Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.07.2017
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На двадесет и шести
юни две хиляди и седемнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Веселина
Тодорова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 313 по описа за 2017 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та”
вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото
е образувано въз основа на искова молба подадена „Р./.”
ЕАД ЕИК *********, с адрес ***, с която претендира да бъде прието за установено
по отношение на В.Н.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, че
съществува присъденото с
издадена по ч.гр.д. № 14325/2016г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК № 7029/22.11.2016г. вземане за сумите от 10615.43 лева
/десет хиляди шестстотин и петнадесет лева и четиридесет и три стотинки/,
представляваща главница по договор за студентски кредит от 19.09.2012г.,
сключен между „Р./.“ ЕАД и В.Н.Г.,
вземането, по който е обявено за предсрочно изискуемо, с оглед на
обстоятелството, че кредитополучателя не е заплатил вноски с падежни дати,
както следва: 20.07.2016г., 20.08.2016г., 20.09.2016г., 20.10.2016г., сумата от
224.89 лева /двеста двадесет и четири лева и осемдесет и девет стотинки/,
представляваща редовна лихва за периода от 20.06.2016г. до 02.11.2016г., сумата
от 57.13 лева /петдесет и седем лева и тринадесет стотинки/, представляваща
наказателна лихва за периода от 20.07.2016г. до 20.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 21.11.2016г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В условието на евентуалност моли ответника да бъде
осъден да му заплати същите суми. Моли да му бъдат присъдени разноските в
настоящото производство и в заповедното производство.
В исковата
молба се сочи, че на 19.09.2012г.
между страните бил сключен договор
за студентски кредит,
съгласно
който ищецът предоставил на ответника сума в размер
на 17016
лв., от които били усвоени
8507 лв. Общото
задължение, съгласно раздел т. 4.8 от договора, следвало да бъде върнато на 120 равни анюитетни вноски
по 234,12 лв., дължими до 20-то число на всеки месец.
Твърди се, че към датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК,
ответникът не
е погасил
четири падежирали месечни
вноски – изискуеми съответно на 20.07.2016г.,
20.08.2016г., 20.09.2016г., 20.10.2016г. Поради забавата в плащането им, остатъка от кредита е обявен за
предсрочно изискуем на осн. т. 6.2 от договора. За обявената предсрочна
изискуемост заемателя бил уведомен съобразно т. 9.3 от договора по пощата с
писмо с обратна разписка.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, с който оспорва предявения иск. Не оспорва наличието на сключен
договор за заем и получаването на сумата по него. Оспорва наличието на
извършено уведомяване за настъпване на предсрочна изискуемост на задължението
по договора. Сочи, че посоченото от ищеца писмо не е получено от ответника.
Счита, че на това основание и предвид липсата на обявена предсрочна изискуемост,
искът следва да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от
фактическа страна, следното:
От приложеното ч.гр.д. № 14325/2016г. на ВРС се установява издаването на заповед за изпълнение
в полза на между „Р./.”
ЕАД ЕИК ********* против
В.Н.Г. за посочените в исковата молба суми.
От писмените доказателства – договор за
студентски кредит от 19.09.2012г.; извлечение от счетоводните книги на банката;
писмо за обявяване на предсрочна изискуемост на кредит с
обратна разписка; справка за движение по кредит на задължено лице, се
установява, че:
на 19.09.2012г.
между „Р./.”
ЕАД ЕИК ********* и В.Н.Г. бил сключен
писмен договор за предоставяне на студентски кредит на стойност 17016 лева,
като сумата следвало да бъде приведена по банкова сметка ***. Предоставеният
кредит следвало да бъде върнат ведно с възнаградителна лихва в размер на 7%,
застраховки и такса за оценка на риска на 120 равни вноски от по 234,12 лв. по
погасителен план с падежни дати 20-то число на месеците от 07.2016г. до 06.2026г.
С т. 9.3 от договора
страните приели, че всяко съобщение надлежно изпратено до посочените в него
техни адреси, ще се счита за редовно получено. На
10.10.2016г. „Р./.”
ЕАД изпратило по пощата с обратна
разписка писмено уведомление за предсрочна изискуемост до В.Н.Г., което било
върнато на 01.11.2016г. като
непотърсено.
Въз основа на така
установените факти, Варненският
районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният главен иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 430 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ вр. чл.
79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Искът
е допустим, тъй като е подаден в срок вследствие на своевременно
депозирано възражение от длъжника в заповедното производство и има за предмет
вземанията посочени в заповедта по чл. 417 ГПК.
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен
иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на
спорното право, а ответникът - фактите,
които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочената
материалноправна норма, на която се основава присъденото със заповедта вземане,
уважаването на иска е обусловено от наличието
на установено от ищеца валидно
облигационно правоотношене между страните по силата на сключен между тях
договор за потребителски кредит, по който
е изправна страна; настъпил падеж за плащането на цялата сума по него или обявяване
на предсрочната изискуемост на кредита
по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ, вкл. получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем; размера
на претендираното обезщетение за забава – главница върху която се изчислява, период и стойност на лихвения процент.
Респективно следва ответникът да не е
провел успешно доказване за точно в количествено и времево отношение изпълнение
на задължението си за връщане на заетата сума по
договора или наличието на други правопогасяващи обстоятелства.
Между
страните по делото не е спорно, а и от приложения от ищеца като
доказателство документ се установява, че на 19.09.2012г. между ответника и
„Р./.”
ЕАД ЕИК ********* е бил сключен валиден писмен договор за заем при общи условия. В него е посочено основанието му и лицето, на което
ще бъде приведена сумата. Не се спори за реалното усвояване на сумата от
10615,43 лв., чрез постъпването й по
посочена от кредитополучателя банкова сметка, ***ателни
месечни вноски на падежа им по погаситгелен
план. Като единствено възражение с отговора на исковата молба,
ответникът е въвел твърдение за липса на обявена по съответния ред предсрочна
изискуемост на цялото вземане по договора.
С
т. 18 на ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че предсрочната изискуемост на вземане произтичащо от банков кредит
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал.
2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. По делото не се спори относно липсата на
плащане на дължимите вноски след втората по погасителен план, т.е по обективния
факт на неплащането. По делото е установено, че банката е изпратила до длъжника
чрез писмо с обратна разписка съобщение съдържащо ясно и недвусмислено
изявление за обявяване на предсрочна изискуемост.
С оглед неизпълнението на задълженията по договора
за кредит, на основание чл.6 от договора, кредиторът е упражнил правото си да
трансформира цялото задължение по договора в предсрочно изискуемо. Банката е
отправила волеизявление за упражняване на това право в което недвусмислено е посочено,
че трансформира цялото задължение по договора в предсрочно изискуемо, поради
неизпълнение на задълженията за заплащане в договорените срокове на дължимите
суми. Уведомлението е изпратено по пощата и е върнато с отбелязване, че
пратката не е потърсена от получателя.
С Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№
4/2013г. на ОСГТК на ВКС в т.18 е прието, че вземането, произтичащо от договор
за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът
може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо
с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. Правото на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
С оглед на така дадените разрешения моментът, в
който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която
волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е
достигнало до длъжника – кредитополучател, и то ако към този момент са били
налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този
момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение
на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя.
В настоящия случай това изискване не е изпълнено.
Приложеното по делото уведомление не е връчено на длъжника по заявлението -
ответник, като са без значение обстоятелствата свързани с невъзможността за
връчване. Постигнатата между страните уговорка за фикция при връчване на
съобщенията по договора не може да обоснове извод за надлежно уведомяване на
длъжника, в случай на упражняване от страна на банката на преобразуващото право
да направи целия дълг предсрочно изискуем. За да се приеме, че кредиторът е
положил дължимата грижа на добрия търговец за уведомяване на длъжника за
обявената предсрочна изискуемост, не е достатъчно изпращане на едно съобщение
на адреса посочен в договора, тъй като същият не е използвал всички механизми
за уведомяване, с които разполага. Допълнителен такъв е връчването на
съобщението по реда на чл.50 от ЗННД, при което нотариусът има задължение за
проверка на постоянния и настоящ адрес на лицето, както и за залепяне на
уведомление, което в пълна степен гарантира неговите права и обезпечава
възможността изявлението на кредитора да „достигне” до него.
В същия смисъл е и решение на Съда на ЕС по дело
С-327/17.11.2011г.: „Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета допуска
прилагането на разпоредба от вътрешното процесуално право на държава членка,
която поради заинтересованост да се избегне ситуация на отказ на правосъдие
позволява провеждането на производство срещу и в отсъствието на лице, чието
местоживеене не е известно, ако юрисдикцията, сезирана със спора, се увери
преди произнасянето по него, че за откриването на ответника са предприети
всички проучвания, изисквани от принципите на дължимата грижа и на
добросъвестността.” Предвид изложеното съдът намира, че по делото не е
установено надлежното връчване на уведомлението за настъпила предсрочна
изискуемост на задължението по договора за потребителски кредит, сключен между
страните, поради което предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. В този смисъл практиката
на ВОС – пр. Решение по в.т.д. № 179 /
Предвид неоснователността на главния иск, съдът
следва да се произнесе по предявените в
условие на евентуалност искове с правно основание чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД:
Съобразно разрешението дадено в т.11б от ТР
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС „в производството по иска, предявен по реда на
чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, е допустимо да се приемат за съвместно
разглеждане друг иск на ищеца – чл.210, ал.1 ГПК, насрещен иск – чл. 211 ГПК,
инцидентен установителен иск – чл. 212 ГПК, ако са налице условията за
приемането им за съвместно разглеждане с иска по чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК”. Предвид изложеното съдът счита, че предявените в условие на евентуалност
осъдителни искове да допустими и надлежно предявени, поради което следва да
бъдат разгледани по същество.
За да бъдат уважени същите, е необходимо по делото
да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки: 1/ валидно сключен договор за кредит; 2/ предоставяне
на заемната сума; 3/ наличието на уговорените в договора предпоставки за обявяване
на вземането по договора за заем за предсрочно изискуемо; 4/ редовното
уведомяване на длъжника за трансформиране на задължението и момента, от който
настъпват последиците на предсрочната изискуемост; 5/ размера на претендираното вземане по отделни пера. В тежест на ответника
е да установи въведените в процеса правоизключващи твърдения, респ.
погасяването на задълженията.
С
оглед приетото за установено по спора от фактическа страна, между страните са
безспорни обстоятелствата по сключване на договора за кредит, предоставяне и
усвояване на средствата по същия, забавата в плащанията на уговорените
погасителни вноски, което е довело до право на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем, както и размера на дълга. Спорно е единствено обстоятелството
свързано с наличието на валидно оправена до ответницата покана за заплащане на
задълженията по процесния договор за кредит, респ. настъпване на предсрочната
изискуемост на задължението по договора.
Съдът намира, че за да е налице валидно уведомяване
изявлението на банката, следва да е достигнало до адресата. В настоящия случай това е
осъществено с връчване на препис от исковата молба, тъй като в същата се
съдържа уведомление за задължението по договора за кредит, както и изявление за
обявяване на същия за предсрочно изискуем, поради неизпълнение на задължението
за заплащане на три последователни месечни вноски по него.
Съобразно трайно установената съдебна практика
исковата молба по естеството си представлява покана за плащане, като със същата
могат да се упражняват и преобразуващи права, като например изявление за
разваляне на сключени между страните договор. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение №178/12.11.2010г. по т. д. № 60/2010 г. на II т.о. на ВКС. Предвид изложеното съдът счита, че в процесния
случай исковата молба има характера на покана и доколкото е редовно връчена на ответника,
същият е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на
задълженията по договора за кредит, като сумите предмет на предявените искове –
главница и договорна лихва са изискуеми в размерите, в които същите са
предявени.
С оглед на горното съдът намира, че предявените в
условие на евентуалност искове са основателни и следва да бъдат уважени.
Главницата следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от подаване
на исковата молба до окончателното й заплащане.
На
основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване – вносни
бележки са в размер от 556,67 лв – държавна такса и депозит за ССЕ и 300 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, от което следва да се присъди 150 лв., тъй като за горницата до
300лв. искането противоречи на разпоредбата
на чл. 78 ал. 8 ГПК /в ред. ДВ бр.
8 от
Мотивиран
от горното, Варненският районен съд
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Р./.”
ЕАД ЕИК *********, с адрес *** срещу В.Н.Г., ЕГН **********, с адрес
***, иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК за
приемане за установено, че в полза на ищеца съществува паричното вземане,
присъдено с издадена
по ч.гр.д. № 14325/2016г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК с № 7029/22.11.2016г. за сумите от: 10615.43 лева,
представляваща главница по договор за студентски кредит от 19.09.2012г.,
сключен между „Р./.“ ЕАД и В.Н.Г., което
е обявено за предсрочно изискуемо, поради неплащане
от кредитополучателя
на вноски с падежни дати: 20.07.2016г.,
20.08.2016г., 20.09.2016г., 20.10.2016г.;
сумата от 224.89 лева, представляваща редовна лихва за периода от 20.06.2016г.
до 02.11.2016г.; сумата от 57.13 лева, представляваща
наказателна лихва за периода от 20.07.2016г. до 20.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 21.11.2016г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА В.Н.Г., ЕГН **********,
с адрес *** да
заплати на „Р./.”
ЕАД ЕИК *********, с адрес *** на основание чл. 430 ал. 1 ТЗ сумата от 10615.43 лева /десет хиляди
шестстотин и петнадесет лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща
главница по договор за студентски кредит от 19.09.2012г., сключен между „Р./.“ ЕАД и В.Н.Г., вземането по който е обявено за
предсрочно изискуемо, поради неплащане на вноски с
падежни дати, както следва: 20.07.2016г., 20.08.2016г., 20.09.2016г.,
20.10.2016г.;
на основание чл. 430 ал. 2 ТЗ сумата
от 224.89 лева /двеста двадесет и четири лева и осемдесет и
девет стотинки/, представляваща договорна
лихва за периода от 20.06.2016г. до 02.11.2016г. и на основание чл. 92 ал. 1 ЗЗД сумата
от 57.13 лева /петдесет и седем лева и тринадесет стотинки/, представляваща
наказателна лихва за периода от 20.07.2016г. до 20.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 21.11.2016г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК В.Н.Г.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Р./.”
ЕАД ЕИК *********, с адрес *** сумата от
706,67 лева представляващи разноски по настоящото дело и сумата от 267,95 лева разноски по ч.гр.д.
№ 14325/2016 г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: