№ 27
гр. Русе, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ралица Герасимова
Членове:Александър И.
Явор Влахов
при участието на секретаря Тодорка Недева
в присъствието на прокурора Я. Г. И.
като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Въззивно частно
наказателно дело № 20244500600019 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Постъпила е жалба на осъдения Г. Д. И., подадена срещу определение №2616 от
16.11.2023 г. по ЧНД №1884/2023 г. по описа на РРС, 4-ти наказателен състав. В жалбата се
излагат доводи за несправедливост на атакувания акт. Сочи се, че определеното общо
наказание незаконно е било завишено по реда на чл.24 от НК.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. В. Т. и осъдения Г. И. като се
претендира за коригиране на първоинстанционния акт в посочената насока.
Представителят на Русенска окръжна прокуратура счита жалбата за частично
основателна – в частта относно отмЯ.та на приложението на чл.24 от НК, касателно
завишението на определеното общо наказание на първата група от извършеното групиране
на отделните наказания на осъдения. Изразява становище за правилност и
законосъобразност на атакуваното определение на РРС в останалата му част.
Русенски окръжен съд, като обсъди доказателствата по делото, мотивите на
обжалваното определение и доводите, изложени в жалбата, прие от фактическа и
правна страна следното:
От първостепенно значение при проверката на контролираното определение са данните
за съдимостта на осъдения Г. Д. И.. От актуалната справка за съдимост и бюлетините за
съдимост на Г. И. се установява следното:
1
Г. Д. И. е осъждан осем пъти, както следва:
1. С определение по НОХД № 1891/2020 г. на РРС, за деяние извършено през м.
април 2018 г., като му е било наложено наказание Пробация за срок от шест месеца.
Определението влязло в сила на 08.01.2021 г.
2. С определение по НОХД № 2327/2020 г. на РРС за извършено на 11.02.2020 г., му е
наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване, на основание чл.
66 от НК, е било отложено за изпитателен срок от три години.
Определението влязло в сила на 13.01.2021 г.
3. С определение по НОХД № 79/2021г. на РРС, за деяние, извършено на 11.02.2020
г., му е било наложено наказание една година лишаване от свобода, чието изтърпяване, на
основание чл.66 от НК, е било отложено за изпитателен срок от три години.
Определението влязло в сила на 16.03.2021 г.
4. С присъда по НОХД № 2268/2021г. на РРС, за деяние, извършено през периода
26.01-03.02.2020 г., му е наложено наказание една година лишаване от свобода, чието
изтърпяване, на основание чл.66 от НК, е било отложено за изпитателен срок от три години.
Присъдата влязла в сила на 11.12.2021г.
5. С определение по НОХД № 2344/2022г. на РРС, за деяние, извършено на
29.11.2022 г., му е било наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, при
първоначален общ режим и глоба в размер на хиляда лева.
Определението влязло в сила на 22.12.2022 г.
6. С определение по НОХД № 249/2023г. на РОС, за деяние, извършено на 26.11.2022
г., му е било наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, при
първоначален строг режим.
Определението влязло в сила на 20.03.2023 г.
7. С определение по НОХД № 305/2023 г. на РРС, за деяние извършено на 08.05.2022
г., му е било наложено наказание една година лишаване от свобода, при първоначален общ
режим.
Определението влязло в сила на 22.03.2023 г.
8. С определение по НОХД № 1253/2023г. на РРС, за деяние, извършено през периода
14.08-27.09.2022 г., му е било наложено наказание една година и осем месеца лишаване от
свобода, при първоначален строг режим.
Определението влязло в сила на 26.09.2023г.
С атакуваното определение Русенски районен съд е приел наличието на
предпоставките за произнасяне по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК като е групирал
наказанията, наложени на осъдения Г. Д. И. в две отдени групи, както следва:
На първо място групирал наказанията по НОХД №1891/2020 г., НОХД № 2327/2020
г., НОХД № 79/2021 г. и НОХД № 2268/2021 г., всички по описа на РРС, като определил
2
едно общо наказание в размер на една година лишаване от свобода. РРС се произнесъл и
увеличил, на основание чл.24 от НК, определеното общо наказание с три месеца, като
постановил така определеното общо наказание от една година и три месеца да се търпи при
първоначален строг режим.
На второ място контролираната съдебна инстанция групирала наказанията, наложени
по НОХД № 2344/2022 г., НОХД № 305/2023 г. и НОХД № 1253/2023 г., трите по описа на
РРС и НОХД № 249/2023г. по описа на РОС, като определил едно общо наказание в размер
на една година и осем месеца лишаване от свобода. Увеличил, на основание чл. 24 от НК,
определеното общо наказание с три месеца и постановил общото наказание от една година и
единадесет месеца да се търпи при първоначален строг режим.
РРС присъединил на основание чл.23 ал.3 от НК изцяло към определеното общо
наказание „Лишаване от свобода“, наказанието „Глоба“ в размер на 1000 лв. (хиляда лева).
Приспаднал на основание чл.59, ал.1 НК предварителното задържане по делата.
Приспаднал и на основание чл.25, ал.2 НК изтърпЯ.та част от наказанията.
Въззивната инстанция намира, че районният съд е направил законосъобразни изводи
по отношение групирането на присъдите. Същевременно настоящият съдебен състав намира,
че акта на РРС е постановен в нарушение на материалния закон досежно увеличаването на
наложените общо най – тежки наказания по реда на чл. 24 от НК по отношение и на двете
групи.
Внимателният анализ на изброените осъждания води до извода, направен от
контролираната инстанция, а именно, че могат да бъдат образувани две съвкупности,
включващи на първо място престъпленията по НОХД №1891/2020 г., НОХД № 2327/2020 г.,
НОХД № 79/2021 г. и НОХД № 2268/2021 г., всички по описа на РРС и на второ място
престъпленията по НОХД № 2344/2022 г., НОХД № 305/2023 г. и НОХД № 1253/2023 г.,
трите по описа на РРС и НОХД № 249/2023г. по описа на РОС.
Това е така, доколкото деянията по гореизброените актове са били извършени преди да
има влязла в сила присъда по което и да е от тях и съответно - те подлежат на групиране,
като най-тежкото общо наказание от кумулираните наказания възлиза в размер на една
година лишаване от свобода по първата и на една година и осем месеца лишаване от
свобода по втората група.
Същевременно незаконосъобразна е преценката на районния съд, че се налага
определеното общо най – тежко наказание по всяка от двете групи да бъде увеличено по
реда на чл. 24 от НК. Цитираната разпоредба намира приложение в случаите, в които
определеното по реда на чл. 23 или чл. 25, вр. чл. 23 от НК наказание не би могло да
постигне целите по чл. 36 от НК, защото подсъдимият, респ. осъденият, е личност с висока
степен на обществена опасност. За да приеме, че неправилно са увеличени наказанията,
контролната инстанция прецени цялостната престъпна дейност на осъдения Г. И.,
обществената опасност на извършените престъпления и продължителността на периода, в
който те са осъществявани и личността на самия деец. От приложената по делото актуална
3
справки за съдимост е видно, че осъденият е бил наказван по углавен ред осем пъти, като
липсват деяния извън двете съвкупности. Отделно от това всички престъпления са били
извършени през един доста кратък период от време – от 2020 г. до 2022 г. Касае се за
престъпления, които не разкриват особена обществена опасност (голяма част от
посегателствата са на ниска стойност, някои са останали във фазата на опита, три от
деянията са осъществени на една дата – 11.02.2020 г., а други през няколко дни, държаните
на наркотични вещества са били в незначително количество). Отделно от това от страна на
настоящата въззивна инстанция беше отчетено и обстоятелството, че престъпленията са
били извършени от страна на осъдения малко след навършване на пълнолетие
(непосредствено след навършване на осемнадесет годишна възраст и в рамките на една
година след това), а едно от тях и като непълнолетен. От страна на контролиращия съдебен
състав беше съобразено и процесуалното поведение на осъдения Г. И. – всички
производства са приключили след цялостно признание и постигане на споразумения с
представителите на държавното обвинение.
Изхождайки от посоченото по-горе принципно положение и посоченото по
отношение на конкретното осъдено лице, съдът след преценка на цялостната престъпна
дейност на осъдения намира, че не са налице предпоставките за приложението на чл.24 от
НК. В тази връзка въззивният състав се мотивира от обстоятелството, че определените общи
наказания от една година за първата група и една година и осем месеца за втората група от
престъпления, включени в двете съвкупност, не могат да бъдат определени като
незначителни и според принципното становище на съдебния състав, категорично в
процесния случай са в състояние да осъществят своето поправително и превъзпитателно
въздействие по отношение на осъдения Г. И..
На следващо място въззивният съдебен състав констатира, че атакуваният съдебен
акт следва да бъде коригиран и в частта, касаеща определяне на първоначалния режим на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от една година по първата група от
осъждания на И.. Тук следва да бъде посочено, че атакувания съдебен акт е бил постановен
без излагането на каквито и да е съображения по отношение на определяне режима на
първоначално изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по отношение и на двете
групи от съвкупности. Последното безспорно съставлява порок, но по мнението на
настоящата инстанция не налага цялостното отменяне на атакувания акт и връщането му за
ново разглеждане. Тук следва да се посочи, че приложимия закон - ЗИНЗС, в своя чл. 57, ал.
1, т. 2 лимитативно определя случаите, в които първоначалният режим за изтърпяване на
едно наказание лишаване от свобода следва да е строг. В хипотезата на чл.57, ал. 1, т. 2, б.
„в“ ЗИНЗС такъв режим се определя при осъждане на едно лице за умишлено извършено
престъпление, което е осъществено в изпитателния срок на условно осъждане, за което е
постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания
надвишава две години. Тази норма правилно е приложена към определеното по настоящото
дело второ общо наказание лишаване от свобода по втората група от престъпления, което е
за срок от една година и осем месеца и на основание чл.68, ал. 1 НК, които съответно са
4
наложили привеждане в изпълнение наложено с предходна присъда наказание лишаване от
свобода за срок от една година. Очевидно общият сбор от двете наказания лишаване от
свобода надвишава две години и законосъобразно е определено наказанието от една година
и осем месеца да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Не такава е ситуацията
спрямо режима на приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода по първата
група от престъпления, тъй като чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС касае само наложеното по
съответното производство наказание, но не и привежданото в изпълнение. В конкретния
случай то е наказание лишаване от свобода в размер на една година и не попада и в
останалите изчерпателно изброени случаи в чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС, поради което и
първоначално определения режим за неговото изтърпяване следва да е общ съобразно
нормата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, а не строг (в този смисъл вж. Решение № 391 от
26.10.2023 г. на ВКС по н. д. № 522/2023 г., II н. о., НК).
Законосъобразно се явява решението на РРС при определяне на първоначалния
режим на изтърпяване на общото наказание по втората група от осъждания на осъдения Г.
И. – на основание чл.57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС- с оглед изложеното по-горе същият следва
да е строг.
Законосъобразно РРС се е произнесъл и присъединил на основание чл.23 ал.3 от НК
изцяло към определеното общо наказание „Лишаване от свобода“, наказанието „Глоба“ в
размер на 1000 лв. (хиляда лева), както и приспаднал на основание чл.59, ал.1 и чл.25, ал.2
от НК, времето през което осъденият е бил задържан и изтърпЯ.та част от наказанията по
посочените по-горе съдебни актове.
В обобщение и с оглед гореизложеното въззивната съдебна инстанция намира, че
актът на РРС следва да бъде коригиран в анализираните по-горе части, а в останалите
същият следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл.306, ал.3 от НПК Русенски окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определение №2616 от 16.11.2023 г. по ЧНД №1884/2023 г. по описа на
РРС, 4-ти наказателен състав, като ОТМЕНЯ същото:
В ЧАСТТА, с която на основание чл.24 от НК определеното общо наказание на Г. Д.
И. по НОХД №1891/2020 г., НОХД № 2327/2020 г., НОХД № 79/2021 г. и НОХД №
2268/2021 г., всички по описа на РРС, в размер на една година лишаване от свобода е било
увеличено с три месеца;
В ЧАСТТА, с която на основание чл.24 от НК определеното общо наказание на Г. Д.
И. по НОХД № 2344/2022 г., НОХД № 305/2023 г. и НОХД № 1253/2023 г., трите по описа
на РРС и НОХД № 249/2023 г. по описа на РОС, в размер на една година и осем месеца
лишаване от свобода е било увеличено с три месеца;
ИЗМЕНЯ определение №2616 от 16.11.2023 г. по ЧНД №1884/2023 г. по описа на
5
РРС, 4-ти наказателен състав, В ЧАСТТА, с която определеното общо наказание на Г. Д. И.
по НОХД №1891/2020 г., НОХД № 2327/2020 г., НОХД № 79/2021 г. и НОХД № 2268/2021
г. в размер на една година лишаване от свобода е било постановено да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим, като на чл. 57, ал. 1, т.3 от ЗИНЗС определя първоначален общ
режим.
ПОТВЪРЖДАВА №2616 от 16.11.2023 г. по ЧНД №1884/2023 г. по описа на РРС, 4-
ти наказателен състав в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6