№ 260043 / 22.2.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
22.02.2021 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 11.02.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Татяна Иванова и с участието на прокурора...................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 1074 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
Направено е възражение за нищожност на определени клаузи в договора за потребителски кредит.
Ищецът, ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, ЕИК xxxx седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Георги Сашев Георгиев, е предявил иск срещу М.В.Д., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx; с правно основание: чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и цена на иска: 2 372.59 лв.
В исковата си молба твърдят, че в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в изпълнение на Разпореждане, постановено по ЧГД № 2868/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Монтана, получено от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД на 14.05.2020 г., представят настоящия установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК относно вземанията на заявителя срещу М.В.Д. в размер на 2 372.59 лв. /две хиляди триста седемдесет и два лв. и петдесет и девет ст./, от които главница в размер на 900.00 лв. /деветстотин лв./, договорно възнаграждение в размер на 275.21 лв. /двеста седемдесет и пет лв. и двадесет и една ст./, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1 080.48 лв. /хиляда и осемдесет лв. и четиридесет и осем ст./ и лихва за забава в размер на 86.90 лв. /осемдесет и шест лв. и деветдесет ст./, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № **********.
Вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД произтича от следните обстоятелства:
На 10.10.2018 г. е сключен Договор за потребителски кредит № ********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД като кредитор и М.В.Д. като длъжник.
Договорът е сключен при следните параметри:
- Сума на кредита: 900.00 лв.;
- Срок на кредита: 24 месеца;
- Размер на вноската: 55.64 лв.:
- Годишен процент на разходите (ГПР): 49.90 %;
- Годишен лихвен процент: 41.17 %;
- Лихвен процент на ден: 0.11 %;
- Общо задължение по кредита: 1335.36 лв.
ПО избран и закупен пакет ОТ ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛУГИІ
- Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 1080.48 лв.;
- Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 45.02 лв.
ООЩО ЗЗДЪЛЖЕНИЕ по кредита и по пакета ОТ ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛУГИ:
- Общо задължение: 2415.84 лв.;
- Общ размер на вноска: 100.66 лв.:
- Дата на погасяване: 15-ти ден от месеца.
Съгласно Декларации т.А кьм Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора и с които длъжниците внимателно са се запознали преди подписване на договора, приемат и нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.
Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценява доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние.
Правят се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписва Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като на 10.10.2018 г. превежда парична сума в размер на 900.00 лв. по посочена от длъжника М.В.Д. банкова сметка, xxxлатежно нареждане за кредитен превод № 17890299 с банкова референция № 270FТВМ82831001.
От своя страна длъжника поема задължение по Договор за потребителски кредит № **********, като го сключва за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 100.66 лв. и падежна дата всяко 15-то число на месеца.
Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № ********** длъжникът М.В.Д. дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема е предварително определено в погасителния план. Страните по този ДПК се споразумяват договорното възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер на 275.21 лв.
Съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК, длъжникьт дължи възнаграждение в размер на 1 080.48 лв. /хиляда и осемдесет лв. и четиридесет и осем ст./.
В процесния случай сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не е задължително за отпускането на кредита. Сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги е опционално, по избор на потребителя и зависи единствено от неговата воля дали желае искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и дали желае да има възможност да отлага плащане на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да променя датата на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Всяка една и всички тези услуги потребителят може да използва, ако пожелае да закупи и ако закупи такъв пакет. Пакетът от допълнителни услуги предоставя на ответника право да получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско положение. Със закупуването на пакет от допълнителни услуги, М.В.Д. си е гарантирал приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит. Гарантирала си е, че при настъпване на неблагоприятни за него събития, той няма да изпадне в забава, а кредитът му да бъде обявен за предсрочно изискуем, а ще може да отложи плащането на определен брой вноски, така че да може да се фокусира върху стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото си състояние с невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава по него. Гарантирал си е, че ако доходът му намалее, ще може да си намали размера на определен брой вноски - длъжникът може да поиска от кредитора да му намали с до 75% размера на определен брой погасителни вноски. Гарантирал си е, че ако сменят датата на заплащане на месечното му възнаграждение, ще може да промени и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за него. Гарантирал си е, че ако има необходимост от допълнителни парични средства, ще може да ги получи бързо и лесно, без да е необходимо да попълва и представя купища документи. Всички тези възможности, които ответникът е получил и все още получава, съответно всички тези услуги, които кредиторът се задължава да му предостави със закупуването на пакета от допълнителни услуги, в никакьв случай не могат да се определят като задължителни и като част от общите разходи по кредита. Очевидно, предоставените допълнителни услуги гарантират спокойствието на длъжника и възможността му да се справи с всяка неблагоприятна ситуация. Това, че пакетът от допълнителни услуги се закупува по избор на потребителя е видно, освен от заявеното от длъжника в искането за отпускане на потребителски кредит и от това, че кредиторът предлага и реално отпуска кредити и без закупен такъв пакет, видно от приложените към настоящия отговор подбрани на случаен принцип договори за кредит.
Възнаграждението не е цената на услугите, а е дължимо за наличието им, за възможността /опцията/ длъжникът да поиска промяна в договора за кредит във всеки един момент от живота на договора. Предлаганите допълнителни услуги не са пряко свързани с договора за кредит, а са по повод на същия. С оглед на изложеното, споразумението за предоставяне на допълнителни услуги, първо не е пряко свързано с договора за кредит, тъй като такъв може да съществува в правния мир без договорените допълнителни услуги, второ, сключването на споразумението е в резултат на свободната воля и индивидуално желание на длъжника, трето, сключването на споразумението не е задължително условие за отпускане на кредит, поради които обстоятелства законодателят е извадил разходите за такива допълнителни услуги от общите разходи по кредита.
Предвид обстоятелството, че длъжникьт не е изпълнявал поетите договорни задължения и не е направил нито една, видно от приложеното Извлечение по сметка кьм ДПК № **********, след изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл.12.3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит: ,,В случай, че клиентът/съдлъжникът просрочи две или повече последователни месечни вноски в пълен размер, кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост“. ДПК е прекратен от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД на 27.08.2019 г., като на длъжника е изпратено уведомително писмо, с което той е информиран, че задължението по заема е обявено за предсрочно изискуемо.
Поради допусната техническа грешка в подаденото Заявление за издаване на заповед за изпълнение е посочено грешно основание, въз основа на което дружеството претендира процесното вземане. Дружеството претендира вземанията по ДПК № ********** на основание обявената предсрочна изискуемост на задължението. „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД претендира дължимото договорно възнаграждение до датата на обявяване на задължението за предсрочно изискуемо.
В условията на евентуалност, ако Съда установи, че не е настъпила предсрочната изискуемост на задължението, молят, да им бъдат присъдени падежиралите вноски до приключване на устните състезания.
В настоящето производство „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД се отказва да търси претендираните с подаденото заявление такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30.00 лв. /тридесет лева/, поради липса на материален интерес. Претендират само законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът се е съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита.
Поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд - гр. Монтана. По заявлението е образувано ч.гр.дело № 2868/2019 г. На дружеството е дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането си, получено от заявителя на 14.05.2020 г.
Молят съда да постанови решение, с което да се признае за установено съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу длъжника М.В. Димитрова- Наор в общ размер на 2 372.59 лв. /две хиляди триста седемдесет и два лв. и петдесет и девет ст./, от които главница в размер на 900.00 лв. /деветстотин лв./, договорно възнаграждение в размер на 275.21 лв. /двеста седемдесет и пет лв. и двадесет и една ст./, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1 080.48 лв. /хиляда и осемдесет лв. и четиридесет и осем ст./ и лихва за забава в размер на 86.90 лв. /осемдесет и шест лв. и деветдесет ст./, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендират направените по делото разноски.
Ответникът, М.В. Димитрова, ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, чрез процесуалния си представител адвокат П.К.П.,xxx, в срока, предвиден за отговор взема становище.
Оспорва дължимостга на претендираните вземания и техния размер. Оспорва настъпване на предсрочна изискуемост, оспорва действителността на Договора за потребителски кредит № ********** от 10.10.2018г., както и на Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 10.10.2018г. като счита, че Договорът и Споразумението са нищожни на основание чл. 26 ЗЗД поради противоречие със закона и добрите нрави, заобикаляне на закона, и противоречащ на европейското законодателство.
Прави възражение за нищожност на клаузата за лихвата като такава противоречаща на българския закон и на европейското законодателство и накърняваща добрите нрави, както поради прекомерност и несъразмерност, представляваща половината от главницата.
Прави възражение за нищожност на споразумението за закупуване на пакет от допълнителни услуги поради липса на основание, като такова заобикалящо закона - прикрива допълнителна лихва и такова, накърняващо добрите нрави.
Счита, че не е ясно какъв вид договор - споразумение е това. Счита, че предоставената по кредита сума в размер на 900 лв./деветстотин/ необосновано и незаконосъобразно нараснала на 2 372.59 лв.
Прави възражение за нищожност на приложените кьм исковата молба общи условия в частта на пакет от допълнителни услуги по съображенията в предходните абзаци.
Прави възражение за недействителност на процесния договор за потребителския кредит и общите условия кьм него, поради нарушаване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит относно формата, за липсата на метода на изчисляване на лихвата, за включване на нерегламентирани клаузи, задлъжняващи противозаконно длъжника в противовес на целите на закона, за прикриване и липса на яснота относно същността и последиците от получаване на пакет за допълнителни услуги от страна на длъжника, т.е. създаване на предпоставки за тълкуване на клаузите на договора нееднозначно, изготвяне и предоставяне на длъжника за подписване на огромно количество документа с множество текстове, в които да не може да се ориентира за какво става въпрос, което е в нарушение на изискването на закона за яснота, точност и коректност при сключването и подписването на този вид договори.
Предвид на което оспорва подадената от ищцовото дружество искова молба. В нея се посочва, че общото задължение по кредита по пакета от допълнителни услуги към него било на стойност 2 372.59 лв. посочени конкретно по пера.
Налице недействителност на процесния договор за потребителския кредит и общите условия към него, поради нарушаване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит относно формата, за липсата на метода на изчисляване на лихвата, за включване на нерегламентирани клаузи, задлъжняващи противозаконно длъжника в противовес на целите на закона, за прикриване и липса на яснота относно същността и последиците от получаване на пакет за допълнителни услуги от страна на длъжника, т.е. създаване на предпоставки за тълкуване на клаузите на договора нееднозначно, изготвяне и предоставяне на длъжника за подписване на огромно количество документа с множество текстове.
Счита, че в тази форма Договорът за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 3ПК. Установява се, че в процесния договор, кредиторът единствено е посочил като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,89 % /.
В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота относно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема /който е фиксиран/ както и годишно оскъпяване по заема но не се изяснява как тези стоиности се съотнасят към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чиито алгоритъм е императивно заложен в 3ПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Проценът на лихвата надвишава законната годишна лихва приблизително пет пъти.
Съобразно гореизложеното, счита, че кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.1, т. 10 3ПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделки правни последици. Съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс. В този случаи с оглед недействителност на договора за кредит, то недействителна се явява и уговорката за заплащане на такса за допълнителен пакет услуги.
В т.VІ от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1080.48 лв. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги също се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо място-предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит, каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите по отделно. В тази връзка в чл. 10а, ал. 4 от ЗПК е предвидено че: „Видът, размерът и действието за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.” В случая в Договора за потребителски кредит не са посочени видът, размерът и действието, за което се събират съответните такси. В сключеното между страните Споразумение за предоставяне пакет от допълнителни услуги от 10.10.2018 година са изброени вида на услугите, които може да ползва потребителят, но доколкото в самия договор, както и в Споразумението не е предвидена клауза, която да приобщава Споразумението към процесния договор за потребителски кредит, то не би могло да се приеме, че е изпълнено изискването на чл.10а. ал.4 от ЗПК за посочване на всяко конкретно действие, за което се събират такси или комисионни и размера на съответната такса или комисионна в процесния договор за потребителски кредит. В противоречие на императивното правило на чл.10а ал.4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги, както е посочено и в самото Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните Договор.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Следователно счита, че е налице е неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в размер на 1080,48 лв.
Предвид на изложеното се счита, че уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 1 080.48 лв. се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми - разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.3 и ал.4 от Закона за потребителският кредит/ЗПК/.
Съгласно Директива 93/13/ЕИО не се допуска уредба на държава членка, която не дава възможност на съда в заповедното производство служебно да преценява на всяка фаза от производството неравноправния характер на клауза, ако потребителят не подаде възражение. С оглед на това, че потребителят е икономически по-слабата страна, следва тази неравнопоставеност да се компенсира с положителна външна намеса по отношение на страните по договора. С тези мотиви, целящи да осигурят пълна защита на потребителя, съдебната практика на Съда на европейския съюз по въпроса клони към разрешението съдът да може във всяка фаза на заповедното производство да осъществява контрол за наличие на неравноправни клаузи в потребителския договор.
В Тълкувателно решение № 8/2017 от 02 април 2019 г. по т.д. № 8/2017 г. по описа на ОСГГК се приема, че предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването и, но няма за последица изменение на основанието от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми са вземания възникнали на едно и също основание - договора за кредит.
По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията предявена по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК.
Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. В случая към датата на изпращане на исковата молба за отговор по чл. 131 ГПК не е настъпил крайният падеж и на последната погасителна вноска по договора за кредит, поради и което цялата претендирана главница се явява подлежаща на изпълнение. Освен това няма подписи на всяка страница допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение кьм СЕФ/европейски формуляр/ за предоставяне на информация за потребителски кредит.
Предвид изложеното счита, че се дължи връщане единствено на главницата по сключения договор за потребителски кредит, която е в размер от 900 лв. /деветстотин лева/, ведно със законната лихва до окончателното им изплащане, за които признава ищцовата претенция в тази му част.
В останалата част над сумата на главницата от 900 лева, моли съда исковата претенция на ищеца да бъде отхвърлена предвид на изложените съображения, като се постанови решение в този смисъл.
Разноските по делото - ответника да заплати на ищеца направени разноски съразмерно с уважената и относно отхвърлената част от предявения иск ищецът да заплати направените от ответника разноски.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено ч.гр.д.№ 2868 по описа на Районен съд Монтана за 2019 година.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
При преценка съдържанието на сключения между страните договор, настоящият съдебен състав намира, че същият разкрива признаците на договор за потребителски кредит, по смисъла на чл. 9, ал.1 от Закона за потребителския кредит, в сила от 12.05.2010 г. По силата на този договор кредиторът под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Една от формите за предоставяне на потребителски кредит е предоставяне на заем и такъв е предмета на сключения между страните по делото договор. По силата на този договор ищецът е поел задължение да предостави на ответника определена парична сума срещу задължението на последния да я върне, като размера, начина и сроковете за връщане на сумата са уговорени с подписването на погасителен план. Съгласно Чл.9 ал.4 от Закона за потребителския кредит кредитор може да бъде всяко физическо или юридическо лице или обединение от такива лица, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Установено е по делото, че е сключен Договор за потребителски кредит № ********** от 10.10.2018г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, като кредитор и М.В.Д., като длъжник. Формата за действителност на договора за потребителски кредит е спазена. По делото не са ангажирани доказателства, а и не са въведени твърдения от ответника, че не дължи претендираната сума по цитирания договор. Напротив, признава иска до размера на главницата. Прави възражение за нищожност на клаузата за лихвата, на споразумението за закупуване пакет от допълнителни услуги, поради липса на основание, на общите условия, поради нарушаване разпоредбите на Закона за потребителски кредит.
По основателността на иска:
Според императивното съдопроизводствено правило на чл. 212 ГПК искането на ответник към решаващия съд може да има за предмет единствено произнасянето му досежно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото. Действащият ГПК въвежда ранна преклузия за ответника да посочва, събира, оспорва доказателства и да противопоставя възражения, с което се цели да се съкратят сроковете за разглеждане на делата като се намали броя на откритите заседания. Едновременно с въвеждането на тези ограничения е засилено служебното начало в гражданския процес и общото задължение на съда да оказва съдействие на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна е детайлизирано в конкретни разпоредби. Съгласно чл. 131, ал. 1 ГПК, с изпращане на преписа от исковата молба и доказателствата към нея съдът дава указания на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок като посочва задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му, както и възможността да ползва правна помощ. С получаване изчерпателните указания ответникът е известен за процесуалните действия, които следва да извърши и има възможност да прецени дали може да се защитава сам по делото, да потърси адвокатска защита или да поиска правна помощ. Ето защо, чл. 133, ал. 1 ГПК, изразяващ концентрационното начало в гражданския процес, предвижда, че ако страната бездейства и не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи и представи доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 ГПК, тя губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В случая ответникът е подал отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, в доклада по делото по чл. 146 ГПК съдът има основание да му дава указания за необходимостта да представя доказателства. Съдът не може да дава указания на страните относно защитната им позиция. На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да укаже на ответника необходимостта от събиране на доказателства, само ако в отговора по чл. 131 ГПК той е направил възражения и е посочил фактите, на които те се основават. Параметрите на спора се считат очертани едва след доклада по чл. 146 ГПК. От друга страна, неподаването на писмен отговор в срока по чл.131 ГПК не преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, както и да изрази становище по представените от ищеца доказателства.
Спорен е въпросът, основателен ли е иска, предявен с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с 422 ГПК?
При предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение.
Искът, който заявителят в заповедното производство по чл.410 ГПК е предявил при направено възражение от страна на длъжника по реда на чл.415 ал.4 ГПК е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума в полза на заявителя по ч.гр.д. № 2868 по описа на Районен съд Монтана за 2019 година и е определен ясно и недвусмислено в закона – чл.415 ал.1 т.1 ГПК.
Целта на предявяването на иск при връчена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и направено в срок възражение, е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането и в сила. При уважаването на иска за съществуване на вземането, съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист. В заповедното производство, при хипотезата на чл.410 ГПК тази цел е постигната чрез издаването на заповед за изпълнение и при връчване заповедта по предвидения ред на длъжника и направено от него възражение в срок - уважаването на предявения установителен иск.
Искът е частично основателен.
При предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение. С влизане в сила на съдебното решение ще влезе в сила и заповедта за изпълнение, въз основа на която заявителят, следва да се снабди с изпълнителен лист и ще продължи процесуалните действия по образуване на изпълнително дело и това е съществения процесуален въпрос, свързан с характера на иска по чл.422 ГПК, т.е. не е необходимо предявяване на осъдителен иск за вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение. В тежест на ответника бе да установи по безспорен и категоричен начин, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение на парично задължение. А в конкретния случай е налице признание на предявения иск, направено от страна на ответника относно размера на претендираната главница.
Производството по разглеждане на иск по чл. 422 от ГПК е свързано с производството по чл. 410 и сл. от ГПК. Заведеният установителен иск по чл. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и е допустим единствено при условията на депозирано писмено възражение в срока по чл. 415, ал. 1 т.1 от ГПК или при връчването по чл.47 ал.5 ГПК, иск по чл.415 ал.1 т.2 ГПК против издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи на диспозицията на разпоредбата на чл. 415 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса.
Преценката на обстоятелствената част и петитума на исковата молба обосновават категоричен извод, че ищецът е сезирал съда с предявен по реда и при предпоставките на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителен иск, за да установи със сила на пресъдено нещо спрямо насрещната страна съществуването на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Исковата молба, която определя пределите на търсената съдебна защита, не може да съдържа петитум на осъдителен иск, какъвто би бил недопустим при наличие на издадена в полза на ищеца - кредитор заповед за изпълнение.
Съдът е задължен служебно да се произнесе относно неравноправни клаузи в сключения договор за паричен заем.
Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът счита, че ищецът има качеството потребител по смисъла на параграф 13 от ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. На ищеца, в качеството на физическо лице е предоставена финансова услуга – разрешени и усвоен потребителски кредит в размер на 900.00 лв., за което са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че с преводно нареждане от 10.10.2018 година са предоставени на ответника, л.19 от делото.
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие.
Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./. Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт. В тази връзка следва да се даде отговор на въпроса при какви условия е сключен процесния договор за потребителски заем и как са уговорени клаузите на този договор. Предвид обсъдената в тази насока доказателствена съвкупност се установи, че процесният договор е сключен при общи условия /при предварително определени от едната страна- ищеца - кредитор клаузи на договора/. Съдебната практика приема, че при формиране размера на този договорната лихва обективен критерий може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Приема се, че максималния размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава / в този смисъл решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005 на второ г.о./ В настоящият случай договорената между страните лихвен процент за ден е 0.11%, годишен лихвен процент 41.17 % и годишен процент на разходите от 49.90 %, което надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави/ критерии за норми на поведение, установени в обществото/, тъй като надхвърлят трикратния размер на законната лихва. Процесната клауза на договора, обективирана в раздел VІ. Параметри по кредита от договора накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което същата се явява нищожна. ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляването на разходите по кредита, различен от законовия се явява недопустимо. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за ищеца. Недействителни са клаузите и в Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 10.10.2018 година са изброени вида на услугите, които би могъл да ползва потребителят, но доколкото в самия договор, както и в Споразумението не е предвидена клауза, която да приобщава Споразумението към процесния договор за потребителски кредит, то не би могло да се приеме, че е изпълнено изискването на чл.10а. ал.4 от ЗПК за посочване на всяко конкретно действие, за което се събират такси или комисионни и размера на съответната такса или комисионна в процесния договор за потребителски кредит. В противоречие на императивното правило на чл.10а ал.4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги, както е посочено и в самото Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните Договор. Не се ангажираха никакви доказателства за направените разходи и такси относно цитираното споразумение, което бе в тежест на ищеца.
Докладчикът счита, че процесният договор в тези си части е недействителен, поради което намира така предявения иск за частично основателен и касаещ единствено размера на неизплатената главница по кредитното отношение. Над този размер, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
При този изход на делото, в тежест на ответника са и направените в хода на производството – заповедно и исково разноски от ищеца в минималните им размери, а съобразно отхвърлената част от иска – в тежест на ищеца е да се определи адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.В.Д., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, че към 25.11.2019 година СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, ЕИК xxxx седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, за следните суми: 900.00 лв. главница, представляващи размера на неизплатеното задължение по Договор за потребителски кредит № ********** от 10.10.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2019 година до окончателното заплащане на сумата, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1703 от 27.11.2019 година по ч.гр.д.№ 2868 по описа за 2019 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА М.В.Д., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, ЕИК xxxx седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 25.00 лева – платена държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1703 от 27.11.2019 година по ч.гр.д.№ 2868 по описа за 2019 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА М.В.Д., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, ЕИК xxxx седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 25.00 лева – доплатена държавна такса в исковото производство.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, ЕИК xxxx седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ВЗЕМАНЕ към 25.11.2019 година, дължимо от М.В.Д., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx по отношение на сумите, както следва: неплатено договорно възнаграждение в размер на 275.21 лева за периода от 15,11,2018 г. до 27,08,2019 г.; неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1080.48 лева, Такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането- 30 лв. за периода: от 16,11,2018 г.(дата на изпадане в забава) до 13,07,2016г. (дата на прекратяване на договора/; неустойка – 0.00 лв.; 86.90лв.- законова лихва за забава от 16,11,2018 г. до 13,07,2016 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 25.11.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1703 от 27.11.2019 г. по ч.гр.д.№ 2868/2019 година на Районен съд, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, ЕИК xxxx седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П.П.,xxx, сумата от 333.08 лв. адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: