№ 966
гр. София , 18.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на осемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Пламен Дацов
Светла Букова
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно
дело № 20201000601374 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр.чл.345,ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК,като е
образувано по частна жалба на лишения от свобода И. С. Х.,роден на ******** година в
гр.***,български гражданин,осъждан,безработен,ЕГН **********,понастоящем изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в Затвор гр.София-ЗО“Кремиковци“,чрез защитника му
адв. Р. С. от САК,с посочен съдебен адрес,против протоколно определение
№260945/26.11.2020 година на Софийски градски съд,постановено в открито съдебно
заседание по н.ч.д. №3541/2020 година по описа на съда.
С атакуваното определение е оставена без уважение молбата на лишения от свобода Х.
за условно предсрочно освобождаване от не изтърпяна част на наложено му наказание
„лишаване от свобода”,като с атакувания съдебен акт съдът не е уважил направеното искане
да се постанови УПО по реда на гл.ХХХV ,раздел І-ви,чл.437-442 НПК за останалия срок на
изпълнение на наказанието „лишаване от свобода”.
В частната жалба защитата твърди,че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен.
По същество сочи,че са налице предвидените кумулативно изискуеми предпоставки за
прилагане института на т.н. „условно“ предсрочно освобождаване,а осъдения Х. е изтърпял
значителна част от наложеното му наказание „лишаване от свобода”,така,както изисква
закона в чл.70 ал.1 т.2 НК,а в конкретния случай 2/3 от наложеното му наказание „лишаване
от свобода“.Оспорва доводите на съда,че не са налице достатъчно доказателства,които да
сочат поправянето на осъденото лице,като едновременно с това сочи,че осъдения за дълъг
период от време е обективно лишен от възможност да реализира дейности,които биха
помогнали в пълнота и срочно да се реализира плана на присъдата.Излага
съображения,свързани с това,че с осъденото лице не е работено по начин,изискуем от
1
закона,не е осигурена своевременно възможност осъденото лице да работи,въпреки
желанието му за това.
Оспорва се добросъвестното изпълнение на задължения от страна на затворническата
администрация,като се анализират събрани гласни доказателствени средства-разпит на св.М.
Д. /изготвил и доклад за л.с.Х. на 14.09.2020 година/.
Твърди се,че въпреки желанието на осъденото лице,не му е осигурена обективна
възможност да участва в дейностите в пенитенциарното заведение-
курсове,програми,спортни,трудови и образователни мероприятия,от което не следват изводи
във вреда на осъдения.Намира приложените писмени доказателства по делото,сочещи за
липса на поправяне на осъдения в пенитенциарното заведение за неоснователно надценени
от съда,а изготвените становища за необходимост от продължаване на възпитателно-
поправителния процес с него-за необективни. Намира,че поправителният ефект от
търпяното наказание необосновано е подценен от първия съд ,който не е отчел достатъчно
задълбочено отразени положителни тенденции и възможностите за ресоциализация на
осъденото лице.
Направено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на направеното
искане.
Съдът,като прецени оплакванията в частната жалба до въззивния съд и провери
атакуваното определение,въз основа на собствена оценка на доказателствата по
делото,намери жалбата за неоснователна.
Съображенията са следни:
Осъденият И. С. Х. е роден на ******** година в гр.***,български гражданин,с начално
образование,неженен,осъждан,ЕГН **********.Понастоящем изтърпява наказание
„лишаване от свобода“ в Затвор гр.София-ЗО“Кремиковци“.
Постъпва в Затвора гр.София на 18.10.2019 година,преместен от затвора гр.Бургас,като
по отношение на Х. е приведено за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ за срок от
6 години,при условия на чл.25 НК,с начало 30.07.2016 година,определено по нохд
№209/2017 година на Окръжен съд гр.Бургас за деяние по чл.354а НК и чл.29 НК.
Към датата на постановяване на атакувания съдебен акт-26.11.2020 година,осъдения Х.
е изтърпял фактически 4 години,3 месеца и 26 дни,като към тази изтърпяна част са добавени
и зачетени 3 месеца и 7 дни от работа или всичко-4 години,7 месеца и 3 дни,вж.справка от
МП,ГД“ИН“,затвор гр.София № 306/26.11.2020 година,л.38 от делото.
Остатъкът към посочената дата е 1 година,4 месеца и 27 дни.
Лишеният от свобода Х. изтърпява наказанието си при оценка на риска от рецидив в
2
стойности-88 точки/непроменяни от превеждането му в ЗО“Кремиковци“,затвор гр.София/.
За да постанови атакувания пред САС съдебен акт,първият съд е анализирал писмените
доказателства,събрани надлежно по делото-справки и становища от началник на Затвора
гр.София ,изх.№306/30.09.2020 година и №306/26.11.2020 година-л.2 и л.38,Доклад за
лишения от свобода Х.,л.л.4-6,изготвен от инспектор СДВР на ЗО“Кремиковци“,затвор
гр.София на 14.09.2020 година,ведно с препланиран план на присъдата на лишения от
свобода,л.л.7-8, Становище от началник сектор на ЗО“Кремиковци от 14.09.2020
година,л.3,приложена справка от ИСДВР от 20.10.2020 година,л.25 от делото,становища и
писмени доказателства приложени към досие на лишения от свобода Х.,относими към
обстоятелства,подлежащи на установяване по реда на чл.439а ал.2 вр.ал.1 НПК.По делото
пред първия съд,като свидетел за установяване на релевантни обстоятелства,е разпитан
св.М.Д..
Няма спор,съгласно чл.70 ал.1 т.2 НК за прилагане института на УПО,че е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки:
-осъденият Х. да е дал доказателства за своето поправяне и
-да е изтърпял фактически не по-малко от 2/3 от наказанието си,в конкретния случай.
Първият съд обосновано е приел,че осъденият е изтърпял повече от 2/3 от наложеното
му наказание „лишаване от свобода“.
Твърдението в тази насока на защитата е основателно и спор в тази насока между
страните няма.
Обсъждайки първата предпоставка за прилагане института на „УПО“,първият съд
правилно е отчел разписаното в чл.439а НПК,оценявал е доказателства за поправянето на
осъденото лице,но е оценявал в комплекс степента на изпълнение целите на наказанието по
плана на присъдата,наред с установеното в цялост,относно поправянето на осъдения Х..
Обосновано в мотивите си първият съд е дал отговор на поставени пред него
въпроси,свързани с твърдяно недобро здравословно състояние на осъденото лице,сочейки
процедура по чл.447 НПК.
Насетне е дал отговори на поставени от защитата и осъденото лице въпроси,свързани с
обсъждане фактите,сочещи на промяна в нейните качествени и количествени
показатели,които са релевантни за решаване въпросите по чл.440 и сл НПК.
Обосновано първият съд е приел,че процесът на „….личностното поправяне….“ на
осъденото лице Х.,не е завършил и в правните си изводи се е основал на събрани и
проверени по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства.
Необосновани са доводите на защитата,че са налице достатъчно доказателства,които да
3
сочат поправяне на осъденото лице,като следствие на поправителната работа с него в
пенитенциарните заведения.Съдът не е подценил отразеното в писмените документи по
делото,че са налице частични положителни промени в поведението на осъдения Х.,като в
тази насока следва да се отбележи,че същият няколкократно е награждаван от
затворническата администрация,видно от приложените в затворническото досие заповеди в
тази насока.Съдът обаче е отчел относителната тежест на онези обстоятелства,които сочат за
положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието,съпоставяйки ги с
установени факти,сочещи противното ,включително данни за многократни наказания,налагани на
осъдения по административен ред.
Твърдението на защитата,че осъдения Х. за дълъг период от време обективно е бил
лишен от възможност да реализира дейности,които биха помогнали в пълнота и срочно да
се реализира плана на присъдата,не може да се сподели откъм обоснованост.Твърденията,че
с осъдения Х. не се работи по начин,изискуем от закона,както и твърдението,че същия не е
включван в курсове,програми,спортни,трудови и образователни мероприятия в
затворническото общежитие не по негова вина,не се споделят от настоящият съд и сочат на
неточна критика на събраните по делото доказателствени източници.Видно е,че на
осъденото лице е осигурена възможност да работи,съобразно желанието му,но тогава,когато
това обективно,с оглед уменията и проявени отговорности от Х.,е станало възможно.Не се
откриват особени,с нищо неоправдани действия спрямо този осъден от страна на
затворническата администрация,както се твърди от осъдения и от защитата му.
Поради това не може да се споделят като убедителни възраженията на защитата,че не е
налице добросъвестно изпълнение на задължения от страна на затворническата
администрация,спрямо осъдения Х..В мотивите си към атакувания съдебен акт съдът е
акцентирал на заявеното от св.М. Д.,както и на изготвените от него доклад за л.с.Х. на
14.09.2020 година и справка.Съобразил е правните си изводи и със изразеното категорично
становище от началника на затвора гр.София.
Оценявайки от една страна положителни промени в поведението на осъдения,съдът
обосновано е посочил,че преценката за степента на поправяне на осъдено лице се формира от
поведението му в пенитенциарното заведение въз основа на всички събрани по делото
доказателства,особено въз основа на докладите,цитирани по-горе.На тази
основа,анализирайки доказателствения обем,обосновано решаващият съд е посочил,че
въпреки наличие на изтърпяна по-голяма част от наказанието,наложено на лишения от
свобода към момента на постановяване на атакувания съдебен акт и незначителни данни за
поправяне на осъденото лице,са налице доказателства,че целите на наказанието не са
изпълнени в цялост така,както изисква Закона.
Обосновано първият съд е отчел липса на промяна в оценката за рецидив,като
определените 88 точки не са променяни и очертават завишени стойности.Очертани са
констатирани проблемни зони,сочещи,че все още не са налице убедителни доказателства
4
осъденият Х.да се е поправил и да е постигнал убедителен резултат в тази насока.
Първият съд е анализирал в пълнота заявеното от св.Д. и изготвения от него доклад по
делото,както и становището от началник на затвора гр.София,цитирани по-горе.Настоящият
съд намира,че представените по делото писмени доказателства са обсъждани коректно от
първия съд ,без да се оценяват превратно в доказателствената им тежест.
Решаващият съд е оценил факта,че към настоящият момент осъдения работи,но е
безспорно,че на осъденото лице е оказано доверие да работи и това доверие е
основополагащо за оценката за поправяне на осъдения,а не краен извод и оценка за
завършил поправителен процес.
Обосновано и категорично са очертани проблемните зони у осъдения Х.-висока степен
на риск от рецидив,формално отношение към изпълнение на задачите,свързани с
изпълнение плана на присъдата,трайни и непреодолени криминални нагласи,липса на
дълбоки позитивни промени,липсата на ясно дефиниране на етапите,през които следва да
премине за решаване на проблемите,липса на ясно предвиждане на негативните последици
от действията си,свързани с липса на изграден устойчив модел за преодоляване на тези
проблемни зони,липса на възприети адекватни модели на поведение,които да му позволят
положителна промяна.
Всички тези очертани проблемни зони дават основание да се приеме обобщително,че
плана на присъдата е изпълнен.Становището на началника на затвора гр.София и доклада на
инспектор СДВР сочат,че поставените цели и задачи в плана на присъдата не са
постигнати,на която основа е отрицателно изразеното становище на затворническата
администрация към прилагане правилата на чл.70 НК.Ясно и категорично е посочено,че
социалната работа с осъденото лице следва да продължи в насока осмисляне собственото му
поведение,мотиви и последиците от него.
Настоящият съд споделя изводите на първия съд,който е приел,че при осъдения Х. не е
налице реализация в пълен обем по съдържание понятието „поправяне“,а корекционната
работа,така,както сочи и затворническата администрация,следва да продължи.Първият съд е
посочил в мотивите си,че е имал възможност лично да се убеди във формалното отношение
на осъдения към изготвения план на присъдата/вж.л.43,гърба/.
Въззивният съд намира,че преценени в тяхната съвкупност изложените обстоятелства
дават отрицателен отговор на въпроса за настъпило превъзпитание на осъдения в
степен,изискуема от Закона.За осъдения възпитателно-корекционната работа следва да
продължи в насока постигане разписаните цели по индивидуалния план на присъдата.
Фактическите и правни изводи са съобразени с данни за насоките за работа с лишения
от свобода,установени по ясен ред-оценка по реда на чл.155 ЗИНЗС и чл.156
ЗИНЗС,свързана с план за изпълнение на присъдата.
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Определение №260945/26.11.2020 година на
Софийски градски съд,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д. №3541/2020
година по описа на съда,с което е оставена без уважение молбата на осъдения И. С. Х.,с
установена по делото самоличност и ЕГН ********** за постановяване на предсрочно
условно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказание „лишаване от
свобода“.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6