Р Е Ш
Е Н И Е
№9
04.01.2019 година,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на шести декември през две хиляди и осемнадесета
година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели
Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 475 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от К.С.М. с ЕГН:********** ***, и М.Ю.М. с ЕГН:********** ***, против Г.С.И. с
ЕГН:********** ***, С.С.М. с ЕГН:********** ***, и Х.Ю.М. с ЕГН:********** ***,
иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
В
исковата молба се твърди, че ищците са съпрузи, като бракът им бил сключен на
02.09.1987г. Първият от ищците и тримата ответници били законни наследници на С.И.М.,
починал на 14.03.2007г. Ответницата Х.М. била съпруга на наследодателя, а
останалите негови деца. По време на брака си наследодателят придобил възмездно
правото на строеж върху държавна земя заедно с Л.Х.Х.. По време на брака си
родителите на ищеца К.М. построили в този държавен имот двуетажна жилищна
сграда със застроена площ на всеки етаж от по 55кв.м. До първия етаж била
долепена постройка, отразена като склад, но още през 1986г. преобразувана в
жилищно помещение с кухня. В цялата сграда и в т.н. склад нямало тоалетна. В
дворното място имало изградени две отделни тоалетни. По КК и КР на града
постройките имали следната индивидуализация 1. ½ ид.ч.от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 77195.727.239.1.3 с административен адрес
гр.Хасково, ул.“***“ №**, етаж *, намиращ се в сграда №1, разположена в ПИ с
идентификатор 77195.727.239, с предназначение на самостоятелния обект за склад
и 2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.727.239.1.2 със същия
административен адрес, етаж 2, намиращ се в сграда №1, разположена в ПИ с
идентификатор 77195.727.239, с предназначение на самостоятелния обект жилище,
апартамент, брой нива на обекта 1, с площ по документ от 55кв.м. Първият ищец
твърди, че още приживе баща му след като сключили брак през 1987г. пред майка
му и всички свои деца заявил, че вторият етаж от сградата, представляващ
жилище, ще бъде само негов и на семейството му и всички се съгласили с това.
Така от 1987г. досега само двамата ищци и техните деца живеели в това жилище,
смятали го за свое. Всички останали също го смятали за тяхно. Затова през
2016г., когато започнали разширение на този етаж с допълнителни жилищно
помещения, които да се ползват от сина на ищците, вече семеен, никой от
ответниците не възразил на това им действие. Ответниците живеели на първия етаж
– Г. със своето семейство в жилищната част, а майка им в пригодения за живеене
склад. Сестра им С. се омъжила и напуснала жилището на родителите им още към
1985-1986г. Като никой от тях никога не бил имал претенции да обитава жилищния
етаж на ищците. От две години Г. живеел постоянно в Германия, а през 2017г.
взел при себе си и майка им Х., а сестра им С. живеела от същото време в
Англия. Идвали си в страната твърде рядко и за кратко, през което време Г. и Х.
обитавали първия етаж от сградата, а С. се прибирала в дома на съпруга си.
Затова още към 1997г. двамата ищци придобили правото на собственост върху целия
втори жилищен етаж. Във връзка с изграждането на разширението към него посетили
общината и разбрали, че на 22.12.2017г. без тяхно знание и участие някой от
сънаследниците подал молба от името на ищеца и се снабдил с констативен
нотариален акт. В този нотариален акт неправилно било отразено, че ответниците
са собственици на 5/8 ид.ч. Х. и 1/8 ид.ч. С., както и че ищеца е собственик на
1/8 ид.ч. от жилището, което било изцяло собственост на двамата ищци въз основа
на изтекла придобивна давност. Правят искане този нотариален акт в посочения
пункт да бъде отменен. На същата дата ответниците Х.М. и С.М. продали на
ответника Г.И. първата своите 6/8 ид.ч., а втората своята 1/8 ид.ч. от двата
гореописани самостоятелни обекти. Според ищците, сделката относно втория
самостоятелен обект не може да осъществи своя транслативен афект, доколкото
прехвърлителите не са носители на правото на собственост върху 6/8 ид.ч. и 1/8
ид.ч. от имота, за да го прехвърлят валидно. Предвид гореизложеното се иска
постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици в СИО на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 77195.727.239.1.2 по КК и КР на гр.Хасково, одобрена със заповед
№РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София, изменена със заповед №18-6325/28.08.2017г.
на началника на СГКК-Хасково, с адрес на
обекта гр.Хасково, ул.“Лале“ №14, ет.2, намиращ се в сграда №1, разположена в
ПИ с идентификатор 77195.727.239, с предназначение на самостоятелния обект – жилище,
апартамент, брой нива – едно, площ по документ 55кв.м., както и да се присъдят
разноските по делото.
Ответникът Г.С.И.
депозира отговор на исковата молба в предвидения законов срок по чл.131 от ГПК,
с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Ответниците С.С.М. и Х.Ю.М. не
депозират отговор на исковата молба в предвидения законов срок по чл.131 от ГПК.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От
представеното с исковата молба удостоверение за наследници се установява, че ответниците
и първият ищец съставляват пълния кръг от наследници на С.И.М., починал на
14.03.2007г. Видно от протокол от 20.08.1985г. на Лютви Хашимов Хасанов и С.
Ибрямов е отстъпено възмездно право на строеж върху държавна земя за
построяване на жилищна сграда. Ищците са сключили граждански брак на
22.09.1987г., което се установява от приложеното по делото удостоверение,
издадено от Община Хасково на 28.12.2001г. По силата на нотариален акт за
собственост на недвижим имот, съставен на 22.12.2017г. от нотариус Иван Боев с
рег.№125 по регистъра на нотариалната камара, Х.Ю.М., К.С.М., С.С.М.
и Г.С.И. са признати за
собственици на процесния недвижим имот, съответно на 5/8 ид.ч. първата и на по
1/8 ид.ч. всеки един от останалите трима. Видно от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от същата дата Х.Ю.М. и С.С.М. продават на Г.С.И.
своите общо 6/8 ид.ч. от имота. Представят се от ответната страна документи за
заплатени данъци и такси за процесния имот през месец ноември 2017г., както и
от ищеца за заплащани такива.
От
показанията на свидетелите Г.И.Б., И.Х. М. и Р.Т.Ш. се установява, че откакто
ищците сключили граждански брак преди повече от 30 години живеели на втория
етаж, а ответника Г.И. със семейството си на първия етаж. Според свидетелите,
когато ищците се оженили бащата на К. обявил, че му подарява втория етаж, а
първия ще е за другия му син Г.. За сестрата – ответницата С.М. тримата
свидетели твърдят, че напуснала процесния имот преди повече от 15 години, от
когато живеела заедно със съпруга си в неговия дом. За Х.М. имало построена
пристройка в двора, където живяла заедно със съпруга си преди да почине и след
неговата смърт сама. Към настоящия момент в процесния имот живеели само ищците,
а тримата ответници се намирали трайно в чужбина, като се прибирали в страната
по един – два пъти годишно. В своите показания свидетелката А.Р. М., която е
леля на съпругата на ответника Г.С.И., твърди, че между К. и майка му Х. имало
проблеми и затова последната отишла да живее при другия си син Г. в Германия.
Свидетелката заяви, че семейството на ищците си живее на втория етаж, а това на
ответника Г.И. на първия етаж от 1992г., когато последния се оженил. Не била
чувала бащата на двамата братя приживе да им е подарявал отделните етажи.
Според св.М., Г.И. никак не бил съгласен с преустройството или пристрояването,
което брат му К.М. направил преди 6 – 7 години.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи относно допустимостта и основателността
на предявения установителен иск за собственост:
Съдът намира предявения установителен иск за допустим,
тъй като ответниците оспорват претендираното от ищците право на собственост
върху процесния недвижим имоти, което сочи на наличието на правен интерес от
предявяване на иска за установяване на твърдяното от последните право на
собственост върху същия. Въпреки липсата на подадени отговори на исковата молба
от ответниците С.С.М. и Х.Ю.М., не може да се приеме
за основателно възражението на ищците, че тези две ответници не оспорват
исковата претенция. Със самия факт на снабдяване с нотариален акт за собственост
върху идеални части от процесния недвижим имот и впоследствие с прехвърляне на
собствеността върху тези идеални части на ответника Г.С.И. и двете ответници са
оспорили твърдените от ищците собственически права върху целия имот.
Разгледан по същество предявения установителен иск с
правно основание чл.124 от ГПК се явява неоснователен. Не съществува спор между
страните, че техния общ наследодател С.М. е придобил заедно със съпругата си
отв.Х.М. собствеността върху процесната жилищна сграда, построена въз основа на
отстъпено му право на строеж. Ищците основават правото си на собственост върху процесния
имот на придобивна давност. В тази връзка ищците ангажират гласни
доказателства, като и тримата, посочени от тях свидетели заявяват, че още при
сключването на гражданския им брак бащата на ищеца С.М. заявил, че им подарява
втория етаж от жилищната сграда. Установи се от показанията и на четиримата
свидетели, разпитани в настоящото производство, че ищците със семейството си от
сключване на гражданския брак и до сега живеят на втория етаж от жилищната
сграда. Установи се също така от показанията на всички свидетели, че ответника Г.И.
от сключването на гражданския си брак със семейството си живее на първия етаж,
а майка им Х.М. обитава отделна пристройка, която се намира в дворното място.
Ответницата С.М., която е сестра на ищеца К.М. и ответника Г.И. и дъщеря на
ответницата Х.М. живеела отделно в дома на съпруга си, откакто сключила
граждански брак и от време на време идвала на гости. Преди да почине общия
наследодател на страните С.М. живеел заедно със съпругата си ответницата Х.М. в
пристройката, която се намирала в дворното място. Към настоящия момент в
процесния имот живеят единствено ищците, като ответниците се намират трайно в
чужбина и се прибират в имота по няколко пъти годишно. Тези факти се
установяват несъмнено от показанията на разпитаните свидетели, посочени и от
двете страни, като в този смисъл дадените показания са еднопосочни и
непротиворечиви. Самият факт на трайно ползване на единия етаж от семейството
на единия брат, а на другия етаж от семейството на другия брат, не ги прави
автоматично собственици на целия етаж. Твърденията на ищците, че още на
сватбата им бащата на К., Г. и С. им подарил втория етаж, а първия оставил за
другия брат, по некакъв начин не произвежда какъвто и да е транслативен ефект,
тъй като това дарение не е направено по предвидения законов ред и не е облечено
в необходимата нотариална форма. Дори да се приеме, че приживе общия на
страните наследодател е направил подобно волеизявление, то не само че не
произвежда транслативен ефект, тъй като не е годно да прехвърли право на
собственост върху недвижим имот, но не може да се приеме и за начало на
придобивна давност. Установи се, че през 2017г. ответниците са се снабдили с
нотариален акт за собственост, придобита по наследство, върху процесния
недвижим имот и наред с това са извършили действия на разпореждане със
собствените си идеални части. Съдът счита, че от събраните по делото
доказателства не може да се направи извод, че ищците са придобили правото на
собственост върху обитавания от тях втори етаж на жилищната сграда. Не се
установи по несъмнен начин, че те са упражнявали необезпокоявано и спокойно
давностно владение върху етажа, за което да са демонстрирали пред останалите
наследници своето намерение за своене и съответно да са отблъсквали техните
права по някакъв начин. При тези данни по делото съдът намира предявения иск с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК да се приеме за установено по отношение на
ответниците, че ищците притежават изцяло собствеността върху втория етаж от
жилищната сграда, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 77195.727.239.1.2
по КК и КР на гр.Хасково за неоснователен и недоказан, като счита, че следва да
бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 от ГПК следва ищците да бъдат осъдени да заплати на ответника Г.И. направените по
делото разноски в размер на 1300лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.М. с ЕГН:**********
***, и М.Ю.М. с ЕГН:********** ***, против Г.С.И. с ЕГН:********** ***, С.С.М.
с ЕГН:********** ***, и Х.Ю.М. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание
чл.124 ал.1 от ГПК : да се признае за установено по отношение на ответниците,
че въз основа на изтекла придобивна давност ищците са собственици в СИО на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.727.239.1.2 по КК и КР на
гр.Хасково, одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София,
изменена със заповед №18-6325/28.08.2017г. на началника на СГКК-Хасково, с адрес на обекта гр.Хасково, ул.“****“ №**,
ет.*, намиращ се в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 77195.727.239, с
предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива – едно,
площ по документ 55кв.м., като неоснователен.
ОСЪЖДА К.С.М. с ЕГН:********** и М.Ю.М. с
ЕГН:**********,***, да заплатят на Г.С.И. с ЕГН:********** ***, направените по
делото разноски общо в размер на 1300лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
:/п/ не се чете
Секретар:Д.С.