РЕШЕНИЕ
№ 598
гр. Варна, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ в публично заседание на седми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20213110203129 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на:
„ЕРГО АЛФА" ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр.Варна, ул. „Хараламби Ангелов" №
3, представлявано от В.К.П., против Наказателно постановление № 23-0000018 от
15.01.2021г., издадено от Директора РД „АА" - Варна, с което на основание чл. 98б,т.2
от ЗАвП на дружеството е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1 500/хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 56, ал.2 от
ЗАвП.
В жалбата се моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно. Сочат се
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С тези и други
аргументи с иска отмяната на НП и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано, не се представлява.
По делото е постъпило писмено становище от управителя на дружеството, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. В
придружителното писмо, с което делото е изпратено в съда директорът на РД“АА“-
Варна излага становище за законосъобразност на НП. Отправя възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, претендира и за присъждане на възнаграждение
за осъществено процесуално представителство.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
1
фактическа страна следното:
На дружеството – жалбоподател „ЕРГО АЛФА" ЕООД, ЕИК ********* била
извършена проверка от длъжностни лица към РД “Автомобилна администрация” гр.
Варна, сред които и св.Й.Й.. Поводът за проверката бил съставен на 14.07.20г., при
крайпътна проверка, АУАН на водач на ППС, извършващ обществен превоз на товари
с влекач „Волво“ кат.N3 с рег.№В9271НТ с прикачено полуремарке кат.О4 с рег.
№В4210ЕН, с обща допустима максимална маса над 40 000 кг., а именно с маса 43 480
кг. В хода на проверката било установено, че товародател е въззивното дружество
„ЕРГО АЛФА" ЕООД, ЕИК *********. В хода на проверката било констатирано още
посредством представена товарителница сер.Т №001191/14.07.20г., че натоварването
на товара е извършено на 13.07.2020г. в гр.Дългопол, като изпращач било
възз.дружество. Товарът представлявал течно растително масло с тегло 28 400 кг. и
същият трябвало да бъде превозен до гр.Провадия. На 14.07.20г. товарът бил превозен
до гр.Провадия , като в 12.43ч. ППС ведно с товара било претеглено на везна в
гр.Провадия и било констатирано, че брутното му тегло е 43 480 кг.
При горните констатации на 23.10.2020 год. срещу въззивното дружество св.Й.
съставил АУАН, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл.
чл.56, ал.2 от ЗАвП. Св.Й. приел, че нарушението е извършено на 14.07.2020 год. в
гр.Варна, на ул.“Хараламби Ангелов“ №3, където дружеството допуснало
натовареният състав на ППС да е 43 480 кг. Посочил , че допустимата максимална маса
на ППС е 40 000кг. т.е. превишаването е с 3 480кг., както и че с посоченото ППС е
извършен общствен превоз на товар, като в хода на крайпътна проверка от служители
на РД“АА“ било констатирано претоварването. Актът бил предявен и връчен още
същия ден на представляващия въззивното дружество, който го подписал с
възражение, че не е нареждал претоварване на ПС. В срока по чл.44 от ЗАНН не били
подадени писмени възражения пред АНО.
Впоследствие въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното
понастоящем НП на директора на РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна, в
което били възприети изцяло фактическите и правните констатация дадени от
актосъставителя, като на основание чл. 98б, т.2 от ЗАвП наложил на въззивото
дружество административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева
за нарушение на чл. 56, ал.2 от ЗАвП.
Наказателното постановление било връчено на дружеството на 31.05.2021г.. В
законоустановения 7-дневен срок, на 07.06.2021г. /видно от пощенското клеймо/, в РС-
Варна била депозирана жалба срещу горепосоченото НП.
Съдът напълно кредитира показанията на св. Й.Й., тъй като същите са
2
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото.
Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- от
показанията на свидетеля Й., дадени в съдебно заседание, АУАН , покана, приемо-
предавателен протокол, заповед, пълномощно и от останалите приети по делото
писмени доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- директора на РД
„Автомобилна администрация” –гр.Варна. Лицата, осъществяващи контрол по
спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за
извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на
пътните превозни средства, с които се извършват превозите, са посочени в
разпоредбата на чл. 91, ал. 3, т. 5 ЗАвП и това са длъжностните лица от Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация", каквото безспорно качество притежава и
актосъставителя Й.. Нормата на чл. 92, ал. 1 от същия закон предоставя правомощие на
тези лице, при изпълнение на задълженията си да съставят актове за констатираните
нарушения. Нещо повече, според настоящия съдебен състав доколкото ЗАвП не
предвижда териториална компетентност на наказващия орган /НП се издава от МТИТС
или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с подобни
правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД-08-30/24.01.2020
год. /приложена към преписката/ министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщения е делегирал правомощия на директорите на дирекции "АА"
да издават НП за нарушения по ЗАвП без да обвързва тези правомощия с територията
3
на която са извършени нарушенията. В случая НП е издадено от Пламен Цолчовски в
качеството му на директор на РД „АА“-Варна, поради което е издадено от
компетентен орган.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1
и 3 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова
норма. Налице е и пълно единствено между фактическо и юридическо обвинение,
които са формулирани ясно и недвусмислено. Вмененото адм. нарушение е
индивидуализирано в достатъчна степен, за да може жалбоподателят да узнае в какво
е обвинен.
Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е Б.И.
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН–видно
съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това
нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на
производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на
наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията
да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
„маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или
писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че
според него случаят не е маловажен.
Съгласно нормата на чл.56, ал.1 от ЗАвП установяването на теглото на товара е
задължение на изпращача (товародателя). Алинея 2 на същия член гласи, че
товародателят или лицето, което извършва товаренето, са длъжни да не допускат
масата на натовареното пътно превозно средство да надвишава допустимата
максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация. За нарушаване на тези
разпоредби, в нормата на чл.98в от ЗАвП е предвидена санкция за товародател или
лице, което извършва товаренето, които допуснат масата или натоварването на ос на
пътно превозно средство да надвиши допустимата максимална маса, отразена в
свидетелството му за регистрация, като санкцията е в зависимост с допуснатото
4
претоварване:
1. при надвишаване с до един тон - с глоба или с имуществена санкция 500 лв.;
2. при надвишаване с повече от един тон до пет тона - с глоба или с имуществена
санкция 1500 лв.;
3. при надвишаване с повече от пет тона - с глоба или с имуществена санкция 5000 лв.
От събраните по делото доказателства може да се направи категоричен извод за
извършено от жалбоподателя и настоящ въззивник нарушение на 56, ал.2 от Закона за
автомобилните превози.
По делото няма спор по отношение на това, че въззивникът е товародател на товар
натоварен върху влекач „Волво“ кат.N3 с рег.№В9271НТ с прикачено полуремарке
кат.О4 с рег.№В4210ЕН. Видно от товарителница № сер.Т №001191/14.07.20г., е че
натоварването на товара е извършено на 13.07.2020г. в гр.Дългопол, като изпращач
/товародател/ било възз.дружество. Поради горното и в негово задължение е било да
установи на датата на натоварването теглото на товара, както и дали то ведно с масата
на ППС надвишават допустимата такава за процесното ППС. Товарът представлявал
течно растително масло с тегло 28 400 кг. и заедно с масата на ППС надвишавал 40 000
кг., а именно -43 480 кг. Видно от представените документи на ППС неговата
допустима максимална маса е 40 000 кг.. Поради което е налице превишаване с 3 480
кг. Доколкото вмененото на дружеството административно нарушение се осъществява
при натоварването на товара, когато именно е допуснато претоварване на ППС, то
същото се явява довършено на датата и мястото на натоварване на ППС.
В случая, съдът намира, че неправилно АНО и актосъставитлят са определили
датата и мястото на нарушението. Видно от доказателствата по делото товарът е бил
натоварен на дата 13.07.20г. и то в гр. Дългопол. Горното е безспорно видно от
цитираната по-горе товарителница. В тази връзка неправилно в НП е посочено, че
нарушението е извършено на 14.07.2020г. в гр.Варна. Поради това и издаденото НП се
явява незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон,
доколкото на посочената в него дата въззивникът вече е бил осъществил нарушението,
доколкото същото е извършено/довършено на 13.07.2020г. и то в гр.Дългопол, а не в
гр.Варна
Поради горното, подадената жалба се явява основателна, а атакуваното наказателно
постановление – незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
С оглед изложеното до тук, съдът не намира за нужно да излага аргументи за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и за наличието или липсата на основания
5
за изменение на НП.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63,
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай на първо място АНО не е бил представляван от надлежно
упълномощен процесуален представител, а на второ място са налице основания за
цялостна отмяна на НП. Поради което предвид изхода на спора, по арг. на противното
на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение /направено в придружителното писмо, с което преписката е изпратена
в съда/ по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000018 от 15.01.2021г., издадено
от Директора РД „АА" - Варна, с което на „ЕРГО АЛФА" ЕООД, ЕИК *********, с
6
адрес: гр.Варна, ул. „Хараламби Ангелов" № 3, представлявано от В.К.П. на
основание чл. 98б,т.2 от ЗАвП е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 56, ал.2 от
ЗАвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” –гр.Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7