ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 434
гр. Велико Търново , 07.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на седми май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сара Стоева
Членове:Йордан Воденичаров
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско
дело № 20214100500076 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от М. М. Н. от гр.Г.Оряховица, чрез
пълномощника й адв.М.П. от ВТАК, против Решение №415/09.12.2020г., което е с характер
на определение, постановено по Гр.д.№211/2020г. по описа на РС – Горна Оряховица, с
което е прекратено производството по делото, поради процесуална недопустимост на
предявеният отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1
ГПК, както и на основание чл.78 ал.4 от ГПК е осъдена ищцата М. М. Н. да заплати на
ответника Община Горна Оряховица сумата от 150лв., представляваща направени по делото
разноски за възнаграждение за процесуално представителство от служител с юридическо
образование в първоинстанционното производство. Развити са оплаквания за порок на акта
от процесуален характер, т.к. първостепенният съд е приел, че не било реализирано
основанието, на което ищцата обосновава правото си на собственост, с което искът
всъщност бил отхвърлен като неоснователен, тъй като не била налице придобивна давност,
при което положение производството не подлежи на прекратяване, поради което моли
обжалваното съдебно решение да бъде обезсилено и делото върнато на РС със задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона. Алтернативно, излага оплаквания за
неправилност на обжалваното съдебно решение, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон и необоснованост, по съображения, подробно развити в частната жалба,
като моли за неговата отмяна изцяло, вместо което бъде прието, че Община Горна
Оряховица не е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ III – 606, кв.111 по
плана на ЦГЧ с площ около 536 кв.м. и за отмяна на АЧОС №4003/27.03.2017г. Излага, че
първостепенният съд неправилно е тълкувал основанието на депозираната ИМ, като е
приел, че същата се позовава конкретно и само на придобивна давност като основание за
легитимация на правото на собственост. Посочва, че видно от изложените факти в ИМ,
1
позовава се на наследство,като според събраните доказателства и заключението на СТЕ
имотът е притежаван от Ана Калънска и Борис Калънски, за което е съставен НА №40 от
1957г., а след това от Елена Димитрова Папазова, видно от НА №78 от 1964г., които
категорично и несъмнено установяват правото на собственост върху процесния имот, а това
обстоятелство е отразено и в разписните листи към плана на гр.Г.Оряховица от 1957г.
Твърди, че видно от удостоверение №1959/25.07.2019г. Е. Д. П. се явява наследодател на
ищцата и през целия период, считано от 1957г., когато е приет кадастралния и регулационен
план, имотът е притежаван от частни лица, като на база наследствено правоприемство са се
сменяли титулярите на собствеността и именно това на първо място е коментираното и
осъществено оригинерно основание за придобиване на собствеността от М.Н. и сестра й,
като не съществува и законова пречка собствеността да се основава едновременно на
наследство и придобивна давност. Развити са оплаквания и за допуснато от първостепенният
съд нарушение на процесуалните правила, досежно разпределението на доказателствената
тежест, както и че е извършено разглеждане по същество на предявения иск, но в
противовес на доказателствения материал и относимото законодателство е формиран извод
за отчуждителна процедура, която според първостепенният съд е произвела правно
действие, като дори не е посочен конкретния закон, по който се е случило отчуждаване,
което обуславя немотивираност на обжалвания акт. Развити са доводи по същество,
обосноваващи основателност на предявеният отрицателен установителен иск за собственост
с правно основание чл.124 ал.1 ЗС, в т.ч. за осъществено, според събраните по делото
доказателства, оригинерно основание - придобивна давност. Оспорва и присъдените
разноски, с довод, че по закон ЮЛ имат право на разноски само ако са представлявани и
защитавани от юрисконсулт, а ответникът в процеса е представляван не от ЮК, а от
началник отдел. Претендира направените разноски и за двете инстанции.
В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от
ответника по делото Община Горна Оряховица, чрез В.Е. – началник отдел и служител с
юридическо образование, с който оспорва частната жалба като неоснователна, немотивирана
и недопустима относно искането за обезсилване на постановеното решение и връщането му
със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона или за отмяната му
изцяло, и моли да бъде отхвърлена. Излага доводи за безпорочност на обжалвания съдебен
акт, с който е прекратено производството по делото, вкл. и в частта по чл.78 ал.4 ГПК, както
и доводи по съществото на спора. Не претендира разноски.
Съдът, след като разгледа частната жалба, обсъди доводите в отговора по жалбата,
както и данните по делото, приема за установено следното:
Предмет на разглеждане по делото пред РС – Горна Оряховица е бил предявен от М.
М. Н., чрез пълномощника й адв.М.П. от ВТАК, против Община Горна Оряховица
отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за
приемане за установено, че ответната Община Горна Оряховица не е собственик на
недвижим имот, представляващ земя парцел III – 606, при граници: от север – улица, от
2
юг:V – 607, изток: IV – 605, запад: II – 623 от около 536 кв.м., кв. 111 по плана на ЦГЧ на
гр.Г.Оряховица, както и за отмяна на АОС №4003/27.03.2017г. с правно основание чл.2 ал.1
т.1 ЗОС. С уточняваща ИМ молба от ищцата от 03.04.2020г. е уточнено, че процесният
недвижим имот по КККР на гр.Г.Оряховица представлява ПИ с идентификатор
16359.514.606 с площ от 537 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана,
с административен адрес: гр.Горна Оряховица, ул.“Сливница“ №23.
С влязло в сила Определение на ГОРС №500/05.03.2020г. по реда на чл.130 ГПК е
върната ИМ В ЧАСТТА по ищцовото искане за отмяна на АОС №4003/27.03.2017г. на
Община Горна Оряховица и прекратено производството в тази му част, като недопустимо.
В ИМ ищцата е изложила твърдения, че е съсобственик на процесния недвижим
имот, представляващ земя III – 606 от около 536 кв.м., кв.111 по плана на ЦГЧ, като тя и
сестра й Д. М. П. са наследници на майка им Е. Д. П., починала на 29.12.2013г., като имотът
е придобит от наследодателя им Е. Д. П. по наследство и давностно владение. Посочено е,
че майка им е декларирала земята и заплащала данък в продължение на дълги години,
считано от 1998г., видно от декларация вх.№20001345/20.03.1998г., като след смъртта й през
2013г. са пропуснали да декларират имота на тяхно име – нейно и на сестра й, но въпреки
това са плащали дължимите данъци и след смъртта й като нейни наследници. Твърди се, че
при опит са коригират това положение през 2019г. и да изготвят нова декларация, като
предекларират имота само на тях като наследници и собственици, от ответната Община им
били създадени спънки и изискали документ за собственост на земята, като в хода на
проверката установили, че ответната Община през 2017г. е издала АОС за земята, за която те
години наред са заплащали данъци, което обуславя правния интерес у ищцата от
предявяване на настоящия отрицателен установителен иск за собственост по чл.124 ал.1
ГПК за приемане за установено, че Община Горна Оряховица не е собственик на земята.
Твърди се, че, съгласно писмо от Областен управител В. Търново, няма предадена
отчуждителна преписка за процесния недвижим имот. Описва се историята на процесния
имот в годините, с твърдение, че в резултат на земетресението през 1913г. е била съборена
двуетажна къща, собственост на А. и А. К.. Сочи се, че тези двама души са дали на двамата
си сина част от мястото и те двамата – Д. К. и Б.К. са изградили две къщи на двете граници
от имота – източната и западната, като са отделили земята си с варници, т.к. са се
препитавали с гасене на вар, които варници минавали през средата на сегашното УПИ III -
606, отделяйки двете места. Сочи се, че Д. К. е имал къща с източната част, а Б. К. в
западната част. Твърди се, че имало един момент, когато Б. К. е продал земята си на майка й,
дъщеря на Д. К. – Е. П.. Сочи се, че след това двамата братя решили да строят по стопански
начин и са изградили четириетажен блок, като трите деца на Б. К. са получили три
апартамента, а четвъртият апартамент е даден на майка им. Ищцата предполага, че тогава, с
оглед уравняване на дяловете, е прехвърлена и земята, т.к. уговорката е била за Д. К. да има
два апартамента, но не се е случило така. Твърди, че строили по частен /стопански/ начин,
като родителите й теглили заем за този апартамент и го изплащали дълги години след това.
Сочи, че макар, че Е. П. е владяла имота и преди това, едва с декларацията през 1998г. в
3
данъчната служба при Община Горна Оряховица тя е декларирала имота си, като е
образувана партида с №0000000020001345., като през целия период до смъртта си тя е
заплащала редовно дължимите данъци за имота. Твърди се, че след смъртта на Е. П. делът й
от имота е придобит по наследство от дъщерите й М. М. Н. и Д. М. П., които също са
заплащали ежегодно данъка върху недвижимите имоти, вкл. и за 2020г., както и в
регистрите на данъчния отдел при Община Горна Оряховица е отразено, че собственик на
спорния имот, ведно с постройката, е Е. П.. Сочи се, че Е. П. и дъщерите й спрямо
процесния имот са извършвали действия, обективиращи ги като владелци на имота, вкл.
декларирането у пред общинските и данъчни власти, регистрирането на партиди за ток и
вода и плащането на съответните сметки и данъци, явно е манифестирането на това
владение пред съседи и всички останали лица, позовавайки се и на презумпцията по чл.83
ЗС.
С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК отговор на ИМ ответникът Община Горна
Оряховица, чрез представител по пълномощие по см. на чл.32 т.3 пр.2 ГПК В.Е., е заел
становище за процесуална допустимост, но неоснователност на предявеният иск,
позовавайки се на съставения на основание чл.2 ал.1 т.1 от ЗОС АЧОС №4003/27.03.2017г.
Позовал се е, че съгласно скица №15-270344-18.03.2020г. имотът е записан на името на
Община Горна Оряховица. Посочил е, че съгласно частично квартално застроителен и
силуетен план по плана, одобрен през 1957г., процесният имот е с отреждане за „групово
кооперативно строителство“. За УПИ II – гр. /кооп./ строителство е предвидена масивна
сграда на четири етажа. Изложено е, че след извършена справка в актовите книги на Община
Горна Оряховица се открили нотариални актове за покупко – продажба на апартаменти в
УПИ III – 606, кв.111 по плана на гр.Г.Оряховица, в които е отбелязано, че се закупуват
недвижимите имоти с отстъпено право на строеж, като в някои от тях изрично е написано,
че са с отстъпено право на строеж върху общинска земя. Посочено е, че със Заповед
№409/13.11.1959г. на Общински градски народен съвет – Горна Оряховица на основание
§55 „а“ от временните правила за изменение и допълнение на ЗПИНМ е наредено да се
заведат преписки за отчуждаване на парцелите за групово кооперативно жилищно
строителство по плана на гр.Горна Оряховица. Изложени са твърдения, че видно от
приложения с отговора на ИМ квартално застроителен и силуетен план за процесния имот е
отредено групово кооперативно строителство /УПИ II – гр. /кооп./ строителство/.
С постановеното по делото Решение №415/09.12.2020г., което е с характер на
определение, първоинстанционният съд е прекратил производството по гр.д.№211/2020г. по
описа на ГОРС на основание чл.130 ГПК и на основание чл.78 ал.4 ГПК е осъдил ищцата М.
М. Н. да заплати на ответника Община Горна Оряховица сумата от 150лв., представляваща
направените по делото съдебни разноски – за възнаграждение за процесуално
представителство от служител с юридическо образование в първоинстанционното
производство.
За да постанови обжалваното решение, което е с характер на определение по чл.130
4
ГПК, първоинстанционният съд е приел, че т.к. твърдяното фактическо състояние, от което
ищцата извежда интереса си да отрича правото на собственост на ответника, е останало
недоказано, предявеният отрицателен установителен иск за собственост с правно основание
чл.124 ал.1 ГПК се явява процесуално недопустим и съгласно приетото в ТР №8/27.11.2013г.
по т.д.№8/2012г., ОСГТК на ВКС, производството по делото следва да бъде прекратено, без
да се разглежда дали е осъществено придобивното основание, на което ответникът се
позовава.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Частната жалба е процесуално допустима, доколкото е предявена от активно
процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт – решение,
което е с характер на определение по чл.130 ГПК, в рамките на преклузивния едноседмичен
срок по чл.275 ал.1 ГПК, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество се явява основателна и доказана, като съображенията за това
са следните:
На основание чл.130 ГПК, когато при проверка на исковата молба съдът констатира,
че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба.
В процесният случай предмет на разглеждане в производството пред РС – Горна
Оряховица е бил отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124
ал.1 ГПК. Съгласно чл.124 ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Следователно, наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за съществуване на правото на иск при предявения отрицателен установителен
иск за собственост по чл.124 ал.1 ГПК, за наличие на която съдът следи служебно.
Съгласно цитираното и от първоинстанционният съд ТР №8/27.11.2013г. по т.д.
№8/2012г., ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск за собственост и други вещни права, е налице когато: ищецът притежава самостоятелно
право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да
придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът
доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които
произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява.
Според т.1 от ТР №8/27.11.2013г. по т.д.№8/2012г., ОСГТК на ВКС, в
производството по предявения отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже
само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника, при което и
доколкото правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
съществуване на правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения, които го
пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване
като недопустимо. Тази постановка обаче е в сила само в случай, че ищецът извежда
5
правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право,
което той отрича на ответника. Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот
/какъвто е процесният случай ищцата да поддържа, че е съсобственик на спорния имот/, по
силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам да определи
обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничи до отричане със сила на
присъдено нещо на правото на ответника, т.е. предявявайки отрицателен установителен иск.
В този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос не на
процесуална, а на материална легитимация – въпросът за титулярството на правото обуславя
произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите
права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот. /Решение №9/10.02.2017г. по
гр.д.№6320/2015г. на ВКС, II гр.о, Определение №427/12.12.2013г. по ч.гр.д.№3593/13г. на
ВКС, II г.о, постановено по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК, както и Решение №15/19.02.2016г.
по гр.д.№4705/15г. на ВКС, II г.о. и Решение №13/12.03.2016г. по гр.д.№3637/15г. на II
гр.о./. Производството по делото ще подлежи на прекратяване, поради недоказване
фактическите твърдения на ищеца, обуславящи правния му интерес, само в случай, че този
интерес се обосновава с претенция ищецът да е титуляр на самостоятелно право, различно
от спорното, респ. позовава се на фактическо състояние или на възможност да придобие
процесния имот при отричане правата на ответника.
В процесният случай ищцата изрично поддържа в ИМ, че е съсобственик на
процесния недвижим имот, представляващ земя, парцел III – 606 от около 536 кв.м., кв.111
по плана на ЦГЧ на гр.Г.Оряховица, неправилно актуван от ответната Община Горна
Оряховица с АЧОС №4003/27.03.2017г. като частна общинска собственост, поради което и
по силата на диспозитивното начало в гражданския процес тя е в състояние сама да
определи обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничи до отричане
със СПН на правото на ответника, т.е. предявявайки настоящия отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК.
В случая е налице правен интерес у ищцата от предявения отрицателен
установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 ГПК, който произтича именно от
твърдението й в ИМ, че притежава спорното право – че е съсобственик на процесния
недвижим имот, поради което и правният извод на първостепенният съд за процесуална
недопустимост на предявения иск е неправилен и налага отмяна на постановеното решение,
което е с характер на определение, с което производството е прекратено, поради
процесуална недопустимост на иска. Именно доколкото самото твърдение на ищцата в ИМ,
че е съсобственик на процесния имот, обуславя наличието на правен интерес у ищцата от
предявения отрицателен установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 ГПК като
абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, а от
там и извод за процесуална допустимост на предявения иск, предмет на делото, то в
процесният случай доказването, че спорното право принадлежи на ищцата, обаче е въпрос
не на процесуална, а на материална легитимация – въпросът за титулярството на правото
обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на
6
съсобственическите права на ищцата изключва тези на ответника върху същия имот.
По изложените по-горе съображения, исковата претенция е процесуално допустима и
ангажира правораздавателната компетентност на съда, който дължи произнасяне по
съществото й.
На това основание обжалваното първоинстанционно решение, което по
процесуалната си същност е с характер на определение, с което е прекратено
производството, поради процесуална недопустимост на предявения иск, следва да бъде
отменено като неправилно, и делото – върнато на първоинстанционният съд за произнасяне
от друг състав по същество по предявения процесуално допустим отрицателен
установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 ГПК.
В ИМ ищцата изрично поддържа, че е съсобственик на процесния недвижим имот.
Същата в ИМ извлича правата си на съсобственик върху имота по силата на придобиването
му от наследодателя й Еленка Димитрова Папазова по наследство и давностно владение.
Противно на приетото от първоинстанционният съд, с ИМ ищцата не се позовава само и
единствено на фактическо състояние – придобивна давност по чл.79 ЗС като основание за
легитимация на правото на собственост, поради което с недоказване фактите, от които
произтича правния й интерес, производството не подлежи на прекратяване. Правата си
върху имота с ИМ ищцата извлича от наследствено правоприемство и качеството си на
наследник на Еленка Димитрова Папазова, с твърдения за права на наследодателя й върху
част от имота, придобити от Борис Калънски на неуточнено в ИМ по вид частно
правоприемство на деривативно основание /продажба или прехвърляне, с оглед уравняване
на дялове/, а не само от позоваване на владение като фактическо състояние, осъществявано
първоначално от праводателя Еленка Папазова, а след смъртта й – от ищцата и сестра й,
като не може да се извлече от ИМ, че ищцовото твърдение за неуточнено по вид частно
правоприемство на деривативно основание от Борис Калънски е позоваване само доколкото
то съставлява основание Еленка Папазова да започне да владее целия имот. Не съществува
законова пречка собствеността да се претендира и основава, както в случая, на наследство и
придобивна давност.
Развитите в частната жалба доводи, касаещи съществото на спора, са неотносими за
настоящото производство по проверка само на допустимостта на предявеният иск, и по
същите въззивният съд не следва да се произнася.
По разноските:
Отмяната на обжалваното решение, което е с характер на определение, за
прекратяване на производството, налага отмяна и на същото в частта на присъдените в
тежест на ищцата на основание чл.78 ал.4 ГПК разноски за първоинстанционното
производство.
Доколкото разрешаването на въпроса за отговорността на страните за съдебни
7
разноски, както за първоинстанционното, така и за настоящото производство по въззивна
частна жалба, е обусловен от изхода по съществото на спора, макар и претендирани от
частния жалбоподател, не следва да бъдат присъждани, респ. възлагани в тежест разноски за
настоящото съдебно производство, отговорността за които следва да се разпредели от
първоинстанционният съд по правилото на чл.78 ГПК, съобразно изхода по съществото на
спора.
Ответник – жалба не претендира разноски за настоящото производство и съдът не
дължи произнасяне.
Водим от изложените съображения, Великотърновски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Решение №415/09.12.2020г., което е с характер на определение, вкл. в
частта за разноските, постановено по Гр. д. №211/2020г. по описа на РС – Горна
Оряховица.
ВРЪЩА делото на РС – Горна Оряховица за продължаване на
съдопроизводствените действия и произнасяне по същество по предявеният иск от друг
състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8