РЕШЕНИЕ
№ 3257
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110153736 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Хийт Стайл“ ООД срещу ЗД „Евроинс“
АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 19 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди върху МПС „Дачия Докер“,
с рег. № СВ 2747 НВ от настъпило на 10.10.2020 г., в гр. Ихтиман, застрахователно събитие
по застрахователна полица за застраховка Каско № 00500100337016 от 25.11.2019 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от дата на предявяване на исковата молба до
окончателно изплащане и сумата от 855,07 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 02.04.2021 г. до датата на предявяване на иска – 15.09.2021 г.
В исковата молба се твърди, че на 10.10.2020 г. /съобразно уточнение на иска,
допуснато с протоколно определение от 06.12.2022г./ около 19:00 ч. в гр. Ихтиман, на
кръстовището на ул. „В.Левски“ и „Ст. Караджа“, ищецът, управлявайки товарен автомобил
марка „Дачия“, модел „Докер“, рама № UU10SDXV561639470, с рег. № СВ 2747 НВ,
претърпял ПТП с л.а. „Пежо“, модел „308“, рама VF34C9HZH55277666, с рег. № СО 6359
ВС, в резултат на което автомобилът бил сериозно увреден. Твърди, че към момента на
настъпване на ПТП, по отношение лекия автомобил на ищеца, бил налице валидно сключен
с ответника договор за застраховка „Автокаско“ № 00500100337016 от 25.11.2019 г., със
срок на покритие от 00:00 ч. на 07.12.2019 г. до 24:00 ч. на 16.12.2020 г. Поддържа, че
дължимата застрахователна премия в размер на 778,67 лева, била изцяло заплатена от ищеца
към момента на сключване на застрахователния договор, а определената от застрахователя,
застрахователна стойност на автомобила, била в размер на 19 084,80 лева. Развива
съображения, че съгласно договора за застраховка, ответното дружество имало задължение
да изплати застрахователно обезщетение за всички преки физически загуби/ повреди на
застрахованото МПС, причинени от покритите рискове. Твърди, че е уведомил ответника за
застрахователното събитие своевременно и е предявил искане за изплащане на
застрахователно обезщетение. Въз основа на описаното при ответника била образувана
ликвидационна преписка по щета № **********/13.10.2020 г. Сочи, че е изпълнил всички
1
указания на застрахователя, по щетата били представени и приложени всички документи, от
които се установявало настъпването на събитието. Излага, че застрахователят е следвало да
изплати застрахователно обезщетение в срок от 15 дни от получаването на документите,
свързани с установяването на събитието. Поддържа, че с писмо с изх. № рег. № РК-014-
33490/12/30.06.2021 г. ответникът уведомил ищеца за становището си, че с писмо с изх. №
РК-014-33490/-8/02.04.2021 г. е отказал да заплати застрахователно обезщетение, поради
това, че след остойностяване уврежданията на л.а. Дачия Докер, с рег. № СВ 2747 НВ,
възстановяването на автомобила било икономически необосновано и надхвърляло 70 % от
действителната стойност на автомобила. Счита, че отказът на ответника е необоснован и
развива съображения в насока, че при настъпване на застрахователното събитие, се е
съобразил с правилата за техническа експлоатация на автомобила, с конкретните пътни,
метеорологични и други условия, че е взел всички мерки за предпазване на застрахованото
имущество от вреди, спазил е предписанията на застрахователя при настъпването на
събитието, че е заплатил изцяло застрахователната премия, както и че е представил всички
необходими документи по ликвидационната преписка. С оглед изложеното, счита, че не е
налице основание за отказ от страна на ответника. Развива съображения и че
застрахователното обезщетение следва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието, като твърди, че в случая обезщетението се равнява на
застрахователната стойност на автомобила поради настъпилата в резултат на ПТП „тотална
щета“. Излага, че застрахователната стойност на автомобила е 19 000 лева. Претендира и
лихва за забава от датата на постановения отказ от страна на ответника – 02.04.2021 г. Моли
съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В молбата си от 15.11.2022г. ищецът твърди, че е собственик на увреденото МПС по
силата на договора от 23.07.2021г. и предявява претенцията си в това качество.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва наличието на сключен застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС“ по
застрахователна полица № 00500100337016, както и че лимитът на отговорност на
застрахователя е 19 084,50 лева. Твърди, че застрахованият автомобил Дачия Докер с ДКН
СВ 2747НВ е собственост на „ОББ Интерлийз“ ЕАД и сочи, че ищецът е лизингополучател,
поради което /съобразно направеното в откритото съдебно заседание на 06.12.2022г.
уточнение/ не е легитимиран да получи застрахователно обезщетение в хипотезата на
тотална щета, каквато била налице в случая. Поддържа, че договорът е сключен при
действието на ОУ от 26.03.2018 г. и, че същите са приети от ищеца със сключването му. Не
оспорва, че на 13.10.2020 г. е уведомен за настъпило събитие. Сочи, че претенцията на
застрахования е заведена като щета **********, че за изясняването на фактическата
обстановка са представени декларация за настъпило събитие и протокол за ПТП от
10.10.2020 г., от които сочи, че става ясно, че на 10.10.2020 г. водачът Тодор Любенов
Костадинов при управление на л.а. Дачия Докер, не пропуснал движещия се по пътя с
предимство л.а. Пежо 308 с ДКН СО6359ВА, управляван от Г. Е. П., вследствие на което
настъпило ПТП. Излага, че в извънсъдебна декларация Тодор Костадинов заявил, че на
кръстовище в гр. Ихтиман, площад Джонсън, спрял на знак Стоп и се огледал, след лекото
му потегляне бил ударен от движещия се с превишена скорост л.а. „Пежо 308“. Излага, че
Тодор Костадинов не е изпробван за алкохол с дрегер и че му е указано да даде кръвна
проба. Сочи се, че ответното дружество е изискало доказателства за своевременно
изследване на проба за алкохол, такова обаче не било представено от застрахованото лице.
Излага, че във връзка със запитване до ОД на МВР-София, ответното дружество е било
уведомено, че проба е дадена на 13.10.2020 г., което било 3 дни след настъпване на ПТП и
били констатирани 0,16 % промила алкохол в кръвта. Сочи, че претенцията е отказана,
поради неизпълнение на водача на застрахованото МПС да извърши в срок изследване за
алкохол. С оглед изложеното се твърди, че водачът на автомобила, го е управлявал след
употреба на алкохол, нарушил е ЗДвП, като е отнел предимството на движещия се по пътя с
2
предимство л.а. Пежо 308 и не е изпълнил задължението си за своевременно даване на
проба алкохол. Твърди, че вина за настъпване на ПТП има и водачът на л.а. Пежо, който
управлявал автомобила с превишена скорост и не реагирал своевременно на опасността.
Твърди, че събитието не е покрит от застраховка риск и е проявена груба небрежност от
страна на застрахованото лице. В условията на евентуалност прави възражение за
намаляване размера на обезщетението. Излага, че не е положена грижата на добър стопанин
и че не са взети мерки за предпазване на МПС от увреждане, а напротив – че водачът го е
управлявал след употреба на алкохол, нарушил е ЗДвП. Излага, че водачът е осуетил
своевременна проверка от страна на контролните органи за наличие на алкохол или ако
такава е направена, се твърди, че е с голямо закъснение. Сочи, че съгласно чл. 6, ал.2, т.2, б.
„а“ от ОУ, не се покриват вреди, настъпили при управление на МПС от водач, който е
употребил алкохол, наркотични вещества или техни аналози. Поддържа, че съгласно същата
клауза, се счита, че водачът е употребил алкохол ако откаже да бъде извършена проверка
или не изпълни предписанието за медицинско изследване, както и когато е употребил
алкохол след настъпване на ПТП, но преди проверката му от компетентните органи. С оглед
изложеното се твърди, че събитието не е покри риск по застраховката. Оспорва и размера на
иска, като сочи, че е прекомерен и не отговаря на действително претърпените вреди.
Евентуално, ако се установи, че е налице тотална щета, прави възражение за приспадане
стойността на запазените части и вторични суровини. Сочи, че ищецът няма право да получи
обезщетение, доколкото е лизингополучател, а не собственик на автомобила. Оспорва и
претенцията за лихва. Излага, че не е представено удостоверение за прекратена регистрация
на МПС поради настъпила тотална щета. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
В становището си от 05.12.2022г. третото лице-помагач ЗК „Лев Инс“ АД на страната
на ответника ЗД „Евроинс“ АД счита, че за ответника липсва правен интерес от
привличането му. По същество оспорва твърдението на ответника, че водачът на
застрахованото при него МПС е допринесъл за настъпилия вредоносен резултат.
Съдът, като съобрази становищата на страните и доказателствата по делото, достигна
до следните фактически и правни изводи:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Релевираното от третото лице-помагач възражение срещу привличането му са
неоснователни, тъй като с отговора на исковата молба ответникът твърди, че процесните
вреди са съпричинени от водача на застрахованото при третото лице МПС, поради което и в
случай на уважаване на предявените искове, за ответника биха могли да възникнат регресни
права срещу третото лице-помагач като застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на съпричинителя на вредата.
За да бъде основателен предявения иск ищецът следва да докаже следните
обстоятелства: че има правото да получи претендираното обезщетение в качеството си на
собственик на автомобила; възникване на валидно застрахователно правоотношение за
автомобила; настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие,
за което застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и
настъпилите вреди, както и размера на вредите.
Страните по делото не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
следните обстоятелства: че към дата на ПТП, товарен автомобил марка „Дачия“, модел
„Докер“, с рег. № СВ 2747 НВ е застрахован при ответното дружество по имуществена
застраховка „Каско на МПС“; че на 13.10.2020 г. ответникът е уведомен за настъпило
3
застрахователно събитие – ПТП между товарен автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, с
рег. № СВ 2747 НВ и л.а. „Пежо“, модел „308“, рама VF34C9HZH55277666, с рег. № СО
6359 ВС.
От приетата и неоспорена от страните застрахователна полица по застраховка
„Каско“ на МПС № 00500100337016 се установява, че на 25.11.2019г. между „Хийт Стайл“
ООД в качеството си на застраховащ и ЗД „Евроинс“ АД, в качеството си на застраховател,
е сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ на процесното МПС със срок на
действие от 00,00ч. на 07.12.2019г. до 23,00ч. на 06.12.2020г., като застрахован по полицата
и собственик на автомобила е „ОББ Интерлийз“ ЕАД.
От приетия договор за прехвърляне на правото на собственост от 23.07.2021г.,
сключен между „ОББ Интерлийз“ ЕАД като прехвърлител и „Хийт Стайл“ ООД като
приобретател се установява, че ищцовото дружество е придобило правото на собственост
върху процесното моторно превозно средство на 23.07.2021г., упражнявайки правото си на
изкупуване по договора за финансов лизинг.
От приетото и неоспорено от страните заключение по съдебно-автотехническата
експертиза се установява, че действителната стойност на процесния автомобил към датата
на настъпване на застрахователното събитие /10.10.2020г./ е 17 700 лева, а стойността,
необходима за възстановяване на вредите по процесното МПС отново по средни пазарни
цени към датата на ПТП, е 14 163,05 лева. С оглед на това е налице тотална щета на
превозното средство по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, тъй като стойността, необходима за
възстановяване на вредите надхвърля 70 на сто от действителната стойност на увреденото
МПС към датата на увреждането.
При така изложената доказателствена съвкупност съдът намира за основателно
релевираното от ответника с отговора на исковата молба възражение за липса на активна
материалноправна легитимация на ищцовото дружество. Видно от описаната
застрахователна полица и договора за прехвърляне на собствеността, през периода на
действието на договора за застраховка ищецът е бил лизингополучател на процесното МПС,
а негов собственик е бил лизингодателят „ОББ Интерлийз“ ЕАД с правата на застрахован.
Съгласно нормата на чл. 384, ал. 2 КЗ, при застраховка на лизингово имущество,
лизингополучателят също има права на застрахован, като при частични вреди /чл. 384, ал. 2,
т. 1 КЗ/ обезщетението се изплаща на лизингополучателя, а при кражба или тотална щета на
лизинговото имущество /чл. 384, ал. 2, т. 2 КЗ/, застрахователното обезщетение се изплаща
на лизингодателя. Тъй като отговорността на застрахователя по прекия иск произтича от
договора за имуществена застраховка, сключен при действието на КЗ /в сила от
01.01.2016г./, активно легитимираното лице по вземането за изплащане на застрахователно
обезщетение се определя именно от посочената специална норма от Кодекса на
застраховането, а не от общата норма на чл. 343 ТЗ. Съобразно така установеното законово
разграничение, в хипотеза като настоящата, в която е налице тотална щета на лизинговото
имущество, активно материалноправно легитимиран да претендира плащане на
застрахователото обезщетение съгласно правилото на чл. 384, ал. 2, т. 2 КЗ е
4
лизингодателят, а не лизингополучателят-ищец. Установеното в чл. 384, ал. 3 КЗ правило
касае вътрешните отношения между страните по лизинговия договор, а не и задължението
на застрахователя за плащане на обезщетението, нито лицето, на което застрахователят
дължи плащането.
Безспорно ищцовото дружество е придобило правото на собственост върху
лизинговото МПС по силата на договора от 23.07.2021г., но видно от съдържанието на
договора и застрахователната полица, това придобиване е извършено след настъпване на
процесното застрахователно събитие и след изтичане срока на договора за застраховка,
който е изтекъл на 06.12.2020г. При това положение в случая не следва да намери
приложение нормата на чл. 413, ал. 1 КЗ, съгласно която ако по време на действието на
застрахователния договор застрахованото имущество бъде прехвърлено, приобретателят
встъпва в правата и задълженията на застрахования по застрахователния договор. Това е
така, защото прехвърлянето на застрахованото имущество е извършено след изтичане срока
на застрахователния договор и ищецът-приобретател не би могъл да встъпи в правата на
своя праводател по едно вече прекратено правоотношение, нито може да придобие по този
ред вече възникналото в полза на лизингодателя вземане за застрахователно обезщетение.
Съгласно нормата на чл. 405, ал. 1 КЗ, вземането за изплащане на застрахователното
обезщетение възниква на датата на настъпване на застрахователното събитие и в случая към
тази дата вземането е възникнало за лизингодателя „ОББ Интерлийз“ ЕАД. Последващото
прехвърляне на правото на собственост върху увреденото МПС не прехвърля и вземането на
лизингодателя срещу застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение. Това
вземане е самостоятелно от собствеността върху превозното средство и подлежи на
прехвърляне върху приобретателя на увреденото МПС чрез договор за цесия, какъвто в
случая не се твърди и не се доказва да е сключен между ищеца „Хийт Стайл“ ООД и „ОББ
Интерлийз“ ЕАД.
Ето защо съдът намира, че ищецът „Хийт Стайл“ ООД не е активно
материалноправно легитимиран по процесното вземане за изплащане на застрахователно
обезщетение, поради което предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен изцяло. С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен е и
обусловеният от него акцесорен иск за изплащане на мораторна лихва.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът. Същият е
сторил разноски за депозити за възнаграждения на вещи лица и за призоваване на свидетели
в общ размер на 590 лева, претендирал е и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер
съдът определи на 100 лева или общо 690 лева, които следва да бъдат присъдени на
ответника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Хийт Стайл“ ООД, с ЕИК: , със седалище и адрес на
управление: гр. П, ул. „Ц“ № , срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с ЕИК: ,
със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Х К“ № , осъдителни искове с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 19 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди върху
МПС „Дачия Докер“, с рег. № СВ 2747 НВ от настъпило на 10.10.2020 г., в гр. И,
застрахователно събитие по застрахователна полица за застраховка Каско №
00500100337016 от 25.11.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на
предявяване на исковата молба до окончателно изплащане и сумата от 855,07 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 02.04.2021 г. до 15.09.2021 г.
ОСЪЖДА „Хийт Стайл“ ООД да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“
АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 690 лева, представляваща сторените по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач
„Застрахователна копания Лев Инс“ АД, с ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. С,
бул. „С шосе“ № на страната на ответника „Застрахователно дружество Евроинс“ АД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6