Р Е Ш Е Н И Е
№.......1656......... 14.10.2009г. гр.Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На четиринадесети октомври през две хиляди и девета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Н.К.
Секретар: Ст. А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
НАХД №
1448 по описа на ШРС за 2009г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по чл.375 и следващите от НПК.
От ШРП е
внесено постановление, с което се прави предложение за освобождаване на Р.Г.А. - обвиняем по досъдебно производство № 172/2008г. по
описа на ОД на МВР - гр.Шумен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното
производство е образувано за престъпление по чл.313, ал.1 от НК, за което законът предвижда
наказание “лишаване
от свобода”
до три години или “глоба” от 100 до 300 лв., извършителят не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл.78а от НК и с деянието не са причинени имуществени вреди.
В
съдебно заседание, обвиняемото лице, редовно призовано не се явява лично, а изпраща представител - упълномощен от него защитник от
досъдебното производство. Защитникът на
нарушителя излага аргументи относно наличието на предпоставки за приложението
на разпоредбата на чл.78а от НК, като моли съда за по-снизходителна присъда,
като предлага да му бъде наложено наказание в минимален размер.
От
приложените по делото писмени доказателства /Досъдебно производство № 172/2008г.
по описа на ОД на МВР - гр.Шумен/, преценeни поотделно и в
тяхната съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Обвиняемият Р.Г.А. от дълги години
живеел в Обединено Кралство Великобритания. Обвиняемият, с оглед избягване на проблемите
с полицейските служители, контролиращи безопасността на движение по пътищата
във Великобритания се сдобил с английски документ за управление на МПС. Съобразно
нормативната уредба в Обединено Кралство Великобритания било необходимо
обвиняемият А. да предаде
притежаваното
българско свидетелство
за управление на МПС при получаване на СУМПС от английските власти. При
завръщането си в Република България, понеже английският документ за правоспособност му
създавал неудобства при осъществяване на проверка от служители на КАТ, обвиняемият решил да се снабди с
дубликат на българските документи - СУМПС и контролен талон.
На 08.01.2008г. обвиняемият А. декларирал пред органите на ОД на МВР – гр.Шумен, сектор “ПП-КАТ”, че СУМПС и контролния
талон към него са били откраднати, както и желанието си за издаването на дубликат на СУМПС.
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в досъдебното
производство и присъединени на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени
доказателства, както и от приложените по делото веществени доказателства.
Изложената
фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно-графическа ексертиза, която дава
заключение, че подписа срещу реквизита
“Декларатор” в Декларация с
Вх. № 182/08.01.2008г. до Началника на сектор
“ПП-КАТ” при ОДП – гр.Шумен
е положен от обвиняемия Р.Г.А..
В хода на съдебното
производство от страна на обвиняемото лице не са представени доказателства,
оборващи или поставящи под съмнение така установената фактическа обстановка.
Съдът намира, че
събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и
взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ
никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му,
че обвиняемият Р.Г.А. *** потвърдил неистина в писмена Декларация с Вх. № 182/08.01.2008г. до
Началника на сектор “ПП-КАТ” при ОД на МВР – гр.Шумен,
като заявил, че му било откраднато СУМПС, която по силата на
закон /чл.160 от ЗДвП/ се
дава пред орган на властта
за удостоверяване на заявените от
декларатора обстоятелства, с което е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер, наказуемо по чл.313, ал.1 от НК, поради следното:
Обект на
престъплението са обществените отношения, свързани с удостоверителната функция
на определени документи, както и обществените отношения, които осигуряват реда
и условията за издаване, съставяне и
използване на съответните официални документи.
Субект на
престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.
От обективна страна
предмет на престъплението е Декларация с Вх. № 182/08.01.2008г. до Началника на сектор
“ПП-КАТ” при ОД на МВР
– гр.Шумен. Изпълнителното деяние се изразя в потвърждаване на
неистината, т.е. действие при което деецът отразява в декларацията, определени
факти и обстоятелства с правно значение.
От субективна страна
престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като деецът е
съзнавал, че удостоверява неверни обстоятелства в писмената декларация, която
пред силата на закон се дава пред орган на властта за удостоверяване на
истинността на определени обстоятелства, като е целял настъпването на
противообществени последици.
Съдът
намира, че в случая са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване
на дееца от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, а
именно:
-за
престъплението по чл.313, ал.1 от НК, което е умишлено законът предвижда
наказание “лишаване
от свобода”
до три години или “глоба” от 100 до 300 лв.;
-обвиняемият не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК,
- с
деянието не са причинени имуществени вреди.
При определяне на
наказанието на обвиняемият, съдът отчете степента на обществена опасност на
самото деяние, която определя като висока, имайки в предвид обстоятелството, че
деецът е потвърдил неистината в декларация, която по силата на закон се
представят пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства. Съдът при определяне на наказанието съобрази и ниската степен на
обществена опасност на дееца, имайки в предвид обстоятелството, че е с чисто
съдебно минало и липсват данни същият да е имал други противообществени прояви,
т.е. нарушаването на установения в страната
правов ред от негова страна е инцидентна проява. Съдът
при определяне на наказанието съобрази и материалното състояние на обвиняемият,
което се установява, както от приложената по делото Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, а така също и от представените от процесуалният
му представител в съдебно заседание писмени доказателства, като отчете като
смекчаващо вината обстоятелство, че полага финансови грижи за отглеждането на малолетно
дете и обстоятелството, че към настоящия момент е безработен. За да определи
наказанието, съдът отчете и чистосърдечното самопризнание на дееца и изказаното
от негова страна искрено и дълбоко съжаление за извършеното, което става ясно
от материалите по досъдебното производство, както и оказаното по време на
досъдебното производство пълно съдействие за разкриване на обективната истина. Преценявайки
горните обстоятелства, съдът намира, че наложената санкция следва да бъде
определена при превес на констатираните по-горе смекчаващи вината обстоятелства
и в размер малко над законоустановения минимум. Съдът счита, че наказание в
размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева ще породи възпитателната и
превантивна функция на наказанието у обвиняемият и ще окаже възпитателно и
предупредително влияние и върху другите членове на обществото. По този начин ще
бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция.
На основание чл.189, ал.3 от НПК направените деловодни разноски в размер на
15 /петнадесет/
лева и 5 /пет/ лв. за служебно издаване на изпълнителен лист следва
да се възложат на обвиняемия.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Р.Г.А.,
ЕГН **********,***, с постоянен адрес в гр.Шумен, българско гражданство, със средно образование, разведен,
неосъждан, безработен, за виновен в
това, че на 08.01.2008г. в гр.Шумен
потвърдил неистина в писмена Декларация с Вх. № 182/08.01.2008г. до Началника
на сектор “ПП-КАТ” при ОД на МВР
– гр.Шумен, като заявил, че му било откраднато СУМПС, която
по силата на закон /чл.160 от ЗДвП/ се дава пред орган
на властта за удостоверяване на заявените от
декларатора обстоятелства - престъпление по
чл.313, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА” в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева.
На основание чл.189, ал.3 от НК осъжда Р.Г.А.,
ЕГН ********** да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в
размер на 15 /петнадесет/ лева и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен
лист.
Решението
подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок от обявяването му на
страните пред Шуменски окръжен съд.