представляващо първо плащане
по посочения договор, ведно със законната лихва върху тази сума.
Изпраща делото като преписка на Областна
дирекция – Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“, за издаване на решение за финансова корекция по реда
на ЗУСЕСИФ, по отношение твърдяна нередност при усвояване на средствата,
изплатени на М.И.И. по Договор № 13/06/3/0/01997 от 16.04.2018 г. за отпускане
на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за
развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и
предприятия" по ПРСР 2014 – 2020, съобразно указанията в мотивите на
настоящото решение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба чрез настоящия съд пред Върховен
административен съд, в 14-дневен срок от съобщението.
Съдия:
/П/
РЕШЕНИЕ
№ 1528 от 30.01.2020 г. по адм. дело № 11251/2019 г. на ВАС- Първо
отделение:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 514 от 12.07.2019 г. на Административен съд- Пазарджик, пети
състав, постановено по адм. дело № 565/ 2019 г.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане
от друг състав.
Решението е окончателно и не подлиже на
обжалване.