Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание
на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
мл. съдия ИВЕЛИНА С.А
при секретаря Капка
Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия
С.а гр. д. № 6953
по
описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение № 286785/27.11.2019 г. по гр. д. № 3415/2016 г. по описа на Софийски
районен съд (СРС), 123 състав, е отхвърлен изцяло предявеният от С.Д.М., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу „З.к.У.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), вр. с чл. 257 и
сл. КЗ (отм.), вр. с чл. 52 ЗЗД за сумата от 1 300 лв., ведно със законната
лихва от 10.05.2015 г. до 13.06.2016 г. като погасен чрез плащане, извършено на
07.06.2016 г., а за разликата над 1 300 лв. до пълния предявен размер от 3 000
лв. като неоснователен. Осъден е С.Д.М. да заплати на „З.к.У.“ АД сумата от 250
лв. - направени по делото разноски за вещо лице на основание чл. 78, ал. 2 и
чл. 78, ал. 3 ГПК, както и сумата от 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПрП),
вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е
депозирана въззивна жалба вх. № 5214685/20.12.2019 г. от ищеца С.Д.М.,
чрез адвокат Б.Б., с която се обжалва първоинстанционното решение в частта, с
която е отхвърлен като неоснователен искът за сумата над 1 300 лв. до пълния
претендиран размер от 3 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта
до окончателното плащане, както и в частта за разноските. Излагат се
съображения, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Първоинстанционният
съд е формирал правилни и обосновани изводи относно релевантните факти,
пораждащи за С.М. право на застрахователно обезщетение, но неправилно е
преценил тежестта на причинения противоправен резултат и е определил
обезщетение, което е силно занижено по размер и не съответства на претърпените
от пострадалия неимуществени вреди. След като е обсъдил приетата по делото
съдебно - медицинска експертиза (СМЕ) и показанията на свидетеля Д. М. за
претърпените от ищеца вреди СРС правилно е приел, че окончателното
възстановяване на ищеца е настъпило около 60 дни след инцидента, както и че
интензитетът на болките и страданията, които ищецът е търпял, са били по -
силни в първите седем дни от инцидента. Сочи се, че съдът погрешно е приел, че
не се установява ищецът да е бил затруднен за дълго време да се грижи за себе
си и да се обслужва. Според вещото лице „такъв челен удар предизвиква като
камшичен удар в областта на шийните прешлени и задължително се носи такава яка
на шията, ако не се носи, болките ще продължат по - дълго“. Според свидетеля Д.
М. ищецът е носил ортопедична яка в продължение на три седмици, имал е силни
болки в крака и ръката, не е можел да ходи на работа, нуждаел се е от помощ при
обличане, както и при придвижване с автомобил, тъй като не е искал да шофира
заради стреса от инцидента, като съдът не е оценил правилно причинените на
ищеца неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД. Възстановителният период е бил
около две месеца, а поставянето на ортопедична яка за период около три седмици
е било свързано с редица неудобства и затруднения за ищеца. Поради изложеното
се моли за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на предявения
иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор вх. № 5084293/30.06.2020 г. от ответника „З.к.У.“ АД, чрез юрисконсулт В.И.,
с доводи за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че в случая
получените от ищеца травми са повърхностни и не водят до сериозни увреждания и
дискомфорт. Съгласно трайната съдебна практика по сходни казуси и с оглед
принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, размерът на присъжданите от съда
обезщетения за претърпени неимуществени вреди за подобни травми от ПТП през
2014 г. - 2015 г. са до 1 300 лв. Платената от страна на ответника сума в
размер на 1 300 лв. напълно възмездява ищеца за претърпените от него
неимуществени вреди предвид травмите и периода на възстановяване. Поради
изложеното се моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната
част като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
Първоинстанционното решение в частта, с
която е отхвърлен предявеният иск за сумата от 1 300 лв., ведно със законната
лихва от 10.05.2015 г. до 13.06.2016 г.
като погасен чрез плащане, извършено на 07.06.2016 г., не е обжалвано, поради
което е влязло в сила.
Софийски градски съд, след като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Производството
е образувано по искова молба вх. № 8001411/22.01.2016 г. на С.Д.М., ЕГН **********,
чрез адвокат И.Й., срещу „З.к.У.“ АД, ЕИК *******, за осъждане на ответника на
основание чл. 226 КЗ (в сила от 01.01.2006 г., отм. 2016 г.) и чл. 86 ЗЗД да заплати
на ищеца сумата от 3 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от инцидент
на 10.05.2015 г. в землището на гр. Димитровград, ведно със законната лихва от
датата на деликта - 10.05.2015 г. до окончателното плащане. Ищецът излага
твърдения, че на 10.05.2015 г. около 13:30 ч. на път Е-85 км 274+000, в
землището на гр. Димитровград, водачът на л. а. „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ********,
застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, полица № 05115000426021, валидна от 28.01.2015
г. до 27.01.2016 г., К.С.К., управлявайки посочения автомобил нарушил правилата
за движение по пътищата и причинил виновно телесни увреждания на ищеца, който
управлявал товарен автомобил „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № *****ВН
(виновният водач навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил товарния
автомобил). В резултат на процесното ПТП ищецът получил следните увреждания:
кръвонасядане в лявата ключична област, кръвонасядане на коремната стена,
кръвонасядане и охлузване на дясното коляно, контузия на гръдния кош и шията.
Получените травми му причинили силни болки за период повече от един месец,
които се изостряли при движение на тялото. Силният стрес се отразил негативно и
върху психиката му - започнал да изпитва страх и безпокойство при участието си
в пътния трафик, сънят му станал неспокоен. За тези вреди ищецът не бил
обезщетен, поради което моли за ангажиране на отговорността на ответника.
Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор вх. № 1090723/10.06.2016 г. от
ответника „З.к.У.“ АД, чрез юрисконсулт М.Н., с който предявеният иск се признава
за сумата от 1 300 лв. и се представя доказателство за плащане по сметка на
ищеца на сума в размер на 1 445 лв., включваща 1 300 лв. главница и лихва върху
нея за периода от 10.05.2015 г., датата на ПТП, до 13.06.2016 г. Над тази сума
искът се оспорва като неоснователен с доводи, че ищецът е получил по - леки по
степен и вид телесни увреждания - охлузвания и кръвонасядания, които не са
засегнали сериозно здравето му и не са застрашили живота му. Липсват данни за
проведено лечение и контролни прегледи, няма травматични увреждания на костните
структури, търпените болки и страдания не са доказани по делото, а платеното от
ответника е в справедлив размер като са взети предвид размерите на
обезщетенията, присъждани от съдилищата за сходни или аналогични увреждания.
Излагат се и доводи, че е налице случайно събитие, което не се покрива от
условията на застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Посочва
се, че първопричина за ПТП е внезапното прилошаване на водача на л. а. „Опел
Астра“, който не е могъл и не е бил длъжен да предвиди това, нито последиците
от този факт, поради което не е имал вина. Процесното ПТП обективно не е могло
да бъде избегнато. Поради изложеното се моли за отхвърляне на иска като
неоснователен и частично погасен чрез плащане, претендират се разноски.
По делото е приета справка от база данни
на Информационен център към Гаранционен фонд, видно от която за лек автомобил с
рег. № СТ ****** към датата на ПТП - 10.05.2015 г. има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за период от 28.01.2015 г. до
27.01.2016 г. със „З.к.У.“ АД, което не е и спорно между страните.
По делото е приет Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица с участници л. а. „Опел Астра“, с рег. № ******,
собственост на К.К., със застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „У.“ АД и товарен автомобил „Форд Транзит“, с рег. №
*****ВН, собственост на С.М., с посочени щети - деформации в предна дясна част,
и причини за ПТП - „водачът Костадинов поради движение с несъобразена скорост
губи контрол над управлявания автомобил и навлиза в лентата за насрещно
движение, като се блъска в насрещно движения се автомобил с водач С.М.“. Като
пострадали лица са посочени К.К. - починал и Т.С.с фрактура на дясна ключица.
Протоколът е изготвен на 14.05.2015 г.
По делото е приет Протокол за оглед на
местопроизшествие от 10.05.2015 г., с приложени към него фотоснимки и
постановление за прекратяване на наказателното производство от 20.11.2015 г. по
ДП № 417/2015 г. по описа на РУ МВР - Димитровград, водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 343, ал. 1. б. „в“, пр. 1, вр. с чл. 342, ал.
1 НК.
По делото са приети съдебно - медицинско
удостоверение на живо лице № 52-I/12.05.2015 г. от
специализиран лекарски кабинет в Съдебна медицина - Стара Загора за извършен
преглед на ищеца С.Д.М., и медицинско направление, взети предвид от вещото лице
по изготвената СМЕ, поради което съдът не намира за нужно да ги обсъжда
поотделно, като от съдебно - медицинското удостоверение се установява, че констатираните
увреждания са причинили на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
По делото е прието преводно нареждане от
06.06.2016 г. за изплащане в полза на С.Д.М. по сметка в „Общинска банка“ АД -
София на сумата 1 445,08 лв. по щета 15410230004.
По делото е прието писмо от „Общинска
банка“ АД - София, изх. № 770/06.02.2018 г. от което се установява, че С.Д.М.
фигурира като титуляр на банкова сметка, ***.05.2016 г. по пълномощие от М.А.-
юрисконсулт на „З.к.У.“ АД, като на 07.06.2016 г. по посочената банкова сметка ***5,08
лв., основание - щета 15410230004. По сметката няма движение и С.Д.М. не се е
разпореждал със средствата по нея.
По делото е изготвена и приета съдебно -
счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която настоящият съдебен състав
кредитира изцяло по реда на чл. 202 ГПК, от която се установява, че по
банковата сметка, посочена в платежното нареждане за кредитен превод от
06.06.2016 г. са постъпили парични средства на 07.06.2016 г. в размер на 1
445,08 лв. по щета № 15410230004 на името на С.Д.М. с наредител „З.к.У.“ АД.
Към датата на изготвяне на експертизата С.М. не е одобрил откриването на
сметката и не се е разпореждал с нея. В „Общинска банка“ АД, финансов център
Белисимо, има открита банкова сметка *** С.Д.М.. Сметката е спестовна в
български лева, открита на 27.05.2016 г. от представител на „З.к.У.“ АД.
Основанието за откриването ѝ е чл.
1 от договор между „Общинска банка“ АД и „З.к.У.“ АД от 04.07.2014 г. с предмет
откриване на спестовни влогове с полза на трети физически лица.
От приетата в хода на първоинстанционното
производство съдебно - автотехническа експертиза (САТЕ), изготвена въз основа
на наличните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, неоспорена от страните, която настоящият съдебен състав кредитира
като пълна и обективно дадена, се установява, че товарният автомобил се е
движел по четирилентов асфалтов път с посока от Димитровград към Стара Загора.
Мястото на ПТП се намира на няколкостотин метра след табелата за край на
населено място (Димитровград) и преди разклона за село Брод. Лентите за
движение са по две във всяка посока, като е налице начало на стеснение, указано
със стрелки за престрояване в ляво. Л. а. „Опел Астра“ е навлязъл в плавен
десен завой и без видима техническа причина е навлязъл в насрещното движение,
водачът на товарния автомобил е успял да възприеме възникналата опасна ситуация
на около 15 м дистанция до другия автомобил и е предприел маневра наляво.
Настъпил е челен и ексцентричен надясно сблъсък между двата автомобила в
лентата за движение на товарния автомобил. След удара лекият автомобил частично
е излязъл от пътното платно със задната си част, а товарният автомобил частично
е навлязъл със задната си част в насрещното движение. Според вещото лице няма
данни за усложнен трафик, сложни метеорологични условия, както и за техническа
неизправност на автомобилите. От техническа гледна точка непосредствена причина
за настъпване на ПТП е навлизането на л. а. „Опел Астра“ в насрещното движение.
Няма техническа пречка за водача на лекия автомобил да следва кривата на завоя
и по този начин да избегне възникването на опасна ситуация. Наличието на здравословен проблем би могло да
попречи на водача на лекия автомобил активно да участва в управлението на автомобила
и по този начин да стане причина за навлизане в насрещното движение с всички
произтичащи от това последици.
От приетата в хода на първоинстанционното
производство съдебно - медицинска експертиза (СМЕ), неоспорена от страните, изготвена
въз основа на представената по делото медицинска документация и след личен
преглед на ищеца, която настоящият съдебен състав кредитира като пълна и
обективно дадена, се установява, че в резултат на процесното ПТП на 10.05.2015
г. ищецът С.М. е получил следните увреждания: кръвонасядане в лявата ключична
област, кръвонасядане на коремната стена, кръвонасядане и охлузване на дясното
коляно, контузия на гръдния кош и шията. Ищецът е прегледан на 12.05.2015 г. от
д - р Т.П., съдебен лекар в гр. Стара Загора. При прегледа е установено в
средната повърхност на ключичната област вляво косо синкаво кръвонасядане с ход
от горе надолу и отляво надясно с ширина 4 см и дължина 8 см. В областта на
коремната стена под пъпа е установено петнисто синкаво кръвонасядане с размери
14/4,5 см. По дясното коляно е установено синкаво - мораво кръвонасядане с
овална форма и повърхностно червеникаво охлузване на кожата с размер 2,5 см.
Ищецът съобщава за болки в областта на гръдния кош при движение на тялото, имал
болки в областта на шийния отдел на гръбначния стълб и болка в двете ингвинални
области. На 10.05.2015 г. на ищеца е направена ехография на коремни органи, без
особености. Според заключението на вещото лице описаните увреждания са в
причинна връзка с ПТП на 10.05.2015 г. Проведено е консервативно лечение, като
ищецът би трябвало да приема обезболяващи. Периодът на възстановяване е до 30
дни, ищецът имал болки и страдания около 30 дни, като през първите 7 дни
болките били с по - интензивен характер. В открито съдебно заседание на 26.01.2018
г. вещото лице допълва, че ищецът е имал нужда от шийна яка около 21 дни след
10.05.2015 г. и е носил такава. Сочи, че един такъв челен удар предизвиква като
камшичен удар в областта на шийните прешлени и задължително се носи такава яка,
ако не се носи болките ще продължат за по - дълъг период от време. Според
експерта състоянието на ищеца е стабилизирано. След периода от 30 дни ищецът
съобщава за болки от по - слаб характер при по - голямо натоварване в
продължение на още около 30 дни, след който период се е възстановил
окончателно.
За установяване на посочените в исковата
молба обстоятелства в хода на първоинстанционното производство са събрани и
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Д. С. М., син на
ищеца. Свидетелят заявява, че знае за инцидент с баща си от 10.05.2015 г. в гр.
Димитровград, отишъл веднага на мястото, където имало два автомобила. Ищецът
изглеждал много уплашен, бил ударен - в десния крак и лявата ръка, имал синини
в лявата ключица горе и в долната част на корема, ударен бил и автомобилът.
Свидетелят качил баща си, заедно със съпругата му, в своята кола и ги откарал в
най - близката болница в гр. Димитровград. Там им направили преглед и тръгнали
към Стара Загора. По пътя ищецът имал оплаквания от болки във врата, още в деня
на инцидента в гр. Стара Загора му направили и рентгенова снимка. Ден - два
след инцидента ищецът продължил да се оплаква от силни болки във врата, отишъл
отново на лекар и му била изписана ортопедична яка. Според свидетеля ищецът
носил яката 3 седмици, възстановяването продължило близо месец и половина
вкъщи. Тъй като имал болки в крака и в ръката ищецът нямало как да ходи на
работа, свидетелят лично помагал на ищеца да се облича. Сочи, че в момента
ищецът все още има болки във врата, които са постоянни. Добавя, че първите 1 -
2 месеца ищецът не искал да шофира заради стреса от инцидента и свидетелят го
карал със своята кола.
В съдебно заседание на 26.01.2018 г.
ищецът, изслушан по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК, заявява, че когато възприел за
първи път водача на л. а. „Опел Астра“ последният бил на разстояние не повече
от 15 м. Ищецът се движел нормално, следял пътната обстановка, движели се в
колона. Колата се ударила челно в автомобила на ищеца, като той успял само да
си изпъне ръцете, жена му, която пътувала до него, била много ударена, при
човека в л. а. „Опел Астра“ било страшно.
При така установеното от фактическа страна,
въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения
срок по чл.
259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.
д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
По правилността
на решението в обжалваната част въззивният съд намира следното:
Предявени за разглеждане са осъдителни
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), вр. с чл. 257 КЗ (отм.) и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Доколкото договорът
за застраховка „Гражданска отговорност“ е сключен през 2015 г. и ПТП е
настъпило през 2015 г., то съдът приема, че приложимият материален закон за
процесния случай е Кодекса за застраховането в сила от 01.01.2006 г. (отм.).
За да бъдат уважени
така предявените искове по делото следва да се установи кумулативното наличие
на следните предпоставки: деликт, извършен от лице, което е застраховано към
момента на деликта по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ответника, вреди, причинени на ищеца от този деликт, който представлява
застрахователното събитие, обстоятелства, които да обосноват определяне по
справедливост на размера на неимуществените вреди, за които е предявена
претенцията, противоправно поведение на застрахования, причинна връзка между
същото и вредите, за които предпоставки ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване.
Със застраховката „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите застрахователят се задължава да покрие в
границите на определена от застрахователния договор сума отговорността на
застрахования за причинени от него вреди на трети лица вследствие на
притежаването или използването на МПС, включително имуществени и неимуществени
вреди от телесно увреждане.
Увреденият, спрямо
който застрахователят е отговорен, но не е платил доброволно обезщетение за
вреди, има право на иск пряко срещу застрахователя за обезщетение на
претърпените вреди, като застрахователят може да прави всички възражения,
произтичащи от договора за застраховка, с изключение на конкретно посочени от
законодателя.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства
се установява, а същото не е
и спорно във въззивното производство настъпването на ПТП на 10.05.2015 г. в района на гр.
Димитровград, около 13:30 ч., на път Е-85, км 274+000, обстоятелството, че
същото е причинено от водача К.С.К. на застрахования при ответното дружество
лек автомобил „Опел Астра“, рег. № СА ******, по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата на ПТП, който водач изгубил
контрол над управляваното от него МПС, навлязъл в лентата за насрещно движение
и ударил движещия се насреща товарен автомобил „Форд Транзит“, рег. № *****ВН,
управляван от ищеца. В резултат на ПТП на ищеца са причинени телесни увреждания
- кръвонасядане в лявата ключична област, кръвонасядане на
коремната стена, кръвонасядане и охлузване на дясното коляно, контузия на
гръдния кош и шията, причинили му болки и страдания
за определен период от време. По делото не е спорно и обстоятелството, че във
връзка с това застрахователно събитие ответникът е заплатил на ищеца сумата от
1 445,08 лв. по открита в негова полза банкова сметка *** „Общинска банка“ АД,
за което свидетелстват приетото по делото преводно нареждане от 06.06.2015 г.,
писмо от „Общинска банка“ АД и заключението на съдебно - счетоводната
експертиза. Спорен пред настоящата въззивна инстанция е въпросът дали СРС е
определил правилно размера на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди вследствие от процесния инцидент съобразно залегналия в чл.
52 ЗЗД принцип на справедливостта. Във връзка с това въззивният съд приема
следното:
Съгласно разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 ЗЗД на обезщетение
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. В случаите на увреждане пострадалият понася страдания, които
пораждат за него правото да търси обезщетение за неимуществени вреди.
Обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания, накърнените
лични права и интереси, към момента на
възникването на правото, но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства -
следва да се прецени обществено - икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това обезщетение на социалната справедливост, за да
може размерът на обезщетението да е еквивалент на претърпените неимуществени
вреди и да ги компенсира. Обезщетението за неимуществени вреди се
присъжда не за абстрактни, а за конкретно претърпени физически и психически
болки и страдания, неудобства и всякакви други негативи, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането (ППВС № 4/23.12.1968 г.).
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. В т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г. са дадени задължителни за съдилищата указания, според
които понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението -
характерът на увреждането, начинът на извършването му; претърпените болки и страдания, причинени неудобства
и негативните психически изживявания; периодът на лечение и възстановяване,
както и периодът, през
който ищецът е търпял болки и страдания; прогноза за възстановяване и
допълнителното влошаване състоянието на здравето, осакатявания, загрозявания и
др.; общественото му положение;
възрастта на пострадалия; социално - икономическите условия в
страната. Причиняването
на неимуществени вреди от деликт, стоящи в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка със
съответното противоправно поведение, включително тези, свързани с негативни
емоционално - психологически преживявания,
подлежат на пълно и главно доказване от ищеца по
общия ред.
Съдът намира, че от приетите по делото
съдебно - медицинско удостоверение, медицинско направление и от заключението по съдебно - медицинската
експертиза, което съдът кредитира като неопровергано от други доказателства по
делото,
се установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът, на възраст от 43 години
към датата на ПТП, е претърпял кръвонасядане в лявата ключична област,
кръвонасядане на коремната стена, кръвонасядане и охлузване на дясното коляно,
контузия на гръдния кош и шията. За определяне справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди съдът съобрази характера и тежестта на причинените телесни увреждания на ищеца - същите, макар и по - леки са няколко на брой, разположени са в различни области на тялото, и са причинили на
ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Въззивната
инстанция отчита допълнителните неудобства, които инцидентът е причинил на
пострадалия - в първите
седем дни е изпитвал силни болки, които са се изостряли при движение на тялото,
носел е шийна яка в продължение на три седмици, нуждаел се е от помощ за обслужване, страхувал се е да
шофира заради стреса от инцидента, близо месец и половина не е можел да работи (това се установява безспорно от показанията на
свидетеля М., които преценени по реда на чл. 172 ГПК въззивният съд кредитира като
обективни, логически обосновани и съответстващи на останалия събран по делото
доказателствен материал). Въззивният съд отчита сравнително
дългия период на възстановяване на ищеца - около месец и половина, както и че дори
след този период ищецът е изпитвал болки във врата, но и обстоятелствата, че ищецът
не е търпял болки, по - големи
от обичайните при подобни случаи, причинените травми не са довели до
сериозни и трайни увреждания, а според заключението на СМЕ е налице нормален и обичаен
ход на възстановяване на ищеца.
Неоснователни са доводите на последния, че в
резултат на инцидента сънят му станал неспокоен. Доказателства за това
обстоятелство не са ангажирани по
делото, а в тежест на ищеца е било да го направи. Предвид
изложеното и с оглед на социално - икономическите условия на живот в страната към 2015 г., въззивният съд намира, че
сумата от 3 000
лв. представлява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за доказаните по делото болки и страдания. Този размер на
обезщетението съответства на вида и степента на урежданията, на обичайния за
такива травми период на възстановяване, преживян стрес от механизма на
настъпването на вредите, социално - икономическите условия към 2015 г. В тази връзка следва да се посочи, че съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо
обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за
аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай. От тази сума следва да се приспадне
вече платеното от ответника обезщетение в размер на 1 300 лв. (главница) или на
ищеца следва да бъде присъдена допълнително сумата от 1 700 лв., като
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът е отхвърлен
до тази сума и същият бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на
деликта - 10.05.2015 г. до окончателното плащане, като бъде разпределена и
отговорността за съдебните разноски съобразно уважената и отхвърлената част от исковата
претенция.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която в полза
на ответника са присъдени разноски над сумата от 238,33 лв. до сумата от 550
лв., при
съобразяване на присъдените от районния съд съдебни разноски, както и че начинът на определянето им не е оспорен от ищеца.
В полза на ищеца също се дължат разноски съобразно уважената част от
иска - от същия са претендирани такива както следва: 120 лв. - внесена държавна
такса, 500 лв. - депозити за експертизи, 5 лв. - съдебно удостоверение и 720
лв. - възнаграждение за адвокат, или общо 1 345 лв. Ответникът е направил
своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е
основателно, като хонорарът следва да бъде намален до предвидения в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален
размер от 440 лв. (чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата в приложимата към момента на
заплащане на хонорара редакция - 23.05.2017 г.). От така определените суми и
съобразно уважената част от иска в тежест на ответника следва да бъде възложена
сумата от 603,50 лв.
За
въззивното производство с оглед на това, че въззивната жалба е уважена изцяло,
разноски се дължат единствено на въззивника
- ищец. От него се претендират
разноски единствено за внесена държавна такса в размер
на 34 лв. съгласно списък по чл. 80 ГПК (л. 21 от въззивното
дело), които следва да бъдат възложени в тежест на ответника (въззиваем). Предвид
това, че не се претендира адвокатско възнаграждение не следва да бъде
разглеждано възражението на ответника (въззиваем) по чл. 78, ал. 5 ГПК.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на
исковете настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 286785/27.11.2019
г. по гр. д. № 3415/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав, в
частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от С.Д.М., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу „З.к.У.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), вр. с чл. 257 и
сл. КЗ (отм.), вр. с чл. 52 ЗЗД за сумата от 1700 лв. (над 1 300 лв. до 3 000
лв.), ведно със законната лихва от 10.05.2015 г. до окончателното плащане,
както и в частта, с която е осъден С.Д.М. да заплати на „З.к.У.“ АД сумата над 238,33
лв. до сумата от общо 550 лв. - разноски по делото, като вместо това
постановява:
ОСЪЖДА „З.к.У.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.Д.М., ЕГН **********, с
адрес: *** по иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), вр. с чл. 257 и
сл. КЗ (отм.), вр. с чл. 52 ЗЗД сумата от 1 700 лв. (разликата над 1 300 лв. до
3 000 лв.), ведно със законната лихва от 10.05.2015 г. до окончателното
изплащане на вземането, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
търпени от ищеца в резултат на ПТП, настъпило на 10.05.2015
г. в района на гр. Димитровград, около 13:30 ч., на път Е-85, км 274+000.
ОСЪЖДА „З.к.У.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на С.Д.М., ЕГН **********, с адрес: *** на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 603,50 лв. (шестстотин и три лева и петдесет
стотинки) - разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „З.к.У.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.Д.М., ЕГН **********, с
адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК сумата от 34 лв. (тридесет
и четири лева) - разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.