№ 4867
гр. София, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И.С.С.
при участието на секретаря Е.Б.Б.
като разгледа докладваното от И.С.С. Административно наказателно дело №
20241110209062 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по подадена жалба от „И.З.“ ЕООД срещу
Наказателно постановление (НП) № 769164-F754657/10.05.2024 г., издадено
от Заместник-директора на ТД на НАП – *** и с което на дружеството –
жалбоподател е наложена за нарушение на чл. 113, ал. 9 от ЗДДС и на
основание чл. 183, ал. 1 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 1000,00
лева.
В подадената жалба за изложени оплаквания, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Твърди се несъставомерност на нарушението, тъй като съгласно чл. 183, ал. 1
от ЗДДС санкция се налагала на лице, нерегистрирано по ЗДДС, а
жалбоподателят бил регистриран по чл. 97а от ЗДДС. Посочва се, че
издадените в нарушение на чл. 113, ал. 9 от ЗДДС фактури били анулирани на
25.02.2024 г. – преди издаване на наказателното постановление. Твърди се, че
нарушението е станало известно на наказващия орган към октомври 2022 г.,
когато дружеството – жалбоподател е подало дневник за продажби с начислен
ДДС по посочената в наказателното постановление фактура, а актът за
установяване на административно нарушение (АУАН) бил издаден на
05.02.2024 г., поради което бил пропуснат тримесечният срок по чл. 34, ал. 1
1
от ЗАНН. Направено е искане за отмяна на обжалваното наказателно
постановление, а при условията на евентуалност – за замяна на наложеното
наказание „имуществена санкция“ с „предупреждение“, доколкото поради
липсата на настъпили вреди наложената санкция се явявала в необосновано
висок и тежък размер.
В открито съдебно заседание дружеството – жалбоподател е било
представлявано от упълномощен адвокат, който накратко е преповторил
доводите и исканията, изложени в жалбата, и е добавил като допълнително
искане към съда, ако се приеме, че нарушение е било извършено, то да се
приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна и
административнонаказващ орган, представляван от процесуален
представител, е направила искане жалбата да бъде оставена без уважение като
неоснователна. Направено е възражение относно искането за приложение на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото дружеството – жалбоподател било
извършило няколко подобни нарушения за определен период. Направено е
искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Считано от 01.04.2022 г. „И.З.“ ЕООД, ЕИК ***, е регистрирано по чл.
97а, ал. 2 от ЗДДС.
При извършена проверка в периода 19.12.2023 г. – 18.04.2024 г. на
дружеството инспектори по приходите констатирали, че „И.З.“ ЕООД, като
данъчно задължено лице, което не е регистрирано по ЗДДС е издало данъчен
документ – фактура № ***/20.09.2022 г., с предмет „писмени преводи от и на
английски“ с контрагент „Е.Т.“ ЕООД С ИН BG*********, с данъчна основа –
2383,00 лева, ДДС 20 % - 476,60 лева и сума за плащане, представляваща сбор
от данъчната основа и начислен данък 20 % - 2859,60 лева с начин на плащане
по сметка. Тези обстоятелства били констатирани на 05.02.2024 г.
Контролните органи приели, че дружеството е нарушило чл. 113 ал. 9 от
ЗДДС, като нарушението е извършено на 20.09.2022 г. в ТД на НАП - ***. За
нарушението бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение от 05.02.2024 г. от лице, заемащо длъжност „инспектор по
2
приходите“ в НАП при ТД гр. *** – офис ***. На 05.02.2024 г. препис от акта
бил връчен на управителя на дружеството. Дружеството – жалбоподател се
възползвало от възможността, предоставена му с разпоредбата на чл. 44, ал. 1
от ЗАНН и подало възражение срещу АУАН от 05.02.2024 г.
С протокол № ***/25.02.2024 г. била анулирана фактура №
***/20.09.2022 г. С платежно нареждане от 11.03.2024 г. на „Е.Т.“ ООД била
преведена сумата в размер на 5388,44 лева с вписано основание „протоколи от
1 до 8 по чл. 116 от ЗДДС, изд. 25/02/2024 г.“.
Въз основа на така съставения АУАН, при пълна идентичност на
описаното нарушение и дадената му правна квалификация, на 10.05.2024 г.
заместник-директорът на ТД на НАП – *** издал обжалваното наказателно
постановление, с което на основание чл. 183, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя
било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 1000,00 лева за нарушение на чл. 113, ал. 9 от ЗДДС.
На 27.05.2024 г. на управителя на дружеството – жалбоподател били
връчени Предупреждение № 769172-F754664/10.05.2024 г. на основание чл.
28, ал. 1 от ЗАНН за извършено нарушение на чл. 113, ал. 9 от ЗДДС,
констатирано на 05.02.2024 г. във връзка с издаден данъчен документ –
фактура № ***/11.07.2023 г. и Предупреждение № 769170-F754665/10.05.2024
г. на основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН за извършено нарушение на чл. 113, ал. 9
от ЗДДС, констатирано на 05.02.2024 г. във връзка с издаден данъчен
документ – фактура № ***/29.09.2023 г. По делото липсват данни дали същите
са били обжалвани.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства
– обяснение с № 2459/05.02.2024 г., протокол № П-22221423228509-073-
001/18.04.2024 г., покана по чл. 103 от ДОПК с № П-22221423228509-117-
001/27.03.2024 г., данни относно регистрация по ЗДДС, молба с вх. № 1453-00-
2779/06.11.2023 г., писмо с изх. № 1453-00-2779, фактура с № ***/20.09.2022
г., заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП,
Предупреждение № 769172-F754664/10.05.2024 г., Предупреждение №
769170-F754665/10.05.2024 г., протокол № ***/25.02.2024 г. за анулиране на
фактура или известие, платежно нареждане от 11.03.2024 г., всички
приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Същите са непротиворечиви помежду
3
си и налагат еднопосочни изводи в горепосочения смисъл, тълкувани
поотделно и съвместно.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва
да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по форма и
съдържание на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните за това
административни органи, като е спазена процедурата по връчване и
обезпечаване възможността за защита от нарушителя. Съгласно чл. 193, ал. 2
от ЗДДС актовете за установени нарушения на разпоредбите на ЗДДС се
съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават
от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. Актът за установяване на
нарушението е съставен от лице, заемащо длъжност „инспектор по приходите“
в ТД на НАП - ***, офис ***, и имащо качеството „орган по приходите“
съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. Наказателното постановление е издадено
от заместник - директор на ТД на НАП - ***, който е оправомощен от
изпълнителния директор на НАП да издава наказателни постановления за
нарушения по чл. 183 от ЗДДС, видно от приетата като писмено доказателство
заповед.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са нарушени сроковете по
чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, като възраженията на жалбоподателя в тази връзка съдът
намери за неоснователни. Нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН предвижда
административнонаказателното производство да не се образува, ако не е
съставен акт в тримесечен срок от откриване на нарушителя или една година
от извършване на нарушението. Описаното в АУАН и в НП нарушение се
състои в издаването на данъчен документ от страна на „И.З.“ ЕООД като
данъчно задължено лице, което не е регистрирано по ЗДДС. Конкретните
4
обстоятелства във връзка с издаването на процесната фактура са станали
известни на контролните органи едва с представянето й, което е станало в хода
на извършваната проверка на първични и вторични счетоводни документи за
периода от 19.12.2023 г. до 18.04.2024 г., считано от началото на който период
(като възможно най-ранен за запознаване с документалната маса) до датата на
съставяне на АУАН - 05.02.2024 г., е спазен тримесечният срок по чл. 34 ал. 1
от ЗАНН.
Съдът счита, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде
отменено поради неправилно приложение на материалния закон. Разпоредбата
на чл. 113, ал. 9 от ЗДДС предвижда, че данъчно задължените лица, които не са
регистрирани по ЗДДС или са регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл.
99 и чл. 100, ал. 2 от ЗДДС, нямат право да посочват данъка в издаваните от
тях фактури и известия към фактури. От събраните по делото доказателства се
установява по категоричен начин, че дружеството - жалбоподател е
регистрирано по ЗДДС на основание чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС към момента на
издаване на фактура № ***/20.09.2022 г. С оглед на това в издаваните от него
фактури не е следвало да начислява данъка и да го посочва на отделен ред. От
приложения препис на фактура № ***/20.09.2022 г., във връзка с която е
издаден и процесното НП, е посочен начислен ДДС. Съгласно разпоредбата на
чл. 183, ал. 1 от ЗДДС обаче, на основание на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството - жалбоподател,
санкционирано лице се явява това, което не е регистрирано по ЗДДС и издаде
данъчен документ, в който посочи данък. Следователно отговорност се
предвижда само на онези данъчно задължени лица, които не са регистрирани
по ЗДДС, но не и на лицата, регистрирани на основание чл. 97а ал. 1 и ал. 2,
чл. 99 и чл. 100 ал. 2 от ЗДДС, макар те също да са адресат на забраната по чл.
113, ал. 9 от ЗДДС.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че наказващият орган
незаконосъобразно е разширил приложния обсег на разпоредбата на чл. 183,
ал. 1 от ЗЗД, довело до недопустимо отклонение от материалния закон, а оттам
– до недопустимо ангажиране на административнонаказателната отговорност
на дружеството-жалбоподател. Това предполага незаконосъобразност на
обжалвания акт, поради което същият следва да бъде отменен в цялост.
При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл.
5
143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право на разноски. Същият претендира
разноски за адвокатски хонорар в размер на 300,00 лева, за уговарянето и
заплащането на който се представят доказателства. Предвид това съдът счита,
че разноските следва да бъдат присъдени в претендирания размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 769164-F754657/10.05.2024 г.,
издадено от Заместник-директора на ТД на НАП – *** и с който „И.З.“ ЕООД,
ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лева за
нарушение на чл. 113, ал. 9 от ЗДДС и на основание чл. 183, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална агенция за приходите
– ***, Код по БУЛСТАТ 1310631880221, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Аксаков“ № 21, да заплати на „И.З.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр.
чл. 143, ал. 1 от АПК сумата в размер на 300,00 лева, представляваща сторени
разноски за адвокатски хонорар в първоинстанционното съдебно
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6