О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2018 Дупница
Номер Година Град
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
24 октомври 2018
на Година
закрито Мирослав Саневски
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 196 2018
дело № по описа за година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Слатина“, бул. „Ситняково“ № 23, ет. 6, представлявано от изпълнителния директор Веселин Юлиянов Балджиев, чрез пълномощника юрисконсулт Г.П., срещу Г.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, и чл.79, вр. с чл.92 и чл.86 от ЗЗД.
Процедурата по размяна на книжа е спазена. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез назначения й от съда особен представител.
В съответствие с чл. 140, ал. 3 от ГПК, съдът следва да насрочи делото в открито съдебно заседание, за което да призове страните, на които да се връчи препис от настоящото определение. Съдът съобщава на страните и проекта си за доклад по делото и ще ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и направените
възражения:
Ищецът твърди, че на 14.10.2015г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и „Мост Финанс Мениджмънт" АД е подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който малък паричен заем № CASH-10031293/05.09.2012г., сключен между Г.С.И. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и включено в Приложение № 1 към договора за цесия, е прехвърлено на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД във връзка с пар. 5, ал. 5 от Договора за продажба и прехвърляне на вземания, цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, надлежно изпраща, чрез цесионера „Мост Финанс Мениджмънт", уведомление до длъжника за сключената цесия и встъпването си като кредитор по вземането на адреса, посочен от заемателя, като адрес за кореспонденция, на който да бъдат изпращани всички съобщения. Уведомителното писмо за съобщаване на цесията по чл. 99 ЗЗД, изпратено от цедента чрез цесионера, е получено лично от длъжника на 29.10.2015г.
На 05.09.2012г. в гр. Дупница е сключен Договор за малък паричен заем № CASH- 10031293, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и Г.С.И., по силата на който на ответницата е отпуснат потребителски заем в размер на 900.00 лева, като е договорена и такса за покупка на застраховка „Защита на плащанията" в размер на 36.00 лева. Общият размер на кредита е 900.00 лева. Договорен е годишен лихвен процент за периода на договора, който е добавен към дължимата главница, в размер на 191.23 %. Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е в размер на 536.02 %. Договорен е падежа на всяка вноска и крайният срок за издължаване на отпуснатия кредит, в интегриран в договора погасителен план. Сумата по кредита е получена от заемателя, като последният е удостоверил това с полагане на подпис върху договора.
Общата стойност на плащанията е в размер на 2028.00 лева. Задължението е следвало да бъде погасено на 52 седмични вноски всяка от които в размер на 39.00 лева. С полагане на подписа си върху Договора, кредитополучателят удостоверява, че е получил кредита, както и преддоговорна информация в съответствие със Закона за потребителския кредит и екземпляр от договора за кредит.
По данни на цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, към датата на сключване на Договора за цесия, длъжникът Г.С.И. е извършила частични погашения по Договор за малък паричен заем № CASH-10031293 в общ размер на 651,00 лева.
Съгласно чл. 4 от Договора за заем, в който е регламентирано настъпването на предсрочна изискуемост, а именно при просрочване на четири или повече седмични вноски, считано от падежната дата на четвъртата непогасена вноска.
Към датата на сключване на договора за цесия (14.10.2015г.), „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД продава на „Мост Финанс Мениджмънт" АД, задължение в общ размер на 1731.55 лева, от които остатък от главница - 772,64 лева; 604,36 лева - договорна лихва, начислена за периода 14.09.2012г.-06.09.2013г.; 354,55 лева - неустойка за забава за периода 25.01.2013г. (датата на настъпване на предсрочната изискуемост по кредита) до 07.08.2017г. (датата на изготвяне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК).
След датата на сключване на цесията, „Мост Финанс Мениджмънт" АД начислява законна лихва за забава върху главницата от датата на настъпване на предсрочната изискуемост (25.01.2013г.) до 07.08.2017г. /датата на изготвяне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/ в размер на 354,55 лева.
Ищецът сочи, че поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответницата, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което заявлението е образувано ч.гр.д. 1612/2017г. по описа на РС-Дупница, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца.
Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че същата му дължи сума в общ размер на 1731.55 лева, от които: 772.64 лева - остатък от главница по Договор за малък паричен заем № CASH-10031293/05.09.2012г.; 604.36 лева - договорна лихва, начислена за периода 14.09.2012г.-06.09.2013г., 354.55 лева - неустойка за забава за периода 25.01.2013г. (датата на настъпване на предсрочната изискуемост на заема) до 07.08.2017г. (датата на изготвяне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението-07.08.2017г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез назначения й от съда особен представител адв. З.Г., с който се оспорват предявените искове по основание и размер.
Ответникът счита, че в разглеждания случай не е налице твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на вземанията по кредита. Счита, че разпоредбата на чл.4 от Договора за предоставяне на потребителски кредит, съгласно която при просрочие на четири или повече от четири седмични вноски и считано от падежната дата на четвъртата непогасена вноска, вземането на заемодателя става предсрочно изискуемо в целия му размер, е неравноправна клауза по смисъла на чл.143 33П вр. с чл.146, ал.1 ЗЗП. Освен това същата е в противоречие със задължителните указания на ВКС, дадени с т.18 or ТР № 4/7.013 г. по тълк. дело № 4/2013 г., които изискват надлежно достигане на уведомление за предсрочна изискуемост до кредитополучателя. Няма данни длъжникът да е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост. Уведомлението за извършеното прехвърляне на вземания до Г.И. не касае предсрочната изискуемост на задълженията, а се отнася до сключения договор за цесия от 14.10.2015 год. Предвид изложеното, счита, че по отношение на ответника не е настъпила твърдяната предсрочна изискуемост. Предвид обстоятелството, че към 14.10.2015 год. е липсвала предсрочна изискуемост, то такова вземане реално не е съществувало и поради тази причина не е могло да бъде прехвърлено, а договорът за цесия в частта за вземането по договора за потребителски кредит от 05.09.2012 г. в размер на 1731.55 лв.е нищожен, поради което спрямо ответника договора за цесия няма действие.
Сочи, че съгласно чл.11 от ЗПК задължителен реквизит на всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е 536.02%, а ГЛП в размер на 191.23%. Към датата на сключване на договора съобразно разпоредбата на чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието му, ако то не противоречи на добрите нрави. Счита, че посочените клаузи от процесния договор нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ищеца. Налице е явна нееквивалентност на престациите, като от данните по делото не се установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на ГЛП и ГПР по процесния договор в такъв висок размер, довел до нееквивалентност на насрещните престации при установената стойност на заема и недоказаността на значителни разходи, поети от заемодателя, които да оправдават такива високи проценти. Предвид на това клаузите в процесния договор са нищожни и не пораждат правно действие.
Освен гореизложеното, счита, че претенциите за главница и договорна лихва са погасени по давност на основание чл. 111, б. „в“ и чл. 119 от ЗЗД по съображения: От самите твърдения на ищеца в исковата молба е видно, че задълженията на ответника за погасяване на процесиите задължения по договора за потребителски кредит са уговорени като периодични плащания по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД. Съставен и бил нарочен погасителен план към договора с определена погасителна вноска, която се дължи от кредитополучателя. При това договорно съдържание е видно, че страните изначално не са установили един единствен падеж на цялото задължение, а са предвидили множество такива, настъпващи периодично за отделните части, както и падеж на последната вноска. Така уговорените вноски имат характера на периодични плащания по смисъла на чл.111,б."в" ЗЗД.
2. Правна квалификация на претендираните права и
възражения:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Ответникът е направил възражение за нищожност с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и възражение за погасителна давност с правно основание чл.111,б."в" ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават: не са налице.
4. Обстоятелства,
които не се нуждаят от доказване: не са налице.
5. Разпределение на
доказателствената тежест:
На доказване подлежат спорните факти от значение
за решаване на делото и връзките между тях, при условията на чл. 153 от ГПК.
Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения. Ищецът следва да докаже, че вземането е съществувало в полза на
цедента за претендирания период: сключването на договора за заем, предаването
на сумата по договора, поемането на задължение от ответника да върне посочената
в договора сума; наличието на договорна клауза за неустойка и наличието на
предпоставките за нейната дължимост, обявяването на кредита за предсрочно
изискуем, както и основанието и размера на претендираните суми за такси и разноски.
Ответникът
следва да докаже и всички твърдени обстоятелства, от които черпи за себе си
изгодни правни последици.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК, съдът указва на ищеца, че не сочи
доказателства относно обстоятелството, че Договор за малък паричен заем № CASH- 10031293 от 05.09.2012г., сключен между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и Г.С.И. е станал предсрочно изискуем.
Следва
да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета
на доказване в настоящото производство, да се изиска ч.гр.д. 1612/2017 г. по описа на РС – Дупница.
С
оглед гореизложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.11.2018г. от 09:30 ч., за
която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на ищеца се връчи и препис от исковата молба, депозиран от ответницата.
ДОПУСКА събирането на приложените
към исковата молба документи като доказателства по делото.
ИЗИСКВА за прилагане ч.гр.д. 1612/2017
г. по описа на РС – Дупница.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на
споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на
спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите
държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва
да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение на влязло в сила съдебно решение, разноските
по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги
направили, ако не е уговорено друго.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: