Решение по дело №363/2024 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 243
Дата: 15 юли 2024 г. (в сила от 15 юли 2024 г.)
Съдия: Красимир Георгиев Ненчев
Дело: 20245200500363
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 243
гр. П., 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и седми юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Мариана Ил. Димитрова

ИВАНИНА ИГН. И.А
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20245200500363 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК въззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от „Н.Л.К.“ ООД, ЕИК **********, гр. С.
, със седалище и адрес на управление-град С., район И., ж.к. „Д.“, бл. 8, ет. 5, ап. 18,
представлявано от управителя Е.С.М., против „Ауто 1“ АД, ЕИК **********, гр. П., със
седалище и адрес на управление: град П., ул. „М.“ 3, представлявано от изпълнителния
директор Д.И.Б..
С исковата молба е предявен осъдителен иск за заплащане на възнаграждение по договор за
изработка ( консултантски договор) .
С Решение № 494/ 17. 04.2024г. на районен съд П.,постановено по гр. д. № 3289/20234г. по описа
на същия съд, предявения иск е отхвърлени изцяло, като неоснователен . Осъден е ищеца да
заплати в полза на ответника сторените съдебно- деловодни разноски.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство, подадена чрез пълномощника на страната . Във въззивната жалба се излагат
съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон,
необоснованост и нарушение на процесуалните правила . Искането е да се отмени решението на
районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с
което се уважи предявения иск . Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни
разноски в двете инстанции. Във въззивната жалба не се правят нови доказателствени искания по
смисъла на чл. 260 т. 5 и т. 6 от ГПК.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна . В отговора се
оспорва въззивната жалба .Моли съда, решението на районния съд , като правилно и
1
законосъобразно да се остави в сила . Не прави нови доказателствени искания. Прави се искане за
присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски във въззивното производство .
В открито съдебно заседание, страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си. Не
правят нови доказателствени искания .
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното
решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на противната
страна и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235
от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ищец в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението .
По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е
ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение
или за неговата процесуално недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с
правилността на съдебното решение .
От обстоятелствата , които са изложени в исковата молба и от направеното искане ( петитум на
исковата молба ) съдът прави извода,че правното основание на предявения иск е по „ договор за
изработка“ , в неговата разновидност, „ договор за консултантски услуги“.
І. Какво е установено по делото от фактическа страна.
На 13. 04. 2022г. между двете дружестваАуто 1“ АД, ЕИК **********, гр. П., в качеството на
„възложител „ и дружеството „Н.Л.К.“ ООД, ЕИК **********, гр. С., в качеството на „изпълнител „
е сключен договор за консултантски услуги . Какви са основните положения в този договор?
С договора , възложителя възлага, а изпълнителя приема , срещу възнаграждение, да предложи
на възложителя, за времето между 1 и 6 седмици от сключване на договора, от 3 до 5 кандидати
за работа, за длъжността „ проджет и продуктов мениджър- авточасти“.Предварително,
възложителя трябва да представи на изпълнителя описание на длъжността ,за която се
кандидатства и изискванията към кандидатите. Установено е по делото ,че възложителя е
поставил , като изисквания към кандидатите да притежават висше техническо или
икономическо образование, както и свободно да владеят английски език.
В чл. 1 на договора изрично е посочено ,че целта на договора е сключването на трудов договор с
одобрения кандидат от възложителя .
В чл. 2.4. на договора е прието,че възложителя следва да уведоми изпълнителя за сключването на
трудов договор с одобрения кандидат ,като уведомлението следва да се извърши в срок от 5-
работни дни от сключване на трудовия договор.
В чл. 2.5. на договора страните са приели ,че заплащането на уговореното възнаграждение следва
да се извърши в срок от 14 дни, от изпращането на валидна фактура от изпълнителя до
възложителя .
2
В чл. 3.1. на договора страните са приели ,че възнаграждение на изпълнителя следва да е в размер
на 13% от годишната брутна работна заплата на лицето , с което е сключен трудов договор, като 20
% от възнаграждението се дължи при изпращането на 3-ма релевантни кандидати .
Установено е по делото ,че в изпълнение на договорните задължения изпълнителя е предложил на
възложителя няколко кандидатури , които не са били одобрени от възложителя, тъй като не
отговарят на поставените изисквания за длъжността . Освен това, част от кандидатурите са
представени извън срока по чл. 2.7. от договора.
Последната предложена от изпълнителя кандидатура е на лицето Е.Г..
По делото е представена автобиография на това лице , от която се установява ,че лицето не
отговаря на поставените от възложителя изисквания за длъжността“проджет и продуктов
мениджър“, тъй като няма висше образования и достатъчно добри познания по английски език.

Установено е по делото ,че възложителя е сключил трудов договор с лицето Е.Г. , но не за
длъжността „ продуктов мениджър“, за която е сключен договора за консултантски услуги, а
за друга длъжност –„мениджър ключови клиенти“.
От представените длъжностни характеристики за двете длъжности и от обясненията на
свидетелите М.Й. и Е.Г. се установява ,че длъжността „продуктов мениджър“ и длъжността
„мениджър ключови клиенти „са различни длъжности. Първата длъжност отговаря за
международните доставки на стоки в предприятието и за ценообразуването , а втората длъжност
отговаря за пласмента и продажба на стоки на крайни клиенти в страната.
ІІ.Фактически състав на договора за изработка.
Задължения на изпълнителя .
-Да изработи нещо съгласно поръчката( чл. 258 от ЗЗД) ;
-Изработеното да бъде годно за обикновеното или за предвиденото в договора предназначение (
чл.261 ал. 1 от ЗЗД)
-Да предаде изработеното на поръчващия (чл.264ал. 1 от ЗЗД);
Задължения на поръчващия .
-Да даде необходимото съдействие за изпълнение на работата ;
-Да приеме изработеното съгласно договора ( чл. 264 ал. 1от ЗЗД) ;
-Да заплати възнаграждение за приетата работа( чл. 266 ал. 1 от ЗЗД).
ІІІ. Правни изводи.
►Въззивната инстанция намира за обоснован и законосъобразен извода на районния съд за това
,че в конкретни казус не е осъществен фактическия състав на договора за изработка (договор за
консултантски услуги ).
Установено е по делото, че трудов договор за длъжността „продуктов мениджър“ не е сключен с
никой от предложените от ищеца кандидати. Установено е също така, че тази длъжност съществено
се различава от длъжността „мениджър ключови клиенти“, за която е сключен трудов договор с
кандидата Е.Г.. Установено е ,че предложения от изпълнителя кандидат не отговаря на
изискванията за длъжността „продуктов мениджър“ , поради липсата на висше
техническо или икономическо образование и свободно владеене на английски език. По
отношение на този кандидат ищецът не е изпълнил „точно“ възложената работа, по смисъла на
3
чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и в съответствие с предвиденото в договора за консултантски услуги . По
тази причина работата не е била приета от ответника. От клаузите на договора следва извода
,че работата ще бъде приета от възложителя при следните условия:
-ако предложения кандидат отговаря на условията , които са поставени от възложгителя; -
предложения кандидат бъде назначен на длъжността, за която е сключен консултантския договор;
- с предложения кандидат бъде сключен трудов договор;
Тези обстоятелства не се установяват от доказателствата по делото, поради което
възложителят не дължи възнаграждение на изпълнителя по договора за консултантски услуги .
►Обоснован и законосъобразен е извода на районния съд за това ,че не е налице и „частично
изпълнение“ по смисъла на чл.267, ал.1 изр.2 от ЗЗД.
Това е така, тъй като сключването на трудов договор с лицето Е.Г. не е в резултат на изпълнението
по консултантския договор. Такава правна възможност нито е договаряна, нито е могла да бъде
предвидена от страните по консултантския договор към момента на неговото сключване. Освен
това , в консултанския договор няма поставено ограничение пред възложителя да наеме в
бъдеще някой от кандидатите на друга длъжност, нито е уговорено възнаграждение при подобен
случай. Предмет на договора е намирането на кандидат за конкретно определена длъжност,
която посочена в договора . Да се приеме обратното би означавало волята на страните да се
тълкува превратно.
►Неоснователно е възражението на изпълнителя по договора за това ,че има извънсъдебно,
частично признание на вземането от страна на възложителя ,до размера на 2300 лв. без ДДС. .
Възражението се обосновава с разменената електронна кореспонденция между страните от 01. 12.
2022г., след сключването на договора. В случая ,по аналогия , съдът счита че следва да се приложи
разпоредбата на чл. 175 от ГПК, относно съдебното признание на факт. Според текста на чл. 175 от
ГПК, направеното от страната или от неин представител признание на факт ,следва да се преценява с оглед на всички
обстоятелства по делото .

Въззивната инстанция счита ,че в случая не може да се говори за признание на факт от страна
възложителя, за частично изпълнение на договора . Това е така , тъй като с отговора на исковата
молба по чл. 131 от ГПК ответното дружество е оспорило исковата претенция , както по
основание ,така и по размер. Признанието на иска е правно релевантно ,само ако направено с
отговора на исковата молба. Извънсъдебното признание на иска няма процесуална стойност.То има
значение във вътрешните отношения на страните преди отнасяне на спора до съда, с цел да се
постигне доброволно уреждане на спора чрез взаимни отстъпки .
При положение ,че фактическите и правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на
районния съд,на основание чл.271 ал. 1 от ГПК, решението на районния съд, като правилно и
законосъобразно ще следва да бъде потвърдено .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва
да се осъди жалбоподателя да заплати в полза на ответника по въззивната жалба сумата 800
лв.,представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат пред въззивната инстанция ,по
представения договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия
Окръжен съд

4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 494/ 17. 04.2024г. на районен съд П.,постановено по гр. д. №
3289/20234г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Н.Л.К.“ ООД, ЕИК **********, гр. С. , със седалище и адрес на управление-град
С., район И., ж.к. „Д.“, бл. 8, ет. 5, ап. 18, представлявано от управителя Е.С.М., да заплати в
полза на „Ауто 1“ АД, ЕИК **********, гр. П., със седалище и адрес на управление: град
П., ул. „М.“ 3, представлявано от изпълнителния директор Д.И.Б., сумата 800
лв.,представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат пред въззивната инстанция


На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК ( търговско дело с цена на иска под 20 000 лв. ) решението на
въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване .


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5