Р Е Ш Е Н И Е № 147

гр. Сливен, 23.06.2021  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на четиринадесети юни

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                       Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

 

при секретаря                Ваня Костова                                                      и с участието на прокурора                                                                                              като разгледа докладваното от                съдията         административно  дело № 114        по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е административно и намира правното си основание в чл. 118 от КСО.

Образувано е по жалба на М.Д.Т.,***, против Решение № 1012-19-1#1/08.02.2021 г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Сливен, с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е отхвърлена подадената от М.Д.Т. жалба срещу разпореждане № Ц 2170-19-76#8/22.12.2020 г., издадено от Ръководителя на пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1-3, във вр. с чл. 9а, ал. 2 от КСО.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че при изчисляване на определения трудов осигурителен стаж неправилно са определени и зачетени периодите, през които е р. на длъжността л. във ф.-м. л.в завод „П. Е.“ гр. Н. З.и фирма „Б.“ гр. Н. З.. Тази професия била отразена в трудовата книжка, съгласно т.66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране и следвало да бъде квалифицирана и приравнена като втора категория труд. Твърди, че не е отчетен отпуск по майчинство, след раждане на д. й д.. Не било отчетено времето когато била регистрирана като б., времето в което е имала качеството на осигуряващо се лице, била представила доказателства. Счита, че не са установени всички обстоятелства във връзка с осигурителния й стаж. Твърди, че не са подробно и конкретно определени времевите периоди, липсвали надлежни мотиви, относно приложението на т. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране. Моли съда да отмени оспореното решение и алтернативно да върне преписката за ново разглеждане на административния орган.

В съдебно заседание оспорващата се явява лично и с у. п. п. адв.Н., който поддържа жалбата, като счита, че незаконосъобразно е отказано отпускането на пенсия, защото била придобила право на пенсия за заслужено време и старост. Заявява, че безспорно се установило, че има даващ право на пенсия трудов стаж, установен с представените по делото документи. Твърди, че по отношение на период от време, в който е р. в т. промишленост, следва да се приложи т.66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране и да се приеме с оглед на заеманите от нея длъжности, че е полагала труд втора категория, а не трета. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

   Административният орган – Директора на РУСО – Сливен, чрез у. п. п. – юриск. Р.Х. оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. В представена по делото писмена защита излага подробни съображения за законосъобразност на оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски и на юрисконсултско възнаграждение.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С вх. № Ц2170-19-76 от 10.09.2020 г. оспорващата е подала заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, във връзка с чл.9а от КСО. (л.20)

Пенсионният орган въз основа на представените със заявлението и служебно събрани документи, е зачел осигурителен стаж по периоди и с продължителност, както следва:

- от 01.08.1975 г. до 13.01.1976 г. - 5 месеца и 12 дни и от 13.01.1976 г. до 13.04.1976 г.- 3 месеца осигурителен стаж от втора категория труд на основание т. 66и от ПКТП (отм.), положен на длъжност „к." и „о." и зачетени по удостоверение УП-30 № 86 от 14.01.1994 г., издадено от фирма „Б."-Н. З.;

- от 13.04.1976 г. до 03.01.1979 г. - 2 години 8 месеца и 20 дни и от 16.05.1979 г. до 10.03.1980 г. - 9 месеца и 24 дни осигурителен стаж от трета категория труд, положен на длъжност „л." и „ и." и зачетен по удостоверение УП-30 № 86 от 14.01.1994 г., издадено от фирма „Б." - Н. З.;

- от 10.03.1980 г. до 24.12.1980 г. - 9 месеца и 14 дни осигурителен стаж от трета категория труд - зачетен на основание чл. 9, ал. 7 от КСО (н. майка) по акт за раждане № 2691 от 10.12.1979 г., издадено от Общински народен съвет - Сливен;

- от 06.05.1982 г. до 23.01.1991 г. - 8 години 8 месеца и 17 дни осигурителен стаж от трета категория труд положен на длъжност „л." във фирма „Б." Н. З.и зачетен по удостоверение УП-30 № 86 от 14.01.1994 г.,

- от 23.01.1991 г. до 23.02.1991г. - 1 месец - обезщетение по чл.222 ал.1 от Кодекса на труда КТ) и зачетено по Трудова книжка № 2377;

- от 23.02.1991 г. до 23.10.1991 г. - 8 месеца осигурителен стаж за периода на получаване на обезщетение за безработица от трета категория труд и зачетено по Трудова книжка № 2377;

- от 01.02.1992 г. до 06.01.1994 г. - 1 година и 11 месеца и 5 дни осигурителен стаж от трета категория труд на длъжност „д." и „п. в." и зачетен по удостоверение УП-30 № 14 от 11.01.1994 г., издадено от Кметство - с. О.;

- от 06.01.1994 г. до 06.02.1994 г. - 1 месец осигурителен стаж от трета категория труд, обезщетение на основание чл. 222 ал. 1 от КТ и зачетено по писмо № 37 от 13.10.2020 г., издадено от Кметско наместничество с. О.;

- от 06.02.1994 г. до 06.07.1994 г. - 5 месеца осигурителен стаж от трета категория труд за периода на получаване на обезщетение за безработица и зачетено по трудова книжка № 2377;

- от 06.07.1994 г. до 30.11.1994 г - 4 месеца и 24 дни осигурителен стаж от трета категория труд, положен на длъжност „р." в ЕООД „З." - Н. З. и зачетено по Трудова книжка № 2377;

- от 01.12.1994 г. до 31.01.1995 г- 2 месеца от трета категория труд за периода на получаване на обезщетение за безработица и зачетено по Трудова книжка № 2377;

- от 01.11.2006 г. до 31.12.2015 г. - 9 години и 2 месеца осигурителен стаж от трета категория труд като самоосигуряващо се лице и зачетено по Осигурителна книжка № **********;

- от 01.01.2016 г. до 09.09.2020 г. - 4 години 8 месеца и 9 дни - като самоосигуряващо се лице и зачетено по Служебна бележка № Ц2170-19-76-7 от 30.09.2020 г. и Служебна бележка № Ц 2170-76-10 от 17.11.2020 г. издадени от ТП на НОИ - Сливен.

По така представените документи на оспорващата е зачетен общ осигурителен стаж, превърнат по реда на чл.104, ал. 2 от КСО към трета категория - 31 години 06 месеца и 08 дни, от които: 8 месеца и 12 дни от втора категория труд; 30 години 7 месеца и 23 дни от трета категория труд.

С уведомително писмо № Ц2170-19-76#13 от 02.12.2020 г. , на основание чл. 9а, ал. 2 от КСО оспорващата е запозната с възможността да внесе осигурителни вноски за 4 години 3 месеца и 22 дни недостигащ осигурителен стаж (л.52). Липсват данни до изтичане на законоустановения срок оспорващата да се е възползвала от тази възможност.

С Разпореждане № Ц2170-19-76#18 от 22.12.2020 г., издадено от ръководителя на ПО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1-3 във връзка с чл. 9а, ал. 2 от КСО. (л.17), защото заявителката не отговаря на изискванията на чл.68, ал.1-2 от КСО - няма 35 години и 10 месеца осигурителен стаж и на чл. 68 ал. 3 КСО - няма навършена възраст 66 години 06 месеца.

Разпореждането е обжалвано от Т. в срока по чл. 117, ал. 2 от КСО и с Решение № 1012-19-1#1/08.02.2021 г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Сливен, на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е отхвърлена жалбата като неоснователна. За да постанови акта си, административният орган е приел, че в удостоверение обр. УП-30 с № 86 от 14.01.1994 г., осигурителят не е направил предложение за категоризиране на труда, въпреки че същото е издадено по време на действие на ПКТП (отм). Категоризирането на труда при пенсиониране се извършвало от ТП на НОИ въз основа на трудовата книжка или удостоверения за трудов стаж, при съобразяване с разпоредбите на ПКТП (отм.). Оспорващата не била представила каквито и да е доказателства в подкрепа на претенцията си за зачитане на осигурителния стаж от втора категория труд, съгласно т.66и от ПКТП (отм.). От проверените първични документи на осигурителя ТЗ „П. Е." - гр. Н. З.- ведомости за заплати, както и от вписаните данни в трудовата книжка на жалбоподателката нямало основание да се приеме, че същата е р. при условията на втора категория труд. При липсата на каквито и да било други доказателства, прототивопоставими на данните в трудовата книжка и първичните документи - ведомости за заплати, нямало основание да се приеме, че трудът, който е упражнявала жалбоподателката е от втора категория.

Съгласно разпоредбата на т. 66и от ПКТП (отм.) в приложимата редакция за процесния период, от втора категория труд се обхващал труда на „Работници и инженерно технически работници до началник на цех включително от първичната преработка на суровините, подготвителните и основните цехове (участъци) в: памуко-текстилната, вълнената, копринената и трикотажната промишленост, технически и нетъкан текстил, тъкани и изделия от технически влакна, без включените в т.31 ...". За да се зачетял на едно лице втора категория труд по реда на т. 66и от ПКТП (отм.) било необходимо същото да полага труд в основните и подготвителни цехове в текстилната промишленост на точно определена длъжност - л. в производство и участъци - шифър на длъжността 10010 01070 - съгласно утвърден списък на работещите във всички отрасли на т. промишленост, включени в точката.

През процесния период жалбоподателката р. в „О. лаборатория", към „Отдела за технически и качествен контрол", а не на място в „Ц. лаборатория", поради което този труд не можел да бъде категоризиран като такъв от втора категория, както и не били налице основания за прилагане на чл. 67 и чл. 68 от ПКТП (отм.). Трудът при работодателя фирма „Б." - гр. Н. З.през периода от 13.04.1976 г. до 03.01.1979 г. и от 06.05.1982г. до 23.01.1991г. не бил от втора категория, поради което не били налице основания за промяна на оспореното разпореждане и ръководителят на ПО е извършил законосъобразна преценка.

По делото е изслушана и приета първоначална и допълнителна съдебно-икономически експертизи, изготвени от вещото лице П.С..

В първоначалното заключение на вещото лице, са направени следните констатации: Трудовият/осигурителен стаж придобит за длъжностите, заемани от М.Т. по трудово правоотношение: к., о., и., л., д. и в. в ЦДГ с. О., р. в „З." ЕООД възлиза на 15 год. 03м.12дни.

Относно времето, през което жалбоподателката е била в отпуск по майчинство след раждане на д. й д., респективно за тяхното отглеждане: Първото дете е родено ***. – С. И. Д., което на *** е п. Представено към делото е удостоверение за раждане, издадено от ГНС - гр. Н. З.. Второто дете е Д. И. Д., роден на *** г.Представено е удостоверение за раждане, издадено от ГНС гр.Н. З.на ***. 3ачетен осигурителен стаж 09 месеца и 14 дни. Според вещото лице правилно на жалбодателката е зачетен осигурителен стаж 09 месеца и 14 дни. майчинство за второ дете, като неработеща майка, съгласно Инструкция № 0-4 за уреждане трудовия стаж на жените майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на деца. На *** е роден С. И. Д., трето дете на жалбоподателката, която към този момент е била в трудово правоотношение с фирма „Б.".

Времето през което оспорващата е била регистрирана като б. и през което време е получавала обезщетение за б. е в размер на 1 година и 03 м. зачетен от пенсионния орган. Зачетени са и 02 месеца осигурителен стаж  по чл.222 от КТ.

Времето/периода през който жалбоподателката е била в качеството на с. се лице, включително и като з. п. съгласно информационния масив на НАП е както следва: От 01.11.2006 г. до 31.12.2011г. – 05 год., 02м. 00 дни;  от 01.01.2012 г. до 31.12.2015г. - 04год. 00 м. 00 дни; от 01.01.2016 г. до 31.08.2020 г. - 04 год 08м. 00 дни и от 01.09.2020г. до 09.09.2020г. - 00 год 00 м. 09 дни. Всичко: 13год. 10м. 09 дни.

Съгласно приложена трудова книжка № 2377, в периода от 13.04.1976г. до 01.01.1979 г. с продължителност 02 години 08 месеца и 20 дни жалбоподателката е заемала длъжността „л." в завод „П. Е." Н. З., преименуван във фирма „Б." Н. З.. Същата длъжност „л." в този завод тя е упражнявала и в периода от 06.05.1982 г. до 23.01.1991 г. - 08 години 08 месеца и 17 дни. Общия размер на трудовия/осигурителен стаж на длъжност „л." e 11 години 05 месеца 07 дни.

Вещото лице е извършило проверката на съхраняваните разплащателни ведомости и установило, че разплащателните ведомости за процесиите периоди са изготвени по структурни звена на всеки цех от завода и с рекапитулация за полагащите се за изплащане средства за работна заплата. В периода от м.04.1976г. до м.07.1977 год. името на жалбоподателката фигурира в разплащателните ведомости на „П. цех". Във ведомостите са вписани следните структурни звена: цехово ръководство - н-к на цех, н-к на смяна, изчислител, цех.Лаборатория - л. - 10 бр., О. лаборатория - л. - 4 бр. М.Д.Т. е вписана с длъжност „л." към О. лаборатория с номер 428.

От м. август 1977г. до м.01.1979г. - жалбоподателката упражнява длъжността „л." към отдел „Технически и качествен контрол", включващ длъжностите: о.- 21 бр. и л. - 14 бр. Според вещото лице, по данни от разплащателните ведомости от месец август 1977 г. л. преминават по щат към ОТКК. л. от двете лаборатории са обединени и стават 14 по ведомост. В разплащателните ведомости името на Т. е вписано в състава на ОТКК с длъжност „л." и № 428.

От 06.05 1982г. до 23.01.1991г. тя изпълнява длъжността „л." в звено „Л." фирма „Б.". Звеното има 14 бройки л. във ведомостите за заплати за горния период.

Данните от разплащателните ведомости сочат, че името М.Д.Т. с номер 428 е изпълнявала длъжност „л." в различни структурни звена: звено „О. лаборатория", ОТКК и звено „Л.". От наличните разплащателни ведомости за процесиите периоди не е намерена информация относно вида, продължителността и характера на полаганият от жалбоподателката труд на изпълняваната длъжност „л.". Видно е от разплащателните ведомости, тя формира своето месечно възнаграждение по повременна система до м.05.1982г. на база втори разряд с тарифна ставка 3.52 лв. Считано от м.06.1982г. жалбоподателката преминава от тарифна ставка на щатна месечна заплата от 135 лв. От м.12. 1983г. тя формира индивидуална месечна заплата на база разценка по нормирано планово задание. Съгласно разплащателните ведомости в брутното й трудово възнаграждение са включени следните елементи: заработка, клас, платен отпуск, болнични, премии, разлика в разряд, извънреден труд. За процесния период не е установено в разплащателните ведомости заплащане на допълнително възнаграждение за условия на труд. Според експерта неполучавалите такова допълнително възнаграждение са получавали безплатна храна, и като противоотрова са били давани кисело мляко, тонизиращи напитки, но не са намерени доказателства в архивния фонд за това.

Вещото лице е извършило справка в „Държавен архив" - Сливен на предадени документи от ТЗ „П. Е." - Н. З., по късно фирма „ Б.- Н. З.и е установило, че в архивния фонд не се съхраняват длъжностни характеристики на персонала от ТЗ „П. Е. „ - Н. З.. Няма запазени длъжностни характеристики на изпълняваните задължения от жалбоподателката.

В запазените архиви към делото са приложени: Органиграма на ТЗ „П. Е." гр.Н. З.1983г., щатни разписания - 1975г, 1983г., от 1984г., 1986г., 1988г., 1989г., 1990г. Видно от приложеното Длъжностно разписание на служителите от ТЗ „П.Е." за 1983г. (л.102) в отдел „Технически и качествен контрол“ има следните длъжности: началник на отдел - 1 щ.бр., началник О. лаборатория - 1 щ.бр, и контрольор ТКК - 2 щ.бр.. Персоналът на тези длъжности е категория ИТР и група управленчески персонал - АУП. Според приложен по делото Производствен щат на работниците от ТЗ „П.Е." - Н. З.за 1983г. и конкректно производствен щат на ОТКК в състав: т.2 л. - 14 щ.бр., шифър на длъжността 05100000, старо наименование. Нов шифър на длъжността 01070 с наименование „л. в производство и участъци", категория на персонала 10010.

Според вещото лице жалбоподателката на длъжност „л." в отдел ТКК, не е служител, а л. в производство и участъци, съгласно Списък на работещите във всички отрасли на текстилната промишленост, включени в т. 66и от ПКТП. Съгласно Разписанието на длъжностите и основните заплати на фирма „Б." - Н. З.в сила от 01.01.1990г. (л.163) в звено „ л." с пореден номер 2-ри е записана длъжността изпълнявана от жалбоподателката „л."- 14 щ.бр. със шифър по единната номенклатура 01070 и категория на персонала по ЕКС 10010.

От заключението на вещото лице става ясно, че за да се зачете труда на едно лице втора категория по реда на т.66и от ПКТП е необходимо същото да полага труд в основните и подготвителни цехове в т. промишленост на точно определена длъжност - л. в производство и участъци - шифър на длъжността 10010 01070 съгласно утвърден списък на работещите във всички отрасли на т. промишленост, включени в точката.

Следователно данните от Разписанието на длъжностите и основните заплати на Фирма „Б.", в сила от 01.01.1990 г., съобразено с първичните трудови документи показват, че от 05м.1982г. до м.01.1991г., когато оспорващата е изпълнявала длъжността „л." в зв. „Л." то шифърът по единната номенклатура е 01070 и категория на персонала по ЕКС 10010 т.е. „л. в производство и участъци", съгласно утвърден списък на работещите във всички отрасли на т. промишленост, включени в т. 66и от ПКТП. Поради това експертизата счита, че положеният от жалбоподателката труд на длъжност „л." в зв."Л." при работодателя фирма „Б.“ - гр. Н. З.през периода от 06.05.1982 г. до 23.01.1991 г. следва да бъде окачествен като труд от втора категория по т.66и от ПКТП.

За полагания труд от жалбоподателката на длъжност „л." към О. лаборатория в периода от м.04. 1976 до 07.1977г., и л. към отдел Технически качествен контрол в период от м.08.1977 до м.01.1979г. в ТЗ „П. Е." - гр. Н. З.експертизата не е събрала доказателства за категорично заключение дали този труд е от 2-ра категория по т.66и от ПКТП.

От представените документи за удостоверяване на трудовия/осигурителен стаж на жалбоподателката се установи прекъсване на трудовия/осигурителен стаж в период от 31.01.1995 г. до 01.11.2006г. - 10г.- 09м 00 дни. - време през което оспорващата не е била по трудово или служебно правоотношение.

В допълнителното заключение на вещото лице, прието в открито съдебно заседание на 14.06.2021 г., са направени следните изводи: Общия осигурителен стаж по вариант I-ви, при който жалбоподателката е полагала своя труд, изпълнявайки длъжността „л." в периода 06.05.1982 г. до 23.01.1991г. с продължителност 08г.08м.17дни и за който труд експертизата е приела, че е от II-ра категория е 33 години 00 м. 00 дни. Недостиг на осигурителен стаж до изискващите се 35 години и 10 месеца - 02 години и 10 месеца, съгласно условията на чл.68 ал.1 КСО. Общият осигурителен стаж по вариант II-ри с включване на периода м.08.1977 г. до м. 01.1979 г. с продължителност 01 год. и 05 месеца, за който период експертизата не е събрала доказателства, дали е от втора категория е 33 години 04 месеца 08 дни. Недостиг до изискващите 35 години и 10 месеца - 02 години 05 месеца и 22 дни съгласно условията на чл.68 ал.1 от КСО.

Вещото лице е посочило, че няма данни за обнародване на цитирания в експертизата „Списък на работещите във всички отрасли на т. промишленост, включени в т. 66и от ПКТП (отм), както и няма            данни, от които по безспорен начин да е видно, че М.Д.Т. е била назначена на длъжност „л." със шифър по единната номенклатура 01070 и категория на персонала по ЕКС 10010 през процесиите периоди.

Съдът не кредитира допълнителната експертиза в частта, в която е определен общия осигурителен стаж на оспорващата в двата варианта, тъй като е допусната аритметична грешка при сумирането му. Съобразно поставената задача и периодите изчислени от вещото лице, в първия вариант общия осигурителен стаж на оспорващата би бил 33 години, осем месеца и 12 дни, а при втория вариант би бил 34 години и 20 дни. Вещото лице обаче е пропуснало да изчисли пълния размер на осигурителния стаж от 13.04.1976 г. до 01.01.1979 г., за който не дава категорично заключение, че труда е от втора категория. Същият е с продължителност 02 години 08 месеца и 20 дни, а е изчислен само за 1 г. и 05 месеца. В случая е изчислен само периода от  01.08.1977 г. до 01.01.1979 г., но не е изчислен периода от 13.04.1976 г. до 31.07.1977 г., който възлиза на 1 г. 03 м. и 20 дни, през които оспорващата е заемала длъжност „л." към О. лаборатория на Подготвителен цех. Превърнат към трета категория труд същия се равнява на 1 г. 07 м. и 19 дни. (коефициент 1,25 съгласно чл.104 ал.2 от КСО) Или при втория вариант общия осигурителен стаж на оспорващата би бил 34 години 04 месеца и 21 дни.

При това положение общият осигурителен стаж на оспорващата като л. възлиза на 11 години 05 месеца и 07 дни и в случай, че се приеме, че този труд е от втора категория, същият заедно с труда зачетен от административния орган като втора категория, то общия осигурителен стаж от тази категория би бил 12 години 01 месец и 19 дни.

Горната фактическа обстановка е несъмнена, същата е установена от събраните по делото писмени доказателства и заключенията на изслушаната експертиза.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения в нормата на чл. 118, ал. 1 от КСО 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото доказателства, и извърши в съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по  чл. 146 от АПК, счита, че оспорения административен акт е законосъобразен.

Решение е издадено от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия по смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО. Спазена е установената от закона форма – оспореният акт е писмен и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Същият съдържа изискуемите от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Издавайки акта си, административният орган е приложил правилно материалния закон и е действал в съответствие с целта на закона.

Неоснователно е възражението на пълномощника на оспорващата, че незаконосъобразно е отказано отпускането на пенсия, защото била придобила право на пенсия за заслужено време и старост. 

Съгласно чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, за 2020 г. жените имат право на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако са навършили 61 години и 6 месеца и имат осигурителен стаж 35 години и 10 месеца. Към датите на издаване на оспореното решение и на разпореждането, което е било предмет на обжалване в административното производство, оспорващата Т. е на 63 години, 11 месеца и един ден и следователно отговаря на изискването за навършена възраст. Спорът е относно установения общ осигурителен стаж, като административния орган приема, че същият е 31 години 06 месеца и 08 дни, а оспорващата възразява, че неправилно не е зачетен трудовия стаж за периодите от м.04. 1976 до 07.1977г., от м.08.1977 до м.01.1979 г. и  06.05.1982 г. до 23.01.1991 г. като втора категория на основание т.66и от ПКТП (отм.).

По делото няма спор, че оспорващата не попада в хипотезата на чл. 68, ал.3 от КСО, в която е предвидено, че в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. В разглеждания случай оспорващата има изискуемия от тази разпоредба осигурителен стаж, но не е навършила 66 години и 10 месеца, поради което административният орган законосъобразно е приел, че Т. не изпълнява изискването на чл. 68, ал.3 от КСО за навършена възраст.

Съдът счита изводите на административния орган, в частта относно преценката за категорията на труд полаган от оспорващата в процесните периоди, а именно от 13.04.1976 до 03.01.1979 г. и  от 06.05.1982 г. до 23.01.1991 г. на длъжността „л.“ за необосновани. От представените по делото доказателства и заключението на вещото лице се установява, че през тези периоди същата е заемала длъжността „л.“ в „О. лаборатория“ на „Подготвителен цех“ за периода 13.04.1976 до 31.07.1977г., длъжността „л.“ в отдел „Технически и качествен контрол“ на „Подготвителен цех“з а периода от 01.08.1977 до 03.01.1979 г. и на длъжността „л.“ в звено „Л.“ за периода от 06.05.1982 г. до 23.01.1991 г.

По силата на чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), от 1 януари 2000 г. трудовият стаж, положен до 31 декември 1999 г. при специфичните условия на т. 66а - 66к по отменения с чл. 1 от Постановление № 75 на Министерския съвет от 1998 г. Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр. 39 от 1998 г.; изм., бр. 123 от 1998 г.), се счита за осигурителен стаж, както следва: 2. по т. 66г, 66е, 66з и 66и - от втора категория.

Разпоредбата на т. 66и, изр. 7 от раздел четвърти на ПКТП, причислява към втора категория труда на работници и инженерно-технически работници до началник на цех включително от първичната преработка на суровините, подготвителните и основните цехове (участъци) във: памукотекстилната, вълнената, копринената, трикотажната промишленост, технически и нетъкан текстил, тъкани и изделия от технически влакна без включените в т. 31.

Несъмнено трудът положен от оспорващата в горепосочените три спорни периода е такъв в подготвителни  и основните цехове (участъци) на текстилната промишленост и съответства на категоризирането му по т. 66и, изр. 7 от раздел четвърти на ПКТП (отм.), като такъв от втора категория. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че в производствен щат на работниците от ТЗ „П.Е." - Н. З.за 1983г. и конкректно производствен щат на ОТКК, л. са отразени със шифър на длъжността 05100000, старо наименование, което съответства на нов шифър на длъжността 01070 с наименование „л. в производство и участъци", категория на персонала 10010. Именно тези длъжности са включени в списъка на работещите във всички отрасли на текстилната промишленост, включени в  т. 66и от ПКТП (отм.), цитиран от вещото лице и приложен към допълнителното заключение. Независимо, че този списък не е обнародван, същият представлява помагало за определяне на визираните в този текст от закона длъжности. С оглед гореизложеното, като е приел, че този труд е от трета категория, административния орган е издал необоснован административен акт.

При зачитане на осигурителния стаж на оспорващата за горепосочените периоди за втора категория труд и превръщането му в трета категория по реда на чл.104 ал.2 от КСО, същата има общ осигурителен стаж от 34 години 04 месеца и 21 дни. В този смисъл същата не отговаря на изискването на чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО за  осигурителен стаж от 35 години и 10 месеца. Общият осигурителен стаж от втора категория труд възлиза на 12 години 01 месец и 19 дни, поради което оспорващата не попада и в хипотезата на чл.69б ал.2 от КСО.

Неоснователно е възражението на оспорващата, че административния орган не е зачел осигурителния стаж за времето за отпуск по майчинство и отглеждане на децата и. Същият е съобразен в общия осигурителен стаж, като за първото и трето и дете е включен в осигурителния стаж при работодателя, при когото е р. към този момент, а за второто съобразно чл.9 ал.7 от КСО. Зачетени ни са и периодите на регистрация на оспорващата като б., както и като с. се лице.

Съгласно нормата на чл. 9а, ал.2 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране на лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, се зачита и времето, което не им достига като осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, но не повече от 5 години, ако за това време са внесени осигурителни вноски съгласно ал. 3. Оспорващата Т. е навършила възрастта по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, недостигащият й осигурителен стаж е по-малко от 5 години, но не е внесла осигурителни вноски съгласно чл.9а ал.3 от КСО. Поради изложеното административният орган законосъобразно е приел, че Т. не изпълнява изискването на чл. 9а, ал. 2 от КСО за недостигащ стаж до 5 години.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение, като краен резултат е законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, претенцията на административния орган за присъждане на направените по делото разноски и на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което оспорващата следва да бъде осъдена да заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, направените по делото разноски за вещо лице в размер на 50 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р    Е   Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Д.Т.,***, против Решение № 1012-19-1#1/08.02.2021 г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Сливен, с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е отхвърлена подадената от М.Д.Т. жалба срещу разпореждане № Ц 2170-19-76#8/22.12.2020 г., издадено от Ръководителя на пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

ОСЪЖДА М.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Териториално поделение на НОИ – Сливен, сумата от 150 (сто и петдесет) лева, направени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: