Р Е Ш Е Н И Е
№
/ .10.2021
г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на двадесет и първи септември две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар В. Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 8716 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по подадена
искова молба от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***,
срещу В.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени по реда на чл.
422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове ЗА
ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответницата дължи на ищеца сумите в
общ размер от 668,13 лв. /шестстотин шестдесет и осем лева и тринадесет
стотинки/, съответно:
1/ 78,25 лв., представляваща сбор от незаплатени
абонаментни такси и използвани услуги за предпочетен номер +***по Допълнително
споразумение от 26.07.2016 г. към Договор за мобилни/фиксирани услуги, на
основание чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД;
2/ 65,94 лв., представляваща сбор от незаплатени
абонаментни такси и използвани услуги за предпочетен номер +***по Допълнително
споразумение от 13.10.2016 г. към Договор за мобилни/фиксирани услуги, на
основание чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД;
3/ 56,72 лв., представляваща сбор от незаплатени
лизингови вноски за предпочетен номер +***по Договор за лизинг от 26.07.2016
г., на основание чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ;
4/ 40,00 лв., представляваща сбор от незаплатени
лизингови вноски за предпочетен номер +***по Договор за лизинг от 13.10.2016
г., на основание чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ;
5/ 138,38 лв., представляваща дължима компенсаторна
неустойка при прекратяване ползването на услугите по Договора по вина на потребителя,
равна на три месечни абонаментни такси, уговорена в Раздел IV, т. 4 от
Допълнително споразумение от 26.07.2016 г. към Договор за мобилни/фиксирани
услуги, на основание чл. 92 ЗЗД;
6/ 117,98 лв., представляваща дължима компенсаторна
неустойка при прекратяване ползването на услугите по Договора по вина на
потребителя, равна на три месечни абонаментни такси, уговорена в Раздел IV, т.
4 от Допълнително споразумение от 13.10.2016 г. към Договор за
мобилни/фиксирани услуги, на основание чл. 92 ЗЗД;
7/ 49,64 лв., представляваща дължима компенсаторна
неустойка при прекратяване ползването на услугите по договора, изчислена като
разликата между цената на предоставеното на потребителя мобилно устройство Samsung Galaxy J5 Gold без абонамент и общата му лизингова цена по договора
за лизинг, уговорена в IV, т. 5 от Допълнително споразумение от 26.07.2016 г.
към Договор за мобилни/фиксирани услуги, на основание чл. 92 ЗЗД;
8/ 121,22 лв., представляваща дължима компенсаторна
неустойка при прекратяване ползването на услугите по договора, изчислена като
разликата между цената на предоставеното на потребителя мобилно устройство Xperia E5 Black без абонамент и общата му лизингова цена по
договора за лизинг, уговорена в IV, т. 5 от Допълнително споразумение от
13.10.2016 г. към Договор за мобилни/фиксирани услуги, на основание чл. 92 ЗЗД,
за които суми са издадени:
- Фактура № ********** от 15.11.2017 г., за периода
15.10.2017 г. – 14.11.2017 г., на стойност 43,49 лв;
- Фактура № 72660756110 от 15.12.2017 г., за
периода 15.11.2017 г. – 14.12.2017 г., на стойност 69,91 лв;
- Фактура № ********** от 15.01.2018 г., за периода
15.12.2017 г. – 14.01.2018 г., на стойност 64,06 лв.;
- Фактура № ********** от 15.03.2018 г., за периода
15.02.2018 г. – 14.03.2018 г., на стойност 490,67 лв.,
ведно със законните лихви върху главниците, считано
от датата на подаване на заявлението /12.12.2019 г./
до окончателното погасяване на задълженията, за които суми е издадена Заповед №
9590/18.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 20485/2019 г. на ВРС.
В
исковата молба ищецът „Т.Б.“ ЕАД твърди,
че през 2016 г. е сключил с ответницата няколко договора за предоставяне на
абонаментни такси и услуги и за лизинг на мобилни устройства. Сочи, че поради
неизпълнение на ответницата е начислил и компенсаторни неустойки по договорите,
като за всички задължения е издал четири фактури на обща стойност от 668,13 лв.
Излага, че задълженията на ответницата са изискуеми, поради което е и подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, което е уважено от съда, но
поради уведомяването на длъжницата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и указанията на
заповедния съд предявява настоящите искове за установяване на вземанията си.
Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
Ответницата
В.Г.А. чрез особения си представител е подала отговор на исковата молба, с
която оспорва исковете. Твърди, че ответницата не е подписвала допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги и не се е задължила за посочените
суми. Сочи, че вземанията по договорите за лизинг са погасени по давност.
Позовава се на наличието на неравноправни клаузи в сключените договори и общите
условия към тях.
В съдебно заседание ищецът подава молба, с която
поддържа иска.
В съдебно заседание особеният представител на
ответницата поддържа отговора.
Настоящият състав на съда,
въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически
изводи:
От
представеното Допълнително споразумение с дата 26.07.2016 г. към Договор за
мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер +359*********, сключено между
страните, се установява, че на ответницата е предоставен месечен абонаментен
план за сумата от 40,99 лв., като през първите 24 месеца е налице промоционален абонамент за сумата от 30,99 лв. Уговорено е,
че ще й бъде предоставено устройство Samsung Galaxy J5 Gold. На същата дата
между страните е сключен и Договор за лизинг за горепосоченото устройство срещу
лизингова цена в размер на 213,07 лв. с ДДС. В чл. 4 от Договора страните са се
споразумели, че с подписването му лизингополучателят
потвърждава, че му е предадено устройството.
От
представеното Допълнително споразумение с дата 13.10.2016 г. към Договор за
мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер +359*********, сключено между
страните, се установява, че на ответницата е предоставен месечен абонаментен
план за сумата от 30,99 лв., като през първите 24 месеца е налице промоционален абонамент за сумата от 21,99 лв. Уговорено е,
че ще й бъде предоставено устройство Xperia E5 Black.
На същата дата между страните е сключен и Договор за лизинг за горепосоченото
устройство срещу лизингова цена в размер на 92 лв. с ДДС. В чл. 4 от Договора
страните са се споразумели, че с подписването му лизингополучателят
потвърждава, че му е предадено устройството.
В
Раздел IV, т. 4 от
Споразуменията е уговорено, че в случай
на прекратяване на ползване на услугите, предоставяни от оператора на
потребителя с горепосочения мобилен/фиксиран номер, през срока, посочен в чл. 2
от този раздел, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.
В
Раздел IV, т. 5 от
Споразуменията е уговорено, че във всички случаи, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор,
потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент,
съгласно последно актуалната ценова листа на оператора за съответното/-те
устройство/-ва към момента на прекратяването на
настоящият договор по отношение на коя да е СИМ карта/номер, посочени в него и
заплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой или
съответно обща лизингова цена по договора за лизинг.
Представени
са Фактура № ********** от 15.11.2017 г., за периода
15.10.2017 г. – 14.11.2017 г., на стойност 43,49 лв; Фактура
№ 72660756110 от 15.12.2017 г., за периода 15.11.2017 г. – 14.12.2017 г., на
стойност 69,91 лв; Фактура № ********** от 15.01.2018
г., за периода 15.12.2017 г. – 14.01.2018 г., на стойност 64,06 лв. и Фактура №
********** от 15.03.2018 г., за периода 15.02.2018 г. – 14.03.2018 г., на
стойност 490,67 лв., в които фактури са обективирани
задълженията на потребителя, произтичащи сключените между страните договори.
По
делото са представени още: Приложение – ценови листи за абонаментни планове за
частни лица от 26.07.2016 г. и 13.10.2016 г.; Общи условия на дружеството по
договорите за лизинг и за мобилните услуги; декларации от потребителя, че е
получил общите условия.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на съда формира следните правни
изводи:
Производството е образувано по предявени по реда
на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за установяване на вземанията по издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, във връзка с проведено заповедно производство по
ч.гр.д. № 20485/2019 г. по описа на ВРС, по което заповедта е връчена на
длъжницата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
В
случая се претендира установяването на вземания, които произтичат от няколко
различни правоотношения между страните и на няколко различни основания в тях,
като основано вземанията могат да се категоризират на няколко вида: такси за
предоставени мобилни услуги, лизингови вноски за предоставени устройства,
компенсаторни неустойки за виновно неизпълнение на задължения по договорите.
I. По отношение на вземанията представляващи сбор от незаплатени
абонаментни такси и използвани услуги по сключените между страните две
допълнителни споразумения към договори за мобилни услуги
На първо място следва да се отбележи, че по делото
не се изясни на коя дата ответницата е сключила договорите за мобилни/фиксирани
услуги със съответните два мобилни номера. Самите договори също не са
представени. Представени са само допълнителните споразумения към тях, с които
са преуредени отношенията между страните във връзка с
договорите. В случая същите уреждат тези отношения занапред, след датата на
сключването им, но достатъчно ясно, поради което и в настоящото производство
съдът не намира пречка да извлече волята на страните по тях по отношение на
претендираните вземания. Самите допълнителни споразумения съдът счита за
валидно сключени, като неоснователно се явява възражението на особения
представител относно това, че ответницата не е подписала същите. От външна
страна документите имат положени ръкописно имената и подпис на ответницата.
Документите не са оспорени по реда на чл. 193 ГПК - не отправяно такова искане
и производство в този смисъл не е откривано по делото. Частните документи носят
подписа на страната, която ги оспорва, поради което и е нейна доказателствената
тежест да установи неистинността му, но доказателства в тази насока не са ангажирани
по делото.
Ищецът претендира сумата от 78,25 лв. по ДС от
26.07.2016 г. и сумата от 65,94 лв. по ДС от 13.10.2016 г. Видно от
представените три фактури тези суми са разпределени по различен начин във всяка
фактура за отчетния период от 15.10.2017 г. до 14.01.2018 г. В тях са начислени
дължимите абонаментни такси за двата мобилни номера, които съвпадат по размер с
претендираните от ищеца, като се съобрази и частичното плащане на част от
задължението. Размерите на отразените във фактурите вземания не са оспорени от
ответната страна, като макар и да не са ангажирани други доказателства за
съществуването на тези вземания, съдът приема, че същите са достатъчни да
удостоверят, че операторът е предоставил услугите и същите са използвани от
потребителя, поради което и се дължи заплащането на тези такси. Макар и ищецът
да твърди, че договорите между страните са развалени, поради виновно
неизпълнение на ответната страна, то доколкото същите са с продължително и
периодично изпълнение, развалянето действа занапред и претенцията за реално
изпълнение на възникналите преди това задължения се явява основателна,
съответно основателни и са и двата предявени иска за абонаментни такси.
II. По отношение на вземанията представляващи сбор от незаплатени
лизингови вноски по сключените между страните два договора за лизинг
От представените договори за лизинг се установява,
че паралелно със сключването на допълнителните споразумения към договорите за
мобилни услуги на ответницата са предоставени две устройства, срещу което
същата се е задължила да заплати лизингова цена. Същата е удостоверила с
подписването на договорите, че е получила лизинговите вещи, като няма твърдения
по делото за обратното, както и няма данни същите да са върнати на лизингодателя.
В тази връзка и за лизингополучателя се е породило задължението да заплати
лизинговата цена по договорите, уговорена под формата на месечни лизингови
вноски.
Ищецът претендира сумата от 56,72 лв. по Договор за
лизинг от 26.07.2016 г. и 40,00 лв. по Договор за лизинг от 13.10.2016 г.
Задълженията са обективирани във издадените четири
фактури за отчетния период 15.10.2017 г. – 14.03.2018 г. Част от тези
задължения са записани като незаплатени на падежа лизингови вноски, а
останалата част като начислени накуп такива. Към датата на подаване на
заявлението падежите на всички задължения за заплащане на дължимите лизингови
вноски е изтекъл, поради което и се дължат и непогасените лизинговите вноски до
края на сроковете на договорите. В случая съдът намира, че отново се касае за
претенция за реално изпълнение на периодични задължения по срочни договори,
поради което и същите се дължат, доколкото няма данни да са били погасени. Претенциите
за заплащане на лизингови вноски са основателни, поради което основателни са и
двата предявени иска.
Възражението на особения представител на
ответницата, за погасяване по давност на тези задължения, е неоснователно.
Действително за тези вземания се прилага кратката тригодишна погасителна давност,
но същата започва да тече от падежа на всяко отделно задължение /всяка отделна
лизингова вноска/, като в случая доколкото се касае за лизингови вноски с
падежи настъпващи в отчетния период 10.2017 г. – 03.2018 г. и следващите до края
на срока на договорите /последният падеж е 09.2018 г./, то давността за тях не
е изтекла към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение /12.12.2019 г./, с което процесуално
действие теченето на същата се прекъсва докато трае процеса за вземането.
III. По отношение на вземанията за
компенсаторни неустойки при прекратяване на договорите за мобилни услуги поради
виновно неизпълнение от страна на потребителя, уговорени в Раздел IV, т. 4 и 5 от ДС
Разпоредбата,
в която е уговорена първата неустойка, е идентична и в двете допълнителни
споразумения и същата гласи, че в случай на прекратяване на ползване на
услугите, предоставяни от оператора на потребителя с горепосочения
мобилен/фиксиран номер, през срока, посочен в чл. 2 от този раздел, по вина или
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ карта/номер до края на този срок.
Настоящият
състав счита, че тази неустойка може да се претендира единствено при разваляне
на договора за мобилни услуги, като същата има компенсаторен характер – да
обезщети вредите от неизпълнението чрез определянето на едно общо обезщетение,
което е в размер на размера на месечните абонаменти до края срока на договора.
Това е така, защото прекратяване ползване на услугите в случая не е налице по
инициатива на потребителя, доколкото не е отправено такова изявление.
Предоставянето им е преустановено едностранно от оператора, поради забава на
плащанията (вина на потребителя). След като не се предоставя насрещна
престация, то и договорът вече не преследва целта, за която е сключен.
Претендирането от страна на оператора на дължимите месечни такси до края на
договора следва да се приеме, че е допустимо единствено като последица от
развалянето му.
В
този смисъл, за да се породи правото на кредитора да се претендира тази
неустойка следва да се установи, че договорът между страните е развален.
Двустранните договори се развалят по реда на чл. 87 ЗЗД с предоставяне на
подходящ срок за изпълнение на длъжника с предупреждение, че след изтичане на
срока кредиторът ще смята договора за развален.
В
настоящия случай ищецът не е представил никакви доказателства, че е уведомил
длъжницата и и́ е предоставил достатъчен срок за изпълнение, за да се приеме, че е развалил надлежно
договорите между страните. Изявление за разваляне не е отправено и с исковата
молба, като дори и да беше отправено такова, то ответницата се представлява
чрез особен представител, поради което и същото не може да достигне до нея, за
да се счита уведомена. Включването във фактурите на вземания, чийто правопораждащ факт е развалянето на договора, не е равнозначно
на изявление за разваляне. Поради тази причина съдът приема, че договорите за
мобилни услуги между страните не са били надлежно развалени, поради което и
ищецът не може да претендира неустойките по тях. В този смисъл тези искове са
неоснователни.
Дори
да се приеме, че договорите са надлежно развалени, исковете отново са
неоснователни, поради следното:
Последователно
се приема в практиката на ВКС, че са нищожни компенсаторните неустойки по
договори за мобилни услуги, които предвиждат, че при неизпълнение потребителят
ще дължи неустойка в размер на дължимите такси до края срока на договора. В
случая процесните неустойки са именно такива. Приема се, че се касае до
излизане извън присъщите обезщетителна, санкционна и обезпечителна функции на
неустойката, като в случая същата противоречи на добрите нрави и освен това е и
неравноправна, по смисъла на ЗЗП на поне няколко основания (чл. 143, ал. 2, т.
5, 12, 15 ЗЗП).
На
съда е служебно известно споразумението между мобилните оператори и Комисията
за защита на потребителите относно това, че тези неустойки не могат да
надвишават трикратния размер на уговорената месечна такса. Това споразумение
обаче не обвърза потребителя, доколкото той не е страна по същото, и доколкото
не може санира една изначално нищожна неустойка.
Същото има значението на насока спрямо мобилните оператори как да формулират
неустойките си в бъдещите си договори, дори и в него да е предвидено, че следва
да се прилага и спрямо заварените такива. Идеята е да се съобрази от кредитора това
своеобразно ретроактивно действие, за да не
претендира пълните размери на неустойките от потребителите по вече сключени
договори, но същото няма за последица преодоляване на нищожността им.
Кредиторът не може едностранно да изменя условията (арг.
чл. 143, ал. 2, т. 11 ЗЗП) по договора и да определя различен размер на
неустойката (дори и в посока намаляването и́), за да избегне нищожността, макар
и по препоръка на Комисията. В този смисъл недължими са неустойките в
трикратния размер на месечните такси.
Претендират
се от ищеца и компенсаторни неустойки,
които са уговорени в Раздел IV, т. 5 от ДС, която гласи, че във всички
случаи, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно
посоченото в този договор, потребителят дължи и разликата между цената на
устройството без абонамент, съгласно последно актуалната ценова листа на
оператора за съответното/-те устройство/-ва към
момента на прекратяването на настоящият договор по отношение на коя да е СИМ
карта/номер, посочени в него и заплатената от него при предоставянето му от
оператора цена в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг.
На
първо място тези неустойки, макар и да касаят предоставени устройства по
договора за лизинг, са уговорени във връзка с прекратяването/развалянето на
договорите за мобилни услуги. Както беше посочено по-горе в мотивите,
настоящият състав счита, че тези договори не са надлежно развалени, поради
което и само на това основание тези неустойки не се дължат.
Дори
да се приеме, че договорите са надлежно развалени, исковете отново са
неоснователни, поради следното:
Операторът
в случая получава цената на предоставените устройства под формата на лизингови
вноски. Самите неустойки целят да го обезщетят за евентуалните вреди, които е
претърпял за това, че е предоставил устройствата на по-ниска цена от реалната
им, защото потребителят е сключил договор за мобилни услуги за определен срок.
На
първо място няма данни по делото каква е цената на устройството без абонамент и
цената му съобразно актуалната ценова листа. Доказателства в тази връзка не са
представени, не се и твърдят такива цени. Следователно съдът не може да направи
преценка дали вземането съответства на уговореното между страните, поради което
същото остава недоказано по-размер. Дори да се приеме, че по-ниската цена е
уговорената в договора за лизинг, то отново няма данни какъв е размерът на
по-високата такава.
На
второ място тези неустойки целят още веднъж да обезщетят вредите от разваляне
на договора, за които вреди вече е уговорена неустойка в т. 4, като в случая
това, че същата е нищожна, е ирелевантно, защото тази
нищожност не е по вина на потребителя. В случая противоречи на добрите нрави за
едни и същи вреди да се претендира два пъти неустойка, който извод води до
резултата за нищожност и на втората неустойка. Кредиторът дори реално не търпи
вреди от предсрочното прекратяване на договорите, доколкото същият не
предоставя занапред услуга, за която да не получава месечна такса. При
прекратяване на услугата същият може да я предостави на друг потребител,
включително да използва същия мобилен номер. Предоставянето на устройствата с
договор за лизинг на по-ниска цена е търговска практика с цел привличане на
клиенти, които да сключат дългосрочен договор срещу възможността да получат устройство
на преференциална цена, която търговска практика е широко разпространена между
всички мобилни оператори на пазара, като положителният търговски резултат от
нея е убеждаването на потребителя да сключи договор с търговеца, който
предоставя по-добри условия – в случая предоставяне на устройството на по-ниска
цена.
На
следващо място тези уговорки за заплащане на неустойки са и неравноправни на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 и 13 ЗЗП, като втората хипотеза предвижда
случай, при който клаузата дава право на търговеца или доставчика да увеличава
цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора,
ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора.
Претенцията
за заплащане на остатъчната цена за предоставените устройство е именно такава
уговорка, като в случая окончателната цена е значително завишена. Този извод следва
от посочените цени на устройствата в договорите за лизинг /съответно 213,07 лв.
и 92 лв./ и отправената претенции за заплащане на остатъчната стойност
/съответно още 49,64 и 121,22 лв./ В първия случай допълнителната цена
представлява приблизително ¼ от общата стойност, което не може да се
приеме за незначително, а във втория случай дори надхвърля двойно стойността на
устройството.
Предвид
гореизложеното следва да се приеме и че исковете за заплащане на тези неустойки
са неоснователни.
В
заключение настоящият състав намира, че са основателни исковете на ищеца по
отношение на сумите от 78,25 лв. и 65,94 лв. за незаплатени абонаментни такси и
по отношение на сумите от 56,72 лв. и 40 лв. за незаплатени лизингови вноски.
Исковете за сумите от 138,38 лв., 117,98 лв., 49,64 лв. и 121,22 лв.,
представляващи незаплатени компенсаторни неустойки, се явяват неоснователни и
следва да се отхвърлят.
IV. По разноските
С
оглед изхода на спора разноските следва да се разпределят съобразно уважената и
отхвърлената част от исковете. Ищецът е представил списък и доказателства за
сторени разноски в размер на 25 лв. държавна такса в заповедното производство,
360 лв. адвокатско възнаграждение в заповедното производство, 375 лв. държавна
такса в исковото производство, 300 лв. адвокатско възнаграждение в исковото
производство и 150 лв. възнаграждение за особен представител. Същите за цялото
производство са общ размер от 1 210 лв., като от тях в полза на ищеца
съобразно уважената част от исковете следва да се присъди сумата от 436,29 лв.
Ответницата не претендира разноски. На особения и́ представител следва да
се издаде разходен касов ордер от Бюджета на съда за сумата от 150 лв.,
съобразно внесения от ищеца депозит.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
***, и В.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***, по предявените по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, че
ответницата дължи на ищеца сумите в общ размер от 240,91 лв. /двеста и четиридесет лева и деветдесет и една стотинки/,
съответно:
1/ 78,25 лв., представляваща сбор от незаплатени
абонаментни такси и използвани услуги за предпочетен номер +***по Допълнително
споразумение от 26.07.2016 г. към Договор за мобилни/фиксирани услуги, на
основание чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД;
2/ 65,94 лв., представляваща сбор от незаплатени
абонаментни такси и използвани услуги за предпочетен номер +***по Допълнително
споразумение от 13.10.2016 г. към Договор за мобилни/фиксирани услуги, на
основание чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД;
3/ 56,72 лв., представляваща сбор от незаплатени
лизингови вноски за предпочетен номер +***по Договор за лизинг от 26.07.2016
г., на основание чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ;
4/ 40,00 лв., представляваща сбор от незаплатени
лизингови вноски за предпочетен номер +***по Договор за лизинг от 13.10.2016
г., на основание чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ, които суми са посочени като част от
сумите по:
- Фактура № ********** от 15.11.2017 г., за периода
15.10.2017 г. – 14.11.2017 г., на обща стойност 43,49 лв;
- Фактура № 72660756110 от 15.12.2017 г., за
периода 15.11.2017 г. – 14.12.2017 г., на обща стойност 69,91 лв;
- Фактура № ********** от 15.01.2018 г., за периода
15.12.2017 г. – 14.01.2018 г., на обща стойност 64,06 лв.;
- Фактура № ********** от 15.03.2018 г., за периода
15.02.2018 г. – 14.03.2018 г., на обща стойност 490,67 лв.,
ведно със законните лихви върху главниците, считано
от датата на подаване на заявлението /12.12.2019 г./
до окончателното погасяване на задълженията, за които суми е издадена Заповед №
9590/18.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 20485/2019 г. на ВРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО между страните, че ответницата В.Г.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, ДЪЛЖИ на ищеца „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, ***, и В.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумите в общ размер от 427,22 лв. /четиристотин
двадесет и седем лева и двадесет и две стотинки/, съответно:
1/ 138,38 лв., представляваща дължима компенсаторна
неустойка при прекратяване ползването на услугите по Договора по вина на
потребителя, равна на три месечни абонаментни такси, уговорена в Раздел IV, т.
4 от Допълнително споразумение от 26.07.2016 г. към Договор за
мобилни/фиксирани услуги, на основание чл. 92 ЗЗД;
2/ 117,98 лв., представляваща дължима компенсаторна
неустойка при прекратяване ползването на услугите по Договора по вина на
потребителя, равна на три месечни абонаментни такси, уговорена в Раздел IV, т.
4 от Допълнително споразумение от 13.10.2016 г. към Договор за
мобилни/фиксирани услуги, на основание чл. 92 ЗЗД;
3/ 49,64 лв., представляваща дължима компенсаторна
неустойка при прекратяване ползването на услугите по договора, изчислена като
разликата между цената на предоставеното на потребителя мобилно устройство Samsung Galaxy J5 Gold без абонамент и общата му лизингова цена по договора
за лизинг, уговорена в IV, т. 5 от Допълнително споразумение от 26.07.2016 г.
към Договор за мобилни/фиксирани услуги, на основание чл. 92 ЗЗД;
4/ 121,22 лв., представляваща дължима компенсаторна
неустойка при прекратяване ползването на услугите по договора, изчислена като
разликата между цената на предоставеното на потребителя мобилно устройство Xperia E5 Black без абонамент и общата му лизингова цена по
договора за лизинг, уговорена в IV, т. 5 от Допълнително споразумение от
13.10.2016 г. към Договор за мобилни/фиксирани услуги, на основание чл. 92 ЗЗД,
които суми са посочени като част от сумите по:
- Фактура № ********** от 15.11.2017 г., за периода
15.10.2017 г. – 14.11.2017 г., на обща стойност 43,49 лв;
- Фактура № 72660756110 от 15.12.2017 г., за
периода 15.11.2017 г. – 14.12.2017 г., на обща стойност 69,91 лв;
- Фактура № ********** от 15.01.2018 г., за периода
15.12.2017 г. – 14.01.2018 г., на обща стойност 64,06 лв.;
- Фактура № ********** от 15.03.2018 г., за периода
15.02.2018 г. – 14.03.2018 г., на обща стойност 490,67 лв.,
ведно със законните лихви върху главниците, считано
от датата на подаване на заявлението /12.12.2019 г./
до окончателното погасяване на задълженията, за които суми е издадена Заповед №
9590/18.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 20485/2019 г. на ВРС.
ОСЪЖДА В.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, сумата от 436,29 лв. /четиристотин тридесет и
шест лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща дължими
съдебно-деловодни разноски за цялото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер от Бюджета на съда на назначения по
делото особен представител адв. Н.А. – ВАК за сумата
от 150 лв. /сто и петдесет лева/,
представляваща възнаграждение за процесуално представителство по делото, съобразно
внесения от ищеца депозит.
Дължимите
от ответницата суми могат да се заплатят по представената със заявлението за
издаване на заповед за изпълнение банкова сметка ***-КЛОН БЪЛГАРИЯ, BIC: ***, IBAN: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: