Решение по дело №547/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.

Образувано по касационна жалба на областен управител на Област Велико Търново.

Обжалва се Решение № 21/14.06.2024 г., постановено по АНД № 262/2023 г., с което състав на Районен съд Павликени е отменил Предупреждение № 0А04-10522/19.10.2023г. по чл.28 от ЗАНН, издадено от областен управител на Област Велико Търново, като незаконосъобразно.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението на РС поради нарушение на материалния закон. Безспорно било установено, че в период, в който е бил длъжен да ползва отпуск и да не упражнява правомощията си по чл.44 от ЗМСМА, кметът на Община Павликени е осъществявал действия в качеството си на кмет. Изпълнявал е функциите на председател на УС на Сдружение „Местна инициатива група Павликени-Полски Тръмбеш“, което качество произтича от това на кмет на общината. Заключението на РС, че няма доказателства г-н М. да е участвал в заседания на УС на сдружението, нито да е ръководил общественото обсъждане било неправилно. Защото сам г-н М. посочил, преди съставяне на АУАН, че е бил там в това си качество. Освен това, съдът неправилно квалифицирал деянието по чл.182, ал.1 от ИК, вместо по чл.161, ал.1 от с.к. Поради това е обсъждал липсата на доказателства за предизборна агитация, което е вън от предмета на спора. Погрешно било заключението на РС, че г-н М. следва да прекрати членственото си правоотношение. Тъй като нормата на чл.161, ал.1 от ИК го задължава само да спре временно изпълнението на тези правомощия, следвало е да възложи функциите на зам.-председател на Сдружението. По изложените съображения касаторът моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение на РС-Павликени. Представя писмена защита. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Е. А. М., действащ чрез упълномощения адвокат, оспорва КЖ. В писмен отговор определя същата като неоснователна, т.к. актът на РС Павликени е правилен. Безспорно е установено, че заседанието на Сдружението на 02.10.2023г. от 17ч. е водено от г-н Ю. В. – изпълнителен директор на МИГ Павликени-П. Тръмбеш. Проведено е всъщност обществено обсъждане на проект и представяне на екипа на същия, а не заседание на управителен орган на Сдружението. Г. М. е присъствал там като гражданин, а не в качеството си на кмет. Не е издавал никакъв властнически акт. Чрез норматан на чл.161, ал.1 от ИК целта на закона е кметът на общината след регистрацията му като кандидат за кмет на предстоящите местни избори да не влияе върху изборния процес и резултата от изборите, т.е. да се предотврати конфликт на интереси. Всъщност ОИК-Павликени нито е изяснила фактите по случая, нито ги е подкрепила с доказателства. Свидетелят по АУАН всъщност пред съда твърди, че не е видяла г-н М. на събранието. ПП обръща вниманието на съда върху това, че т.нар. „самопризнание” е от момента преди съставяне на АУАН, т.е. преди началото на АН поризводство, поради което е негодно. Освен това защитата изтъква, че съгласно чл.116, ал.1 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН, обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия. С тези доводи ответникът моли АСВТ да постанови съдебен акт, с който да остави в сила като правилно и законосъобразно решението, постановено от Павликенския районен съд. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Велико Търново дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че РС е направил задълбочен анализ на доказателствата, правилно е изяснил фактическата обстановка и правилно е приложил материалния закон. Предлага решението на РС да бъде оставено в сила.

Съдът в качеството на касационна инстанция, на основание чл.218,ал.2 от АПК, служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Според конкретно инвокираните пороци на съдебния акт, АСВТ квалифицира оплакванията в жалбата като такива за неправилно приложение на закона. Предвид това, ВТАС извърши проверка за наличие на касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 348, ал. 2 от НПК и чл. 63в от ЗАНН.

Като прецени оплакванията в жалбата, във връзка с доказателствата по делото, съобрази доводите на страните, съдържанието и реквизитите на контролирания съдебен акт, съдът приема за установено следното:

Жалба е подадена от надлежна страна – участник във въззивното производство, за която актът на съда е неблагоприятен. Депозирана е в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:

В хода на въззивното производство са установени следните факти:

На 08.10.2023г. председателят на ОИК-Павликени, в изпълнение на Решение №114-МИ/06.10.2023г. на същата Комисия, е съставила АУАН против Е. А.. М., регистриран кандидат за кмет на общината в местните избори. За това, че на 02.10.2023г. от 17 часа в зала №1 в сградата на общинска администрация на Павликени е осъществил действия в качеството си на кмет на Община Павликени, определен за представител на същата община в Сдружение с нестопанска цел „Местна инициативна група Павликени-Полски Тръмбеш” с ЕИК *********. Като кмет същият участвал в колективния върховен орган на Сдружението – председател на УС на СНЦ. Според повдигнатото обвинение, това той сторил докато е бил в задължителен отпуск по чл.161, ал.1 от ИК. Нарушението е подведено под нормата на чл.495, ал.1 от ИК, а АН преписка е изпратена на областния управител с мнение за издаване на акт по чл.28 от ЗАНН. Въз основа на посочения АУАН от областния управител е издадено и процесното Предупреждение от 19.10.2023г. по чл.28 от ЗАНН, т.к. същият като АНО намерил възражението на лицето за неоснователно, а доказателствата за достатъчни.

РС е обсъдил в тяхната взаимна връзка събраните в хода на съдебното следствие доказателства – писмени и гласни. При това е приел, че не са допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство, вкл. относно сроковете по чл. 34 от ЗАНН. АУАН и Предупреждението са издадени от компетентни органи и съдържат всички задължителни реквизити. Мотивирано е отхвърлено възражението на защитата за нарушение на чл.40, ал.1 и 2 от ЗАНН.

 

Анализирайки събраните доказателства, въззивният съд е достигнал до извода, че безспорно г-н М. е присъствал на мероприятието на 02.10.2023г., във времето когато е бил в отпуск по чл.161, ал.1 от ИК. РС приел, че с това си поведение Ем. М. не е нарушил честността на изборите. Тъй като не се установява да е провеждал предизборна агитация и не е участвал в заседание на управителните органи на Сдружението, нито е ръководил общественото обсъждане. РС е отчел факта, че на общественото обсъждане е присъствал представител на Община Павликени в това му служебно качество. Това е определеният да изпълнява функциите на кмет по време на предизборната кампания заместник-кмет на Община Павликени/г-жа А. В./. Установено е и това, че става въпорс за обществено обсъждане, което е ръководено от Ю. В.- ИД на СНЦ. Направен е решаващ правен извод за материална незаконосъобразност на Предупреждението по чл.28 от ЗАНН, т.к. не се установява да е осъществено соченото нарушение.

При касационния контрол, в рамките на дължимата служебна проверка, настоящата инстанция констатира, че РС е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт. Въз основа на собствената познавателна дейност върху доказателствената съвкупност, събрана в хода на съдебното следствие, РС е изяснил фактическата обстановка обективно, всестранно и пълно. РС е извършил пълен и цялостен анализ на събраните доказателства – писмени и гласни. Фактическите констатации на РС са основани на доказателства, събрани и обсъдени по правилата на приложимия процесуален закон. Правните изводи са формирани въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка. На основание чл. 221, ал. 2, изречение последно от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН настоящата касационна инстанция споделя и препраща към мотивите на въззивната инстанция. За процесуална икономия същите не е необходимо да бъдат преповтаряни.

За правна яснота следва да се посочи следното по ключовите възражения на касатора:

Обстоятелството, че г-н М. е присъствал на общественото обсъждане на проект на МИГ не води автоматично до извода, че е бил там в качеството си на кмет. Да, действително в това си качество г-н М. е председател на УС на СНЦ, но в случая се касае до обществено обсъждане на проект, а не за заседание на УО на Сдружението. Освен тава са нлице писмени и гласни доказателства, че Общината е представлявана от зам.-кмета, а обсъждането е ръководено от ИД на СНЦ.

Неоснователно е и оплакването за това, че РС не е зачел наличието на самопризнание. Несъмнено е в теорията и съдебната практика, че началото на АН производство се поставя с АУАН. В случая самопризнанието е дадено преди съставяне на АУАН. Освен това, правилно РС е съобразил, че съгласно чл.116, ал.1 от НПК, обвинението не може да се основава само на самопризнание. Налице е доказателствена съвкупност, обсъдена по правилата на процесуалния закон като РС е посочил на кои доказателсдтва дава вяра и защо. Налице са непротиворечиви писмени доказателства, подкрепени от гласни такива за присъствието на г-н М., които изясняват, че е бил там в качеството си на гражданин, а не в служебно такова като кмет на общината или като председател на УС на СНЦ.

По изложените мотиви касационната инстанция установи, че атакуваното Решение на РС е постановено и при правилно приложение на материалния закон.

Делото пред въззивната инстанция е приключено и решението е постановено от надлежен съд, функциониращ в законен състав и в пределите на правораздавателната му власт. За заседанията на въззивната инстанция са съставени протоколи, които са подписани от председателя на състава и от секретаря. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е нарушена тайната на съвещанието. Процесуалните права на страните не са ограничени. Решението съдържа ясно формирана воля на съда и обхваща спорния предмет по делото. Изложени са достатъчно подробни и съдържателни мотиви по релевантните за спора факти.

С оглед на изложеното, настоящият касационен състав на АСВТ счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение на Районен съд Павликени за валидно, допустимо и правилно постановено, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

При този изход на делото, предвид своевременно направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. на основание плащане в брой, отразено в ДПЗС.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предложение първо АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, трети касационен състав на АСВТ

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №21/14.06.2024 г., постановено по АНД №262/2023г., постановено от състав на Районен съд – Павликени.

ОСЪЖДА Областна администрация на област Велико Търново, да заплати на Е. А. М. с [ЕГН] разноски за производството пред настоящата инстанция в размер на 400,00лв./четиристотин лева/.

 

Решението е окончателно.