Решение по дело №2936/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 260321

гр.Бургас, 13.10.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17–ти наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНАТОЛИ БОБОКОВ

при участието на секретаря Д.Mихайлова, като разгледа НАХД № 2936 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е  по жалба на Д.Г.П. ЕГН**********, против Наказателно постановление №Б-39/06.07.2020 г. на началник на РДНСК Бургас, с което на основание чл. 239, ал.1, т.2 от ЗУТ е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 23 ал.2 т.1 от Наредба №2 от 31.07.2003г. вр. с чл.169 ал.1 т.2 от ЗУТ и чл.43 ал.2 от Наредба Iз 1971 от 29.10.2009г.

С жалбата се навеждат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на производствените правила при издаването му. Изтъква се несъответствие между съдържанието на НП и приложената правна квалификация. Излагат се и подробни доводи за липса на административно нарушение.

          В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. В пренията си по съществото на делото се изтъкват и други аргументи за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.Претендира разноски.

         Процесуалния представител на АНО оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.Моли за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

         С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

         Жалбоподателят П. бил специалист по част „Пожарна безопасност“ от екипа на правоспособните физически лица в ***, ЕИК ***, който подписал окончателния доклад за установяване на годността на строеж: „Конферентен и бизнес център с хотел, ресторант и подземен гараж” с местонахождение: поземлен имот с идентификатор 07079.2.2826       по КК на гр. Бургас, УПИ 1-2006, 2007 /бивш масив 80, м. Под шосето/ община Бургас.  При извършена документална проверка от служители на РДНСК Бургас се констатирало, че подписаният окончателен доклад е в несъответствие на изпълнения строеж, с което не са спазени изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1, т. 2 от Закона за устройство на територията, с което е извършил нарушение на чл. 23, ал. 2, т.1, предл. второ от Наредба № 2 от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти във връзка с чл. 169, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и чл. 43, ал. 2 от Наредба 1з 1971 от 29.10.2009г. за Строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. При проведено на 17.03.2020г. заседание на Държавна приемателна комисия /ДПК/ за горецитирания строеж, се установи, че  е изпълнен в несъответствие с основните изисквания към строежите за безопасност в случай на пожар. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от Наредба 1з 1971 от29.10.2009г.: „На всички евакуационни врати на изходите по пътищата за евакуация от помещения за повече от 100 човека включително до крайните изходи и по маршрутите за над 100 човека се предвиждат брави тип „антипаник”. Вратите на изходите от ресторанта, находящ се в подземното ниво и на кота 0,00. включително до крайните изходи не са оборудвани с брави тип „антипаник“, което според АНО било нарушение на чл. 43, ал. 2 от Наредба Iз 1971 от 29.10.2009г.  При тези данни е прието, че нарушението е започнало от датата на подписване на горепосочения окончателен доклад /22.10.2019г./ и същото е довършено на 19.02.2020г. - датата на завеждане на окончателния доклад с вх. №СТ-04/3491-02-073/19.02.2020г. в ДНСК. Прието е, че нарушението е извършено в мястото, където е съставен и подписан окончателният доклад - седалището на лицето упражняващо строителен надзор - гр. Бургас.

         Така установената фактическа обстановка се установява от събрани по делото писмени доказателства - КП, заявление, АУАН, заповед, както и от останалите писмени доказателства, приложени в АНП и тези приети допълнително в с.з., както и от събраните гласни доказателства -показанията на актосъставителя.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

         Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

         Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав на БРС, достигна до следните правни изводи.

         Извършвайки служебна проверка за законосъобразност на акт за установяване на административно нарушение, както и на последвалото го наказателното постановление, съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения, изразили се в неизпълнение на императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и  чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като последните са от естество непозволяващи настоящата инстанция да се произнесе по същество и съществено засягащи правото на защита на санкционираното лице. Съдът достигна до тези изводи, тъй като нито в АУАН, нито в наказателното постановление е налице конкретизация в какво именно се състои нарушението, извършено от страна на П.. В описателната част се сочи, че е нарушена нормата на чл. 23, ал. 2, т.1, предл. второ от Наредба № 2 от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. Отделно от това се сочи, че е нарушена и нормата на чл. 43, ал. 2 от Наредба 1з 1971 от 29.10.2009г., а в диспозитива се сочи, че е осъществен състава на нарушение на чл.233 ЗУТ. Тази неяснота препядства възможността на жалбоподателя да разбере какво точно нарушение е извършил. Следва да се посочи, че това са отделни състави на нарушения, като чл.18 ЗАНН непозволява налагане на обща санкция.

Отделно от това е прието, че нарушението е извършено на 22.10.2019г. – датата на подписване на окончателния доклад и същото е продължило до 19.02.2020г. – датата на завеждане на окончателния доклад в РДНСК. При това положение съдът намира, че неправилно АНО е определил датата на нарушението. Най-ранният момент, в който АНО може да констатира нарушението е датата на депозиране на окончателния доклад в РДНСК и това е 19.02.2020г. Датата на нарушението е съществен белег на самото нарушение, който е от значение за защитата на нарушителя. Съдът не може тепърва да установява извършени нарушения, а следва да се произнесе по зададените от актосъставителя и АНО рамки на обвинението.

Конкретизацията на нарушението от фактическа и правна страна е от значение за обезпечаване на правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност, което включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил и на коя дата, за да организира защитата си в пълен обем. При това положение обжалваното НП подлежи на отмяна на процесуално основание.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В случая е представен договор за правна защита, в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Същото не се явява прекомерно и доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ДНСК да заплати сторените в настоящото производство разноски.

          Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление №Б-39/06.07.2020 г. на началник на РДНСК Бургас, с което на основание чл. 239, ал.1, т.2 от ЗУТ на Д.Г.П. ЕГН********** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 23 ал.2 т.1 от Наредба №2 от 31.07.2003г. вр. с чл.169 ал.1 т.2 от ЗУТ и чл.43 ал.2 от Наредба Iз 1971 от 29.10.2009г.

         ОСЪЖДА ДНСК гр.София да заплати на Д.Г.П. ЕГН********** сумата от 300 лева разноски за настоящото производство.

      Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А. Бобоков/

 

Вярно с оригинала: Д.М.