О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№
гр. София, 17.01.2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично
съдебно заседание на осми януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при секретар Йовка Панайотова, разгледа докладваното от
съдията търговско дело № 1806 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692, ал. 2 ТЗ – за разглеждане възраженията
срещу съставените от синдика списъци на приетите и неприети вземания на
кредиторите на „Е.К.“
ЕАД (н), ЕИК *******, със седалище ***.
По отношение възражение, вх. № 156597/29.11.2018
г., подадено от Национална агенция за приходите срещу съставения от
синдика списък на неприетите вземания на кредиторите, в който са включени
такива в общ размер на 8369,52 лева.
С молба, вх. № 140503/30.10.2018
г., НАП е предявила по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ срещу длъжника „Е.К.“
ЕАД (н) публичноправни вземания в
общ размер от 17900,36 лева, от който сумата 11656,34 лева – главници (данък
недвижими имоти и такса битови отпадъци), дължими за периода 2011 г. – 2015 г.
по отношение на недвижим имот, находящ се в с. Хераково и 6244,02 лева - обезщетение за забава върху главниците, които
били установени с акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 328-1/08.01.2018
г. и акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК №
329-1/08.01.2018 г., влезли в сила на 29.01.2018 г.. Поради това им
установяване публичноправните задължения на „Е.К.“ ЕАД (н) не било възможно да бъдат оспорвани, включително и по реда на чл. 694 ТЗ. Ето защо включването от синдика на тези вземания в списъка на неприетите
такива противоречало на чл. 164, ал. 4 ДОПК и обосновавало основателността на
възражението на НАП.
Длъжникът „Е.К.“
ЕАД (н) счита възражението за неоснователно, тъй като
вземанията били погасени по давност и затова несъществуващи. Актовете, с които
задълженията се установявали били влезли в сила на 29.01.2018 г., след изтичане
на давността и затова не я прекъсвали.
От синдика е
изготвено становище по чл. 690, ал. 2 ТЗ, в което счита, че вземанията за
данъци и такси за периода 2011 г. и 2012 г. били погасени по давност към
01.01.2017 г., съответно към 01.01.2018 г., съгласно чл.168 ДОПК и затова
следвало да се включат в списъка с неприети вземания.
Възражението е основателно.
На първо място е необходимо да се
отбележи, че синдикът при съставяне списъците на приетите предявени вземания не
може по свой почин да прилага института на погасителната давност. Възражението
за изтекла погасителна давност няма как да се релевира от лица, извън длъжника,
освен в изрично предвидените случаи. А специалната
правна уредба на несъстоятелността не съдържа разпоредба, която да овластява синдика в хипотезата на съставяне на списъците да упражни
правото на длъжника да се позове на изтекла погасителна давност. Давността не
се прилага служебно (чл. 120
ЗЗД) и фактическият й състав включва: изтичане на период от време, през който
кредиторът бездейства и позоваване – волеизявление на длъжника, че правото на
иск на кредитора е преклудирано. Простото изтичане на определен период от време
не води до настъпване последиците на давността.
В случая длъжникът „Е.К.“
ЕАД (н) релевира в настоящото производство възражение за
давност по отношение на част от публичните вземания, предявени от НАП. Това
възражение обаче е преклудрано, тъй като вземанията са установени с влезли в
сила на 29.01.2018 г. акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК №
328-1/08.01.2018 г. и акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК
№ 329-1/08.01.2018 г., като възражението за изтекла давност не е обективирано
от длъжника преди влизането на тези актове в сила, а едва в настоящото
производство по чл. 692 ТЗ.
В решение №
43/20.06.2014 г. по търг. дело № 2471/2013 г. на ВКС е разяснено, че съгласно
разпоредбата на чл. 164,
ал. 4 ДОПК, в случай, че публичното вземане е
установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на
приетите от него вземания така, както е предявено, като вземането не може да
бъде оспорено по реда на част
IV от Търговския закон. Забраната
по чл. 164, ал. 4 ДОПК за оспорване по реда на чл. 690 и сл. ТЗ на публично вземане, установено
с влязъл в сила акт, произтича от специфичния ред и начин на установяване на
публичните вземания, поради което законодателят е разпрострял задължителната
сила на акта и спрямо третите лица, неучаствали в производството по издаване на
акта за установяване на публично вземане, каквито са кредиторите на масата на
несъстоятелността. Доколкото актът за установяване на публично вземане не
обхваща фактите, настъпили след постановяването му, забраната чл.164, ал. 4 ДОПК не обхваща оспорване на публичното вземане, установено с акта, основаващо
се на нововъзникнали факти, които не са преклудирани от задължителната сила на
влезлия в сила акт за установяване на публично вземане, каквото например е
твърдението за настъпило след влизане в сила на акта погасяване на публичното
вземане чрез някои от способите, очертани в чл. 168
ДОПК - чрез плащане, прихващане, опрощаване и т. н.
Правилото, съдържащо се в чл. 164, ал. 4
ДОПК, следва да бъде съобразено и в настоящото производство
по чл. 692
ТЗ, като се зачете задължителната сила на актовете
относно установените с тях публични
вземания, доколкото оспорването им не се основава на нововъзникнали факти. Погасителната давност е изтекла преди влизането в сила на актовете за
установяване на публичните вземания и затова възражението за давност не се
основава на новонастъпили факти, поради което е преклудирано. Това означава, че
синдикът в нарушение на чл. 164, ал. 4 ДОПК е включил в списъка на неприетите
вземания такива, които са установени с влезли в сила актове, което налага тези
вземания да бъдат изключени от списъка на неприетите вземания и включени в
списъка на приетите вземания с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, като
вземанията за обезщетение за забава в размер на законната лихва след 18.10.2017
г. следва да се удовлетворят в реда по чл. 722, ал.
1, т. 9 ТЗ.
По отношение възражение, вх. № 155933/27.11.2018
г., подадено от „Б.Д.“ ЕАД срещу приетите вземания на М.З.И. в размер на
95324 лева – главница по запис на заповед и 1800 лева – разноски.
Оспорващият кредитор „Б.Д.“
ЕАД твърди, че записът на заповед, който легитимира М.З.И. като кредитор бил
издаден на 18.05.2015 г., след изтичането на 6-месечен срок от дадено от И.
предизвестие за освобождаването й като член на съвета на директорите на „Е.К.“
ЕАД. С изтичане на предизвестието, представителната власт на
същата по отношение на дружеството била прекратена, поради което и не е могла
валидно да задължи дружеството с подписването на ценната книга. Прекратяването
на овластяването й във вътрешните отношения проявило действие и без да е
осъществено вписването му в търговския регистър, тъй като М.З.И. не била трето добросъвестно лице.
Затова издаденият запис на заповед бил нищожен поради липсата на валидно
волеизявление на дружеството-издател. На следващо място се твърди ценната книга
да е привидна сделка поради липсата на каузално правоотношение, което да
обезпечава.
Кредиторът с оспорено
вземане - М.З.И. оспорва възражението с довод, че единствено общото събрание на
акционерите било компетентно да вземе решение за освобождаването на членовете
на съвета на директорите, а такова решение изобщо не било взето. Представените
от оспорващия кредитор доказателства сочели единствено да е взето от съвета на
директорите решение за свикване на извънредно заседание на ОСА, но не и за
проведено такова. Едноличният собственик на капитала не бил взел решение за
освобождаването на М.З.И.. В този смисъл представя практика на ВКС. Записът на заповед бил надлежно отразен
в счетоводните книги на дружеството и редовен от външна страна, съответно я
легитимирал като кредитор на дружеството.
Длъжникът, „Е.К.“
ЕАД (н), счита възражението за неоснователно, тъй като издаването
на записа на заповед предхождало вписването в търговския регистър на
освобождаването на И. като член на съвета на директорите, поради което бил
подписан от лице с представителна власт и затова бил действителен, като за
действителността му нямало значение съществуването на каузално правоотношение.
От синдика е
изготвено становище по чл. 690, ал. 2 ТЗ, в което счита възражението на „Б.Д.“ ЕАД за основателно, тъй като ценната книга била издадена без
представителна власт – след прекратяване на мандатното правоотношение на И. и
от друга страна - при липсата на каузално правоотношение между издателя и
поемателя.
Възражението е
основателно.
Издателят на процесният
запис на заповед за сумата 95324 лева - „Е.К.“ ЕАД (н) като юридическо лице при извършване на волеизявлението е представлявано
от М.З.И., в качеството й на изпълнителен директор, който факт се установява от
самия документ, в който едностранната сделка е оформена. Към момента на
извършване на волеизявлението - 18.05.2015 г. обаче М.З.И. не е имала
представителна власт спрямо дружеството, тъй като с уведомление, вх. №
ЕС-04/03.11.2014 г., същата е обективирала воля да бъде освободена от
отговорност и заличена като член на съвета на директорите на „Е.К.“
ЕАД. Изявлението й е достигнало до адресата – съвета на
директорите на дружеството на 03.11.2014 г., видно от поставения входящ номер,
като на 05.11.2014 г. е проведено заседание на управителния орган на
дружеството, на което уведомлението е разгледано и е взето решение за свикване
на извънредно общо събрание на акционерите, с единствена точка от дневния ред –
освобождаване на М.З.И. като член на съвета на директорите. Не се твърди и не
се установява да е взето от едноличния собственик на капитала (осъществяващ
правомощията на общото събрание на акционерите) решение за освобождаването на И..
Разпоредбата на чл. 233, ал. 5 ТЗ
предвижда, че член на съвета
(на директорите) може да поиска да бъде
заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството. В срок до
6 месеца след получаване на уведомлението дружеството трябва да заяви за
вписване освобождаването му в търговския регистър. Ако дружеството не направи
това, заинтересованият член на съвета може сам да заяви за вписване това обстоятелство,
което се вписва, независимо дали на негово място е избрано друго лице. Това означава, че с
изтичане на 6-месечен срок от получаване на уведомлението в полза на далия
предизвестието се поражда правото на заяви за вписване заличаването си като
член на съвета на директорите, което сочи, че прекратяването на качеството член
на съвета е вече настъпило – на вписване в търговския регистър подлежат само валидно
възникнали обстоятелства. В този случай за извършване на вписването не се
изисква да е взето решение от общото събрание на акционерите, респ. от едноличния
собственик на капитала, тъй като прекратяването на заемането на длъжността член
на управителния орган на дружеството е настъпило по силата на едностранното предизвестие
на съответното лице и изтичането на 6-месечен период от време на бездействие на
дружеството.
Следователно, към 03.05.2015
г. в полза на М.З.И. е възникнало правото да заяви за вписване вече настъпилото
прекратяване на управителните и представителните й функции. Именно въз основа
на заявление А5, вх. № 20150525095431, подадено от М.З.И., към което е
приложено уведомлението й за освобождаване като член на съвета на директорите
на „Е.К.“
ЕАД, на 29.05.2015 г. е извършено вписване на заличаването й
като член на управителния орган, т. е. без да е налице взето от едноличния
собственик на капитала решение по чл. 221, т. 4 ТЗ.
Хипотезата е аналогична на прекратяването ex lege - с изтичане срока на предизвестие на управителните и представителни функции на
управител на ООД (чл. 141, ал. 5 ТЗ).
Съгласно чл. 235, ал. 5 ТЗ овластяването (на едно или няколко лица от членовете на съвета
на директорите да представляват дружеството) и неговото оттегляне има
действие срещу трети добросъвестни лица след вписването им, което означава, че по
отношение на трети недобросъвестни лица прекратяването на представителната
власт на изпълнителен директор има действие от осъществяването на това
обстоятелство, респ. от узнаването му, без значение на вписването в търговския
регистър. В този смисъл при упражненото
на 03.11.2014 г. потестативно право от М.З.И. да отправи
предизвестие за прекратяване на качеството й член на съвета на директорите на „Е.К.“
ЕАД (н), същата не може да бъде третирана като трето
добросъвестно лице и затова прекратяването на овластяването й да представлява „Е.К.“
ЕАД, настъпило на 03.05.2015 г. има действие по отношение на
нея от този момент, без оглед на факта извършено ли е било вписване в
търговския регистър или не. След като М.З.И. е знаела за прекратеното по
собствената й воля заемане на длъжността член на съвета на директорите и
произтичащото от това прекратено овластяване да представлява „Е.К.“
ЕАД (само лице с качеството член на съвета може да
осъществява представителни функции спрямо дружеството – чл. 244, ал. 4 ТЗ), то
извършената от дружеството едностранна правна сделка запис на заповед с
поемател самата М.З.И., е извършена без представителна власт и като такава не е
породила правни последици за дружеството-издател.
В решение № 13 от 06.04.2011 г. по т.
д. № 333/2010 г., Т. К., І Т. О. на ВКС е разяснено, че съгласно изричния бланкет на чл. 537 ТЗ за
записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството
му, правилата за менителницата. Менителничното задължение е резултат на строго
формална абстрактна сделка, като волеизявлението на издателя е негов пряк
източник. Или задължението възниква за автора на волеизявлението само по силата
и на основата на издадения ефект. Следователно, когато записът на заповед е издаден от
представител без представителна власт, за разлика от
типичното гражданско правоотношение, произтичащо от упълномощаване, при което
липсата на представителна власт прави сделката, с оглед която е извършено
упълномощаване недействителна, то при менителничното правоотношение при
издаване на ефекта, липсата на представителна власт не влияе върху неговата
действителност, тъй като той се счита за издаден лично от лицето, което го е
подписало. Този извод произтича от императивното правило на чл. 462 ТЗ,
установяващо, че който подпише менителница като представител без да има
представителна власт се задължава лично по менителницата.
От изложеното следва, че при издаване
на менителничен ефект без представителна власт не е налице неговата висяща
недействителност, той е действителен, т. е.
пораждащ обективираните от него права и задължения, като подписалият
го като представител, без да има това качество, се счита
лично задължен. В конкретния случай издателят на ценната книга - М.З.И., която е действала
като представител на „Е.К.“ ЕАД (н), но без
представителна власт, е поела лично задължение към поемателя (също М.З.И.). Последиците
при съвпадане на качествата длъжник и кредитор по ценната книга не следва да се
разглеждат в настоящото производство, за което от значение е единствено фактът,
че при извършване на волеизявлението, оформено в процесния запис на заповед, дружеството
е представлявано от лице без представителна власт, поради което в правната му
сфера не е валидно възникнало задължението да заплати сумата 95324 лева по
ценната книга. Налага се изводът, че поемателят по записа на заповед М.З.И. не
е кредитор на „Е.К.“ ЕАД (н) и затова
вземането й следва да бъде изключено от списъка на приетите вземания.
Неоснователни са
доводите за приложимост на разпоредбата на чл. 301 ТЗ по отношение на
извършената от М.З.И. едностранна сделка. Съгласно чл.
301 ТЗ, счита се, че търговецът потвърждава действията на лице действувало от
негово име без представителна власт, ако не се противопостави веднага след
узнаването им. С
решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК,
а именно решение № 30/08.04.11 г.
по т. д. № 416/10 г.
на ВКС, І т.о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/08 г. на ВКС, ІІ т.о., решение 44 от
31.03.2009 г. по т. д.
447/08 г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение № 202 от 06.02.2012 г. по
т. д. № 87/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 18
от 04.04.2014 г. по т. д. № 24/2013 г., Т. К., І Т. О. и други, е прието, че чл. 301 ТЗ установява презумпция за
мълчаливо съгласие на търговеца със сключената без представителна власт сделка,
ако не се е противопоставил веднага след узнаването й.
В случая обаче
търговецът след извършеното с вписване № 20150529131346 заличаване на М.З.И.
като негов представляващ няма волеизявяващ орган, чрез който да се
противопостави на извършената едностранна сделка и чрез който да се приеме, че
дружеството е узнало за същата.
Процесуалното поведение на
назначен в производството по разглеждане на молбата с правна квалификация чл.
625 ТЗ особен представител на дружеството не може да се приеме за покриващо
предпоставките за приложение на презумпцията, тъй като чрез назначения особен
представител няма как да се счита за узната от дружеството извършената сделка,
съответно от поведението на особения представител да се прави извод за липсата
на противопоставяне, още повече, че адв. Б. първоначално оспорва молбата,
включително оспорва и съществуването на задължението по записа на заповед.
Изводът ценната книга да
не е породила задължение в правната сфера на „Е.К.“ ЕАД (н) не противоречи на
постановеното решение за откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на „Е.К.“ ЕАД, в което е прието, че М.З.И. е активно легитимирана, с
оглед придаденото й от процесния запис на заповед качество кредитор.
Предмет на силата на
присъдено нещо на постановеното в производството по чл. 625 ТЗ
решение, е състоянието на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост на „Е.К.“
ЕАД и началната й дата, а не съществуването на самото вземане на молителя –
така решение № 277 от 20.07.2007 г. на ВКС по т. д. № 1053/2006 г., ТК, II ТО,
утвърдено като правилна практика с
решение № 32 от 17.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 685/2012 г., II т. о.,
ТК. Това означава, че вземането на молителя в производството - М.З.И. не е
установено със сила на пресъдено нещо и затова е допустимо оспорването му в
производство по чл. 692 ТЗ, респ. достигането до извод за неговото
несъществуване.
При формирания извод вземането
на М.З.И. с източник запис на заповед, издаден на 18.05.2015 г. да следва да
бъде изключено от списъка на приетите вземания, то се налага да се изключи и
вземането за разноски, което има акцесорен характер и съществуването му е
обусловено от съществуването на главното вземане, а то не съществува.
При това положение не
следва да се обсъждат доводите за привидност на записа на заповед и нищожност, поради
липсата на каузално правоотношение.
По отношение възражение, вх. № 152452/21.11.2018
г., подадено от М.З.И. по отношение реда на удовлетворяване на вземането
й в размер на 95324 лева, произтичащ от издаден на 18.05.2015 г. запис на
заповед.
Предвид възприетия извод
това вземане да не съществува, тъй като е възникнало от сделка, извършена без
представителна власт, то не следва да се обсъжда въпроса с поредността на
удовлетворяването му в настоящото производство по несъстоятелност.
По
отношение възражение, вх. № 152452/21.11.2018 г., подадено от М.З.И. срещу
приетите вземания на „Б.Д.“ ЕАД, основани на сключен договор за
кредит-овърдрафт № 652/03.08.2007 г..
Оспорващият кредитор М.З.И.
твърди, че в хода на изпълнително производство по изп. дело № 20128640400096 на
ЧСИ В.Н.били извършени разпределения и част от главницата, предявена от „Б.Д.“
ЕАД била погасена, което се отразявало и върху размера на обезщетението за
забава. Частично били погасени и разноските, извършени в производството по
издаване на изпълнителен лист и в рамките на изпълнителното производство.
Нямало основание да се дължи сумата 102,19 лева, представляваща такса за застраховане на имущество, предоставено
като обезпечение, тъй като такова задължение за „Е.К.“ ЕАД (н) по договора за
кредит не било възникнало. Нямало основание в списъка на предявените вземания
да се включват и внесените от „Б.Д.“ ЕАД първоначални разноски за развитие на
производството по несъстоятелност в размер на 6000 лева.
Кредиторът с оспорени
вземания - „Б.Д.“ ЕАД оспорва възражението, като твърди, че действително в хода
на производството по изп. дело № 20128640400096 на ЧСИ В.Н.били извършени
разпределения на събрани суми, с които вземанията на банката били частично
удовлетворени, но по разпределение от 27.09.2018 г. сумата от 105636,54 лева
постъпила по сметката й на 05.11.2018 г., а вземанията били предявени на
19.10.2018 г., поради което и плащането по това разпределение не било взето
предвид. Счита, че сумата 102,19 лева била дължима на основание сключения
договор за кредит, в който било предвидено кредитополучателят да застрахова
имуществото, предоставено като обезпечение, а при неизпълнение от страна на
последния банката сключвала застраховката за сметка на задълженото лице.
Длъжникът „Е.К.“ ЕАД
(н) счита възражението на М.З.И. за основателно, като извършените погашения на
дълга следвало да бъдат взети предвид при съставяне на списъците от синдика.
Синдикът Ц. в
представеното становище счита възражението за неоснователно, тъй като
вземанията на кредиторите били приети в обема им към момента на предявяването,
а последващи плащания следвало да се отчитат при извършване на разпределението
на събраните в производството по несъстоятелност суми.
Възражението е частично
основателно.
С влязло в сила съдебно
решение по търг. дело № 2541/2012 г. на СГС, е признато за установено по иск с правна квалификация
чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на вземания на „Б.Д.“
ЕАД от „Е.К.“ ЕАД, произтичащи от договор за кредит-овърдрафт № 652 от
3.08.2007 г. и анекси към него, за които Софийският районен съд, 79 състав, е
издал заповед от 09.09.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, по гр. д. № 31778/2011 г., а именно за сумата 872521,95 лева - главница,
сумата 59719,49 лева - договорна лихва за периода от 25.12.2010 г. до
20.07.2011 г., сумата 55,92 лева - заемни такси, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 21.07.2011 г. до окончателното ѝ изплащане,
както и за разноски в заповедното производство за заплатена държавна такса в
размер на 18645,95 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 9647 лева,
като „Е.К.“ ЕАД е осъдено, на основание чл. 78 ГПК, да заплати на „Б.Д.“ ЕАД
направените по водене на делото в първоинстанционното производство разноски за
заплатена държавна такса в размер на 19211,81 лева, възнаграждение за
съдебно-счетоводна експертиза от 800 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 19661,81 лв., както и разноски във въззивното производство за
заплатена държавна такса по въззивната жалба в размер на 9605,40 лева и
юрисконсултско възнаграждение от 20000 лева. Въз основа на решението на
15.02.2016 г. е издаден изпълнителен лист за присъдените разноски, което е
основание за извода, че същото е влязло в сила най-късно към този момент.
Видно от договора
за кредит-овърдрафт № 652 от 03.08.2007 г., породил предявените в производството
вземания на „Б.Д.“ ЕАД, същият е сключен с „У.И.К.“ АД, ЕИК ********, а след
преобразуването на дружеството-кредитополучател като съдлъжник по договора
встъпило и едно от образуваните чрез отделяне от него дружества - „У.И.К.“ АД,
ЕИК ********. Отговорността на отделеното от кредитополучателя „Е.К.“ ЕАД (н),
което не е встъпило като страна в договора, произтича от разпоредбата на чл.
263л ТЗ. В този смисъл дружеството не е кредитополучател и това обяснява липсата
на информация в централния кредитен регистър за отпуснат му кредит, съгласно представената
от М.З.И. справка. Липсата на информация обаче не означава липса на породени в
правната сфера на „Е.К.“ ЕАД (н) задължения към „Б.Д.“ ЕАД, съществуването на
които е установено със сила на пресъдено нещо.
В чл. 15, б. „к“ и „л“
от договора е предвидено задължение за кредитополучателя да застрахова обектите
на предоставените в полза на банката вещни обезпечения, а при неизпълнение на
това задължение, в полза на кредитора възниква правото да застрахова
обезпеченията за сметка на кредитополучателя. За да възникне обаче вземане в
полза на „Б.Д.“ ЕАД в размер на 102,19 лева, представляващо разход за
застраховка на предоставено като обезпечение имущество, то следва кредиторът да
е заплатил застрахователна премия в рамките на съответното застрахователно
правоотношение. С молбата за предявяване на вземанията доказателства кредиторът
да е извършил плащане за сметка на кредитополучателя, не са представени, поради
което и не може да се приеме, че в полза на „Б.Д.“ ЕАД е възникнало приетото от
синдика вземане в размер на 102,19 лева – такса за застраховане на предоставени
обезпечения, което налага изключването му от списъка на приетите вземания.
Оспорващият кредитор М.З.И.
е представила извършени в периода 22.04.2016 г. – 27.09.2018 г. в производството
по изп. дело № 20128640400096 на ЧСИ В.Н.разпределения на постъпили суми, от
които се установява, че в полза на взискателя „Б.Д.“ ЕАД са заплатени извън
разноски, сторени в изпълнителното производство (в размер на общо 30432,42 лева), сумите: 1921,53 лева,
68444,57 лева, 66104,02 лева, 91548,73 лева и 105032,34 лева (общо 333051,19
лева), като не е спорно, че последната сума е постъпила по сметка на взискателя
„Б.Д.“ ЕАД на 05.11.2018 г. – след предявяване на вземанията в настоящото
производство. За останалите разпределени в производството суми не са
представени доказателства към кой момент същите са постъпили по сметка на
взискателя „Б.Д.“ ЕАД.
С влязлото в сила
решение е признато за установено съществуването на вземане в полза на „Б.Д.“
ЕАД, възлизащо на сумата 872521,95 лева, което е с настъпила изискуемост и
върху което се начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от 21.07.2011 г.. До извършване на първото погасително плащане през м.
04.2016 г. обезщетението за забава възлиза на сума в размер на 424058,01 лева, като частичното погасяване на главницата
с плащанията, извършени до предявяване на вземанията, възлизащи на сумата
228018,85 лева, обуславя съществуването на вземане за главница в размер на
644503,10 лева, което генерира обезщетение за забава в размер на поне 97583.14
лева (изчисленията са непрецизни, тъй като за начална дата на натрупване на
законната лихва е приета датата 22.04.2016 г., към който момент е ясно, че не
са извършени всички частични погасителни плащания), като и при това непрецизно
извършено изчисление е ясно, че дължимото обезщетение за забава за периода
21.07.2011 г. – 18.10.2017 г. е в размер на поне 521641,14 лева, което
надхвърля предявения от „Б.Д.“ ЕАД негов размер от 514044,34
лева, затова възражението на оспорващият кредитор по отношение на приетото за
удовлетворяване в производството по несъстоятелност вземане за законна лихва
върху главницата, е неоснователно. Кредиторът е предявил вземането в по-нисък
размер от размера, който би бил дължим при прието погасяване на главницата към
м. 04.2016 г. в резултат на всички извършени разпределения, без това от
27.09.2018 г., което не съответства на реално осъществените факти, но е
достатъчно за обосноваване неоснователността на възражението срещу проетото по
т. 1.3 вземане на „Б.Д.“ ЕАД.
С извършеното плащане в
полза на взискателя „Б.Д.“ ЕАД обаче част
от дълга в размер на 105032,34 лева е погасена и този факт следва да бъде взет
предвид при одобряване на списъка с приетите предявени вземания.
Настоящият състав
намира, че с тази събрана в индивидуалното принудително изпълнение сума е
погасена част от претендираната главница, тъй като тя е най-обременителното
задължение на „Е.К.“ ЕАД (н) към взискателя, съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД. Това
означава, че задължението за главница следва да е в размер на 539470,76 лева
(872521,95 лева - 333051,19 лева), както твърди и възразилият кредитор И..
С оглед обаче
твърденията на кредитора и предвид представеното извлечение от счетоводните му
книги непогасената към 18.10.2018 г. главница да възлиза на сумата 575632,58
лева, то плащането на сумата 105032,34 лева, извършено на 05.11.2018 г. е
произвело частичен погасителен ефект по отношение на главницата и същата към
провеждане на устните състезания възлиза на сумата 470600,24 лева (575632,58
лева - 105032,34 лева), затова за разликата над същата вземането на „Б.Д.“ ЕАД
следва да бъде изключено от списъка на приетите вземания, тъй като е погасено
чрез плащане в хода на производството.
Законната лихва върху
главницата, дължима за периода след 18.10.2017 г. до предявяване на вземанията
(58291,23 лева) обаче е в предявения от кредитора размер, тъй като за периода
на начисляването й главницата не е частично погасена в резултат на извършеното
разпределение от 27.09.2018 г.. Това означава, че възражението на М.З.И. срещу
приетото вземане на „Б.Д.“ ЕАД по т. 1.8 от списъка на приетите вземания, е
неоснователно.
Частично основателно е
възражението на М.З.И. и по отношение на приетите вземания на „Б.Д.“ ЕАД за
извършени разноски. Разноските за юрисконсултско възнаграждение, съгласно
издадения изпълнителен лист по частно гр. дело № 31778/2011 г. в размер на 9647
лева не се установява да са погасени, поради което и същите следва да бъдат удовлетворени
в производството по несъстоятелност. По същия начин стои и въпроса с
разноските, присъдени с влязлото в сила решение № 1928/22.10.2014 г. по търг.
дело № 4002/2013 г. на САС, за които е издаден изпълнителния лист от 15.02.2016
г..
Сумата 6000 лева
представлява именно привнесени разноски за развитие на настоящото производство,
които следва да се удовлетворят в реда по чл. 722, т. 3 ТЗ и няма основание да
не бъдат включени в списъка на приетите вземания.
Претендираните
разноски, извършени в рамките на изп. дело № 20128640400096 на ЧСИ В.Н., след
18.10.2017 г. в размер на 217 лева, за които към молбата за предявяване на
вземанията са представени доказателства за извършването им (преводни
нареждания, съответно от 15.02.2018 г. за сумата 3,00 лева, от 29.01.2018 г. за
сумата 52,00 лева, от 29.01.2018 г. за сумата 150 лева и от 03.11.2017 г. за
сумата 12,00 лева), следва да се приемат за погасени с разпределението от
27.09.2018 г., по което в полза на взискателя на 05.11.2018 г. е преведена сумата
105636,54 лева, от която частично е погасена главницата (до размера от 105032,34
лева), а с разликата от 604.20 лева са погасени държавни и общински такси,
както и разноски за вещо лице (включително такива, извършени преди 18.10.2017
г.), поради което приетото вземане на „Б.Д.“ ЕАД по т. 1.9 от списъка на
приетите вземания следва да се изключи, тъй като към 08.01.2019 г. не е елемент
от правната сфера на кредитора поради погасяването му чрез плащане.
Включеното в т. 1.5 от
списъка на приетите вземания вземане на „Б.Д.“ ЕАД обхваща различни по характер
вземания, които не са индивидуализирани. Разноските за снабдяване на кредитора
с изпълнителен лист и заповед за изпълнение представляват единствено държавна
такса в размер на 18645,95 лева (юрисконсултското възнаграждение в размер на
9647 лева е включено в т. 1.6 от списъка).
От представените
преводни нареждания се установява, че в периода след 04.01.2012 г. „Б.Д.“ ЕАД е
извършила плащания на суми в общ размер 22060,32 лева във връзка с проведеното
принудително изпълнение, като внесените съдебни разноски по търг. д. № 2541/2012
г. са включени в т.1.7 от списъка на приетите вземания. В рамките на
принудителното изпълнение по изп. дело № 20128640400096 на ЧСИ В.Н.и в резултат
на извършените разпределения в полза на кредитора са заплатени разноски в общ
размер от 20933,72 лева, която сума не включва юрисконсултското възнаграждение
за провеждане на изпълнителното производство, за което доказателства няма как
да бъдат представени, но пък което е изцяло погасено с разпределението от
22.04.2016 г.. Това означава, че непогасените разноски в рамките на
принудителното изпълнение възлизат на сумата 1343,60 лева (22060,32 лева – (20933,72
лева + 217 лева)), при отчитане на погасяването на разноските от 217 лева,
извършени след 18.10.2017 г.. Към тази сума следва да се прибави и внесената
държавна такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 18645,95 лева,
което означава, че кредиторът „Б.Д.“ ЕАД е доказал вземания по т. 1.5 от
списъка в размер на общо 19989,55 лева (1343,60 лева + 18645,95 лева).
Следователно за разликата до приетия от синдика размер не са налице
доказателства за извършване на разноски във връзка с принудителното изпълнение,
нито пък е конкретизиран вида и размера им, а част от доказаните такива е погасена
чрез плащания в изпълнителното производство. Това обуславя извод за изключване
на приетото вземане на „Б.Д.“ ЕАД по т. 1.5 от списъка за разликата над сумата
19989,55 лева до приетия размер от 67343,57 лева.
След извършване на
съответните промени, спискът на приетите вземания в производството по
несъстоятелност на „Е.К.“ ЕАД (н), ЕИК *******, със седалище ***,
следва да бъде одобрен и
свикано събрание на кредиторите.
При тези мотиви, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ, по възражение, вх. № 156597/29.11.2018 г., подадено от Национална агенция за
приходите, гр. София, бул. „*********, списъка на приетите вземания, съставен на
12.11.2018 г. и обявен по
партидата „Е.К.“ ЕАД (н), ЕИК *******, в търговския регистър с вписване №
20181121093852, като ВКЛЮЧВА в същия
вземания на НАП в размер на 1050,64
лева – данък недвижими имоти за периода 2011 г. – 2012 г., 3895,90 лева – такса
битови отпадъци за периода 2011 г. – 2012 г., сумата 620,84 лева – законна
лихва върху данък недвижими имоти до 18.10.2017 г., сумата 2301,95 лева –
законна лихва върху такса битови отпадъци до 18.10.2017 г. с поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, както и вземания в размер на 106,24
лева – законна лихва върху данък недвижими имоти за периода 18.10.2017 г. –
17.10.2018 г., заедно със законната лихва от 18.10.2018 г. до окончателното
погасяване на главницата и 393,95 лева – законна лихва върху такса битови
отпадъци за периода 18.10.2017 г. – 17.10.2018 г., заедно със законната лихва
от 18.10.2018 г. до окончателното погасяване на главницата, с поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ.
ИЗКЛЮЧВА, по възражение, вх. №
155933/27.11.2018 г., подадено от „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *********, от списъка на
приетите вземания вземанията на М.З.И., ЕГН **********, с адрес: ***, в размер
на 95324 лева – главница по запис на заповед от 18.05.2015 г., с падеж
31.12.2015 г. (т. 2.1 от списъка) и в размер на 1800 лева – разноски, извършени
в производството по търг. дело № 1806/2017 г. (т. 2.2, т. 2.3 и т. 2.4 от
списъка).
ИЗКЛЮЧВА, по възражение, вх. №
152452/21.11.2018 г., подадено от М.З.И., ЕГН **********, от списъка на
приетите вземания вземанията на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *********, както следва: по т. 1.1
от списъка за разликата над сумата 470600,24 лева до приетия размер от
575632,58 лева – главница по договор за кредит-овърдрафт № 652/03.08.2007 г.;
по т. 1.4 от списъка в размер на 102,19 лева – такси за застраховане на
имущество; по т. 1.5 от списъка за сумата над 19989,55 лева до приетия размер
от 67343,57 лева – разноски за снабдяване с изпълнителен лист и за провеждане
на принудително изпълнение, подновяване обезпечения по кредита и съдебни
разноски за присъединяване по търг. дело № 1806/2017 г. и по т. 1.9 в размер на 217 лева – разноски в изп. дело №
20128640400096 на ЧСИ В.Н., дължими след 18.10.2017 г..
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
възражението на М.З.И., ЕГН **********, срещу списъка на приетите вземания на „Б.Д.“
ЕАД, ЕИК *********, в останалата му част, както и възражението й срещу
поредността на удовлетворяване на вземането й в размер на 95324 лева – главница
по запис на заповед от 18.05.2015 г., с падеж 31.12.2015 г..
ОДОБРЯВА, след извършената промяна, списъка на
приети вземания, съставен от синдика на „Е.К.“ ЕАД (н), ЕИК *******, със
седалище *** и обявен
в търговския регистър на Агенцията по вписванията на 21.11.2018 г..
СВИКВА, на основание чл. 674, ал. 2 ТЗ, събрание на кредиторите
на
„Е.К.“ ЕАД (н), ЕИК *******, със седалище *** г. от 15.00 часа
в зала № 9 на Съдебната палата, гр. София, бул. ”*******с дневен ред по чл.
677, т. 8 и чл. 669, ал. 4 вр. чл. 677, ал. 1, т. 3 и т. 5 ТЗ: определяне реда
и начина за осребряване имуществото на длъжника, метода и условията на оценка
на имуществото, избора на оценители и определянето на възнаграждението им, избиране на синдик и определяне размера на текущото му възнаграждение.
ПОКАНАТА за събранието
на кредиторите да се обяви в търговския регистър.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи
на обжалване. Да се впише в книгата по чл.634в ТЗ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обявяване в
търговския регистър, затова ПРЕПИС от същото да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване,
на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ.
СЪДИЯ: