Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна, …………2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, Втори състав, в публично заседание на двадесет и четвърти
септември, през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Добринка Долчинкова, като разгледа докладваното от съдията
Веселина Чолакова адм.дело N 1601
по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172,ал.2, изр. 1 от ЗДвП.
Образувано е по
жалба на А.Д.П.
, ЕГН ********** *** против Заповед за
прилагане на ПАМ № 19-0769-001069/13.05.2019 г. от полицейски инспектор при ОД
на МВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“ издадена на основание чл.171,т.2а, б.а от ЗДвП, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ – прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от шест месеца считано от 12.05.2019 г. и са
отнети документи – СРМПС и 2бр. регистрационни табели. Счита , че заповедта е постановена в
противоречие със закона и допуснати съществени процесуални нарушения.
Сочи се , че изложените в акта
фактически констатации не отразяват действителната фактическа обстановка по
случая. Оспорва изложеното в акта, че собственият му автомобил е бил управляван
от неправоспособен водач. Сочи се, че отразените в акта факти не установяват,
какво е допуснатото от него нарушение, което е дало основание за налагане на
мярката. В съдебно
заседание редовно уведомен се представлява от адв. А., който поддържа жалбата и
претендира разноски.
Ответникът – полицейски инспектор
към ОД на МВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“ не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена пред
родово и териториално компетентен съд, от лице, за което безспорно е
налице правен интерес от оспорването му. Жалбоподателят е собственик на л.а „БМВ
“ с рег. № В3610 ВА – обект на наложената ПАМ. Обжалването е предприето чрез
органа, чийто акт се оспорва, в рамките на предвидения за това 14-дневен срок и
от лице с право на оспорване съгласно чл.147,ал.1 от АПК.
Въз основа на
гореизложеното съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, поради което
следва да бъде разгледана по същество.
По основателността на жалбата:
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Предмет на преценка в настоящето съдебно
производство е Заповед за
прилагане на ПАМ № 19-0769-001069/13.05.2019 г. от полицейски инспектор при ОД
на МВР-Бургас ,
сектор „Пътна полиция“ издадена на
основание чл.171,т.2а, б.а от ЗДвП, с която
на
жалбоподателя е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за шест
месеца считано от 12.05.2019 г. и са
отнети документи – СРМПС и 2бр. регистрационни табели.
На 12.05.2019 г. срещу В.С.К.
бил съставен АУАН № 454486/12.05.2019 г. , за това че на същата дата, около 19,20
в гр.Бургас, кв. „Долно Езерово“, ул. „Захари Зограф“ посока ул. „Кавакли“ лек
автомобил „БМВ Х-3“ с рег. № ****собственост на А.Д.П. след като СУМПС е отнето на 22.04.2019 г. със Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0304-000132/22.04.2019
г. издадена от Началник сектор към ОД на МВР-Бургас, РУ Несебър. В АУАН е отразено, че нарушението
е установено чрез сведения на И. Л. Т. и
Л.И. Т.. За
нарушението била съставена докладна записка от полицай при Второ РУ на ОД на
МВР-Бургас. АУАН бил съставен в присъствието на очевидци на нарушението И. Л. Т. и Л. И. Т.. В сведение от 12.05.2019 г. В.С.К. е посочил,
че не е управлявал МПС на посочената от другите две лица дата. В същото
сведение е посочил , че е в конфликт с тези лица.
В съдебно заседание на
24.09.2019 г. са приети свидетелските показания на В.С.К.. Пред съда е
потвърдил, че колата била управлявана от А.Д.П.. Отишли са до с. Долно Езерово
с неговия автомобил, тъй като К. бил с отнето свидетелство за управление. По
времето, за което очевидците твърдят , че е управлявал автомобила, същият е
бил паркиран. Потвърдил е конфликтните
си отношения с И. Л. Т. и
Л. И. Т..
От представено писмо от
началник сектор „Пътна полиция „ при ОД на МВР-Бургас се установява, че срещу А.Д.П.
няма съставен АУАН.
Горната фактическа обстановка, съдът приема въз
основа на писмените доказателства, представени от страните и приобщени по
делото.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По валидността на акта:
При проверка за законосъобразност на оспорения
административен акт съгласно изискванията на чл. 146 от АПК, настоящият състав на
съда намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с
изискванията на чл. 172, ал.1 от ЗДвП. В случая това е полицейски
инспектор към ОД на МВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“, оправомощен съгласно т.1.8
от Заповед № 251з-209/20.01.2017 г. издадена от Директора на ОД на МВР-Бургас.
По процесуалната и материално-правната
законосъобразност на акта:
По делото има
спор за фактите, относими към извършеното нарушение. Жалбоподателят спори, че
на посочената в заповедта дата 12.05.2019 г., около 19,20 часа в гр.Бургас, кв.
„Долно Езерово“, ул. „Захари Зограф“ посока ул. „Кавакли“ предоставил за
управление собствения ли лек автомобил
л.а „БМВ Х-3“ с рег. № **** на В.С.К. .
Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и
съдържа всички реквизити, визирани в чл. 59 от Административно процесуалния
кодекс, включително фактически и правни основания за издаването й. В същата се
съдържа описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ. Но
оспореният акт е издаден в нарушение на материалния закон.
С
разпоредбата на чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП е предвидена принудителна
административна мярка - прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице , което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс. Това временно прекратяване на регистрацията на
ППС по своя характер
представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, засягаща
неблагоприятно правната сфера на нейния адресат, чрез ограничаването на права.
Принудителните административни мерки са индивидуални административни актове /чл. 21, ал. 1
от АПК/, като случаите когато могат да се прилагат, техният вид,
органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за
тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ /чл. 23 от ЗАНН/. Съответно при преценка на валидността и законосъобразността
им следва да се съобразяват критериите за индивидуалните административни актове. За принудителните
административни мерки чл. 22 от ЗАНН регламентира, че целта им е да се
постигне предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и на
вредните последици от тях.
В случая
фактическата обстановка е установена само по сведения на лицата И. Л. Т. и Л. И. Т.,
които противоречат на тези на В.К.. Срещу жалбоподателя няма издаден АУАН, който да се ползва с доказателствена сила и
не става ясно, въз основа на кои доказателства е възприета описаната в акта
фактическа обстановка. Не е изследван въпроса относно противоречията в
сведенията на посочените лица. Чрез разпита на свид. К. се установи, че
отразените в акта факти, не отговарят на действителната фактическа обстановка.
Административният орган издател на акта има тежестта да установи всички предпоставки на законосъобразност на
оспорения акт, включително и неговата обоснованост. В случая не са ангажирани
доказателства, които да установят отразената в акта фактическа обстановка.
Съдът кредитира показанията на свид. К., които са логични и последователни,
както и няма данни за негова заинтересованост в полза на жалбоподателя.
В случая
към момента на издаване на ЗНПАМ не е съставен АУАН. За извършените
административни нарушения се прилага ЗАНН, като съгласно чл.36,ал.1 от Закона административнонаказателно
производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното
административно нарушение. Не може административното нарушение да се установява с
мотивите на ЗППАМ, а само с редовно съставен АУАН.
Заповедта
за налагане на ПАМ е издадена и в противоречие с чл. 22 от ЗАНН, съгласно който за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни
мерки Както се посочи по- горе след като извършването на съответните нарушения
не е установено по надлежния за това ред, то не може да се направи извод, че
така наложената ПАМ ще изпълни превантивната или преустановителната си функция,
нито е относима към поправянето на вредните последици от деянието, т. е. ПАМ е
наложена в противоречие с целта на закона.
В случаи
от вида на разглеждания, налагането от административния орган на принудителните
административни мерки се извършва при условията на обвързана компетентност.
Това означава, че при установено административно нарушение, същият няма
правомощията да преценява следва ли да наложи или ПАМ или не. Именно този
правно релевантен факт не е установен по предвидения от закона ред със
съставянето на АУАН.
Предвид изложеното съдът намира за
установени основанията за оспорване съгласно чл.146,т.4 и т.5 от АПК и
оспорената заповед следва да се отмени.
При този изход от делото, ответникът
съгласно чл.143 ал.1 от АПК дължи на
жалбоподателя заплащане на разноските,
съгласно доказателства за плащането им. В случая се претендират разноски за
държавна такса, които следва да се присъдят в размера от 10,00 лева.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на А.Д.П. , ЕГН **********
*** Заповед за прилагане на ПАМ № 19-0769-001069/13.05.2019 г. от полицейски
инспектор при ОД на МВР-Бургас , сектор „Пътна полиция“ издадена на основание чл.171,т.2а, б.а от ЗДвП, с която на
жалбоподателя е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок
от шест месеца считано от
12.05.2019 г. и са отнети документи – СРМПС и 2бр. регистрационни табели.
ОСЪЖДА ОД на МВР
– Бургас да плати в полза на А.Д.П. ,
ЕГН ********** *** сторените по делото разноски в размер на 10,00 /десет
/ лева
На основание чл.172,ал.5 от ЗДвП решението на административния съд не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: