Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 29.04.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8
състав,
в закрито заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и първа
година в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ
БОЙЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 459 по описа за 2021 година на Софийски градски съд, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ и Глава двадесет и първа от ГПК.
Делото е образувано по жалба с вх. № 20210309135309, подадена от “Е.Б.” АД, ЕИК********, срещу Отказ № 20210215154236/ 02.03.2021 г. на Агенцията по
вписванията – Търговски
регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, постановен по заявление с вх. № 20210215154236 за
обявяване на годишния финансов отчет и годишния консолидиран финансов отчет на
дружеството за 2019 г. В жалбата се
прави искане отказът да бъде отменен и да бъде указано на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел да извърши исканото обявяване на годишния
финансов отчет и годишния консолидиран финансов отчет на дружеството за 2019 г. по партидата на дружеството, и при условията на
евентуалност обявяване на годишния финансов отчет на дружеството за 2019 г.
Прави
искане за спиране на настоящото производство до приключване с влязъл в сила
съдебен акт на адм. дело № 1106/2020 г. по описа на АССО, образувано по жалба
на “Е.Б.” АД срещу решение № 733-ПД/29.09.2020 г. на
заместник-председателя, ръководещ управление “Надзор на
инвестиционната дейност” на Комисията за финансов надзор, и което дело се твърди да е
преюдициално на настоящото.
В изпратения отговор на жалбата по реда на чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ (доп.
– ДВ, бр. 105 от 2020 г.) Агенцията по вписванията оспорва жалбата като
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата и като прецени приложените писмени
доказателства, приема
за установено следното:
Подадената жалба е процесуално
допустима
– подадена
е в срок, срещу акт, който подлежи на обжалване, и от лице, което има правен
интерес да обжалва отказа на длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията – Търговски
регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
В случая е
подадено заявление образец Г2 за обявяване на годишни
финансови отчети на “Е.Б.” АД
за 2019 г.
По подаденото
заявление длъжностното лице по регистрацията е постановило обжалвания отказ,
като е приело, че към заявлението е приложен протокол от общо събрание на
акционерите, проведено на 30.09.2020 г., като във връзка с взети на него
решения по партидата на дружеството на 16.10.2020 г. е обявено решение № 733-ПД/29.09.2020 г. на заместник-председателя, ръководещ
управление “Надзор на инвестиционната дейност” на Комисията за финансов
надзор, за прилагане на принудителна административна мярка спрямо публичното
дружество. Посочено е, че мярката се изразява в задължение да не се подлага на
гласуване точки 4, 5 и 6 от дневния ред относно приемане на консолидирани
актове и одиторски доклад за КГФО за 2019 г. Прието е, че с оглед на посочената
мярка е постановен предходен отказ по предходно заявление за същите отчети,
който е обжалван и е потвърден с решения на СГС и САС. Прието е също, че на
общото събрание на акционерите, проведено на 30.09.2020 г., са взети решения,
които не могат да бъдат счетени за валидни, съответно въз основа на тях не може
да се допусне обявяване на посочените актове.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Преди
да се произнесе по жалбата, съдът следва да се произнесе по направеното в
същата искане на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на настоящото
производство до приключване с влязъл в сила съдебен акт на адм. дело №
1106/2020 г. по описа на АССО, образувано по жалба на “Е.Б.” АД срещу решение № 733-ПД/29.09.2020 г. на
заместник-председателя, ръководещ управление “Надзор на
инвестиционната дейност” на Комисията за финансов надзор. Съдът намира, че
основанието на искането за спиране е по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като жалбоподателят
и заявител, подал заявлението в регистърното производство, не се явява по
отношение на същото трето лице, което само би имало право да иска спиране в
хипотезата на чл. 536, ал. 1, т. 1 от ГПК вр.
с чл. 19, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ.
В случая се сочи от жалбоподателя да е прието решение
от общото събрание на акционерите, проведено на 30.09.2020 г. по точки 4, 5 и 6
от дневния ред – предмет на наложената принудителна административна мярка, на
която законът придава незабавно изпълнение съгласно чл. 214, ал. 2 от ЗППЦК. С
оглед на това въпросът в регистърното производство за проведеното вече общо
събрание на акционерите, на което са приети представените за обявяване отчети,
не е обусловен от изхода на административното дело. Поради изложеното съдът
намира, че направеното искане за спиране на настоящото производство е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Регистърното производство е охранително и изисква извършване на проверка за
наличието на законовите предпоставки. По подаденото заявление длъжностното
лице по регистрация е длъжно да извърши проверка на обстоятелствата, предвидени
в разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно т. 4 и т. 5 от същата
разпоредба, длъжностното лице по регистрация е задължено да провери дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон,
съответно подлежащия на обявяване акт; както и дали съществуването на заявеното
за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от
представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря
по външните си белези на изискванията на закона. Следователно се извършва проверка
на съдържанието на представените документи, а не само на формалното им
съществуване.
В настоящото производство съдът извършва самостоятелна
проверка за спазване на изискванията за вписване на заявените обстоятелства, съответно
за обявяване на заявените актове.
В случая разглежданото заявление Г2 за обявяване на
годишния финансов отчет е подадено по електронен път от легитимирано лице –
адвокат с изрично пълномощно.
Съгласно чл. 38,
ал. 1, т. 1 от ЗСч (в действащата редакция към изм. и доп. ДВ, бр.
96/06.12.2019 г.), предприятията – търговци по смисъла на Търговския закон,
каквото е предприятието на заявителя в разглеждания случай, публикуват годишния
финансов отчет и годишните доклади, приети от съответния орган, чрез заявяване
за обявяване и предоставянето им в търговския регистър в срок до 30 юни на
следващата година. Съгласно § 33
от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, през 2020 г.
сроковете по чл. 38, ал. 1 от ЗСч се удължават до 30.09.2020 г., т.е. срокът за
заявяване на годишния финансов отчет за 2019 г. на търговското дружество е
удължен до 30.09.2020г.
Съгласно чл. 38,
ал. 3 от ЗСч, годишните финансови отчети и докладът за дейността се публикуват
във вида и с текста, въз основа на които регистрираният одитор е изразил
становището си, като на публикуване подлежи и пълният текст на одиторския
доклад.
Съставянето
на консолидирания финансов отчет и консолидиран отчет за дейността е
регламентирано в чл. 31 и чл. 44 от ЗСч.
Съгласно
чл. 38, ал. 6 от ЗСч, годишният финансов отчет на предприятие - майка, което изготвя
консолидиран финансов отчет, се публикува едновременно с консолидирания
финансов отчет на групата, заедно с годишните доклади по глава седма към тях.
В случая по партидата на “Е.Б.” АД в търговския регистър на 16.10.2020
г. е обявено решение № 733-ПД/29.09.2020 г. на
заместник-председателя, ръководещ управление “Надзор на
инвестиционната дейност” на Комисията за финансов надзор, с което на основание чл. 212, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 213, ал. 4, вр. с
чл.115, ал. 5 вр. с ал. 4 от ЗППЦК вр. с чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗКФН вр. с чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК на дружеството е наложена принудителна административна
мярка, изразяваща се в задължаване на “Е.Б.” АД да не се
подлага на гласуване точки 4, 5 и 6 от дневния ред на общото събрание на
акционерите, насрочено за 30.09.2020 г. от 10 часа, съответно за 16.10.2020 г.
от 10 часа, относно приемане на консолидирани актове и одиторски доклад за КГФО
за 2019 г.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че постановеният отказ е неправилен,
тъй като адресат на решението на КФН погрешно е публичното дружество, доколкото
общото събрание се провежда от акционерите и те са лицата, в чиято
компетентност е вземането на решения, включително и одобряването на годишни
финансови отчети, както и довода, че присъстващите акционери единодушно са
приели да подложат на гласуване точки 4, 5 и 6 от дневния ред.
Общото събрание на акционерите е един от органите на управление на
акционерното дружество, съгласно чл. 219, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Следователно адресат
на решението на КФН е дружеството чрез всеки от неговите органи, включително
общото събрание на акционерите. Същото не може да дерогира решението на регулаторния
орган за прилагане на принудителна административна мярка, което съгласно чл.
214, ал. 2 от ЗППЦК подлежи на незабавно изпълнение. Правилата,
регламентиращи дейността на публичните дружества по смисъла на ЗППЦК, са
императивни в преобладаващата си част и целят охраняване на интереса на
инвеститорите при публичното предлагане на ценни книжа на регулирания финансов
пазар, като мерките по чл. 212 от ЗППЦК, каквато е и наложената на акционерното
дружество, целят предотвратяване на възможност акционерите да приемат решения
въз основа на непълна и невярна информация.
Извън преценката на длъжностното лице по регистрацията, съответно на съда в
настоящото производство, остават доводите на жалбоподателя относно възможността
за налагане на глоба от регулаторния орган. В случая не се касае за отмяна на
взетото решение от общото събрание на акционерите, въпреки наложената
принудителна административна мярка, а се касае за преценка за вписване на
последицата от такова решение – обявяването на годишните финансови отчети на
дружеството за 2019 г. Представените за обявяване отчети на дружеството са
приети от общото събрание на акционерите, въпреки изрично наложената от КФН
принудителна административна мярка за неподлагането на гласуване, за която
законът с цел защита интересите на инвеститорите е предвидил незабавно
изпълнение. С оглед на изложеното в случая не се установява взето решение от
общото събрание на акционерите при спазване на правилата на ТЗ и специалните
правила на ЗППЦК, с което да са приети годишните финансови отчети, а приетите
решения са в противоречие на наложена принудителна административна мярка на
регулаторния орган.
Ирелевантни в случая са доводите на жалбоподателя, касаещи предходно
заявление по партидата на търговското дружество, с което е представено
решението на КФН за прилагане към последващо заявление Г2, а не за обявяване в
регистъра.
Доводите относно възможността за позоваване от длъжностното лице на съдебна
практика по предходен отказ по партидата на дружеството не могат да бъдат
възприети. Цитирането от длъжностното лице по регистрацията на съдебна практика
обосновава единствено мотивираността на постановения отказ и не води до порок
на същия.
Относно искането в жалбата да бъде обявен годишният
финансов отчет на дружеството за 2019 г., тъй като принудителната
административна мярка се подлага на ограничения само възможността да се приеме консолидиран
финансов отчет и консолидиран отчет за дейността, съдът намира, че същото не
може да бъде възприето. По своята същност консолидираният финансов отчет
представлява финансов отчет, който представя
имущественото и финансовото състояние, отчетения финансов резултат, промените в
паричните потоци и в собствения капитал на предприятията, включени в
консолидирането, все едно че те са едно предприятие (съгласно §1, т. 7 от ДР на
ЗСч). Както е посочено по-горе, годишният финансов отчет на предприятие майка,
което изготвя консолидиран финансов отчет, се публикува едновременно с
консолидирания финансов отчет на групата заедно с годишните
доклади по глава седма към тях, съгласно изричната разпоредба на чл. 38, ал. 6
от ЗСч. Недопустимо е отделното обявяване на свързаните
документи, които по силата на закона следва да се обявяват едновременно. Следователно
годишният финансов отчет на “Е.Б.” АД следва да се публикува едновременно с
консолидирания финансов отчет, поради което принудителната административна
мярка засяга и същия. С оглед на това съдът намира, че след като е налице
пречка за обявяването на консолидирания ГФО на дружеството за 2019 г., то не
следва да бъде обявен и ГФО на дружеството за 2019 г. (така в Решение №
45/01.02.2021 г. по търговско дело № 20211001000049/2021 г. по описа на САС,
6 състав).
Поради съвпадане
на изводите на съда и на длъжностното лице
по регистрацията
съдът
приема, че правилно по подаденото заявление е постановен отказ.
По
изложените съображения съдът намира, че подадената
жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
По разноските:
Съгласно нормата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ (нова - ДВ, бр. 105 от 2020
г.), в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда
на Гражданския процесуален кодекс. Доколкото разглежданото производство е
охранително, то от Гражданския процесуален кодекс, към който препраща
горецитираната разпоредба, следва да се приложат разпоредбите касателно
охранителните производства. В Част VI “Охранителни производства”, Глава 49 “Общи правила” на ГПК, е предвидено, че разноските в охранителното производство са за
сметка на молителя (чл. 541 от ГПК). Законодателното разрешение, дадено с
приетите с ДВ, бр. 105 от 2020 г. изменения на разпоредбата на чл. 25 от
ЗТРРЛЮНЦ не водят до промяна в характера на производството по обжалване отказ
на длъжностното лице по регистрацията. Характерът на производството следва от
субективното материално право, чийто защита се търси – това на жалбоподателя,
чийто правен интерес е засегнат и за когото възникват правните последици на
отказаното вписване/обявяване/заличаване на заявените обстоятелства/актове в
Търговския регистър. От друга страна, Агенцията по вписванията не е страна в
производството, а е орган, който по силата на закона извършва официално
удостоверяване на посочените от законодателя обстоятелства/ обявяване на актове.
Агенцията по вписванията не е и не може да бъде страна в охранителното производство
по вписване/обявяване, което се развива пред нея, тъй като в това производство
агенцията осъществява юрисдикционна дейност (в този смисъл Решение №
117/04.03.2021 г. по т.д. № 169/2021 г. по описа на Апелативен съд– София,
Търговско отделение, 5 състав; Определение № 181/30.03.2021 г. по т.д. №
284/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, 5 състав).
Поради горното Агенцията по вписванията няма право на разноски в
производството пред СГС, поради което такива не й се присъждат по делото.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на “Е.Б.” АД, ЕИК********,
направено в жалба с вх. № 20210309135309, за спиране на основание чл.229, ал. 1,
т. 4 от ГПК на производството по търговско дело № 459/2021 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав, до приключване на
производството по адм. дело № 1106/2020 г. по описа на АССО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 20210309135309, подадена от “Е.Б.” АД, ЕИК********, срещу Отказ №
20210215154236/ 02.03.2021 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел, постановен по заявление с
вх. № 20210215154236.
Решението в частта, с която е оставено без
уважение искането за спиране, има характер на определение и не подлежи на
обжалване, а в останалата част решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
След влизане в сила на решението,
препис от решението да се изпрати на Агенцията по
вписванията за сведение.
СЪДИЯ :