№ 178
гр. ББ...., 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ББ...., LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20242120200315 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „С..........“ ЕООД, ЕИК: ............, представлявано от
управителя С......Т......, срещу Наказателно постановление № 742208-F745138/08.12.2023 г.,
издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ към Дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ на НАП, с което за нарушение на чл. 26,
ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ (Наредбата), вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция от 500 лв.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от управителя С......Т......, който
поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк. К.
ТТ......, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 15.11.2023 г. служители на НАП извършили проверка на търговски обект - кафене
„ЕЛ“, находящ се в гр. ББ...., ж.к. СС.......бл..... стопанисван от жалбоподателя „С..........“
ЕООД. Била извършена контролна покупка на едно фрапе, капучино, вода и един тост, на
обща стойност 14,78 лв., за която била издадена фискална касова бележка. При преглед на
издадения фискален касов бон се установило, че същият не съдържа задължителните
реквизити по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата, а именно - наименование на стоката/услугата,
количество и стойност по видове закупени стоки или услуги.
За установеното нарушение срещу жалбоподателя бил съставен АУАН от дата
21.11.2023 г., а впоследствие на 08.12.2023 г. било издадено и обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на събраните по
делото писмени доказателства и свидетелските показания на актосъставителя. По делото не
се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда
1
фактическа обстановка. Жалбоподателят не оспорва така приетите от съда за осъществили
се факти.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното наказание, и предвид на така установената фактическа
обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - началник на Отдел
„Оперативни дейности“ - ББ.... към Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ на НАП, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице -
инспектор по приходите в НАП (Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП). Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Нарушението е индивидуализирано в степен,
позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализиране на отговорността на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи
до порочност на административнонаказателното производство против него.
В случая се касае за нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата,
която разписва, че фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства
на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително посочените реквизити,
сред които и наименованието на стоката, количеството и стойността по видове закупени
стоки. В действителност, в издадената касова бележка (л. 10 от делото) не се съдържа нито
конкретно наименование на продадените стоки, нито тяхното количество и стойност по
видове закупени стоки. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата, предвижда
посочените реквизити като задължителни за фискалната касова бележка, издавана от
фискално устройство в обекта, поради което и липсата им, правилно е била квалифицирана
като административно нарушение.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС, вр. ал. 1 от
ЗДДС, предвижда наказание „имуществена санкция” в размер от 500 лв. до 2000 лв.
Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган, като относима към
процесното нарушение, и на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в минимално
предвидения размер от 500 лв. Съдът намира, че с така определеното наказание ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН, да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед на горепосоченото, съдът счита, че извършеното нарушение е безспорно
доказано, като не са налице предпоставки за квалифицирането му като маловажен случай.
Касае се за спазване на фискална дисциплина, посредством която се обезпечава защитата на
фиска, а и отделно от това, конкретният случай не се отличава с нищо от останалите такива,
поради което и прилагането на чл. 28 ЗАНН би било необосновано. Поради което и
обжалваното НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид извода на съда за неоснователност на жалбата, жалбоподателят следва да
заплати на АНО претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При
определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се
2
приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от
80 до 150 лв. С оглед на фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до
извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО
следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв., което да се заплати от
жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 742208-F745138/08.12.2023 г.,
издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ - ББ.... към Дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ на НАП, срещу жалбоподателя „С..........“
ЕООД с ЕИК: .............
ОСЪЖДА „С..........“ ЕООД, ЕИК: ............, да заплати в полза на Национална агенция
за приходите сумата в размер на 80 лв., представляваща сторени в производството разноски
за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - ББ.... в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – ББ....: _______________________
3