Определение по дело №32/2022 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 128
Дата: 21 февруари 2022 г. (в сила от 21 февруари 2022 г.)
Съдия: Светослав Николаев Николов
Дело: 20221800500032
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 14 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 128
гр. София, 21.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева

Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно частно
гражданско дело № 20221800500032 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279, вр. чл. 396 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В.Н. В. и Н. П. В., чрез адв. П.Д.- САК
срещу определение № 27 от 07.01.2022 г., постановено по гр. д. № 438/2021 г.
по описа на РС – гр. Б., с което е оставена без уважение молба за допускане на
обезпечение- предоставяне на възможност на ищците да преминават
безпрепятствено през имот, в който се намира сградата им, да имат
неограничен достъп до нея, както и да я ползват по предназначението й или
друга подходяща мярка, до окончателното приключване на делото по
предявените от тях искове, както следва:
1. Иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, с който се иска да се признае
за установено по отношение на „Д.С.“ ООД,ЕИК*********, че ищците
на правно основание-договор за покупко- продажба или давностно
владение са придобили правото на собственост върху сграда с площ от
525 кв.м., разположена в дворно място, УПИ 2- за производствено-
складова база в кв. 91 по регулационния план на с. Г., община Б., област
София, с площ от 10800 кв.м.;
2. Иск с правно основание чл. 55 ЗС, с който се иска да се признае за
установено по отношение на ответника „Д.С.“ ООД, ЕИК*********, че
ищците имат право на преминаване и ползване на прилежащия терен
към така описаната масивна стопанска сграда;
3. Иск с правно основание чл.64 ЗС, с който се иска да се определи право
на ползване на ищците на прилежащата незастроена площ от УПИ-2 за
производствено-складова база в кв.91, регулационния план на с. Г.,
община Б., област София, с площ от 10800 кв.м., необходима за
осъществяване на достъп и ползване на намиращата се в него сграда с
1
площ от 525 кв.м., съобразно най-икономичния и удачен вариант за
страните предложен със СТЕ, относно обема и съдържанието на
притежаваното правомощие за ползване на прилежащия терен;
4. Да се осъди ответника на основание чл.109 ЗС да отстрани пречките за
упражняване от ищците на правото им на свободно преминаване до
масивна стопанска сграда с площ от 525 кв.м., разположена в дворно
място, УПИ 2- за производствено- складова база в кв. 91 по
регулационния план на с. Г., община Б., област София, с площ от 10800
кв.м, за нуждите на ползването й от ищците, като се предостави ключ от
единствения портал на имота, в който се намира сградата и осигури
безпрепятствано преминаване ,
Искането е за отмяна на определението и за постановяване на нов акт, с
който молбата на жалбоподателите за допускане на обезпечение на
предявените искове да бъде уважена.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 396, ал. 1, вр. чл. 275, ал. 1 от
ГПК, от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
В исковата молба, въз основа на която е образувано гражданско дело
пред РС- гр. Б., са наведени твърдения за това, че ищците са придобили
правото на собственост в режим на СИО върху процесната сграда на
основание чл.79, ал.1 ЗС чрез упражняването на давностно владение в
периода от 29.06.2000г. до 26.11.2021г. Твърди се, че след като за времето от
2000 г. до 26.11.2021 г. необезпокоявано са преминавали през единствения
портал в имота, в който се намира собствената й сграда, то те са придобили
по давност и ограниченото вещно право на преминаване върху имота.
Изложени са твърденията и за това, че ответното дружество е закупило
производствено- складова база, находяща се в с. Г., Софийска област,
съставляващ УПИ, за който е отреден парцел 2, кв.91 по плана на селото с
площ от 7157 кв.м., заедно с построените в него производствен корпус,
столова с кухня, свинарник и битова сграда, както и УПИ, за който е отреден
парцел 1, кв.91 по плана на селото.
На следващо място се твърди, че на 26.11.2021г. достъпът до сградата,
която е тяхна собственост, е бил отказан от страна на ответното дружество,
като било оспорено и правото на собственост на ищците върху процесната
сграда с твърдение, че дружеството е придобило собствеността върху всички
сгради, вещи, подобрения и приращенията върху имота, ведно със
собствеността върху него. След посочения период ищците са лишени от
достъп до притежаваната от тях сграда, в която съхраняват вещи и фураж за
отглежданите от тях животни.
С обжалваното определение, съдия при Районен съд- Б. е оставил без
уважение подадената молба от страна на жалбоподателите, мотивирайки се с
това, че не са налице предпоставките на чл.391, ал.1 ГПК.
2
Съдът е стигнал до извод, че с представените към исковата молба
писмени доказателства не може да се направи извод за вероятно
основателност на предявените искове.
На следващо място е приел, че исканата от молителя обезпечителна
мярка не би могла да бъде реално изпълнена, като същевременно се явява и
неподходяща, тъй като с нейното евентуално изпълнение би се постигнал
целения резултат от евентуално положително съдебно решение в полза на
ищците.
При така установените факти съдът прие следното от правна страна:
Целта на обезпечителното производство е да се охранят интересите на
ищеца, когато за него ще се затрудни или ще бъде невъзможно да осъществи
правата си при едно евентуално положително решение, при наличието на
предпоставките, конкретизирани в чл. 391 ГПК. При посочване на
обезпечителните мерки, законодателят е дал възможност за избор на най-
подходящата, съгласно чл. 397 ГПК. За да бъде допуснато обезпечение на
предявен иск, следва да бъдат налице следните предпоставки: искът да е
допустим; да е вероятно основателен, с оглед представените доказателства; да
е налице обезпечителна нужда, а поисканата обезпечителна мярка да е
адекватна и подходяща с оглед целта и характера на предявения иск.
Когато се касае до обезпечителна мярка по смисъла на чл. 397, ал.1, т. 3
ГПК, какъвто е настоящият случай, тази мярка следва да е „подходяща“ в
смисъл: да е такава ограничителна мярка, чието налагане законодателят да е
предоставил на гражданския съд и чието изпълнение може да бъде наложено
по пътя на процесуалните правила, визирани в ГПК– запор, възбрана, спиране
на съдебно изпълнение и др. В настоящия случай, обезпечителната мярка,
чието допускане се претендира „Предоставяне на възможност на ищците да
преминават безпрепятствено през имот, в който се намира сградата им, да
имат неограничен достъп до нея, както и да я ползват по предназначението й
до окончателното приключване на делото по предявените от тях искове“ е
неконкретизирана. Ползването на земя от собственика на сградата, построена
в чужд имот, доколкото е необходимо използването на постройката според
нейното предназначение предполага обособяване на част от земната
повърхност, съобразно с конкретните специфики на имота, в каквато насока
индивидуализация на искането липсва. Ето защо искането за допускане на
обезпечение на предявените искове като неоснователно следва да се остави
без уважение.
На следващо място следва се отбележи, че в производството по
обжалване на определение по обезпечение намират приложение общите
правила на част І от ГПК, в т. ч. диспозитивното начало. Негово проявление,
според член 6, ал. 2 ГПК е обусловеността на предмета от страните. При това
положение обхватът на дейността на въззивния съд се определя до
поисканата с молбата на ищците обезпечителна мярка, като се произнася по
нейната допустимост, както и дали тя е подходяща на обезпечителната нужда.
Принципът на диспозитивното начало задължава съда да даде защита на
правото само в рамките на заявените от молителите фактически твърдения и
3
петитум, като произнасянето извън тях би било недопустимо.
При пълното съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на районния в
обжалвания съдебен акт последният трябва да бъде потвърден.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 27 от 07.01.2022 г., постановено по гр.
д. № 438/2021 г. по описа на РС – гр. Б..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4