Р Е Ш Е Н И Е
№ ...........
гр. Варна, .................2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ОСМИ състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и втори април, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивелина СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Диана ПЕТРОВА – ЕНЕВА
Евгения МЕЧЕВА мл.с.
при секретаря Г.С. , като разгледа докладваното от съдия Д. Петрова – Енева, в. гр. дело № 2437/ 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 28477/ 10.10.2014 г. на Я.Р.Я., ЕГН ********** ***, съд. адрес ***, срещу Решение № 4016/ 30.07.2014 г., по гр.д. № 1330/ 2012 г. на Районен съд – гр. Варна, 41 - ви състав, с което е ОТХВЪРЛЕН предявеният от него против Р.Е.Р., ЕГН **********, с адрес ***, иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственник на реална част от 180.00 кв.м. от недвижим имот с идентификатор 10135.2508.979, целият с площ от 1 120.00 кв.м., находящ се в гр.Варна, местност Сотира, при граници на реалната част, очертани в червен цвят върху приложената по делото скица, както следва: имоти с идентификатори 10135.2508.1032, 10135.2508.1033, 10135.2508.1041, 10135.2508.979 към момента на влизане в сила на кадастралния план, одобрен със Заповед №РД – 18 – 92 от 14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК., на основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР; и е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на Р.Е.Р., ЕГН **********, сумата от 800 лева, представляваща реализирани от ответника съдебно - деловодни разноски под формата на заплатено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Според изложеното в жалбата, решението на Районен съд – гр. Варна е неправилно, поради необоснованост на извода на съда, че ищеца не е доказал правата си на собственост по отношение процесната реална част от недвижимия имот, и противоречие с материалния закон. Като излага подробни съображения и доводи относно правото си на собственост по отношение на грешно отразената в кадастралния план /КП/, одобрен със Заповед №РД – 18 – 92 от 14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, реална част от 180.00 кв. м. като част от недвижим имот с идентификатор 10135.2508.979, целият с площ от 1 120.00 кв. м., находящ се в гр. Варна, местност Сотира, при граници на реалната част, очертани в червен цвят върху приложената по делото скица, както следва: имоти с идентификатори 10135.2508.1032, 10135.2508.1033, 10135.2508.1041, 10135.2508.979, към момента на влизането му в сила, вместо вярното й отразяване като част от собствения му недвижим имот с идентификатор 10135.2508.978, моли първоинстанционното решение да бъде отменено, и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважена предявената от него искова претенция като основателна и доказана.
Въззиваемият – ответник в първоинстанционното производство, редовно уведомен, в срока за това, чрез адв. П. С.,***, изпраща писмен отговор, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба. Излага доводи за правилност на първоинстанционното решение, и моли за потвърждаването му. В о.с.з. заявява искане за присъждане на разноските му по делото в тежест на въззивника.
Заявеното от въззивника доказателствено искане за назначаване на повторна СТЕ по делото е уважено с Определение № 3015/ 16.10.2014 г., и при условията на чл. 266, ал.3 ГПК, тъй като Я.Я. е оспорил заключението на СТЕ на в.л.Р.П., изслушано пред първоинстанционния съд, и е поискал допускането на допълнителна задача, което искане не е уважено от първоинстанционния съд и страната е била лишена от възможността да докаже твърденията си. Поради това въззивният съд допуска извършването на СТЕ със задача в.л., след като се запознае с материалите по делото, извърши оглед на място и справка с необходимия картен материал, да даде заключение относно: материализирана ли е на място ограда между имот №978 и имот №979, между имот №1032 и имот №978, между имот №1032 и имот №979, с какво местоположение, както и ограден ли е имот №979 в крайната си югозападна част/ номерацията на имотите е по КККР/; идентичен ли е имотът, предмет на н.а.№143/71г. с имота, предмет на н.а.№137/06г.; отговаря ли попълването на КП от 2000г., извършено със заповед на кмета на Район „Приморски” при Община Варна от 04.05.2005г., на границите, които попълнените имоти са имали по КП от 1973г./евент. в какво се различават и с какви площи/ и след попълването идентичен ли е попълненият имот № 995 с имотите, предмет на н.а.№143/71г. и имот №137/06г.; В.л. да изготви към заключението си комбинирана скица, на която да обозначи процесните имоти по всеки един от действалите за територията планове, да обозначи и материализираните на място огради.
Съдът констатира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване акт.
При извършената проверка по чл. 269 от ГПК въззивната инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.
Въззивният съд счита, че при неточно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е приложил неправилно и материалноправните разпоредби, регулиращи спорните правоотношения и е достигнал до погрешни правни изводи, които не споделя.
Правният спор е по предявен на 02.02.2012 г. положителен установителен иск по чл. 53, ал. 2 Закона за кадастъра и имотния регистър, .в редакцията му преди измененията с ДВ, бр. 49/14 г., сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР .
Ищецът Я.Я., като твърди: 1/ че е собственик на Поземлен имот с идентификатор 10135.2508.978, находящ се в гр. Варна, местност „Сотира” /бивша „Кемер дере”/, съставляващ ПИ № 995 по КП, одобрен 2000 г. на с.о. „Сотира”, попълнен през 2005 г., с площ по документ за собственост 1 000.00 кв. м., а по кадастрален план 1 120 кв. м., при граници по скица: ПИ № 120, ПИ № 996 и път; 2/ че съседния от източната страна имот с идентификатор № 10135.2508.979 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителен директор на АГКК, е собственост на ответника Р.Р.; 3/ реална част с площ от 180.00 кв. м., очертана в червен цвят върху приложената по делото скица, при граници: имоти с идентификатори10135.2508.1032,10135.2508.1033,10135.2508.1041, макар и собственост на ищеца, владяна и ползвана от него, е включена с КП, одобрен със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на АГКК, в имот с идентификатор № 10135.2508.979, и е регистрирана неправилно като собствена на ответника, въпреки че се ползва от ищеца и съставлява част от собствения му съседен имот; 4/ въпреки изготвения проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, ЕКАТТЕ 10135, общ. Варна, одобрена с цитираната по – горе заповед от 14.10.2008 г., за поземлени имоти с идентификатори 10135.2508.978, 10135.2508.1041, 10135.2508.1033, 10135.2508.1032, 10135.2508.979 и 10135.2508.976, с което в КК се отразява нов имот с идентификатор 10135.2508.1201 в границите на имот пл. № 995 по плана на СО „Сотира”, съгласно Заповед № РП – 243/ 05.04.2005 г. на кмета на район „Приморски”, гр. Варна, по инициатива на ищеца и заявление вх. № 94- 21651/ 14.09.2009 г. на Я. Я., поради заявено от ответника Р. Р. – като собственик на засегнат от проектираното изменение имот с идент. 10135.2508.979, възражение срещу същото, с Заповед № КД – 14-03-3482/ 28.12.2011 г. началника на СГКК – гр. Варна исканото от ищеца изменение в КККР в съответната част – относно източната граница на собствения му имот, е отказано с мотив, че се касае до спор за материално право, който следва да бъде решен по съдебен ред. Поради изложеното и като претендира последващо отстраняване на допуснатото несъответствие в кадастралния план от 14.10.2008 г. по отношение на включването в границите на имота на ответника на спорните 180 кв.м. и уточняване на източната граница между неговия и съседния – собствен на ответника имот, моли съдът да приеме за установено между страните, че е налице грешка в КК относно собствения му имот и че ищецът е собственик на реална част от 180.00 кв.м. от недвижим имот с идентификатор 10135.2508.979, целият с площ от 1 120.00 кв.м., находящ се в гр. Варна, местност Сотира, при граници на реалната част, очертани в червен цвят върху приложената по делото скица, както следва: имоти с идентификатори 10135.2508.1032, 10135.2508.1033, 10135.2508.1041, 10135.2508.979, към момента на влизане в сила на кадастралния план, одобрен със Заповед №РД – 18 – 92 от 14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, включен без основание в имот на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР – в редакцията му преди измененията с ДВ бр. 49/ 13.06.2014 г., която е посоченото от ищеца правно основание на претенцията му, непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри, се допълват или поправят по молба на заинтересуваното лице. Когато тези непълноти или грешки са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. След приемане на цитираното изменение на ЗКИР, по реда на чл. 54, ал.2 ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица – проект, след решаване на спора по съдебен ред. По делото е предявен и подлежи на разглеждане установителният иск за собственост, резултатът от който може да даде основание за извършване на изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър в частта относно спорната площ и конкретните й граници, между собствениците на ПИ с идентификатор 10135.2508.978 – собствен на ищеца, и идентификатор 10135.2508.979 – собствен на ответника. Административният орган може да издаде заповед или да откаже да стори това, но заповедта му няма конститутивно действие, тя не създава, съответно отнема или изменя право на собственост. Поради това е предвиден и специалният иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, сега чл. 54, ал.2 ЗКИР, разглеждането на който става по общия исков ред, тъй като решението по него има преюдициално значение по отношение на административната процедура за поправяне на твърдяната от ищеца грешка в КККР по отношение на собствения му недвижим имот. Ищецът несъмнено има интерес от предявяването на иска, предвид заявените от него права на собственост и процесуалното поведение на ответника, отричащ претендираното от него право както с депозираното пред СГКК – гр. Варна възражение по заявление вх. № 94- 21651/ 14.09.2009 г. на Я. Я., така и с писмения си отговор на връчената му искова молба, ведно с приложения и допълнения.
Искът по чл. 53, ал. 2 Закона за кадастъра и имотния регистър, .в редакцията му преди измененията с ДВ, бр. 49/14 г., сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР, . има за предмет установяване правото на собственост към минал момент - влизане в сила на кадастралната карта, одобрена с заповед от 14.10.2008г.
Ищецът въвежда като предмет на спора за собственост с ответника реално част, за която твърди, че е с площ от 180 кв.м., от имот идентификатор 10135.2508.979, образуваща неправилен правоъгълник, повдигнат в червен цвят, при граници: имоти с идент. 10135.2508.1032, 10135.2508.1033, 10135.2508.1041, 10135.2508.979, на Скица № 4694/ 27.02.2012 г., изд. от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Варна – л.49 от първоинст. дело и съответно на нея претендира установяване на източната граница на собствения си имот. Като не оспорва правата на ответника по отношение на останалата част от имота с идент. 10135.2508.979, цели положително установяване на правото му на собственост върху процесната част по отношение на ответника, за да предизвика отстраняване на грешката в графичното изобразяване на източната граница на собствения му имот с идент. 10135.2508.978.
С приложения към исковата молба Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 49, том IV, рег. № 6138, изд. по нот. дело № 640/ 2008г. на нотариус О.Ш., с район на действие района на Районен съд гр. Варна, се установява, че на 09.05.2008 г. в гр. Варна, Я.Я. е купил от Н.Г.К. описания в същия недвижим имот - Поземлен имот, находящ се в гр. Варна, община Варна, област Варна, местност „Сотира“ /бивша местност „Кемер дере”, съставляващ имот № 995 по плана на селищно образувание „Сотира“, с площ по документ за собственост от 1 000 кв.м., а по кадастрален план с площ от 1 120 кв.м., при граници по скица: имот № 120, имот № 996, път и дере, ведно с построената в имота жилищна сграда, с РЗП от 28.00 кв.м., състояща се от стая и сервизно помещение, за сумата 14 000.00 лева, което е изплатена напълно и в брой от купувача на продавача. Видно от приложената служебно справка за семейното положение на Я. Я., той е неженен, поради което е придобил имота в своя индивидуална собственост, като негов единствен купувач по договора.
Продавачката е удостоверила правата си на собственост върху имота с НА за продажба № 137, том ІІ, нот. дело № 287/ 2006 г. на нотариус Т. М., с район на действие района на Районен съд гр. Варна, с който – л. 73 от първоинст. дело, се установяват правата на собственост на праводателката Н.Г.К., придобила го като купувач по силата на договор за покупко – продажба, сключен на 21.06.2006 г. в гр. Варна, между нея и Ж.В.М. и С.В.М. – като продавачи. Обекта на право на собственост е описан идентично - Поземлен имот, находящ се в гр. Варна, община Варна, област Варна, местност „Сотира“ /бивша местност „Кемер дере”, съставляващ имот № 995 по плана на селищно образувание „Сотира“, с площ по документ за собственост от 1 000 кв.м., а по кадастрален план с площ от 1 120 кв.м., при граници по скица: имот № 120, имот № 996, път и дере, ведно с построената в имота жилищна сграда ....
В НА за продажба № 137, том ІІ, нот. дело № 287/ 2006 г. на нотариус Т. М., са посочени представените на цитирания документи, удостоверяващи правата на собственост на продавачите Ж.В.М. и С.В.М. и дв. от гр. Варна, по наследство от В.М.В., б.ж. на гр. Варна, както следва: НА № 143, том VІІІ, дело № 3994/ 1971 г. на нотариус при РС – гр. Варна, Скица № УТ – 94 – Ж 77/ 15.06.2006 г. Община – гр. Варна, район „Приморски и Удостоверения за наследници № 12282/ 21.06.2006 г. и № 2675/ 12.05.2006 г. на Община – гр. Варна.
Видно от НА № 143, том VІІІ, дело № 3994/ 1971 г. на нотариус при РС – гр. Варна, на 29.10.1971 г. въз основа на постановление от същата дата, издадено за извършената обстоятелствена проверка по нот. дело № 3994/ 71 г., В.М.В. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: Лозе с пространство от 1 000 кв.м., находящо се в землището на град Варна, местност „Кемер дере”, при граници: С.Б., Л.Н., Л.С.Щ. и Я.М.Ж..
С приложения към исковата молба Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 20, том I, рег. № 776, изд. по нот. дело № 20/ 2004г. на нотариус Р. К. с район на действие района на Районен съд - гр. Варна, се установява, че на 22.01.2004 г. в гр. Варна, Р.Р. – ответник в първоинст. производство, е купил от Н.П.Н и К.Д.Н., описания в същия недвижим имот - Поземлен имот, находящ се в гр. Варна, община Варна, област Варна, зона „Мостовец”, целият с площ от 1 000 кв.м., съставляващ имот № 150 по плана на селищно образувание „Сотира“, ведно с застроената в него двуетажна Вилна сграда, при граници по скица: имот № 149, имот № 120 и имот № 151, за сумата 6 000.00 лева, което е изплатена напълно и в брой от купувача на продавача. Продавачите са удостоверили правата си на собственост върху имота с НА № 107, том ХVІІ, нот. дело № 4974/ 1990 г. на нотариус при Районен съд гр. Варна, но същия и цитираната скица, изд. от Община – гр. Варна, не са представени по настоящото, поради което за установяване на действителните граници между несъмнено съседните имоти, собствени на страните по делото, изследва събраните по инициатива на ищеца писмени доказателства за същите, съставляващи карти и скици на терена, чрез назначена по делото СТЕ. От представените в първоинстанционното производство документи – влязло в законна сила Решение № 3178/ 08.07.2012 г. по гр. дело № 9875/ 2009 г. по описа на РС – гр. Варна, се установява, че ответника Р. Р. е изключителен собственик на имота, макар и придобит по време на гр. брак с Л.Н., на основание чл. 23, ал.1 СК.
В съответствие с приложените към исковата молба скици, издавани за процесния имот, съдържащи и съседния – собствен на ответника, и заключението на СТЕ, прието във въззивното производство, за времето от 1973 до 2008 г., площта и границите на имотите на ищеца и на ответника са регистрирани, вкл. и картно променяни, както следва: по кадастрален план от 1973 г. имотът, собствен на В. В., продаден през 2008 г. на ищеца, е разположен в имоти с пл.№№ № 320 с площ от 736 кв.м. и № 321 с площ от 293 кв.м., а на праводателя на ответника с пл.№ 319 и с площ от 1011 кв.м. В кадастралния план от 2000 г. имотът, собствен на В. В. е отразен с № 149 и площ от 637 кв.м., а на ответника е с №150 и площ от 1 062 кв.м. С акт за непълноти в одобрен кадастрален план съставен по реда на чл.86, ал.2 от ППЗТСУ/отм./ и заповед № РП-243/ 05.04.2005г. на кмета на район „Приморски“ е одобрено попълване на кадастралната основа на имота на наследниците на В. В. с № 995 и с площ от 1 120 кв. м., а имота, продаден на ответника е с № 996 и с площ от 931 кв.м. В ПНИ на с.о. „Сотира“, одобрен със Заповед № РД-07-7706-204/08.08.2007г. на Областен управител на област, с административен център гр. Варна имотът продаден на ищеца е пренесен от КК 2000 г. с № 978 и с площ от 653 кв.м., а на ответника пренесен по същата с № 979 и с площ от 1 107 кв.м. В действащата кадастрална карта на район „Приморски“ имота на ищеца е с идентификатор № 10135.2508.978 и площ от 653 кв.м, а на ответника с идентификатор № 10135.2508.979 и с площ от 1 107 кв.м. Установено от събраните доказателства по делото е, че одобреният през 2008г. кадастрален план, отразява имотите на страните по делото така, както те са попълнени в плана за новообразуваните имоти, одобрен през 2007 г. и в кадастралния план от 2000 г., като несъмнено не е съобразено попълването на кадастралната основа на имота на наследниците на В. В. с № 995 и с площ от 1 120 кв. м. в изпълнение на заповед № РП-243/ 05.04.2005г. на кмета на район „Приморски“.
Установена е по делото и чрез приетото заключение на СТЕ, т.1 и т.2 и приложена към него Комбинирана скица № 6, идентичността между имота, предмет на удостоверяване на право на собственост в полза на В.В., б.ж. на гр. Варна с НА № 143, том VІІІ, дело № 3994/ 1971 г. на нотариус при РС – гр. Варна от 29.10.1971 г., описан като Лозе с пространство от 1 000 кв.м., находящо се в землището на град Варна, местност „Кемер дере”, при граници: С.Б., Л.Н., Л.С.Щ. и Я.М.Ж.; и имота, предмет на покупко – продажба от 21.06.2006 г. с НА за продажба № 137, том ІІ, нот. дело № 287/ 2006 г. на нотариус Т. М., с район на действие района на Районен съд гр. Варна, придобит в собственост от Н.Г.К., описан като Поземлен имот, находящ се в гр. Варна, община Варна, област Варна, местност „Сотира“ /бивша местност „Кемер дере”, съставляващ имот № 995 по плана на селищно образувание „Сотира“, с площ по документ за собственост от 1 000 кв.м., а по кадастрален план с площ от 1 120 кв.м., при граници по скица: имот № 120, имот № 996, път и дере, ведно с построената в имота жилищна сграда, както се твърди от ищеца и се установява от показанията на св. Ж.В.М. – бивш собственик на имота, син на В.М.В., и праводател по отношение на Н.Г.К.. След запознаване с документите, приети по делото като писмени доказателства, с документите, съставляващи картен материал, находящи се в СГКК – гр. Варна, и оглед на място, вещото лице установява, че в района единствено имота на Я.Я. е ограден от всички страни с „ограда”, представляваща телена мрежа закрепена на бетонни колове; чрез специализирана апаратура /JPS/ замерва по наличната ограда границите на имота, видни от таблицата на л.3 от писменото заключение – л. 46 от възз. дело, по гранични точки от 1 до 15, вкл., съответно пренесени в Комбинирана скица № 6, вървящи по лилавата линия между точки 1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-12-13-14-15–1; като проследява кадастралното отразяване на имота по КК на съответната местност „Сотира“ /бивша местност „Кемер дере”/ - първа от 1973 г., относно имоти № 320 с площ от 736 кв.в.; и № 321 с площ от 293 кв.м., идентични с имота, описан като лозе с площ от 1 000 кв.м. в НА от 1971 г., при граници: С.Б., Л.Н., Л.С.Щ. и Я.М.Ж.; втора от 2000 г., попълнена с имот № 995 през 2005 г. с Заповед № РП – 243/ 05.04.2005 г. на кмета на район „Приморски”, гр. Варна, с площ от 1 121 кв.м., при граници: имот № 120, имот № 996, път и дере; и трета кадастралната карта - одобрена с заповед от 14.10.2008г., попълнена с ПИ идент. .....978 , вещото лице установява, макар й твърдяна като частична, идентичност между имотите по цитираните нотариални актове от 1971 г. и 2006 г., като находящи се в една и съща местност, една и съща площ и двата съответстващи на ПИ с № 995 по КП от 2000 г., след попълването му през 2005 г.; извода си за частична идентичност вещото лице обосновава с констатирани от него разлики между намерените от него обективирани на терена граници на имота и графичното му отразяване, както в КП от 1973 г. – при разлика 29 кв.м. между имота по НА от 1971 г. за 1 000 кв. м. и имотите, в които попада с №№ 320 и 321, чиято обща площ от 1 029 кв.м., така и в КП от 2000 г. - при разлика от 121 кв. м. в площите между имота по НА от 1971 г. за 1 000 кв. м., и имот № 995, с регистрирана площ от 1 121 кв.м.. Съгласна заключението на вещото лице, всяка една от получените разлики в площите е над допустимата от 57 кв.м., съгласно чл. 18, ал.4, т. 2б от Наредба № 3/ 2005 г. за съдържанието, издаването и поддържането на КККР, т.е. налице са неточности във всяка една от изработваните през посочените години кадастрални карти, относно процесния, изследван в изпълнение на експертизата недвижим имот. В заключението си по т.4 от СТЕ, вещото лице установява, че в обследваната зона е налице материализирана на място ограда единствено по заснетите с експертизата граници по лилавата линия между точки 1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-12-13-14 и 15, съгласно означенията в приложените комбинирани скици №№ 3 и 6, видно от които претендираната от въззивника Я.Я. част с площ от около 144 кв.м., разположена в югоизточната част на фактически притежавания от него имот, несъмнено заключена между точки 8-9-10-11-12- 8, е включена в ПИ идент. ..... 979 – регистриран като собствен на ответника Р. Р., както и че източната граница между ПИ идент. .....978 – записан на Я. Я., и ПИ идент. ..... 979 – записан на Р. Р., е обективирана на място по линия в лилав цвят от т.7 до т.8 до т.9 по комбинирани скици №№ 3 и 6, различно от нанасянето й в КК.
От показанията на Ж.В.М. – бивш собственик на имота, син на В.М.В., и праводател по отношение на Н.Г.К., разпитан по делото като свидетел по инициатива на въззивника Я. Я., се установява, че през 1972-74 г. баща му е придобил собственост върху имота, който е бил ограден – имало е вада, като граница с местата, и синори,.., имало е плет; след като е направен път приживе на В.В., от страната на същия, имота е бил разграден, тъй като пътя засяга част от заградения от баща му имот, поради това по – късно в тази част той е сложил нова ограда – от към долната, граничеща с него, част от имота. Между баща му и съседите не е имало спор относно границите на собствения му имот. От показанията му се установява, че той е предал на купувача Н.Г.К. владението върху имота така, както е бил той ограден; формата на имота не е променяна от 70-те години на 20 век – имотът е все в тази форма, в тези граници, в тази площ. Видно от показанията му, съседния имот – имайки предвид собствения на ответника, е бил собствен на други техни близки, поради което баща му В. В. им дал достъп да минават по една пътечка – изнесена в страни на западната граница. След смъртта на В. В., през 2004 г., решавайки със сестра си - С.В.М., да продадат имота, по повод издадена им скица на имота с площ от 600 кв.м., вместо за 1 000 кв.м., колкото притежавал баща им по нотариален акт, установили, че имота не е отразен правилно в плана и инициирали новото му заснемане и попълване в плана на местността. Продали имота, предали владението върху същия, както той е бил ограден, на купувача Н.К., която в последствие го продала и предала в същия вид и граници на Я.Я..
На показанията на свидетеля Ж. М., относно: упражняваната от баща му фактическа власт върху имота в чертите на положената от него ограда; встъпването му във владение на същия недвижим имот след смъртта на В. В., упражнявано в съсобственост със сестра му С.В.М.; липсата на спорове между тях и съседите от източната страна – за имот № 319 по КК от 1873 г., идентичен с № 150 по КК от 2000 г., с № 996 по КК от 2000 г. след попълването й от 2005 г.; непроменените граници и форма на имота, в рамките на ограждането му от 70-те години на 20 век до сега, съдът дава вяра, тъй като същите факти и обстоятелства се установяват от събраните по делото писмени доказателства и от заключението на СТЕ, неоспорено от страните.
С оглед горните фактически констатации въззивният съд счита исковата претенция за основателна и доказана, поради което следва да бъде уважена.
Съгласно разпоредбата на чл.77 ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.
Несъмнено е, че ищеца е придобил на валидно правно основание, чрез правна сделка – договор за продажба от 09.05.2008 г., вписан по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота, съгласно чл. 18 ЗС, правото на собственост върху недвижим имот, намиращ се от западната страна на имота на ответника, съставляващ според НА и приложена скица – л. 17 и 19 от първоинст. дело, по КК на с.о. „Сотира”, гр. Варна имот № 995 с площ по същата от 1 120.00 кв.м., а по документ за собственост 1 000.00 кв.м. Несъмнено се установява, че на ищеца от продавача Н.К. е отстъпена собствеността и предадено владението върху предадения й, също въз основа на правна сделка от 21.06.2006 г., Поземлен имот с площ от 1 120.00 кв.м., в рамките и в чертите на материализирана на място ограда, по заснетите със СТЕ граници - лилавата линия, заключена между точки 1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-12-13-14 и 15, съгласно означенията в приложените комбинирани скици №№ 3 и 6, което той упражнява в същите граници, не променяни от 1971 г., и към настоящият момент.
От събраните по делото писмени доказателства, заключение на СТЕ, и показанията на разпитания по инициатива на ищеца свидетел – носител на правата на собственост по отношение на същия недвижим имот, придобити по наследство от В. В., чието право на собственост по отношение на същия недвижим имот е годно нотариално удостоверено с НА по обстоятелствена проверка от 1971 г., надлежно вписан, при липса на заявени възражения от страна на ответника, се установява, че ищеца е собственик на ПИ с № 995 по КК на с.о. „Сотира”, гр. Варна от 2000 г., попълнена в изпълнение на влязла в законна сила Заповед № РП-243/ 05.04.2005г. на кмета на район „Приморски“, изд. в производство за допълване/ поправка на одобрен КП на основание § 6, ал.6 ЗУТ, във вр. с ЗКИР, който не е отразен в действителните си граници в последващата, одобрена със Заповед №РД – 18 – 92 от 14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, КК на с.о. „Сотира”.
Грешката в графичното изобразяване на границите на собствения му имот, каквато съставлява отделянето на част с площ от около 144 кв.м., разположена в югоизточната част на фактически притежавания и владян от него имот, несъмнено заключена между точки 8-9-10-11-12- 8, и включването й в ПИ идент. 10135.2508.979 – регистриран като собствен на ответника Р. Р., както й изместването на граница между ПИ идент. 10135.2508.978 – записан на Я. Я., и ПИ идент. 10135.2508. 979 – записан на Р. Р., различно от обективирана на място линия в лилав цвят от т.7 до т.8 до т.9 по комбинирани скици №№ 3 и 6, може и следва да бъде отстранена по реда на чл.54, ал.2 ЗКИР.
Неоснователни са възраженията на въззиваемия – ответник в първоинстанционното производство, че не ищеца, а той е собственик на процесната част от записания на негово име и заснет с идент. 10135.2508. 979, ПИ. От представения по инициатива на ответника Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 20, том I, рег. № 776, изд. по нот. дело № 20/ 2004г. на нотариус Р. К. с район на действие района на Районен съд - гр. Варна, вписан надлежно в СВ, се установява, че на 22.01.2004 г. в гр. Варна, той е придобил право на собственост върху неурегулиран Поземлен имот, находящ се в гр. Варна, община Варна, област Варна, зона „Мостовец”, целият с площ от 1 000 кв.м., съставляващ имот № 150 по КП на селищно образувание „Сотира“, ведно с застроената в него двуетажна Вилна сграда, при граници по скица: имот № 149, имот № 120 и имот № 151, т.е. към този момент, установено от приложените скици и карти на имота, заключението на СТЕ и събраните по делото гласни доказателства, пространственото съседство и общата граница с имота, собствен на наследниците на В. В., е несъмнено удостоверено, различно от заснемането на имота по актуалната за с.о. КК. От заключението на вещото лице по приетата СТЕ и показанията на св. Ж.В.М., се установява по несъмнен начин, че по КП от 2000 г., преди попълването му от 2005 г., имот № 149 е заснет с и в границите на имоти с предходни № 320 и 321, които в максимална степен покриват заснетата на място материализирана ограда на имота на В. В. – предходен праводател по отношение на ищеца, съставляващ по документ за собственост Лозе. По отношение на имот с предходен № 321 с площ от 293 кв.м., който не е граничен с придобития от него през 2004 г., Р. Р. не заявява претенции да е негова собственост, владение или държане, поради което, дори и да приемем, че той – имот № 321, е без правно основание завладян от праводателя на ищеца с включването му в чертите на притежаваното от него лозе, в момент преди заснемането му през 2000 г., това по никакъв начин не засяга правата на собственост, пространственото разположение и имотните граници на имота на Р. Р., поради което той не е легитимиран – процесуално и материалноправно, да заявява възражения, засягащи увеличената площ с включването на имот предх. № 321 в границите, зад оградата от западната й страна, на притежавания от предходния собственик имот. В момента на въвеждането му във владение на имот № 150 на 22.01.2004 г. /или след тази дата/, на ответника е предаден имот, разположен пространствено на изток от несъмнено оградения с материализирана на място ограда, представляваща телена мрежа, закрепена на бетонни колове, и установеното на място фактическо положение не се твърди и не се установя да е променяно.
Към настоящият момент не е налице и правно основание за промяна на трайно установените граници на имота на ищеца, за да се увеличи площта или да се разположи различно – спрямо улици и/или пътища, имота на ответника, тъй като видно от събраните по делото писмени доказателства, територията на която са разположени имотите на страните - ПИ идент. 10135.2508.978 – записан на Я. Я., и ПИ идент. 10135.2508. 979 – записан на Р. Р., не е урегулирана с общ или подробен устройствен план. Поради това неотносими към повдигнатия спор за собственост, а по същество - и неоснователни са доводите на Р. Р. за това, че при установеното настоящо фактическо разположение на имота на ищеца, той е лишен от достъп до път. До урегулирането на съответната територия с План за регулация, какъвто извън одобрената КК, по реда на Раздел ІІ, чл. 15 – чл.17 Закон за устройство на територията не е изработен, при липса на съгласие от страна на настоящия собственик на имота – ищеца Я. Я., да му осигури право на преминаване /каквото съгласие В. В. и неговите наследници са дали на праводателите на ответника - Н.П.Н и К.Д.Н., според показанията на разпитания по делото свидетел/, да заяви по административен ред – чл. 190, ал. 6 ЗУТ, издаването на заповед от кмета на съответното населено място в този смисъл.
Неоснователни са доводите на въззиваемата страна, съставляващи позоваване на влязъл в сила за съответната територия ПНИ, определящ границите на притежаваните от страните имоти. По делото не се твърди и не се установява Поземлените имоти, притежавани в съседство от ищеца и ответника, да са засегнати от изработването на План на новообразуваните имоти по реда на §4 и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ; не се твърди и не се установява правата им на собственост върху съответните имоти да са придобити в резултат на възстановяване по ЗСПЗЗ с заповед по §4к, или да са придобити от тях като регистрирани ползватели по см. на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ.
Съгласно трайната съдебна практика, формирана с Решение № 81/17.02.2012 г. по гр. д. № 506/2011 г. на ВКС, I г. о., Решение № 303/ 14.01.2014 г. по гр. дело № 5179/ 2013 г. на ВКС, І г.о., и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК, кадастралното заснемане на поземлените имоти и на построените в тях сгради няма вещноправно действие. В кадастралните планове, изработвани при действието на ЗКИР., се заснемат и изобразяват местоположението, границите, размерът и другите характеристики на недвижимите имоти, сградите и съоръженията, трайни насаждения и други обекти в местността. Кадастралният план и разписният списък към него нямат доказателствено значение за собствеността на недвижимите имоти и за други вещни права и тежести върху тях.
Съгласно чл. 2 от ЗКИР кадастърът е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на РБ.
Несъответствията между действителното правно положение и отразеното в картата, няма правопораждащо или правопрекратяващо действие. В производство по искове за собственост или делба, правото на собственост се установява с доказване на правопораждащите го факти. Пропускът да се отрази или неправилното отразяване в кадастъра на обекта на правото на собственост е основание за допълване или поправянето му. Той не е пречка да се установи правото на собственост.
За да бъде уважен предявеният иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР ищецът, следва в условията на пълно и главно доказване да установи: наличие на влязъл в сила кадастрален план; наличие на грешка в този план; наличието на правен спор с ответника за правата на собственост върху имота или за границите между притежаваните от тях имоти, както и че е притежавал право на собственост върху имота, засегнат от грешката към момента на одобряване на плана. От събраните по делото доказателства, освен че, както е приел и първоинстанционния съд, е установено наличието на влязъл в сила кадастрален план и наличието на правен спор между ищецът и ответника по отношение на границите на притежаваните от тях съседни процесни имоти, е установено, че притежавания и владян от ищеца ПИ идент. 10135.2508.978 е засегнат от грешки по смисъла на §1, 16 ДР на ЗКИР - несъответствия в данните за собствения му недвижим имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното му състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри. Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, успя да докаже, в условията на главно и пълно доказване, че е собственик към момента на одобряване на КК – 14.10.2008 г., на Поземлен имот с площ не по – малко от 1 120.00 кв.м., в рамките и в чертите на материализирана на място ограда, по заснетите със СТЕ граници - лилавата линия, заключена между точки 1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-12-13-14 и 15, съгласно означенията в приложените комбинирани скици №№ 3 и 6, което той упражнява в същите граници, не променяни от 1971 г., и към настоящият момент. Установи се, че претендираната от въззивника Я.Я. част с площ от около 180 кв.м., разположена в югоизточната част на притежавания от него имот, несъмнено заключена между точки 8-9-10-11-12- 8, е включена в ПИ идент. 10135.2508.979 – регистриран като собствен на ответника Р. Р., както и източната граница между ПИ идент. 10135.2508. 978 – записан на Я. Я., и ПИ идент. 10135.2508.979 – записан на Р. Р., е обективирана на място по линия в лилав цвят от т.7 до т.8 до т.9 по комбинирани скици №№ 3 и 6, различно от извършеното по КК заснемане и нанасяне. Съгласна заключението на вещото лице, всяка една от получените разлики в площите е над допустимата от 57 кв.м., съгласно чл. 18, ал.4, т. 2б от Наредба № 3/ 2005 г. за съдържанието, издаването и поддържането на КККР, т.е. налице са неточности във всяка една от изработваните през посочените години кадастрални карти, относно процесния, изследван в изпълнение на експертизата недвижим имот.
Поради това и след като по КК, одобрена на 14.10.2008 г., имотът, собственост на ищеца е заснет и нанесен с граници, различни от фактическите – материализирани на място, чрез ограда, включително е в своята източна граница, отразяваща реалното правно положение към него момент, засегнато в процесната част, включена без правно основание в имот на ответника, то е налице грешка, която следва да бъде отстранена.
Като не е сторено това по административен ред, с оглед заявено от ответника възражение, е останала неотстранена грешка в кадастралната основа на имота на ищеца, която подлежи на поправяне по съдебен ред, с оглед успешно проведеното от негова страна доказване на правнозначимия факт на правото му на собственост към минал момент - влизане в сила на кадастралната карта от 2008 г. Ето защо исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена.
Като е достигнал до обратните изводи, решаващият съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което исковете бъдат уважени.
В частта за разноските, актът на РС също следва да бъде отменен.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за двете инстанции, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, следва да бъде възложена на ответника – въззиваем, който следва да заплати разноските на ищеца – въззивник, в размер на 1 004.00 лв. за първоинстанционното и 744.50 лв. за въззивното производство, съответно установени и включени в представените от страната списъци по чл.80 ГПК.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 4016/ 30.07.2014 г., по гр.д. № 1330/ 2012 г. на Районен съд – гр. Варна, 41 - ви състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, в редакцията му преди изм. ДВ, бр.49/ 2014 г., сега чл. 54, ал.2 ЗКИР, по отношение на Я.Р.Я., ЕГН ********** ***, съд. адрес ***, и Р.Е.Р., ЕГН **********, с адрес ***, със съд. адрес ***, оф. 35, чрез адв. П. С., че е допусната грешка в действащата кадастрална карта на гр. Варна, с.о. „Сотира”, одобрена със Заповед №РД – 18 – 92 от 14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК – гр. Варна, изразяваща се в това, че неправилно е заснета имотната граница между ПИ с идентификатор 10135.2508. 978 – записан в КР на Я. Я., и ПИ идентификатор 10135.2508.979 – записан в КР на Р. Р., като не е отразена действителната източна имотна граница на ПИ № 10135.2508.978, съответстваща на материализираната на място фактическа граница, а е отразена имотна граница по КК от 2000 г., без допълването й с Заповед № РП – 243/ 05.04.2005 г. на кмета на район „Приморски”, гр. Варна, като действителната граница между двата имота съответства на лилавата линия по Комбинираната скица № 6 - стр. 54, от т.6 до т.7, т.8, т.9, до т.10, поради което съставлява грешка и включването в ПИ идент. 10135.2508.979 на част с площ от около 180.00 кв.м, разположена в южната му част, заключена между точки 8-9-10-11-12- 8, по Комбинираната скица № 6 - стр. 54, която – приподписана от съда, следва да се счита неразделна част от решението, И
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на между страните, че Я.Р.Я., ЕГН ********** ***, е бил собственик към момента на одобряване на кадастралната карта на гр. Варна, с.о. „Сотира”, одобрена със Заповед №РД – 18 – 92 от 14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК – гр. Варна, на частите от ПИ идентификатор 10135.2508.979, намиращи се между нанесената в КК граница и материализираната фактическа източна граница на ПИ с идентификатор 10135.2508. 978, съответстваща на лилавата линия по Комбинираната скица № 6 - стр. 54, от т.6 до т.7, т.8, т.9, до т.10, включително и на реална площ от около 180.00 кв.м, разположена в южната част на ПИ с идентификатор 10135.2508. 979, заключена между точки 8-9-10-11-12- 8, по Комбинираната скица № 6 - стр. 54.
ОСЪЖДА Р.Е.Р., ЕГН **********, с адрес ***, със съд. адрес ***, оф. 35, чрез адв. П. С., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, да заплати на Я.Р.Я., ЕГН ********** ***, съд. адрес ***, направените разноски по делото за двете инстанции в размер на: 1 004 лв. за първата, и 744.50 лева за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: