Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260277 20.04.2022 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на тридесети
март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 14121 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК ********* против Община
Пловдив, ЕИК *********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по
чл.
410, ал.1, т.2 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 24.07.2020 г.
при движение в гр. Пловдив, било реализирано ПТП – лек автомобил ”Фолксваген
Голф”, с ****преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното
платно. Настъпили материални щети.
Между
собственика на автомобила и ищеца било налице валидно и действащо
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско на МПС”,
обективиран в полица № ****от 22.10.2019 г. С доклад по щета, ищецът определил
и платил обезщетение в размер на 186,25
лева.
Счита,
че отговорност за вредите носи ответникът. Твърди с плащане на
застрахователното обезщетение, в негова полза да е възникнало регресно вземане,
поради което претендира същото, ведно със законната
лихва от предявяване на иска – 28.10.2020 г. до окончателното погасяване и
ликвидационни разноски от 10 лева.
Претендира разноски.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска. Оспорва – наличието
на валидно застрахователно правоотношение; липсвали и подписани ОУ; механизма
на произшествието, както и да е налице причинна връзка с настъпилите щети. Не
било отчетено поведението на водача, който трябвало да следи за обстановката на
пътя. Релевира възражение за съпричиняване. Нямало док. за направени ликв.
разноски. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С
плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря
за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане
е необходимо да се установят следните факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят
носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение, застрахователят
да е изплатил на застрахования или
на трето лице, овластено да получи плащане, застрахователно обезщетение, както
и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който да са нанесени
твърдените вреди на автомобила и размера на обезщетението.
Предвид становището на страните, на
основание чл. 153, във вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че: ответникът
отговаря за поддръжката на пътя, където се твърди да е настъпило ПТП;
застрахователят е платил сумата от общо 186,25 лева като обезщетение на собственика
на автомобила /вж.
Определение по чл. 140 ГПК № 263083/18.06.2021 г.– л.48-49/.
Застрахователното правоотношение се установява от
представения договор за застраховка „Каско”, обективиран в полица № ****от
22.10.2019 г., със срок на покритие 30.10.2019 г. – 29.10.2020 г., подписана за двете страни /л.65-възраженията
в ОИМ са неоснователни/, ведно с общи условия, който е действал към момента на
твърдения инцидент и е покривал съответния риск за причинени имуществени вреди
в резултат на настъпило ПТП. От страна на ответника се признава фактът на плащане
на дължимите вноски по застрахователния договор /изявление в първо о.с.з./,
поради което следва да се приеме, че застраховката е валидна, а оттук се
установява и първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.
В
съставения протокол за ПТП /л.17/ е
отразено настъпването на инцидента, увреденият автомобил, фактът, че на
сочената дата, при движение в гр. Пловдив, по бул. ****“ е попаднал в дупка на
платното с конкретни размери, при което са настъпили описани щети по МПС.
Протоколът
е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието. По
отношение на възприетите от съставителя факти, а именно наличието на
необозначена и необезопасена дупка на платното с описаните размери /обозначена
на скицата в протокола/ и видимите щети по автомобила, документът има характер
на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е
удостоверило факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на
ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с
материална доказателствена сила.
На 24.07.2020
г., в изпълнение на задълженията си по КЗ, застрахованият е съобщил на ищеца за
настъпилото застрахователно събитие, видно от приложените по делото заявление
за изплащане на застрахователно обезщетение и описи по претенция. В изпълнение
на задълженията си по сключения договор за имуществено застраховане, ищецът е
обезщетил нанесените върху застрахования при него автомобил вреди. Същите са
били определени на стойност 186,25 лева, която е била изплатена.
За
настъпването на въпросния инцидент са събрани и гласни доказателствени средства
чрез разпита на свидетеля П.П. /водач на МПС/. Описва настъпването на
инцидента, както е отразен в протокола. Управлявал с ниска скорост, поради
интензивен трафик, не могъл да избегне дупката, макар да намалил още скоростта
и да направил опит, поради движение на друго МПС в съседното платно. Дупката не
била сигнализирана или обезопасена по никакъв начин. Настъпили вреди - МПС не можело и да се движи на собствен
ход. Позвънил на тел. 112 и на застрахователя. Впоследствие получил обезщетение
за вредите от последния.
Дадените
показания се кредитират, тъй като се отнасят за факти, които са пряко възприети
от свидетеля, непротиворечиви и ясни са и се подкрепят от останалите събрани
доказателства.
По
делото е прието и не е оспорено заключение на САТЕ, което съдът цени като
компетентно и обективно изготвено. След подробен анализ, експертът е дал
категорично становище, че от техническа гледна точка, механизмът на ПТП е
свързан именно с преминаване на МПС през дупка. Наличните щети по автомобила се
намират в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП. Според вещото лице,
пазарната стойност, необходима за ремонтно-възстановителните дейности, възлиза
на сумата от общо 197,91 лева.
Въз
основа на събраните писмени и гласни доказателства, анализирани поотделно и в
съвкупност, съдът намира, че твърдяното застрахователно събитие е настъпило
именно на посочената дата и при описаната фактическа обстановка. Възраженията на ответника, че липсвали надлежни
доказателства, от които да се установят по несъмнен начин - мястото на
произшествието и реализирането му по описания начин, не се споделят, а и се
опровергават от събраните доказателства. Няма пречка съдът да приеме
настъпването на събитието за доказано, дори само въз основа на свидетелските
показания, щом не са налице основания за некредитирането им и доколкото
съответствието между механизма, възпроизведен от свидетеля, посочен в
уведомлението до застрахователя, както и наличието на описаните щети, се
потвърждава и от експертното заключение. По делото е налице и съставен протокол за ПТП.
Отделно,
не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и другите възражения
на ответника /въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК/ за такова поведение на
водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка с
настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Точно
обратното- по делото се установи, че единствената причина за увреждането е било
преминаването на МПС през необезопасена дупка на пътното платно. Не се
констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг
механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на
движението.
Установява
се и не е спорно, че с платежно нареждане ищецът е платил на собственика
твърдяното обезщетение.
С оглед
горното, съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца, като
в изпълнение на договорното си задължение същият е платил застрахователно
обезщетение в размер на търсената сума.
Налице е
основание за възникване на регресното право.
Обемът
на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк
причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД
срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл
р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди
нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата
не следва от обективното качество на вещта.
Пътният
участък, на който е реализирано произшествието, се намира на територията на
Община Пловдив и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява
местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 ЗП и като такъв е публична собственост на
община Пловдив /чл. 8, ал. 3 ЗП/. На основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП,
именно ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително да означи съответната неравност, дупка, с необходимите пътни знаци,
с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП,
както и да отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок /чл.
167, ал.1 ЗДвП./. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл.
31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на
пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на
пътното покритие и създава опасност за движението. Доколкото нито се твърди,
нито доказа, тази дупка да е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да
указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от
чл. 52, ал. 1 ППЗДв.П/, а и да е имало каквато и да е друга указателна табела
или сигнализация, следва, че ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 31
ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на Общината, натоварени
със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с
което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание
чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди.
Налице
е основание за суброгация. Не се установява съпричиняване на вредоносния
резултат. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не
се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за
наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява
предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице
задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.
Според
заключението на САТЕ, пазарната стойност на щетите към датата на
застрахователното събитие е 197,91 лева.
Обемът
на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане. Ето защо, в полза на ищеца е
възникнало вземане в размер на извършеното плащане, а именно 186,25 лева. Следва да се присъди и
претендираната сума от 10 лева - обичайни ликвидационни разноски /чл.410, ал.1,
пр.2 КЗ/. Съдът намира, че те съставляват обичаен разход за приключване на
застрахователната щета, предвид свързаната с дейността работа на
застрахователя, при което подлежат на присъждане. Искът следва да бъде уважен,
като се присъди и законната лихва от постъпване на ИМ в съда до погасяването.
По
отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
разноски следва да се присъдят на ищеца. Направено е искане, представени са
списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива от: 50 лв. – ДТ, депозит
за САТЕ - 200 лева /20 лв. деп. за св. не са платени и страната може да поиска
връщането им/. Претендира се и юрк. възнаграждение, което е дължимо на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с
чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 100 лева. Разноските от общо 350 лева
ще бъдат възложени в тежест на ответника.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община
Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „С.
Стамболов” № 1, да плати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, следните суми: общо 196,25
лева /сто деветдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/ - главница, представляваща сбор от
регресно вземане от 186,25 лева за изплатено застрахователно обезщетение по
договор за имуществено застраховане „Каско”, по полица № ****от 22.10.2019 г.,
за причинени щети на лек автомобил ”Фолксваген Голф”, с ****, в резултат от
настъпило ПТП на 24.07.2020 г. при движение в гр. Пловдив, поради попадане на
автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, ведно с 10 лева
– обичайни разноски, ведно със законната
лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 28.10.2020 г. до
окончателното погасяване, както и общо 350
лева /триста и петдесет лева/ – разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банкова
сметка, ***щеца, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.3/:
IBAN: *** – „Пощенска банка“ АД
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК