Р Е Ш Е Н И Е
№ 260281
Гр.Пловдив, 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД гражданско
отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
Като изслуша докладваното от съдия Иванова ч.гр.д.N268/2021 г.,
констатира следното:
Производство по чл.435, ал.2 ГПК.
Образувано е
по жалба вх. №263231/28.01.2021 по описа на ПОС *вх. №191/15.01.2021 г. по
описа на ЧСИ/ от ЗАД „Армеец“АД, ЕИК ****
с АУ-гр.**** чрез юриск.Л.М.-Л. против отказа на ЧСИ А. А.,рег.№826 район на
действие Окръжен съд – Пловдив – с постановление №17 от 4.01.2021г. по изп.д.№23/2020 г. да
намали размерът на адвокатското възнаграждение на взискателя съгласно чл.10,т.1
от Наредба №1/2004 г. за мин.размери на адв.възнаграждения и размера на
дължимите разноски по т.26 от ТТРЗЧСИ.
По изложени оплаквания в жалбата се иска отмяна на обжалваното постановление
като неправилно и незаконосъобразно и да се намали размерът на адвокатското
възнаграждение на взискателя от 4000 лв. на 200 лв. и размера на дължимите
разноски по ТТРЗЧСИ за пропорционална
такса. Претендира за разноски.
Ответникът по жалбата – С.Н.К., ЕГН:********** ***
–взискател в изп.производство- не взима становище по жалбата.
Постъпили са
мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ А., в които изразява становище за
допустимост, но неоснователност на жалбата.
Пловдивският
окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, във връзка
с доводите по жалбата, намери следното:
Жалбата е
подадена от надлежна страна, легитимирана да обжалва акта на съдебния
изпълнител за разноски, подадена е в срока по чл.436, ал.1 ГПК, поради което се
явява процесуално допустима.
Изпълнителното
производство е образувано пред ЧСИ А. по молба на взискателя по ИЛ от
27.12.2019г., издаден от ПАС, с което е осъден длъжника да заплати присъдените
по ИЛ парични вземания; материалният интерес към датата на образуване на ИД е в
размер на 238561,14 лв., в т.ч.150000 лв. –главница, 88561,14 лв. лихва за
периода 31.03.2014 г.-23.01.2020 г.. Взискателят е посочил способ на изпълнение
– да се наложи запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки; представил
е ДПП, от който е видно, че е заплатил
за образуване и процесуално представителство по ИД 4000 лв.
адв.възнаграждение.
Длъжникът е поискал
от ЧСИ да редуцира размера на дължимите от него суми за разноски по ИД. С
постановление от 04.1.2021 г. ЧСИ е отказал да намали адв.хонорар.
В жалбата са
изложени оплаквания, че присъденото адвокатско възнаграждение на взискателя е
прекомерно и се иска намалянето му
съгласно чл.10,т.1 от Наредба №1/2004 г., където за образуване на ИД
възнаграждението е 200 лв. Счита, че следва да се присъди минимума, т.к. ИД не
е с правна и фактическа сложност, тъй като единственото процесуално действие на
взискателя е подаване на молба за образуване на ИД, искане за налагане на запор
върху вземането на длъжника в банка, изрично е посочено, че на осн.чл.18,ал.1 ЗЧСИ се възлага на ЧСИ да определя начина на изпълнението. По отношение на
таксите за ЧСИ по ТЗЧСИ –иска се след намаляване на адв.хонорар да се намали съразмерно и пропорционалната такса по
т.26 от ТТРЗЧСИ.
Мотивите на
ЧСИ са, че адв.възнаграждение на взискателя е съобразено с Наредба №1/2004 г.,
както и че не са постъпили суми от длъжника за погасяване на дълга след
получаване на ПДИ на 10.01.2021 г.
По направените доводи ПОС намира
следното:
Определеното от ЧСИ в ПДИ разноски за адв. възраграждение
от 4000 лв. е прекомерно, тъй като надвишава максимално определеното в чл.10, т.1 и 2 от Наредба №1/2004 г. във вр.
с чл.7, ал.2, т.5 от същата, където е казано, че адв.възнаграждение за
завеждане на ИД се дължи 200 лв., а за
процесуално представителство, защита и съдействие по ИД и извършване на
действия с удоволетворяване на парични вземания над 1000 лв. се дължи ½
от съответното възнаграждение по чл.7, ал.2 от Наредбата. Тъй като материалният
интерес по ИД е 238561,14 лв., намира
приложение чл.7,ал.2,т.5 от Наредбата, при което възнаграждението се изчислява
по формулата ½.3530+2% за горницата над 100000 лв., т.е. сумата 606,30
лв., към която следва да се прибавят и 200 лв. за завеждане на ИД или
минималното адвокатско възнаграждение по наредбата е 3150 лв. Тъй като не е
налице правна и фактическа сложност при събирането му, поради което ПОС намира,
че адвокатското възнаграждение следва да се намали от 4000 лв. на 3150 лв.
По отношение на таксите за ЧСИ: ПОС намира, че размера на
таксата по т.26,“в“ от ТТР ЗЧСИ също следва да се редуцира, тъй като размерът
на дължимите от длъжника разноски за адв.възнаграждение участвуват в
образуването и изчисляването на тази такса: съгласно чл.83/1/ ЗЧСИ
пропорционалната такса се събира в % според материалния интерес, а съгласно
т.26 от ТТРЗЧСИ- за изпълнение на парично вземане се събира такса върху
събраната сума. А паричното вземане включва главница, законна лихва, разноски
по гр.дело и разноски по ИД, в т.ч. и адв.хонорар на пълномощника на взискателя
по ИД, /без таксите по ИД/. Горното налага извода, че при определяне на таксата
по т.26 от тарифата, ЧСИ следва да я
намали по съразмерност на намалената част от вземането за адвокатско
възнаграждение.
Горното налага извода, че
обжалваното постановление следва да се отмени като се редуцира
адв.възнаграждение от 4000 лв. на 3150 лв., делото следва да се върне на
съдебния изпълнител за изготвяне на ново постановление за разноските съобразно
изложените по-горе мотиви. С оглед
уважаване на ЧЖ, следва да се уважи претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски за настоящето производство на основание чл.78,ал.1 ГПК,
като му се присъдят 173 лв. по приложения списък.
По така
изложените съображения и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ отказа
на ЧСИ А. А., рег.№826 район на
действие Окръжен съд – Пловдив в
постановление постановление №17 от 4.01.2021г. по изп.д.№23/2020 г. да намали
размерът на адвокатското възнаграждение на взискателя; ОТМЕНЯ и отказа на ЧСИ А.
А. да определи по съразмерност и размера на дължимите разноски по т.26 от ТТРЗЧСИ. и вместо него в тази част
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на осн.чл.78,ал.5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя С.Н.К., ЕГН:********** от 4000 лв. на 3150 лв.
ВРЪЩА делото
на ЧСИ А. А., рег.№826 , район на
действие Окръжен съд – Пловдив за
изготвяване на ново постановление за разноски за обикновените такси и
пропорционалната такса по ТТРЗЧСИ при съобразяване указанията на съда в
мотивната част на настоящото решение.
ОСЪЖДА С.Н.К.,
ЕГН:********** да заплати на ЗАД
„Армеец“АД, ЕИК **** с АУ-гр.**** сумата от 173 лв.- разноски по ЧЖ.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.2 ГПК.
Председател: Членове: