№ 13927
гр. София, 29.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20221110162396 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
От ответника Б. Б. Д. е депозирана в срока за въззивно обжалване въззивна жалба, в която
е инкорпорирано искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за
разноските. Възразява се, че съдът неправилно е намалил присъденото в полза на ответника
адвокатско възнаграждение до минималния размер по НМРАВ.
Насрещната страна по молбата по чл. 248 ГПК - "Топлофикация София" ЕАД взема
становище за неоснователност на искането.
Настоящият състав намира искането по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта
за разноските, формулирано от ответника, за неоснователно по следните съображения:
Съдът счита, че определеното с решението възнаграждение съответства на фактическата и
правна сложност на делото, както и на цената на предявените искове.
На първо място, съдът взема предвид, че с Решение на СЕС по дело С-438/22 от
25.01.2024 г. СЕС е постановил, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. На следващо място, СЕС е посочил, че
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият
клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен
с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и
от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
1
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по
смисъла на тази разпоредба. На последно място е уточнено, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член
101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Настоящата съдебна инстанция е
обвързана от горепосоченото решение на СЕС и изводите в него, поради което и с оглед
гореизложеното е длъжна да откаже да приложи националната правна уредба, в случая
НМРАВ.
За да прецени дължимото възнаграждение, съдът съобразява преди всичко фактическата и
правна сложност на делото. Настоящият състав не споделя доводите, че делото се
характеризира с висока сложност. Не съответстват да действителността и твърденията,
изложени от ответника, че е обичай в практиката да се уговарят възнаграждения,
надхвърлящи два-три пъти минималните размери по НМРАВ. Това твърдение е особено
необосновано предвид факта, че делото е за доставена, но незаплатена топлинна енергия. На
следващо място, съдът следва да съобрази и действително извършените от процесуалния
представител на ответника действия в настоящия процес. Те се изразяват в подаването на
отговор на искова молба /една страница/ и явяване в единственото проведено по делото
открито съдебно заседание.
При цялостна преценка на посочените показатели съдът намира, че разноските са
правилно разпределени с първоинстанционното решение.
Така мотивиран, СРС, 178 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 ГПК за изменение на Решение №
208/04.01.2024 г., постановено по гр. д. 62396/2022 г. по описа на СРС, 178 състав,
инкорпорирана във въззивна жалба с вх. № 37307/06.02.2024 г. по описа на СРС, депозирана
от ответника Б. Б. Д., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в двуседмичен
срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на всяка от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2