Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 15.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

 ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

при секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 15129 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 178002 от 29.07.2019 г., постановено по гр. д. № 54105/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 32-ри състав, са отхвърлени предявените от Ю. И. Г. срещу М.В.С. и В.М.С. искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответниците да платят солидарно на ищеца сумата 2 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 13.08.2018 г., до плащането.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Ю. И. Г. срещу първоинстанционното решение, в която се излагат доводи за неговата неправилност и необоснованост и постановяване в нарушение на материалния и процесуалния закон. Намира се, че от събраните по делото гласни доказателства несъмнено се установява, че въпреки положените от ищеца системни усилия да може да извежда децата си извън жилището на майка им /на което е предоставено упражняването на родителски права върху тях/ и да ги взима в своя дом с преспиване, нито веднъж не му е съдействано от ответниците да упражни тези свои права, а напротив – последните интензивно и организирано, излагайки неистински и клеветнически твърдения по пр.пр. по жалба с вх. № 22194 от 18.05.2018 г. до СРП и пред ЧСИ М.Б., са осуетявали реализирането на това негово право, като по този начин за попречили на изпълнението на съдебно решение в частта му за осъществяване на лични контакти на децата с техния баща. Счита се, че от наличния доказателствен материал се установява наложената изолация на бащата по отношение общуването му с малолетните деца, както и липсата на желание от страна на ответниците да му осигурят възможност да взима децата при себе си, като ако се приеме, че децата не искат да тръгват с баща си, то ответниците е следвало да предприемат необходимите мерки за установяване причините за това и да бъде започната специализирана психологическа работа с тях. В тази връзка се оспорва изводът на СРС, че неизпълнението на установения в решение № 134172/31.05.2017 г. по гр. дело № 8461/2016 г. на СРС режим на лични отношения от М.С. и В.С., които не са осигурили предаването на малолетните деца на ищеца, не е противоправно деяние. Акцентира се, че противно на възприетото в обратния смисъл от районната съдебна инстанция, с отправянето пред компетентни държавни органи на изявления по отношения на Ю.Г., а именно с депозирането на обяснения по пр.пр. № 22194/2018 г. на СРП с изложени в тях от ответницата твърдения, че ищецът упражнява системен психически тормоз върху нея, то последната му е приписала извършването на престъпление по чл. 144а от НК, за истинността на което липсват данни по делото, съответно това твърдение е клеветническо. С оглед изложеното се отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване изцяло на исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК по делото са депозирани отговори на въззивната жалба от М.В.С. и В.М.С.. В същите се излагат подробни съображения за нейната неоснователност и се отправя иска за оставянето й без уважение, съответно за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Въззивният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според която дължи служебна проверка за валидността на решението, за неговата допустимост в обжалваната част и за правилността му единствено по въведените в жалбата основания, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД се ангажира за увреждащо спрямо ищеца поведение, т.е., явява се защита на неговото субективното материално право и правнозначими интереси. В хипотезата на чл. 45 от ЗЗД доказването на причинно-следствената между поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца. Това означава, че той следва по пътя на пълно и главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в цялата поредица от явления причината да предшества следствието и да го поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието. За да се ангажира отговорността по чл. 45 от ЗЗД е нужно освен това, увреждащото деяние - действие или бездействие, да е противоправно. Противоправността на общо основание също е факт, подлежащ на доказване, и той не се презумира, като доказателствената тежест е отново за ищеца.

В процесния случай Ю.Г. претендира обезщетяване на вреди в резултат на отправянето на клеветнически твърдения по отношение на него, обективирани в дадени от М.С. обяснения по пр.пр. № 22194/2018 г. на СРП със съдържащи се в тях твърдения за упражняван върху нея от години психически тормоз от страна на ищеца, както и за вреди в резултат на осуетяване на възможността му да осъществи определения му с решение № 134172/31.05.2017 г. по гр. дело № 8461/2016 г. на СРС режим на лични отношения с децата му К.Г.и В. Г..

Настоящият съдебен състав, след съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, споделя извода на районната съдебна инстанция, че ищецът не е доказал наличието на извършени от ответниците противоправни деяния като елемент от фактическия състав на предявения иск -  да са налице осъществени такива действия, които да нарушават правна повелителна норма, задължаваща към определено поведение или общия принцип да не се вреди другиму. Само противоправно деяние е основание за ангажиране на деликтна отговорност.

По делото е установено, че по жалба до СРП от Ю.Г. срещу М.С. е била образувана прокурорска преписка № 22194/2018 г. Във връзка с така подадената жалба по преписката са депозирани обяснения и от двамата ответници. В обясненията си М.С. заявява, че ищецът Г. с жалбата цели да продължи психическия тормоз, който упражнявал над нея от години, което е посочено и в дадените от В.С. обяснения. Според съставът на СГС така обективираните изявления и на двамата ответници не могат да бъдат определени за клеветнически, като всички изложени в обратния смисъл доводи на жалбоподателя са неоснователни. Съгласно чл. 147 от НК, който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета. В коментираните писмени твърдения обективно не се съдържат позорни обстоятелства, като е ирелевантно дали ищецът се е почувствал засегнат от тях. Унизителният характер на казаното следва да се преценява на основата на приетите в обществото морални норми за човешко общуване, за зачитане честта и достойнството на всекиго, като личното възприятие на ищеца за тези думи като обидни за личността му в резултат само на неговата интерпретация не може да доведе до отъждествяването им като позорни. Освен това, от текста на цитираната наказателноправна норма следва, че не е достатъчно едно лице да заяви позорно обстоятелство за другиго или да му припише престъпление, а същите следва да бъдат разгласени. В разглеждания случай обясненията на ответниците са депозирани само пред компетентния орган във връзка с образувана срещу единия от тях преписка с цел осъществяване на защита, съответно не са били разпространени публично. Що се касае до заявеното от Ю.Г., че с тези твърдения на М.С. му е приписано извършването на престъпление, следва да се посочи, че по делото липсват каквито и да били данни за това, че от субективна страна ответницата е целяла да му припише извършването на престъпление, респ. че същата е била наясно за неистинността на изложеното от нея. Упражняването на правото на лицето да подаде обяснения по депозирана срещу него жалба с описание на възприети действия на другиго със субективната увереност, че те са неправомерни и действително извършени, не е противоправно. В противен случай, всяко обръщане на гражданите към органите на властта за установяване или изясняване на престъпни или позорни обстоятелства, или за обстоятелства, сочещи на деликвентно поведение, би се оказало престъпление, ако се установи след проверка, че тези данни не сочат на неправомерно поведение на трети лица.

По отношение доводите за претърпени от ищеца вреди в резултат на осуетяване на възможността му да осъществи определения му с решение № 134172/31.05.2017 г. по гр. дело № 8461/2016 г. на СРС режим на лични отношения с децата му К.Г.и В. Г., СГС намира следното:

Въпреки изложените в обратния смисъл доводи на жалбоподателя, по делото липсват доказателства, от които несъмнено да се установява обстоятелството, че ответниците са имали такова поведение, с което интензивно и организирано да са осуетявали правото му на лично отношения с децата му. Действително, за режима на лични отношения между Ю.Г. и децата му К.Г.и В. Г. има постановено решение, което следва да се спазва и неговото неизпълнение води до последици, предвидени както в СК, така и до възможност за ангажиране наказателната отговорност на родителя, който не изпълнява или по какъвто и да е начин осуетява изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с детето. В конкретния случай обаче, от събраните по делото доказателства не се установя извършването на такива действия от страна на ответниците, с които последните да са възпрепятствали ищеца при упражняване установения му режим на лични контакти с децата. Противното не се установява и от разпитаните по делото свидетели на жалбоподателя – Н.Г.и Д.К., които не твърдят да са станали преки очевидци на извършвани такива действия от М.С. и В.С., с които последните обективно да са настройвали децата срещу техния баща или да са ги възпрепятствали да се виждат с него. Напротив, както от показанията на посочените свидетели, така и от другите събрани по делото гласни доказателства се установява, че К. и В. сами не са искали да посещават дома на баща им с преспиване. Съответно, доколкото липсват данни за недобросъвестност на ответниците, то няма основание да се породи тяхната отговорност за деликт.

Предвид изложеното, поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на СРС – потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски имат само въззиваемите. Същите са поискали присъждането на такива и са представила доказателства за извършването им. Процесуалният представител на въззивника изрично е заявил в проведеното пред настоящата инстанция открито съдебно заседание, че не прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещните страни адвокатски възнаграждения. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Ю. И. Г. следва да бъде осъден да заплати на всеки един от въззиваемите направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сума от по 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Софийски градски съд

                                   

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 178002 от 29.07.2019 г., постановено по гр. д. № 54105/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 32-ри състав.

ОСЪЖДА Ю. И. Г., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на М.В.С., ЕГН **********, сумата от 500 лева - разноски пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Ю. И. Г., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на В.М.С., ЕГН **********, сумата от 500 лева - разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                    2.