Решение по дело №151/2013 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 73
Дата: 5 юни 2015 г. (в сила от 9 февруари 2017 г.)
Съдия: Красимир Георгиев Ненчев
Дело: 20135200900151
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2013 г.

Съдържание на акта

                                                    Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     

 

 

Номер: …73………. Година  2015г.  Град  Пазарджик, обл. Пазарджишка 

 

 

 

             В   ИМЕТО  НА    НАРОДА

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК                     ТЪРГОВСКИ  СЪСТАВ

На 05.06.                                                                           2015година  

 

В публично( закрито) заседание , в следния състав:

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ :

 

 

СЕКРЕТАР : Н.В.   

ПРОКУРОР: ………………………

като разгледа докладваното от съдията   КРАСИМИР НЕНЧЕВ  т. д . №  151 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Окръжен съд Пазарджик е сезиран с искова молба, подадена   от  С.М.Ж. , в качеството й на синдик на търговското дружество „Ливингстоун Еволюшън „ ЕООД гр. Пазарджик/в несъстоятелност /  , ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление на дейността гр. Пазарджик , ул. „ Хан Крум „  №5,ет. 2, офис № 2  , представлявано от управителя К.Т.Л.  против търговското дружество „Ливингстоун Еволюшън „ ЕООД гр. Пазарджик , ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление на дейността гр. Пазарджик , ул. „ Хан Крум „  №5,ет. 2, офис № 2  , представлявано от управителя К.Т.Л. и против търговското дружество „Ливингстоун Солюшън „АД  гр.София, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление на дейността гр. София , р-н „Младост“ ,ул. „Христофор Колумб“ № 4, представлявано от изпълнителния директор на дружеството К.Т.Л. .   

С исковата молба  е предявен отменителен  иск  за попълване масата на несъстоятелността. В открито съдебно заседание,  ищеца поддържа иска  .Сочи доказателства в подкрепа на иска .  

Ответникът,   търговското дружество „Ливингстоун Солюшън „АД  гр.София в писмения си отговор по чл.367 от ГПК оспорва иска  . Моли съда иска  да се отхвърли , като неоснователен  .   Сочи доказателства в подкрепа на   възраженията си .

Третото лице-помагач  на страната на ответника , търговското дружество   „ХипоКредит“АД гр. София ,ЕИК  *********,  със седалище и адрес на управление на дейността гр. София , бул. „Цариградско шосе „ , бл. 14 партер , чрез пълномощника си ,  оспорва иска. Моли съда иска  да се отхвърли , като неоснователен  .   Сочи доказателства в подкрепа на  възраженията  си .

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди събраните по делото писмени   и гласни доказателства и при спазване разпоредбата на чл.  235  от ГПК  прие за установено следното:

В исковата молба е посочено ,че на 23.11.2012г.  търговското дружествоЛивингстоун Еволюшън „ ЕООД е станало съдружник в търговското дружество „Ливингстоун Солюшън „АД . Участието в дружеството на акционера Ливингстоун Еволюшън „ ЕООД е чрез непарична вноска ,представляваща недвижими имоти ,собственост на дружеството . В исковата молба се твърди , че страна по сделката е свързано лице с длъжника . Твърди се също така , че сделката уврежда кредиторите . Прави се искане за се обяви относителната недействителност на сделката по отношение на кредиторите на несъстоятелността ,на основание чл. 647 ал. 1 т.6 от ТЗ.    

При това изложение на обстоятелствата  и направеното искане  съдът приема че  е сезиран с конститутивен иск  за попълване масата на несъстоятелността / отменителен иск/  .  Правното основание  на иска  е по чл. 647 ал. 1 т. 6 от   ТЗ . 

Фактическият състав на правната норма съдържа процесуални предпоставки  за допустимостта на иска и материални предпоставки за неговата основателност.

Процесуалните предпоставки са следните :

1/Активно легитимиран да предяви иска е  синдика ,а при неговото бездействие всеки кредитор на несъстоятелността/чл.  649 ал. 1 от ТЗ/  . Легитимацията на кредитора е субсидиарна , тъй като зависи от поведението на синдика . В конкретния казус иска е предявен от   синдика.

2/Искът трябва да бъде предявен в  едногодишен срок от   откриване на производството по несъстоятелност . Производството по несъстоятелност е открито с Решение № 71/ 24.06. 2013г.,обявено в ТР при АВ на 25. 06. 2013г.   Искът е предявен   на 01. 10. 2013г. ,в преклузивния едногодишен срок по чл. 649 ал. 1 от ТЗ .

Материални предпоставки  за основателността  на иска: 

Исковете по чл. 647 ал. 1 от ТЗ и иска по чл. 135 от ЗЗД ,когато е свързан с производството по несъстоятелност , попадат в групата искове , които накърняват масата на несъстоятелността. Това са т. нар. „ увреждащи искове „ , тъй като увреждат масата на несъстоятелността и накърняват общото обезпечение на кредиторите по чл. 133 от ЗЗД.

Първото и най- същественото  изискване на закона ,преди да се пристъпи към разглеждане на спора по същество е увреждащото действие или сделка да е извършено в т. нар. „подозрителен период „ . Това е периода ,в който неплатежоспособния длъжник предприема действия по намаляване активите на търговеца или обременяването им с тежести .  В  хипотезата на чл.647 ал. 1 т. 6 от ТЗ  увреждащата сделка трябва да бъде  извършена  в двугодишен срок преди подавана не молбата по чл.625 от ТЗ. Молбата по чл. 625 от ТЗ е подадена на 26. 02.2013г. Апортирането на имотите е извършено на 21.12.2012г. , когато дружествения договор е вписан в  Службата по вписванията .   Сделката е извършена в преклузивния  две годишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ ,който обхваща периода – 26.02. 2013г. – 26. 02. 2011г.  

Следващото изискване на закона е да налице „сделка „. Според текста на чл. 647 а. 1 от ТЗ  увреждането може да бъде   извършено или  чрез „действие“ или чрез  „ сделка“ . В хипотезата на чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ  правнорелевантния способ е „ сделка „. 

Въпросът , който поставя казуса  е -  Внасянето на непарична вноска в капитала на търговско дружество по реда на чл. 73 от ТЗ  ,представлява  ли „ сделка „по смисъла на закона ?Правната теория разделя волеизявленията на правните субекти , които пораждат  граждански правоотношения на две категории-правни сделки и договори . Правните сделки са волеизявления , които не се нуждаят от приемане . Договорите са волеизявления , които се нуждаят от насрещно  приемане .   Както правните сделки , така и договорите могат да бъдат едностранни , двустранни    или  многостранни  , в зависимост от правните субекти , които   са носители на волеизявленията . Внасянето на непарична вноска в капитал на едно търговско дружество  не представлява договор/ продажба ,дарение ,даване на вещ вместо изпълнение/ , тъй като не се нуждае от насрещно съгласуване на волеизявленията на правните субекти . Внасянето на непарична вноска в  капитала на едно търговско дружество представлява едностранно волеизявление на собственика на непаричната вноска,направено в изпълнение на основното задължение на участника в търговското дружество за внасяне на определения капитал . Волеизявлението несе нуждае от насрещно приемане, но трябва да достигне до адресата .По своята правна природа такъв вид волеизявление представлява едностранна правна сделка , която за да поради правното си действие трябва да бъде адресирана до друг правен субект /да достигне до знанието на този правен субект/ без да се нуждае от приемане . По правната си природа внасянето на  непарична вноска в   капитала на търговско дружество  се доближава до правната природа на „решение“ на орган на  търговско дружество , което представлява многостранна правна сделка ,насочена към   една обща   цел,без да е необходимо волеизявленията на правните субекти  да достигат до знанието на определени адресати . 

На последно място следва да се отбележи,че  закона не поставя изискване за вида на сделката /възмездна,безвъзмездна , едностранна ,двустранна или многостранна/.  

Когато се изяснява въпроса за правната природа на непаричната  вноска следва да се изясни и въпроса за придобитите вещни права  от страна на дружеството . Това се налага , тъй като внасянето на един имот може да бъде в собственост на дружеството или за ползване от дружеството . По делото няма изявление на вносителя на вноската ,че имота се внася за ползване/учредява се ограничено вещно право на ползване/ . Ето защо следва да се приеме ,че имота е внесен в собственост на дружеството . Вносът на собственост представлява особен вид  отчуждаване на една вещ в полза на учредявано юридическо лице. Прехвърлянето на собствеността е извършено с  Устава на дружеството/ чл. 73ал.1 от ТЗ /и  след вписване на Устава по реда на чл. 73 ал.5 от ТЗ . Уставът е вписан в Службата по вписванията гр. Пловдив на 21.12.2012г.

Следващото изискване на закона е сделката да бъде извършена  със „свързано лице“  с длъжника .

Определение на понятието „ свързани лица „ е дадено в параграф 1на ДР на ТЗ . От представените по делото данни за търговската регистрация на двете дружества се   установява,че лицето  К.Т.Л. е едноличен собственик на капитала и управител на търговското дружество Ливингстоун Еволюшън „ ЕООД. Това лице е член на СД и изпълнителен директор на  търговското дружество „Ливингстоун Солюшън „АД. При тези данни следва да се приеме , че страна по сделката е „свързано  лице с длъжника „ по смисъла на чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ, тъй като   лицето К.Т.Л. участва в управлението на търговското дружество „Ливингстоун Солюшън „АД. Страните по сделката се явяват „ свързани лица „по смисъла на параграф1 т.3 от ДР на ТЗ. Страните се явяват „свързани лица „и по смисъла на  параграф 1 т. 6 от ТЗ , тъй като  дейността на двете дружества се контролира пряко от лицето К.Т.Л., който е управител на едното дружество и изпълнителен директор  на другото дружество .

Последното изискване на закона е сделката да „уврежда“ кредиторите .              

По отношение на „увреждането „ трябва да се има предвид следното :

1/За разлика от останалите хипотези на чл.  647ал.1 от ТЗ , при хипотезата на чл. 647 ал.1т. 6 от ТЗ   увреждането на кредиторите не се презумира от закона .При останалите случаи на увреждане на кредиторите законодателя е въвел необоримата презумпция ,че щом сделката е извършена в подозрителния  период  е налице увреждане на кредиторите . По тази причина в  другите хипотези на чл. 647 ал. 1 от ТЗ законодателят не   употребява термина „ увреждане „  ,както е в хипотезата на чл. 647 ал.1т. 6 от ТЗ . При тази правна норма увреждането следва да се докаже и това е в тежест на  ищеца . Има се предвид реално увреждане на кредиторите .

2/Знанието за увреждане няма правно значение за фактическия съставна правната норма .  Въпреки това следва да се отбележи, че при хипотезата на чл. 647ал. 1т.6   от ТЗ приложение намира разпоредбата на  чл.649 ал.4 от ТЗ , тъй като се касае за „свързани лица“ . В този случай презумпцията  за знание по чл. 135 ал.2 от ЗЗД намира пряко приложение . 

3/ Формите на увреждането не са конкретизирани от закона ,тъй като увреждането може да има различни проявления. Основните форми на увреждането са  следните :

-        Нетно намаляване масата на несъстоятелността ;

-         Трансформиране на активи/ недвижими имоти  в пари /  ;

-        Обременяване на имуществото с тежести ;

-        Създаване на други пречки за  удовлетворяване на кредиторите ;

От доказателствата по делото се установява, че недвижимите  имоти ,собственост на търговското дружество Ливингстоун Еволюшън „ ЕООД са внесени, като непарична вноска в капитала на  новоучреденото търговско дружество„Ливингстоун Солюшън „АД.

Оценката на непаричната вноска е извършена при условията на чл. 72 ал.2 от ТЗ .  По делото е представен препис от  оценката ,  от съдържанието на която се установява,че непаричната вноска е оценена на   859 000 лв. Срещу внесените имоти собственика е придобил  85 900 бр. акции , с номинално стойност на една акция от 10 лв. , което представлява 99, 65% от капитала на новоучреденото търговско дружество .

При тези данни се установява , че  формата на увреждане , според изброените по – горе форми е- „трансформиране на активи на дружеството“  от недвижими имоти в  поименни акции.

 Поставя се въпроса- тази трансформация на активи на длъжника уврежда  ли по някакъв  начин масата на несъстоятелността и кредиторите на длъжника ? Като увреждащо действие синдика е посочил „нееквивалентността на престациите“ .Посочено е в исковата молба , че оценката на непаричната вноска е значително – по ниска от пазарната цена на имотите .

Съдът споделя становището на ответника по иска и това на  третото лице – помагач,за това  че в конкретния казус еквивалентността на престациите следва да се преценява единствено с оглед размера на придобитите акции.При форма на увреждане, която се изразява в „трансформиране на  активи“   на длъжника , увреждащото действие представлява стойността на придобитите права  в резултат на трансформацията . Ако стойността на  трансформираното имущество значително надхвърля стойността на придобитите права в резултат на трансформацията е налице  намаляване на масата на несъстоятелността и увреждане на кредиторите . В противен случай няма такова увреждане.  От данните по делото се установява , че стойността на придобитите права от длъжника в резултат на трансформацията , съответства на стойността на трансформираното имущество ,поради което не може да се направи извод за намаляване на масата на несъстоятелността и увреждане на кредиторите .

Съдът намира за основателно възражението на ответника по иска и това на  третото лице- помагач, затова , че в конкретния казус не   е допустимо  да се изследва въпроса за стойността на непаричната вноска.  Това е така, тъй като цената на трансформацията /стойността на непаричната вноска / не е поставена в зависимост от волята на длъжника , а на преценката на независим   колективен орган, представляващ  три независими вещи лица , посочени от длъжностното лице по регистрацията/ДЛР/  към АВ.  При положение, че стойността на трансформацията не   зависи от волята на длъжника не може да говори за увреждащо действие от негова страна по отношение на масата на несъстоятелността и на кредиторите . Ето защо съдът не обсъжда въпроса за  оценката на непаричната вноска  и  съответствието й с действителната пазарна цена на имотите . 

Ще следва иска де се отхвърли ,като неоснователен.    

С  оглед изхода на делото съдът не присъжда разноски в полза на ответниците ,тъй като няма направено такива искане ,нито има представен списък на разноските по ч. 80 от ГПК .      

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК  Пазарджишкия Окръжен съд

 

 

                                                              Р   Е   Ш   И  

 

 

ОТХВЪРЛЯ ИСКА  на С.М.Ж. , в качеството й на синдик на търговското дружество „Ливингстоун Еволюшън „ ЕООД гр. Пазарджик/в несъстоятелност /  , ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление на дейността гр. Пазарджик , ул. „ Хан Крум“  №5,ет. 2, офис № 2  , представлявано от управителя К.Т.Л.  против търговското дружество „Ливингстоун Еволюшън „ ЕООД гр. Пазарджик , ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление на дейността гр. Пазарджик , ул. „ Хан Крум“  №5,ет. 2, офис № 2  , представлявано от управителя К.Т.Л. и против търговското дружество „Ливингстоун Солюшън „АД  гр.София, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление на дейността гр. София , р-н „Младост“ ,ул. „Христофор Колумб“ № 4, представлявано от изпълнителния директор на дружеството К.Т.Л.  за обявяване на относителната недействителност на сделката ,  обективирана във внасянето на непарична вноска от търговското дружество „Ливингстоун Еволюшън „ ЕООД гр. Пазарджик   в капитала на новоучредено   търговско дружество „Ливингстоун Солюшън „АД  гр.София , като  НЕОСНОВАТЕЛЕН.  

 

 

 

            Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен  срок от   връчването му  на страните  пред  Апелативен съд – гр. Пловдив.

 

                                                                                                     

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :