Решение по дело №3735/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260130
Дата: 6 август 2023 г.
Съдия: Михаела Светлозар Боева
Дело: 20205330103735
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2020 г.

Съдържание на акта

                                             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  260130                   06.08.2023 година                 град Пловдив

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

      

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

                                                             

при участието на секретаря Малина Петрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3735 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК ********* против „Европейски пътища“ АД, ЕИК *********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД.

Ищецът притежавал Лицензия от 13.08.2004 г. за обществено разпределение на ел. енергия. Като оператор на разпр. мрежа бил собственик на същата за определената лицензионна територия и осигурявал управлението и поддържането й.

На няколко дати, при извършване на ремонтни дейности по рехабилитация на тротоари и изкопни дейности в гр. П., ответникът повредил негово имущество, за което били съставени констативни протоколи, подписани от свидетели и служители на ЕР, както следва:

1.26.10.2018 г. – кабели – КП № 11/26.10.2018 г. – стойност за отстраняване на щетите – 1190,75 лева, за която е издадена фактура № 371690/30.10.2018 г.

2.05.11.2018 г. – кабел – КП № 13/05.11.2018 г. - стойност за отстраняване на щетите – 1790,18 лева, за която е издадена фактура № 373038/12.11.2018 г.

3. 06.11.2018 г. - кабел – КП № 14/06.11.2018 г. - стойност за отстраняване на щетите – 674,02 лева, за която е издадена фактура № 373048/12.11.2018 г.

4. 07.11.2018 г. - кабели – КП № 15/07.11.2018 г. - стойност за отстраняване на щетите – 596,62 лева, за която е издадена фактура № 373052/12.11.2018 г.

Ответникът носел отговорност за причинените от служителите му щети на притежаваното от ищеца имущество. Моли се за осъждането му да плати обезщетение за имуществените вреди в размер на общо 4251,57 лева, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда до окончателното погасяване. Претендират се разноски.

 

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва – на всички твърдени дати да е осъществено описаното повреждане на имущество на ищеца, отразеното в КП, както и размера на търсените обезщетения /вид и количество на повредите, стойност на материали и труд/.

Оспорва дружеството да е нарушило целостта на процесните електро – инфраструктури, като същите били стари и амортизирани, не били монтирани съгласно нормативните изисквания и не били отразени в проектната документация на обекта.

Ответникът осъществил СМР в градската част на гр. П., въз основа на договор за обществена поръка за строителство от 27.06.2018 г., от чийто предмет личало, че териториалният обхват на възложените СМР не съвпадал с посочените от ищеца участъци с КП № 11, № 14 и № 15, при което не следвало да носи отговорност за чужди действия.

За започване на СМР по обектите ищецът бил уведомяван с писма. На 05.11.2018 г. не били извършвани такива, които да увредят инфраструктурата му. СМР били изпълнявани в съответствие с разрешението за строеж и съгласно одобрен технически инвестиционен проект. В строителната документация не било отразено в зоната на ул. А. З. да се намират подземни комуникации или те да подлежат на преместване, както и сам ищецът твърдял в писмо от 07.12.2018 г. Кабелната инсталация била стара и не била разположена на необходимата дълбочина.

На сочения обект Г 9 работело и дружество „ЕВН България Топлофикация“, което сменяло топлопровод, при което на обекта работели и други лица, изпълняващи различни СМР, но не като подизпълнители на ответника. Дори да се установели вреди, не било сигурно, че са били причинени от ответника. Същевременно – описаното в ИМ деяние не било виновно и противоправно, т.к. поради липса на данни за действителното разположение на кабелната мрежа в строителните книжа и ПУП, не могло да се предвиди, че там, където се изпълнявали СМР, имало разположени кабели. В подземния кадастър имало неточности и не били отразени дълбочините. Задължение на ищеца било да дойде на място на СМР и да трасира кабелите.

Предвид изложеното се моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

За основателност на претенцията, в тежест на ищеца е да докаже всички обстоятелства от фактическия състав на непозволеното увреждане и по-конкретно, че вследствие виновно и противоправно деяние /действие/бездействие/ на лице, за което отговаря ответникът, са причинени описаните повреди на негово имущество, механизма на осъществяването им, в причинна връзка с който са настъпили твърдените имуществени вреди и размера на обезщетението.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи такива положителни факти, които да изключват, унищожават, намаляват или погасяват претендираното вземане, като докаже и възраженията си в отговора, а при установяване на положителните елементи от фактическия състав на претенцията, следва да докаже, че е погасил търсената сума.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за неоснователен по следните съображения:

Видно от представената писмена документация, трите заключения на СТЕ и св. показания, ответното дружество не е извършвало изкопни работи, свързани с издадените КП № 11,14 и 15. За улиците, които касаят, са сключени договори за извършване на такива между Община Пловдив като възложител и различни от ответника изпълнители. Поради това и доколкото не се установява отв. да е осъществявал дейности по СМР на същите, не се доказва той да е материално пасивно легитимиран по исковете за твърдените вреди в тази част и искът е неоснователен.

Относно съставен КП № 13 за ул. „А. З.“, също не се доказват предпоставки за ангажиране на отговорността му. Не се установява пълно и главно нито твърдяното увреждане, нито осъществяването му именно от служители на ответника. В тази връзка – ВЛ по доп. СТЕ посочва, че не се установява отразената подземна линия в подземния кадастър за средно напрежение, да е процесното трасе на кабелни линии, на които са нанесени щети, установени в КП № 13. Преди да започне изкопните дейности, видно от представената писмена комуникация, ответникът е информирал ищеца, като е изискал от компетентните служби справки за подземните комуникации в района, които са му били предоставени. ВЛ е категоричен, че извършените изкопни дейности в района са осъществени на ръка и с технически средства и машини, като  начинът на извършването им, е съобразен със заложеното по частите от проекта, както и с договорените, извършени и актувани по вид и количества СМР между изпълнителя и възложителя. Според експерта – не може да се установи какво точно по вид и количество имущество е било повредено при извършване на изкопните работи. В устния си доклад пред съда, ВЛ допълва, че от представените материали по делото , не може да се установи къде се е случило твърдяното от ищеца прекъсване на кабели, ако се е случило. Доколкото са скрити работи, нямало достатъчно информация пред № 28  къде точно се е случило прекъсването на силнотоков кабел, което се твърди, ако се е случило, като от съставения протокол № 13 не ставало ясно – освен улицата, къде точно е местоположението на твърдяната повреда. Установено било, че в кадастъра има отразен кабел на ул. „А. З.“, но дали това бил кабелът, който се поддържа да е бил повреден, дали изобщо е бил повреден и дали той реално е увреденият, нямало данни по делото.

В горния смисъл е и заключението на ВЛ по повторната СТЕ, прието без възражения. Експертът сочи също, че начинът на извършване на изкопните работи от ответника по трасетата, описани в КП № 13, е съобразен със заложеното по частите от проекта, както и с приетите и актувани по вид СМР с възложителя. Според ВЛ няма връзка между изкопните дейности, изпълнявани от ответника по договора за строителство с Общината и повредата, отразена в КП №13. В тази връзка, при устния си доклад, ВЛ обосновава, че – изкопните дейности по тази улица, са извършени, съгласно заложените видове СМР – като дълбочини, със строително – инвестиционен проект, съгласуван с ЕР Юг. Според нормативните изисквания, силовите кабели с ниско и високо напрежение се полагали на дълбочина минимум 60-80 см. в обхвата на тротоарите. Там не се извършвали изкопи на дълбочина 60-80 см., защото се сменяли само бордюри и плочки, т.е. нямало такива СМР с изкопи на посочената дълбочина, за да се положат бордюри и сменят плочки при ремонт на тротоари. Експертът сочи, че за посочената улица няма връзка межди констатираните повреди и извършваните от ответника изкопни дейности. Те не извършвали такива на дълбочина повече от 15-20 см. – вдигали старите плочки, разстилали пясък и полагали нови, като е категоричен, че повредите на кабелите не са от изкопните дейности, изпълнявани от отв. дружество. Там имало ремонти и СМР и по ВиК мрежата, които се извършвали на по – голяма дълбочина, като е вероятно тези повреди да са извършени от други фирми, участвали в ремонтните работи, док. канализационните и водопроводни тръби са на по – голяма дълбочина.

Предвид събраните доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, съдът приема иска за изцяло неоснователен. Не се доказват всички съществени елементи от ФС на претенцията – както се посочи относно част от повредите, отразени в протоколи, поради липсата на съпричастност на ответното дружество, като изпълнител на изкопни дейности, а относно повредите по КП № 13 – поради липса на категорична доказаност на самата вреда, като да се дължи и на противоправно деяние на служители на отв. дружество, при сочения конкретен механизъм. И двете ВЛ са категорични, че изкопните дейности по тази улица, са извършени, съгласно заложените видове СМР – като дълбочини, със съгласувания строително – инвестиционен проект, като експертът по повторната СТЕ ясно застъпва, че повредите на кабелите не са от изкопните дейности, изпълнявани от отв. дружество, по описаните в заключението и доразвити в о.с.з. доводи. Тоест и причинна връзка като елемент от ФС не е доказана.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. В случая доказване на всички елементи от ФС на претенцията не бе проведено, поради което недоказаното се приема за нестанало. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, разноски се дължат на ответника. Направено е искане, представени са док. за сторени такива от: общо 931,25 лева – деп. експертизи, като се претендира и юрк. възн., което съдът определя на сумата от 300 лева, предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото, положените процесуални усилия, с демонстрирана активност, ангажиране на док., явяване в о.с.з. и прочие.

Така мотивиран, съдът

                                                      Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК ********* против „Европейски пътища“ АД, ЕИК *********, осъдителен иск за присъждане на сумата от общо 4251,57 лева – обезщетение за имуществени вреди, като стойност на ремонтно – възстановителни дейности на увредено имущество /кабели/, за което са съставени КП № 11/26.10.2018 г. и стойност – 1190,75 лева, КП № 13/05.11.2018 г. и стойност – 1790,18 лева, КП № 14/06.11.2018 г. и стойност - 674,02 лева и КП № 15/07.11.2018 г. и стойност - 596,62 лева, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 05.03.2020 г. до окончателното погасяване.  

ОСЪЖДА Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 да плати на  „Европейски пътища“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Дунав“ № 76, сумата от общо 1231,25 лева /хиляда двеста тридесет и един лева и двадесет и пет стотинки/ - разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                   

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала!

КГ