Р Е Ш Е Н И Е
№ 65
гр.Пловдив, 15.01.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на двадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 5511/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 19-1030-005871 от 19.07.2019г.
издадено от
М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с
което на М.М.А., ЕГН: **********, с адрес ***,
1. на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 1 000, за нарушение на
чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата;
2.на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лв. /триста лева/,
за нарушение на чл.150, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, необосновано и не съответства на действителната истина
относно фактите. Сочи се, че на посоченото време и място, мотопедът е бил
управляван от приятеля му Н. Д. А., събудил се в болница, служителите на МВР му
казали, че той е карал мотопеда. Предлага наказателното постановление да бъде
отменено. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат Й. поддържа
жалбата, сочи че нито един от контролните органи, в условията на своята работа
не е успял да установи водача на мотопеда, налице са и противоречия в
показанията на свидетелите относно начина, по който е установен водача на
мотопеда. Посочва приобщен по делото запис, на който се вижда, че лицето,
управлявало мотопеда, става и тръгва, а жалбоподателят остава затиснат. Също
взема становище, че първия пристигнал екип не е взел мерки да установи кой е
извършител, това е сторил едва втория екип, както и че няма логика лицето,
което не е управлявало мотопеда да избяга от мястото, доказателствата сочат, че
това е бил Н. А. и той е управлявал същото МПС. Също предлага наказателното
постановление да бъде отменено.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не изпраща
представител, в съпроводителното писмо взема становище, че
административнонаказателното производство от съставянето на АУАН до издаване на
обжалваното наказателното постановление е проведено законосъобразно, като
предлага същото да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 27.08.2019г. видно от приложената
към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез
ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ на 02.08.2019г., съгласно отразеното
пощенско клеймо. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 13.07.2019г., около 17:00 часа, в гр.Пловдив, на
кръстовището на бул.„Цар Борис III Обединител“ и
ул.„Цанко Дюстабанов“, жалбоподателят М.М.А., който бил неправоспособен водач – не притежавал свидетелство
за управление на МПС, управлявал МПС – мотопед „Пежо“ с рег.№ „***“ собственост
на друго лице – Я. М. М.. При това жалбоподателят А. претърпял ПТП с друго МПС
– лек автомобил, управляван от свидетеля А.П.С.. След инцидента, на мястото
първо пристигнал екип на Четвърто РУП при ОД МВР гр.Пловдив, след което и такъв
на Жърза помощ, който отказал жалбоподателя А. в
болница. След това на място пристигнал и свидетеля Н.И.Ф. – в качеството му на ***
в сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – Пловдив, който от обясненията на свидетеля
М. установил, че водач на мотопеда бил жалбоподателя А.. При това свидетелят Ф.
посетил А. в лечебното заведение, където го изпробвал за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“ с фабричен № ARDM 0246, който отчел
1,17 промила алкохол в издишания въздух. На А. бил издаден талон за медицинско
изследване № 0010142, като същият отказал да даде кръвна проба. На същото място
свидетелят Ф. съставил АУАН с бланков № 785440 срещу М.М.А., за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението
по пътищата, както и за нарушение на чл.150, ал.1 от Закона за движението по
пътищата. Жалбоподателят А. подписал последния АУАН, като отразил, че няма
възражения. Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел Н.И.Ф.. Същият свидетел помни конкретното
нарушение, като описва констатираната фактическа обстановка, както и начина, по
който е установил водача на мотопеда, също и процедурата по съставяне на АУАН.
Показанията на свидетелят Ф. изцяло кореспондират с тези на свидетеля А.П.С.
който също описва настъпилото ПТП, както и факта, че мотопеда е бил управляван
от лицето, което е било откарано в болница. Съдът намира показанията на
свидетелите Ф. и С. за последователни логични, непротиворечиви и съответстващи
на събраната по делото доказателствена съвкупност, поради което и приема последните
като истинни. От същите се установява начина на констатиране извършените
нарушения, фактите по същите, включително, че именни жалбоподателят А. е
управлявал МПС с рег.№ „***“, както и процедурата по съставяне на акта.
Същевременно съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Н. Д. А.,
който твърди, че той управлявал МПС с рег.№ „***“. Последните показания изцяло
противоречат на посоченото от свидетеля С., като следва да се посочи, че за
последния не се установява никаква понятна причина да изнася неверни
обстоятелства по делото – не се констатират някакъв конфликт или отношения с
жалбоподателя А., нито дори двамата да се познават. За разлика от последния,
свидетелят А., съгласно собствените му показания, е в приятелски отношения с
жалбоподателя, което очевидно би могло да го мотивира да изнесе твърдения в
полза на последния. Отделно от последното, изнесеното от А. звучи житейски
твърде неправдоподобно, а именно – че седял на мястото няколко часа, но въпреки,
че той бил водача, никой не го попитал за последното, нито той намерил за
потребно да споделил за това.
Изложената като възприета фактическа обстановка се установява и от
приложените по делото писмени доказателства – талон за медицинско изследване №
0010142, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества – от които се установява, че на
жалбоподателят А. бил издаден талон за кръвно изследване, но същия отказал да
се подложи на такова, справка за нарушител/водач, от която се установява, че жалбоподателят
А. е неправоспособен.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Противното в случая не се установява, с оглед коментираната
доказателствена съвкупност.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя
следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30,
ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са
налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на
наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта
да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са
и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което М.М.А., ЕГН: **********, с адрес ***, виновно е нарушил разпоредбата на:
1. чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата – за това, че на 13.07.2019г., около
17:00 часа, в гр.Пловдив, на кръстовището на бул.„Цар Борис III Обединител“ и ул.„Цанко Дюстабанов“
е управлявал моторно превозно средство – мотопед „Пежо“ с рег.№ „***“, с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно – с концентрация на алкохол в
кръвта 1,17 на хиляда.
2. чл.150, ал.1 от Закона за движението по пътищата – за това, че на
13.07.2019г., около 17:00 часа, в гр.Пловдив, на кръстовището на бул.„Цар Борис
III Обединител“ и ул.„Цанко Дюстабанов“ е управлявал
моторно превозно средство – мотопед „Пежо“ с рег.№ „***“, без да е
правоспособен водач.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя в смисъл, че
на посоченото време и място, мотопедът е бил управляван от приятеля му Н. Д. А..
Същото твърдение противоречи на събраната по делото доказателствена съвкупност,
съгласно вече посочената оценка на същата.
Във връзка с горното следва да се посочи още, че съдът не споделя и
становището, че на приобщения по делото запис се вижда, че лицето, управлявало
мотопеда, става и тръгва, а жалбоподателят остава затиснат. Същият запис е бил
предмет на оглед от съда на 20.11.2019г. и макар последният да е приет по
делото, с оглед възможността да бъде осъден, то остава напълно неустановено
кога, къде и как е бил заснет и по същество – какво изобразява. На записа
единствено се вижда образ на екран, пресъздаваш от своя страна някакъв образ,
на който е напълно невъзможно да се различат твърдените обстоятелства - че
лицето, управлявало мотопеда, става и тръгва, а жалбоподателят остава затиснат.
На следващо място неоснователни са и възраженията в смисъл, че нито един
от контролните органи, в условията на своята работа не е успял да установи
водача на мотопеда, както и че първия пристигнал екип не е взел мерки да
установи кой е извършител, това е сторил едва втория екип. В случая беше
установен начина по който служителите на МВР са констатирали обстоятелствата
във връзка с настъпилото ПТП, а именно – по показания на свидетеля А.П.С.,
което е напълно допустимо, доколкото същите служители не са присъствали на
мястото при настъпването на ПТП. Също така по никакъв начин не противоречи на
констатираната фактическа обстановка, както и на реда за установяване на
нарушението фактът, че първият пристигнал екип на Четвърто РУП при ОД МВР
гр.Пловдив е взел мерки по запазване на произшествието, включително е проверил
и самоличността на установените лица, а едва втория екип – на сектор „Пътна
полиция“ е предприел действия по установяване механизма на същото ПТП, нито
съществува
Що се отнася до твърдението, че няма логика лицето, което не е
управлявало мотопеда да избяга от мястото, то следва да се посочи, че мотивите
на едно лице да избегне среща със служителите на МВР могат да са различни и съвсем
разнообрази, като не подлежат на анали от съда.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установените нарушения, както
и обстоятелствата по същите разкрива една степен на обществена опасност на
деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1
от Закона за движението по пътищата, както и на чл.150, ал.1 от Закона за
движението по пътищата, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в
нарушение. Процесните нарушения са такова на простото
извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобни деяния,
като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки
отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с
тежестта на нарушенията съдът констатира следното:
1.Съгласно разпоредбата на чл.174,
ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1
от Закона за движението по пътищата е предвидено административно наказание –
глоба в размер от 100 лева, както и лишаване от право за управление на МПС за
срок от 12 месеца. В случая законодателят е предвидил наказание, без да
предоставя възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в
определени граници. Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което
следва неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на
установеното нарушение. Законосъобразно още не е наложено и наказанието лишаване
от право за управление на МПС за срок от 12 месеца, доколкото жалбоподателят не
притежава такова право.
2.Съгласно разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2 от Закона за
движението по пътищата, за нарушение на чл.150, ал.1 от Закона за движението по
пътищата е предвидено административно наказание – глоба в размер от 100 до 300
лева. В конкретния случай е наложено максимално по размер наказание, а именно –
глоба в размер на 300 лева. Същото наказание като размер е незаконосъобразно,
като необосновано, доколкото в наказателното постановление не се сочат никакви
мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното – нито във връзка с
обществената опасност на деянието, нито предвид личността на дееца. Не с твърди
поредност на нарушението, определени неблагоприятни
последици от деянието, разкриващи по-висока степен на обществена опасност от
типичната, не се коментира личността на дееца и др.. Подобни отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът не констатира и в хода на съдебното
следствие. Ето защо съдът счете, че така определеното наказание следва да бъдат
коригирано към определения от закона минимум, а именно – глоба в размер на 100
лева.
Водим
от горното и
на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. второ от ЗАНН, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №19-1030-005871 от 19.07.2019г. издадено от М.
В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което
на М.М.А., ЕГН: **********, с адрес ***,
1. на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 1 000, за нарушение на
чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата;
2.на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лв. /триста лева/,
за нарушение на чл.150, ал.1 от Закона за движението по пътищата,
като
НАМАЛЯВА наложеното на основание чл.177,
ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата административно наказание – глоба
в размер на 300 лв. /триста лева/, за нарушение на чл.150, ал.1 от Закона за
движението по пътищата, до размер –
глоба в размер на 100 лв. /сто лева/,
като
ПОТВЪРЖАДВА наказателното
постановление в останалата му част.
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.