О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260277 26.11.2020 г. гр. С.З.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и шести ноември две хиляди и
двадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
като разгледа докладваното от съдията – докладчик МАВРОДИВА
частно гражданско дело № 3327 по описа за 2020 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е на
основание чл.274-278 във вр. с чл. 410 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на заявителя “А.Т.” ЕООД, гр. С. против Разпореждане
№7602/09.09.2020 г. поставено по ч.гр.дело № 3282/2020 г. по описа на Районен съд- С.З., с което е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение против М.А.К., в
частта с която се претендира сумата 120,19 лева- дължимо възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство и 53,45 лева- административни
разноски.
Частният жалбоподател излага подробни доводи за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане
и моли въззивния съд да го отмени и да постанови съдебен акт, с който да се постанови издаването на заповед за
изпълнение за отхвърлените суми. Претендира за направените разноските в
настоящото производство – платена държавна такса.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната
жалба, данните от първоинстанционното дело и приложимите материалноправни и
процесуални норми, намери за установено и следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.410 от ГПК
от “А.Т.” ЕООД, гр.С. срещу М.А.К. *** за издаване на заповед за изпълнение за следните
парични суми: 1 128,09 лева е общата сума,
от които: 666,26 лв. главница; 107,10 лв.- договорна лихва от 21.10.2018г. до
20.06.2019 г.; 181,10 лв.- наказателна лихва от 12.12.2018 г. до
03.08.2020 г.; законна лихва от 27.08.2020 г. до изплащане на вземането; 53,45 лв.- административни разноски
и 120,19 лв.- възнаграждение за предоставено поръчителство. В текста на самото
Заявление изрично е посочено, че вземането произтича от договор за кредит, сключен
но 08.05.2018 г., който е обезпечен чрез сключен на същата дата договор за
поръчителство. Кредитополучателят се е задължил да върне заемната сума, заедно
с договорната лихва, както и дължимото възнаграждение на поръчителя по договора
за поръчителство. Твърди, че задължението станало изискуемо, тъй като на
20.06.2019 г. е падежирала последната погасителна вноска съгласно погасителния
план. Моли съда да издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу
длъжника за посочените суми.
С обжалваното разпореждане Районен съд -С.З. е отказал
издаване на Заповед относно следните претенциите за 53,45 лева - административни
разноски и 120,19 лева - възнаграждение
за поръчителство. Приел е, че тези искания противоречат на добрите нрави, тъй
като се превръщат в необоснована санкция за длъжника, средство за неоснователно
обогатяване на кредитора.
Съгласно чл. 411 ГПК,
за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК,
заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията
на чл. 127, ал.
1 и 3
и чл. 128, т. 1
и 2 ГПК,
да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице
обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на
територията на Р България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на
територията Р България – чл.411, ал.2 ГПК.
В
процесното правоотношение по предоставяне на потребителски кредит са налице
неравноправни клаузи. Макар отношенията между кредитора и длъжника да са
представени като регламентирани от отделни договори-за
потребителски кредит и за поръчителство, при изложените от заявителя
факти и основания става ясно, че се касае за свързани и обусловени
правоотношения, които не могат да съществуват самостоятелно. Както е посочено в
заявлението договорът за потребителски кредит не може да бъде сключен без да е
обезпечен. От своя страна е налице договорна обвързаност и между кредитора и
поръчителя, с изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението
по поръчителството пред това по основното задължение по кредита. Налице е дълг
по кредитно правоотношение, с уговорени акцесорни плащания и те следва да се
разглеждат като едно цяло. Зад обособяването на отношенията по обезпечаване на
кредитното правоотношение в отделен договор, ясно прозира целта да се заобиколи
закона и забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването
и управлението на договора- чл. 10а, ал.
2 от ЗПК. Видно е, че ангажиментът към поръчителя е неделим от
основния по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия
размер на разходите по кредита. Тук таксата не е включена в предвидения по
договора ГПР, а ако бъде изчислена стойността й ще надвиши многократно
максимално допустимият размер, регламентиран в императивната норма на чл. 19, ал. 4
от ЗПК- петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения в левове и валута по постановление на Министерския съвет на
Република България. Нещо повече-плащането на тази такса е уговорено като
приоритетно, дори пред основното задължение по кредитното правоотношение, от
което ясно прозира целта му - да обезпечи гарантиран доход, без да има
сигурност в насрещната престация. Като последица води до неоснователно
обогатяване за кредитора-както за кредитодателя, така и за поръчителя.
Макар
подобен начин за обезпечаване на вземането да е нормален, разбираем и наложил
се в практиката, ясно е, че с него се постига гарантиране на сигурен доход без
насреща да е престирана услуга-поръчителство. Възнаграждението е уговорено като
дължимо предварително, преди и без да се знае дали изобщо длъжникът ще прибегне
да тази възможност. На практика с него се предвижда допълнителна такса за
услуга, която не е ясно дали ще се предостави, което отново насочва към
противоречие с чл. 10а, ал.
4 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги,
свързани с договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Разпоредбата на ал. 4 на чл.10а ЗПК
изисква видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно
и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая
административните разноски за извънсъдебно събиране на вземането не са
индивидуализирани, а са определени общо
и не е ясно за какво са и дали реално такива са правени. Предвид противоречието й с
императивни правни норми, клаузата в договора за административни разноски,
на основание чл.21 от ЗПК е нищожна.
Съгласно разпоредбата на чл. 411,
ал.2, ГПК, в последната му редакция - ДВ
бр.100/ 20.12.2019г., съдът издава заповед за изпълнение, освен когато искането
е в противоречие със закона или с добрите нрави или искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това. Налице е трайна съдебна практика, съгласно която съдът
следи служебно за наличието на противоречие на искането със закона и при
констатиране на такова отказва издаване на заповед за изпълнение. (О-974-
Въззивният съд намира, че посочените по-горе клаузи от
договора за поръчителство носят всички белези на неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП,
тъй като нарушават изискването за добросъвестност и създават значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. В текстовете
на чл. 143, т. 1 - т. 19 ЗЗП
са изброени възможни проявни форми на неравноправни клаузи, като по аргумент от
т. 20 на чл.
143 ЗПК изброяването е примерно, а не изчерпателно. Констатираното
противоречие с приложимите разпоредби на ЗЗП и на ЗПК е основание спорните клаузи
да се приемат за нищожни като неравноправни, като и на това основание
заявлението да бъде отхвърлено.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция
намира, че частната жалба е неоснователна. Разпореждането в обжалваната част, в
която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по чл.410 от ГПК като правилно, следва да бъде потвърдено.
Ето защо водим от горните мотиви и на основание чл.278,
ал.1 и 2 във вр. с чл.410 от ГПК, въззивният ОС- Ст. Загора.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №7602/09.09.2020 г. , поставено по ч. гр. дело №3282 по описа за 2020 г. на
Старозагорския районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: