№ 32
гр. София , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VI ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
в присъствието на прокурора Красимир Георгиев Дерменджийски (ОП-
София)
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Гражданско дело №
20201800100543 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба от ИГН.
ПЛ. СТ. с ЕГН: ********** от с. Н., ул. „В.“ № 15, с посочен съдебен
адрес гр. София, ул. „М.“ № 27, вх. А, ет. 1, ап. 2 срещу ПЛ. ИЛ. СТ. с
ЕГН: ********** от с. Н., ул. „В.“ № 15, с която е предявен иск с
правно основание чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, за поставяне на ответника под
пълно запрещение, поради неспособност да се грижи за себе си, в
следствие на заболяване с водеща диагноза „Последици от мозъчен
инфаркт”.
Ищецът твърди, че е син на ответника ПЛ. ИЛ. СТ., който страда
от болестно състояние, което засяга интелекта, психиката и волята му.
Твърди, че баща му претърпял тежък мозъчен инсулт през м. ноември
2018 г. и известно време бил в безсъзнание. След идването му в
съзнание се установило, че инсултът има тежки здравословни
последици-дясностранна хемиплегия и тотална сензорномоторна
афазия. Във връзка с това бил настанен в лечебно заведение за
рехабилитация, но резултат не бил постигнат. С експертно решение №
1
1982 от 112/24.06.2019 г. му е определена 100% трайна
неработоспособност, с чужда помощ за срок от три години до
01.06.2022 г. Заявява, че ответникът претърпял пълна личностна
промяна, като не е в състояние да осъзнава своите действия, да се
грижи за себе си и делата си. Към настоящия момент е настанен в
хоспис в кв. Орландовци. Там той прекарва целия си ден в леглото, не
разпознава хората, които го обгрижват, нито пък близките си. След
проведен преглед от лекар специалист му е поставена диагноза-
смесена корова и подкорова съдова деменция. Моли съда да го
постави под пълно запрещение.
На ответника ПЛ. ИЛ. СТ. е връчен препис от исковата молба и
доказателствата, който в срока по чл. 131 ГПК, чрез назначения
особен представител адв. Л.Б. е депозирал писмен отговор. Счита иска
за допустим, но неоснователен, с оглед представените доказателства.
Твърди, че обездвижването няма връзка с интелекта и психиката на
ответника, а се дължи на мозъчния инсулт. Заявява, че липсва един от
елементите за поставяне на ответника под пълно запрещение, а
именно разбирането и ръководенето на постъпките.
В съдебно заседание ищецът поддържа молбата за поставяне под
пълно запрещение на ответника. ПЛ. ИЛ. СТ., чрез назначения му
особен представител адв.Б. моли да се постанови решение според
събраните доказателства. Представителят на Софийска окръжна
прокуратура изразява становище за основателност.
При преценка на събраните доказателства, съдът счете за
установено следното:
От представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа
на акт за раждане № 666/18.05.1985 г., съставен в гр. София, се
установява, че ИГН. ПЛ. СТ. е син на ответника ПЛ. ИЛ. СТ..
С Експертно решение № 0982 от 112/24.06.2019 г. на ТЕЛК към
II МБАЛ-София ЕАД, на ПЛ. ИЛ. СТ. е определена 100% трайно
2
намалена работоспособност с чужда помощ, със срок до 01.06.2022 г.,
с водеща диагноза „последици от мозъчен инфаркт“.
Приети са медицинска характеристика изх. № 32055/14.08.2020
г., протокол на медицинска комисия от Център за психично здраве
Проф. Н.Шипковенски, епикриза от УМБАЛ „Царица Йоана-ИСУЛ“-
ЕАД, амбулаторен лист от 12.08.2020 г., издаден от д-р Е. С.. От
медицинската документация се установява, че ответникът страда от
смесена корова и подкорова съдова деменция, не може да се
самообслужва и се нуждае от 24 часова асистенция и обгрижване.
Съдът се убеди лично в психическото и физическото състояние
на ПЛ. ИЛ. СТ.. Същият е напълно неориентиран за време, място и
собствена личност, отговаря несвързано на поставените въпроси,
реагира неадекватно – плаче, ръкомаха с ръка.
Разпитаната свидетелка Е.П. С.а /дъщеря на ответника/ дава
показания, че заболяването на баща й датира от 29.11.2018 година. На
тази дата паднал и бил откаран в болница, лекуван около 10-14 дни,
след което бил преместен в друга болница с цел подобряване на
състоянието му, в последствие преместван в различни хосписи. Бил
консултиран с лекари, но подобрение в състоянието му не настъпило.
Към момента ответникът е настанен в хоспис, не може да говори, не
може да се движи, тъй като цялата му дясна страна е обездвижена.
Свидетелката посочва, че баща й не може сам да се обслужва и се
нуждае постоянно от чужда помощ. При посещения в хосписа от
близките му, ответникът реагира всеки път по различен начин – плаче,
смее се.
Приета по делото е съдебно-психиатрична експертиза,
неоспорена от страните, която при прегледа е установила смесена
корова и подкорова деменция, психоорганичен синдром. Речта на
ответникът е нечленоразделна на моменти или се състои от отделни
думи, с повторение на срички и фрази, паметта е тежко нарушена, с
3
инконтиненция на тазовите резервоари, наблюдават се неврологични
сипмтоми. Дадено е заключение, че П.С. страда от заболяване, което
не предполага положителни промени, пречи му да се грижи за своите
работи, да взема решения, да защитава морални и материални
интереси, като няма прогноза за оздравяване. Характеристиката на
заболяването води до пълна невъзможност на ответника да се грижи за
себе си, не разбира свойството и значението на постъпките си и не
може да ги ръководи, нито пък може да защитава интересите си.
Според вещото лице д-р П. следва да бъде поставен под пълно
запрещение.
Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, които кредитира.
Така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от сина на
ответника, който е активно легитимиран, с оглед разпоредбата на чл.
336, ал. 1 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен, с оглед вида и
степента на състоянието на ответника същият следва да бъде поставен
под пълно запрещение.
Поставянето под запрещение е акт на съда, с който се ограничава
или отнема по установен ред и въз основа на установени от закона
основания дееспособността на едно физическо лице при трайно
душевно заболяване, което препятства лицето само да се грижи за себе
си и своите работи. Съгл. чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС пълнолетните
лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се
грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават
недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания, но чието
състояние не е така тежко, се поставят под ограничено запрещение.
4
Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на
правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а
за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС.
Статутът на лицата, поставени под пълно и ограничено запрещение, е
приравнен по закон на този на малолетните и непълнолетните лица.
Следва да се отбележи, че сама по себе си душевната болест не прави
болния недееспособен, а болестното състояние заедно с
невъзможността лицето да се грижи за своите интереси са основание
за поставяне на дадено лице под запрещение. Т.е., за да се постави
едно лице под запрещение, следва да са налице кумулативно две
предпоставки-лицето да страда от слабоумие или душевна болест и на
второ място невъзможност само да се грижи за своите интереси.
Считано от 21.04.2012 г. в сила за Р България е Конвенцията на
ООН от 2006 г. за правата на хората с увреждания, ратифицирана от
РБ със закон, приет от НС на 26.01.2012 г. С решение на Съвета на ЕС
210/48/ЕС от 26.11.2009 г., Конвенцията е ратифицирана от
Европейския съюз. Разпоредбата на чл. 12 от Конвенцията установява
равнопоставеност като правни субекти на хората с увреждания,
притежаващи пълна правоспособност и дееспособност наравно с
всички останали хора във всички сфери на живота и тяхно право да
упражняват правата си чрез лични действия. С препоръка № R/99/4 от
23.02.1999 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа
прeпоръчва на държавите – членки, в т.ч. и България да приемат в
законодателството си всички необходими мерки за запазване в
максимална степен на дееспособността на лицата, като
ограничаването на дееспособността да се извършва само в случаи, в
които е необходимо за защита на интересите на лицето.
С Решение № 10/2014 г. Конституционният съд прие, че по
отношение на лицата с психически увреждания особената защита
включва и предпазването на тези лица от извършване на правни
действия, с които те биха могли да увредят собствените си интереси.
5
До приемането на нова уредба, която да е в съответствие с
европейското и международно право, разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗЛС
следва да се прилага, макар и ограничително, като способ за подкрепа
и съдействие на нуждаещите се лица.
Въпреки гореизложеното, в случая поставянето на ответника под
пълно запрещение се преценява от съда, че е именно в негов интерес,
с оглед здравословното му състояние.
От събраните в производството по делото доказателства
безспорно се установи, че ответника страда от „състояние след
исхемичен инсулт, десностранна хемиплегия, тотална сензорно-
моторна афазия“. Психиатричната експертиза при прегледа установява
смесена корова и подкорова деменция, психоорганичен синдром.
Т.е. степента на страданието при ответника е такава, че го
ограничава от възможността пълноценно да се грижи за своите
работи. Същият не може да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи. Т. е. налице е първият критерий-
медицински за признаването му за недееспособен по чл.5 от ЗЛС.
Налице е и втората предпоставка, а именно ответникът не може
пълноценно да се грижи за себе си и да охранява своите лични и
имуществени интереси. Съдът намира, че състоянието му е
изключително тежко, тъй като той не осъществи словесен контакт със
съда, не беше в състояние да се концентрира, нито да реагира
адекватно. Заключението на психиатричната експертиза е, че в
интерес на ответника е да бъде поставен под пълно запрещение, тъй
като П.С. страда от заболяване, което не предполага положителни
промени, пречи му да се грижи за своите работи, да взема решения, да
защитава морални и материални интереси, като няма прогноза за
оздравяване.
Това състояние се потвърждава и от разпита на свидетелката
6
Е.П. С.а /дъщеря на ответника/, която дава показания, че към момента
ответника е настанен в хоспис, не може да говори, не може да се
движи, тъй като цялата му дясна страна е обездвижена, не може сам да
се обслужва и се нуждае постоянно от чужда помощ. При посещения в
хосписа от близките му, ответникът реагира всеки път по различен
начин – плаче, смее се.
От това съдът прави извода, че ПЛ. ИЛ. СТ. следва да бъде
поставен под пълно запрещение. Към настоящия момент неговите
възможности са напълно ограничени в степен, че не може въобще да
се справя сам със своите работи.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ ПЛ. ИЛ. СТ. с ЕГН:
********** от с. Н., ул. „В.“ № 15.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
След влизане на решението в сила, заверен препис от същото да
се изпрати на органа по настойничество при Столична Община, р-н
Нови Искър за учредяване на настойничество.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
7