Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1103 Година 14.08.2020 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС,
десети състав, на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
Секретар Йовка Банкова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Драгнева дело номер 566 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе в
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с с чл.118,
ал.3 от кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба
на К.Д.К. с ЕГН ********** *** против решение №
1012-02-53#2/16.04.2019г. на директора на ТП на НОИ гр.Бургас, с което е
оставено в сила разпореждане изх.№ 2113-02-3189#11/25.02.2019г. на ръководител
по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ гр.Бургас. Счита решението за неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и прави искане
за неговата отмяна и присъждане на съдебните разноски.
В съдебно заседание, лично и чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата и прави искане да бъде уважена.
Ответникът – Директор на Териториално
поделение гр.Бургас на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата и прави искане да бъде потвърдено оспореното
решение, като законосъобразно.
Производството по делото е висящо за втори път
пред Административен съд Бургас, след като с решение № 3398/05.03.2020г.
постановено по адм.д. № 13822/2019г. по описа на ВАС е отменено решение №
1556/30.09.2019г. постановено по адм.д.№ 1003/2019г. по описа на
Административен съд Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда.
Административен съд Бургас, намира, че жалбата
е процесуално допустима като подадена в срока по чл.118 ал.1 от КСО от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.
К.К. е подал заявление вх.№ 2113-02-3189 /12.10.2017г. до ТП на НОИ гр.Бургас, за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б, ал.1-2 от КСО. Установено е,
че към датата на подаване на заявлението лицето е на възраст 60г., 07м., 06д. и
има следния осигурителен стаж: първа категория – 00г., 00м. и 00д., втора
категория – 13г., 02м. и 12д., трета
категория - 06г., 04м. и 03д. и осигурителен стаж по чл.104, ал.3,5,7 от КСО –
00г., 00м., 00д. На основание чл.104 от КСО е прието, че има общ осигурителен
стаж превърнат към III категория труд – 22г., 10м. и 03 дни.
С разпореждане .№ 2113-02-3189#10 от 20.10.2017г. ръководителят на
„ПО“ при ТП на НОИ, е отказал отпускането на исканата пенсия, като е изложил
мотиви, че на лицето не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б,
ал.1-2 от КСО, тъй като към датата на заявлението няма положен осигурителен
стаж 15 години при условията на втора категория труд. Разпореждането е
обжалвано по административен ред и с решение № 1012-02-332#1/24.01.2018г. на директорът
на ТП на НОИ Бургас, е оставено в сила. Решението е обжалвано по съдебен ред,
като с решение № 884/30.04.2018г. постановено по адм.д. № 338/2018г. на
Административен съд Бургас, жалбата е отхвърлена като неоснователна. Това
решение е отменено с решение №
16176/20.12.2018г. по адм.д. № 8122/2018г. на ВАС, и преписката е върната на
административния орган за ново произнасяне, съобразно изложените мотиви.
В изпълнение на решението на
ВАС е постановено разпореждане № 2113-02-3189#11/25.02.2019г.
на ръководител по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ гр.Бургас, с което, на
основание чл. 69б, ал.2 от КСО, е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, като е счетено, че той не
отговаря на условието за наличие на необходимия осигурителен стаж по чл.69б,
ал.1-2 от КСО. Прието е, че стажът положен от К. за периода 09.09.1986г.-31.05.1992г. на длъжност „изолаторджия“, е при условията
на втора категория труд.
Разпореждането е обжалвано по административен
ред с жалба с вх.№ 1012-02-53/03.04.2019г., и е оставено в сила с решение №
1012-02-53#2/16.04.2019г. на директора на ТП на НОИ гр.Бургас. В мотивите на
решението е прието, че въз основа на събраните в административното производство данни се установява, че трудът, който е
полагал К. в периода 09.09.1986г. – 31.05.1992г. е такъв от втора категория,
съгласно т.26, изр.1 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране
(ПКТП). Прието е и че периода м.10.1992г. до края на 1998г., през който лицето
твърди да е извършвал дейност като самоосигуряващо се лице, не следва да се
зачита за осигурителен стаж, доколкото от извършените справки е установено, че не са подавани декларации по
чл.1 и чл.2 от Наредба за общественото осигуряване на лицата, упражняващи
свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение (отм.),
респективно не са внасяни осигурителни вноски, по реда и в сроковете предвидени
в Наредбата.
Решението е обжалвано по
съдебен ред с жалба с вх.№ 10758/17.10.2019г., подадена в срока по чл.118, ал.1
от КСО.
С решение № 1556/30.09.2019г. постановено по
адм.д.№ 1003/2019г. по описа на Административен съд Бургас жалбата на К.К. е
отхвърлена. Това решение е отменено с решение № 3398/05.03.2020г. по адм.д.№
13822/2019г. по описа на ВАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния с указания за изясняване на спора от фактическа
страна, досежно условията при които е полагал труд през процесните периоди.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Обжалваното решение е издадено от компетентен
орган - ръководител на териториално поделение на НОИ гр.Бургас, съгласно
правомощията му по чл.117, ал.3 от КСО, при спазване на установената форма, но
в нарушение на процесуалните изисквания и материалноправните разпоредби на закона.
В разпоредбите на чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО,
които са посочени като правно основание за постановения отказ за отпускане на
пенсия (в приложимата редакция ДВ бр.99/2017г., в сила от 01.01.2018г.), е
предвидено, че до 31 декември 2015г. включително, лицата, които са работили 10
години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на
втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 47
години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория
труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при
втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за
жените и 100 за мъжете, като от 31 декември 2015г. възрастта се увеличава от
първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4
месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст при първа категория труд и
до достигане на 60-годишна възраст при втора категория труд.
С разпоредбата е регламентиран преференциален
режим за пенсиониране за лицата, които са полагали труд при условията на първа
и/или втора категория. От съдържанието и́ е видно, че същата установява
три условия за възникване на право на пенсиониране по преференциалния ред: 1.за
осигурителен стаж при условията на първа или втора категория с определена
продължителност, 2.за навършена възраст, която е в зависимост от пола на лицето
и 3.за сбор от осигурителен стаж и възраст, който е диференциран в зависимост
от пола, като изпълнението на тези три условия следва да е кумулативно.
Не е налице спор по делото, че през периодите 01.03.1986г.-31.10.1998г.
и 01.11.1988г.-31.05.1992г., К.К. е работил в бригада „Строител“, на длъжност
„изолаторджия“ при „Месокомбинат“ ЕООД гр.Добрич и „Месопромимпекс“ ЕООД гр.Генерал
Тошево.
Спорът по делото е относно категорията на този
труд, дали е втора категория, съгласно т.26 от ПКТП (отм.), както е приел
административният орган, или е първа категория съгласно чл.66а от ПКТП(отм.),
както твърди жалбоподателя.
Съществено значение за определяне на
категорията на труда има неговият характер (съдържанието на изпълняваните
трудови функции) и особените условия, при които е полаган, съгласно чл.104, ал.1 КСО. Ето защо, за да се определи от коя категория следва да бъде
зачетен конкретен трудов стаж, респективно осигурителен стаж, следва да се
изясни каква е била заеманата от лицето длъжност, какво е съдържанието на
трудовите функции на тази длъжност и при какви условия са изпълнявани.
Съгласно ал.1 на чл.40 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), осигурителният стаж се установява с
данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с
документ по утвърден образец.
Издаденият документ по алинея 1
има доказателствена сила, когато е издаден при спазване на изискването по
алинея 3, да удостоверява съдържащи се данни в изплащателните ведомости, други
разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.
В обжалваното решение, административния орган
е приел, че жалбоподателя е извършвал строително-монтажни дейности при
изграждане на предприятие, в бригада „Строител“ и положения труд следва да се
зачете като втора категория, на основание чл.26, т.1 от ПКТП (отм.), намиращ
систематичното си място в раздел „Строителство, строителна индустрия и
производство на строителни материали“. Прието е и че искането на К. за
ангажиране на свидетелски показания, посредством които да докаже, че този труд
е първа категория е неоснователно, с оглед процесуалната забрана в чл.104,
ал.10 от КСО, както и че свидетелските показания относно условията при които е
полаган труда, не могат да бъдат годно доказателство за категорията му, още
повече, че в административната преписка са налични писмени доказателства за
установяване на относимите за спора факти.
Неправилно, административният орган е приел,
че в случая намира приложения нормата на чл.104, ал.10 от КСО, тъй като тази
разпоредба не съдържа ограничение относно хипотезата на чл.69б от КСО, на
каквото основание жалбоподателя е подал заявление за пенсиониране. Също така в
случая са налице писмени доказателства за спорния осигурителен стаж –
удостоверения, ведомости за заплати и фишове за заплати, поради което е и
налице изключението по чл.104, ал.10, предл.второ от КСО, което допуска
свидетелски показания при наличието на представени писмени доказателства, които
са издадени от работодателя. В този смисъл са и мотивите на Върховен
административен съд в отменителното решение.
В случая, от представените удостоверения и
писмо изх.№ 1030-18-341/21.01.2019г. (л.67-68 от адм.д.№ 1003/2019г.) издадени
от ТП на НОИ гр.Силистра, в което поделение се съхраняват предоставени от
работодателя документи, се установява, че К.К. през периода 01.03.1986г.-31.10.1998г.
фигурира във ведомостите за заплати на „Месокомбинат“ ЕООД гр.Добрич, като
изолаторджия, в бригада „Строител“, както и в тези за периода 01.11.1988г.-31.05.1992г.
на „Месопромимпекс“ ЕООД гр.Генерал Тошево. В архива на ТП на НОИ гр.Силистра
се съхраняват единствено разплащателни ведомости, в които не е отразен внесения
процент ДОО за К..
Обжалваното решение е издадено без да са
изяснени всички релевантни за спора факти и обстоятелства, доколкото за
трудовия стаж на жалбоподателя, през спорните периоди, липсват писмени данни
относно характера на изпълняваната от него работа и условията при които е
изпълнявана, като по изложените вече съображения неправилно е отказано в хода
на административното производство да бъдат събрани исканите от К. гласни
доказателства, посредством които да се установи не категорията на полагания труд,
а естеството на изпълняваните трудови функции и условията при което
жалбоподателя е работил.
В хода на съдебното производство от
жалбоподателя са ангажирани свидетелските показания на свидетели В.М.Г., които
е бил административен ръководител на двете предприятия, през периода през който
жалбоподателя е работил в тях. От свидетелските показания се установява, че К.К.
е работил като изолаторджия, като е бил ръководител на строителна бригада от
5-6 души. Тази бригада се е занимавала само с вътрешни изолации на хладилни
инсталации, хладилни зали и парови инсталации, при първоначалното строителство
на обектите – заводи в Генерал Тошево и в Добрич, а не при тяхната поддръжка.
Изолациите са се извършвали със стъклена вата и стериопор, преди всичко с
облицовки, фолио, найлон преди да се заложи горната част на ламаринената
обшивка. Като строителен обект условията са били тежки, не са организирани и
специални условия за работа. Работели са със смоли с които са заливани тръбите
и така е лепен стериопора, също е работено със стъклена вата и азбест, с които
са обличани парните инсталации. Свидетелят не си спомня какво е било трудовото
възнаграждение на жалбоподателя.
Така ангажираните свидетелски показания се
кредитират от съда, като съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.
От свидетеля се сочи, че бригадата се е състояла от 5-6 души, като видно от
представената ведомост за заплати за м.юли 1986г. (л.70 от адм.д.№
1003/2019г.), на длъжност изолаторджия са посочени шест лица, като на първо
място е жалбоподателят. Свидетелят също сочи, че К. е бил ръководител на
бригадата, а видно от представения фиш за заплата за м.октомври 1988г. (л.69 от
адм.д.№ 1003/2019г.), на него са му начислени допълнително към заплатата
„бригадирски“ - 6 %. Съответно не е налице спор по делото, че жалбоподателят е
работил само на двата строителни обекта, които се сочат и от свидетеля, като
работата му се е състояла в изолации на нови хладилни и парови инсталации, а не
на тяхната поддръжка. Жалбоподателят е работел със смоли, стериопора, стъклена
вата и азбест, с които са обличани инсталации.
Съгласно чл.16, ал.2 от Наредбата за пенсиите
и осигурителния стаж, от 01.01.2000г. трудовият стаж, положен до 31.12.1999г.
при специфичните условия на т.66а - 66к по отменения с чл.1 от Постановление №
75 на Министерския съвет от 1998г. ПКТП, се счита за осигурителен стаж, както
следва: 1. по т.66а, 66б, 66в, 66д, 66ж и 66к - от първа категория; 2. по т.
66г, 66е, 66з и 66и - от втора категория.
В т.66а от ПКТП (отм.) са изброени работещи
които се пенсионират при 20 години трудов стаж, от които 15 години положени в
посочени отрасли и дейности, и възраст 52 години за мъжете и 47 години за
жените. В това изброяване са посочени и работници,
заети непосредствено в гранулация на шлака и изолировачи с азбест, стъклена или
шлакова вата, без да е
предвидено, като изискване труда да е положен в някой определен отрасъл и/или
да не е в отрасъл “строителство”, съответно да касае първоначално изграждане на
инсталации или тяхната поддръжка, както и да е извършен на вън или в затворени
помещения.
Разпоредбата на т.26 от ПКТП (отм.), урежда
общия принцип, че труда положен непосредствено на строителни обекти е втора
категория, без да се отчитат различните специфики свързани с условията на
неговото полагане, а в т.66а от ПКТП (отм.), е уредено изключението от този
принцип, което предвижда зачитането на посочените видове труд, като първа
категория, като се отчитат тяхната вредност и тежест. При наличието на
предпоставките на т.66а, не намира приложение общото правило предвидено в т.26
и положения труд от лицата, макар и на строителни обекти, следва да се зачита
при условията на първа категория.
В случая, видно от събраните по делото писмени
доказателства и ангажираните свидетелски показания, през периодите 01.03.1986г.-31.10.1998г. и 01.11.1988г.-31.05.1992г., жалбоподателят е работил като изолаторджия, на
двата строителни обекта, като е извършвал изолация при изграждането на
хладилните и парни инсталации и е работил със стъклена вата, азбест, смоли и
стериопори, поради което следва да намери приложения специалната разпоредба на т.66а
от ПКТП (отм.) и положения от труд, да бъде причислен към първа категория.
Освен изложеното следва да се има в предвид и
нормата на чл.67 от ПКТП (отм.) съгласно която трудът на работниците и
служителите, посочени в раздел І и ІІ на правилника, се причислява към
съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен,
щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Безспорно от ангажираните
свидетелски показания се установява, че жалбоподателя е полагал труд при
изграждането на строителни обекти, като е работил със стъклена вата и азбест, който
труд не е с по-малка вредност и тежест от колкото труда със същите материали,
но при последваща поддръжка на хладилните и парни инсталации, поради което неправилно
административния орган му го е зачел, като втора категория труд по т.26, изр.1
от ПКТП (отм.).
По отношение на втория спорен
въпрос, касаещ зачитането на трудов стаж на жалбоподателя, като самоосигуряващо се лице в периода от 01.10.1992г.
до 31.12.1998г., който не е бил зачетен от пенсионния орган за осигурителен
стаж, следва да се има в предвид следното:
Съгласно чл.9, ал.1, т.4 от КСО за
осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни
вноски от самоосигуряващите се лица, включително вноските по чл.6, ал.9 КСО и
дължимите осигурителни вноски от лицата по чл.4а, ал.1 от КСО. Ако счита, че
тези вноски са дължими лицето може да ги внесе, съответно ако ги дължи органите
по приходите имат правото да ги съберат по принудителен ред. За целите на
отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, от значение е
ефективното внасяне на тези вноски и правилно административния орган не е зачел
за осигурителен стаж времето за което липсват доказателства, че за
жалбоподателя са внасяни осигурителни вноски, с оглед императивното правило на
чл.9, ал.1, т.4 от КСО.
Въпреки изложеното, доколкото от законодателят
не е предвиден краен срок в който следва да се платени дължимите осигурителни
вноски от самоосигуряващите се лица и към настоящия момент съществува
възможност за това, при новото произнасяне от административният орган, следва
да се предостави възможност на жалбоподателя изрично да заяви желае ли да се
ползва от този стаж. В случай, че е налице такова желание, той следва да
представи доказателства, че дължимите вноски са внесени и да му бъде признат
този осигурителен стаж. Съответно, ако не се представят такива доказателства,
то този стаж не следва да се зачита, съобразно чл.9, ал.1, т.4 от КСО.
С оглед на изложеното жалбата на К.К. е основателна
и на основание чл.172 ал.2 от АПК, следва да бъде отменено обжалваното решение
и потвърденото с него разпореждане. На основание и чл.173 ал.2 от АПК, преписката следва да бъде върната на
административния орган за ново произнасяне по подаденото от лицето заявление за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.1-2 от КСО, при
което положения труд за периодите 01.03.1986г.-31.10.1998г. и
01.11.1988г.-31.05.1992г. да бъде зачетен от първа категория, на основание
т.66а от ПКТП, както и да се предостави възможност за ангажиране на
доказателства за заплащане на дължимите осигурителни вноски, като
самоосигуряващо се лице за периода 01.10.1992г.-31.12.1998г..
Предвид изхода на спора и направеното
своевременно искане за присъждане на разноски, в полза на адвокат Г.П. следва
да се присъди адвокатско възнаграждение в общ размер на 650 лева, от които 300
лева за изготвяне на касационна жалба и писмено становище пред ВАС и 350 лева
за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция, на основание
чл.38, ал.2, във връзка с ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, във връзка с
чл.8, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, Административен съд Бургас, Х-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1012-02-53#2/16.04.2019г.
на директора на ТП на НОИ гр.Бургас и оставеното с него в сила разпореждане
изх.№ 2113-02-3189#11/25.02.2019г. на ръководител по пенсионно осигуряване в ТП
на НОИ гр.Бургас.
ВРЪЩА
преписката на Териториално поделение
гр.Бургас на Националния осигурителен институт, за ново произнасяне по подадено
от К.Д.К. с ЕГН ********** *** заявление с вх.№ 2113-02-3189/12.10.2017г. за отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.1-2 от КСО, съобразно мотивите на съдебното решение.
ОСЪЖДА Териториално
поделение гр.Бургас на Национален осигурителен институт да заплати в полза на
адвокат Г. Георгиева П. ***, възнаграждение в размер на 650,00 лева (шестотин и
петдесет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: