№ 646
гр. София, 11.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:районен съдия
като разгледа докладваното от районен съдия Гражданско дело №
20211110167077 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба с вх. №
95521/25.11.2021 г., с която .... е предявило срещу ....... осъдителен иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за
сумата от 1057,41 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка "Каско“ за увреден лек
автомобил ........ от пътно-транспортно произшествие, осъществено на
15.09.2021 г. в ......, с посока на движение от ресторант „Воденицата“ към ул.
„Майстор Атанас“, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 25.11.2021 г. до изплащане на вземането.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след
размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника е
депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва предявеният иск.
Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, като
всички те са допустими, относими и необходими за правилното решаване на
повдигнатия пред съда правен спор и следва да бъдат допуснати.
Възражението на ответника за недопускане на заявлението за изплащане на
застрахователно обезщетение от 17.09.2021 г. касае съществото на спора, като
доказателствената стойност на оспорения документ ще бъде обсъдена от съда
при постановяване на крайния съдебен акт.
Следва да се допусне изслушването на съдебна автотехническа
експертиза със задачите, формулирани от ищеца в исковата молба.
Не следва да бъде допускана исканата от ищеца съдебно-счетоводна
експертиза, тъй като ответникът не оспорва обстоятелствата, чието
установяване се цели посредством това доказателствено искане.
1
Искането на ищеца за допускане събирането на гласни доказателства,
чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване, а именно: ........ е
допустимо, относимо е към предмета на спора и е необходимо за правилното
му решаване, поради което следва да бъде уважено, като бъде допуснато
събирането на исканите гласни доказателства.
Искането на ищеца за допускане събирането на гласни доказателства,
чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване, а именно: ........., с
адрес на призоваване – по месторабота – МВР – СДВР, следва да бъде
оставено без уважение. Искането е допустимо и относимо към предмета на
спора, но съдът намира, че събирането на тези гласни доказателства не е
необходимо за правилното решаване на делото.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
I. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
21.02.2022 г. от 09.30 часа, за когато да се призоват страните.
IІ. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
Ищецът твърди, че на 15.09.2021 г., в гр. София, водачът на лек
автомобил ....., движейки се по ул. ... с посока на движение от ресторант
„Воденицата“ към ........., попаднал с автомобила в необезопасена и
несигнализирана дупка, което е станало причина за реализиране на ПТП и от
което на автомобила били причинени увреждания по предна дясна гума и
джанта и задна дясна гума и джанта и др. Поддържа, че мястото на
произшествието е посетено от служители на ОПП-СДВР и за събитието е
съставен протокол за ПТП № 1776136/15.09.2021 г. Поддържа, че пътното
платно, където е реализирано процесното събитие е публична общинска
собственост, от което следва, че поддържането, ремонта и обезопасяването на
същото е задължение на ответника. Твърди, че процесното събитие е
настъпило в срока на застрахователното покритие по договор за застраховка
„Бонус Каско”, съгласно полица № 4704210200017440, със срок на действие
от 12.08.2021 г. до 11.08.2022 г. Поддържа, че след настъпване на
застрахователното събитие в .... е подадено уведомление за щета, във връзка с
която е образувана щета № 470421212148180, във връзка с което е извършен
оглед и опис на причинените щети. Било определено застрахователно
обезщетение в размер на 1057,41 лева, което било изплатено на собственика
на увредения автомобил на 23.09.2021 г.. Поддържа, че на 22.10.2021 г. до
ответника е изпратена регресна покана за доброволно заплащане на
претендираната в настоящото производство сума, но задължението не е
2
изпълнено. Моли се за уважаване на предявения иск. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника е
депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва предявеният иск.
Твърди се, че представената застрахователна полица не била подписана от
застрахованото лице, поради което между него и ищеца липсвало
застрахователно правоотношение. Липсвали и доказателства за писменото
приемане на общите условия на застрахователя от страна на застрахованото
лице. Дори обаче да се приеме, че е налице застрахователно правоотношение,
застрахователният договор нe бил влязъл в сила между страните по него, тъй
като не бил извършен оглед и заснемане на застрахованото МПС, макар
общите условия на ищеца да предвиждали подобно изискване. Възразява се и
срещу механизма на процесното ПТП с аргумент, че липсвали преки и
убедителни доказателства за неговото настъпване. Протоколът за ПТП от
15.09.2021 г. не се ползвал с материална доказателствена сила относно
механизма на произшествието. В тази връзка се отбелязва, че инцидентът не е
възприет непосредствено от съставителя на протокола, че не са изготвяни
снимки, макар да имало нормативни изисквания за това, и че липсва подпис
на представител на ответната страна. Механизмът се установявал единствено
по данни на водача на процесното МПС, който бил заинтересован да изопачи
фактите, за да получи застрахователно обезщетение. Поради тази причина не
можело да се приеме с категоричност, че произшествието е настъпило по
време, начин и място така, както е описано в представените от ищеца
документи. Във връзка с всичко изложено, се поддържа, че не може да се
приеме извод за наличие на основания за ангажиране отговорността на
застрахователя към увреденото лице, поради което се твърди, че регресното
право спрямо ответника не е надлежно упражнено. Релевира се възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил
"Ауди“ „А8", рег. № СВ8181ВС.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2
ГПК):
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ
вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З
ГПК):
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че на 23.09.2021 г. ищецът е заплатил на собственика на лек
автомобил ........ застрахователно обезщетение в размер на 1057,41 лева по
щета № 470421212148180.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1,
т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които
3
да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155
ГПК, нито факти, за които да съществуват законови прумпции (чл. 154, ал. 2
ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
В тежест на ищеца е да установи следните факти: да е сключен договор
за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увреденото
имущество, в срока на застрахователното покритие на който да е настъпило
събитие, което е довело до увреждането на имуществото на застрахованото
при ищеца лице, вследствие виновно и противоправно поведение на лица,
комуто ответникът е възложил конкретна работа, при или по повод
изпълнението на която да е настъпило твърдяното в исковата молба събитие и
причиненото увреждане на имуществото на застрахованото при ищеца лице,
като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти, включително и
релевираното в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил .........
ІІІ. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, документите,
представени с исковата молба.
ДОПУСКА изготвянето на съдебна автотехническа експертиза със
задачите, формулирани в исковата молба, с изключение на въпроса за
причинно-следствената връзка, при депозит в размер на 250 лв., вносим от
ищеца по депозитна сметка на СРС в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ........., специалност: транспортна техника
и технологии; оценител на МПС.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства, чрез разпит на един
свидетел при режим на призоваване, а именно: ........, при депозит в размер на
70 лева, вносим от ищеца по депозитна сметка на СРС, в едноседмичен срок
от получаване на препис от настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане
събирането на гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел при режим
на призоваване, а именно: ........., с адрес на призоваване – по месторабота –
МВР – СДВР.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане
изслушването на съдебно-счетоводна експертиза в настоящото
4
производството, със задачи, формулирани в исковата молба.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис
от отговора на исковата молба.
Вещото лице да се призове с указания да работи по изготвяне на
заключението по допуснатата експертиза, след внасяне на определения
депозит и представяне на доказателства за извършеното плащане.
Свидетелят ........ да се призове след представяне на доказателства за
внесен депозит.
ІV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат
към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите
към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е
отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2,
ст. 204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч.
Консултации с граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен
медиатор - тел.02/ 8955423; За повече информация: Мариана Николова,
Мария Георгиева - тел. 02/8955423, ********@**********.**;
www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако
в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени
искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите
по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за
повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на
съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат
5
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра
не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се
смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по
същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването
им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на
посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6