ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
Гр. Сливен 19.11.2020 год.
Административен
съд Сливен на деветнадесети
ноември две хиляди и двадесета година в закрито заседание в следния състав:
Председател:
Стела Динчева
При секретаря
…. и прокурор ……. като разгледа докладваното от съдия Динчева административно
дело № 443 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.60 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с
чл.188 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е
по жалба на ЗП И.С.К. *** против разпореждане за предварително изпълнение на
наложената ПАМ със заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-360-0048814/13.11.2020 год. на началник сектор „Гранични
контролно-пропускателни пунктове“ в Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
В жалбата се
твърди, че издаденото разпореждане е незаконосъобразно поради нарушение на
материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се да се
отмени обжалваното разпореждане като незаконосъобразно.
Ответникът –
началник сектор „Гранични контролно-пропускателни пунктове“ в Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП представя
административната преписка по издаване на обжалваното разпореждане и не
изразява становище по жалбата.
Административен
съд Сливен намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.60, ал.4 от АПК, във връзка с
чл.186, ал.4 от ДОПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана
по същество е основателна.
Със заповед №
ФК-360-0048814/13.11.2020 год. на началник сектор „Гранични
контролно-пропускателни пунктове“ в Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.1, т.1,
б“а“ от ЗДДС и чл.186, ал.3 от ЗДДС, за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС, във
връзка с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ за регистриране
и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, е наложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – с. № ***
находяща се в г.С., Ц. к. п. стопанисван от З. п. И.К. и забрана достъпа до
него за срок от 14 дни. В заповедта
е включено разпореждане за предварително изпълнение на ПАМ, за което са
посочени пет фактически основания, а именно: 1. Търговският обект е временен,
поради което до влизане в сила на заповедта за налагане на ПАМ изпълнението ще
бъде осуетено; 2. В хода на проверката при направена контролно покупка на 2 кг ч.
ч. в 11:45 на 03.11.2020 год. на обща стойност 4.40 лева, заплатени в брой, за
което не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство в
работен режим; 3. Средно-дневен оборот на стойност 116, 75 лева; 4. Наличие на
непогасени публични задължения в размер на 3405,35 лева към 06.11.2020 год. 5. Декларирани
финансови резултати от дейността на ЗП по години, а именно общ облагаем доход
за 2019 год. 480 лева, за 2018 год. 436 лева и за 2017 год. 360 лева.
Прието е, че
предварителното изпълнение е наложително за предотвратяване и преустановяване
на административни нарушения от същия вид, с цел да се защитят особено важни
държавни интереси, а именно интереса на държавния бюджет за законосъобразното
регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения
търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на
реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения, както
и че съществува опасност, от закъснението на изпълнението да последват
значителни или трудно поправими вреди за бюджета. Посочено е и че с
извършването на нарушението се е стигнало до отклонение от данъчното облагане
чрез неиздаване на ФКБ за извършените продажби, препятстващо възможността за
проследяване на оборота. Необходимостта от предварителното изпълнение е
предопределена с оглед начина и вида на организиране на отчетността, които са
довели до извършеното деяние и
индиректно от степента на неговата обществена опасност. Лицето е извършило
административно нарушение, с което засяга основния ред в търговския оборот и
следва да бъдат предприети мерки за защита на фиска, като се предотврати
веднага възможността неотразяването на продажби чрез неиздаване на ФКБ да се
превърне в системно нарушение и да се коригира неговото поведение към спазване
на отчетността и начисляването на дължимите данъци върху, реализираните
обороти. По ранното налагане на ПАМ ще предотврати възможността да се допусне
отново административно нарушение от същото лице и препятства опасността
незаконосъобразното поведение да се превърне в практика, като представлява и
превенция на непосредствено настъпващите вреди за фиска. Налагането на финансовата
дисциплина, чрез спазване на отчетността при реално реализирани продажби без
отклонение в данъчното облагане безспорно представлява защита на особено важни
държавни и обществени интереси, свързани с регулярност на приходите в държавния
бюджет и нормално функциониране на държавна бюджетна система. Констатираното
нарушение обосновава извода за укриване на приходи, които не могат да бъдат
постоянно контролирани, а също и определени по размер в тяхната съвкупност.
Това нарушение води до ощетяване на бюджета и следователно е от значим интерес,
както за държавата, така и за обществото. Следователно с предварителното
изпълнение се осъществява защита интереса на фиска, свързан със заплащане на
данъци върху действително реализираните приходи от продажби. Установяването на
укрити приходи от продажби, до което ще се стигне, когато не се издават касови
бележки за документиране на продажбите попада в хипотезата на „трудно поправими
вреди“ по чл.60, ал.1, предл.4 от АПК. Разпореждането е съобразено и с характера
и целта на наложената ПАМ – преустановителен и превантивен характер с цел
предотвратяване укриването на приходи и отклонение от данъчно облагане и с
оглед на това отлагането на ПАМ във времето би попречило за постигане на
посочените цели. Охраняването на държавния бюджет безспорно обосновава
наличието на хипотеза на защита на особено важен държавен интерес, изразяващ се
в гарантиране и осигуряване на постъпления в него. Обстоятелството, че т. не е
издал фискален бон при продажба, препятства възможността за проследяване на
регистрираните обороти и влияе върху размера на публичните му задължения, което
от своя страна води до ощетяване на фиска. Превенцията срещу този нежелан
резултат за фиска, а от там и за държавата и обществото е именно разпореждането
за предварително изпълнение на ПАМ.
Разпореждането,
с което е допуснато предварителното изпълнение на заповедта, е
незаконосъобразно.
Съгласно
нормата на чл.188, ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка по
чл.186, ал.1 от ЗДДС подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК.
В нормата на
чл.60, ал.1 от АПК е регламентирана възможността административният орган да
включи в административния акт разпореждане за предварителното му изпълнение,
ако това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се
защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може
да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от
закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима
вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин
интерес. В този смисъл в тежест на административния орган е да изложи конкретни
съображения за наличието на някоя от изброените предпоставки, които да
обуславят постановяване на разпореждането му за предварително изпълнение, като
преценката му следва да се направи и да бъде изложена под формата на мотиви, за
постановяване на разпореждането.
Следва да се
има в предвид, че когато законодателят с норма в закона допуска предварително
изпълнение на някоя категория административни актове, той предпоставя, че за
тази категория актове, с оглед техния предмет и обществените отношения, които
охраняват, се презумира наличието на една или няколко от предпоставките на
чл.60, ал.1 от АПК. Само в тези случаи може да се обобщава, че всеки административен
акт от тази категория защитава особено важни интереси – държавни и обществени и
именно това налага неговото предварително изпълнение. Във всички останали
случаи административният акт подлежи на изпълнение след влизането му в сила,
тоест принципа е че административните актове се изпълняват след като влязат в
сила, а хипотезата, при която на акта е придадено предварително изпълнение със
закон е изключение, като в тежест на органа е да докаже наличието на сочената
от него предпоставка.
От регламентираните
в чл.60, ал.1 от АПК хипотези се вижда, че такова разпореждане може да бъде
постановено само в изключителни случаи, при наличието на една или повече от
предпоставките. Приложението на чл.60, ал.1 от АПК за всеки административен
акт, когато за този акт законът не предвижда предварително изпълнение, не е
разума на закона вложен в тази разпоредба.
От
административния орган са посочени пет фактически основания за допускане на
предварително изпълнение на издадената заповед, които не могат да обосноват
изводите направени от органа за допускане на предварително изпълнение на
издадената заповед.
Административният
орган е приел, че предварителното изпълнение следва да се допусне на няколко
основания, първо – за предотвратяване и преустановяване на административни
нарушения от същия вид, второ – за да се защитят особено важни държавни
интереси, а именно интереса на държавния бюджет за законосъобразното
регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения
търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на
реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения, трето
- поради съществуваща опасност,
изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено и четвърто – тъй
като от закъснението на изпълнението могат да последват значителни или трудно
поправими вреди за бюджета.
Първото
посочено основание – за предотвратяване и преустановяване на административни
нарушения от същия вид, не е предвидено от законодателя, като основание за
издаване на разпореждане за допускане на предварително изпълнение на наложената
ПАМ. Това основание е предвидено в нормата на чл.22 от ЗАНН, но за налагане на
принудителни административни мерки, а не за допускане на разпореждане за
предварително им изпълнение, поради което същото не обосновава извода за
необходимостта от такова изпълнение.
Посочените
факти, не обосноват и наличието на другите посочени основания – за да се
защитят особено важни държавни интереси, а именно интереса на държавния бюджет
за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за
правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите
публични задължения; поради съществуваща опасност, изпълнението на акта да бъде
осуетено или сериозно затруднено и тъй като от закъснението на изпълнението
могат да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета.
На първо
място неиздаването на фискален бон е основание за налагане на ПАМ, а не за
допускане на нейното предварително изпълнение, тъй като това означава, че за
всяка ПАМ аналогична на процесната би следвало да има винаги предварително изпълнение и ако то е било
нужно, законодателят изрично би го предвидил, а не би оставил това да се
извършва въз основа на преценка за всеки конкретен случай от административния
орган.
Необходимостта
от предварително изпълнение не се установява и от следващите посочени
основания, а именно, че средно-дневния оборот е на стойност 116,75 лева и че има
наличие на непогасени публични задължения. В случая не става ясно как този
оборот обосновава нуждата от предварително изпълнение на наложената ПАМ. По
делото не са представени никакви доказателства и не може да се установи откъде
органът е направил този извод. Липсват доказателства да е извършвана съпоставка
с други търговски обекти, които да имат дейност съпоставима с тази на оспорващия.
Наличието на евентуално ниски обороти не е сред основанията, въз основа на
които да се направи извод за наличие на нужда от предварително изпълнение на
наложената ПАМ, още повече, че не е изследвано на какво се дължат те. Що се
касае до наличието на публични задължения следва да се посочи, че неплащането в
предвидения срок на публичните задължения има за последица начисляването на
лихви върху тях на основание чл.175, ал.1 от ДОПК, но същото не обосновава
извод от необходимост на предварително изпълнение на наложената ПАМ.
Както беше
посочено вече заповедта за налагане на ПАМ по ЗДДС е административен акт, за
който законодателят не е допуснал предварително изпълнение по нормативен път.
Това означава, че по принцип целта, за която се налага ПАМ на основание чл.186,
ал.1 от ЗДДС ефективно може да бъде постигната без да се налага предварителното
изпълнение на тази мярка. Самата мярка се състои в запечатването на търговския
обект, в който е констатирано нарушението, за определен срок, не по-дълъг от 30
дни. Със запечатването на търговския обект се цели преустановяване на
административното нарушение. С тази ПАМ не може да се защити фиска, защото
изпълнението и́ не се състои в събирането или предотвратяване на средства и имущество, които съответния т.
притежава и които могат да послужат за ефективно събиране на дължими публични
задължения. За това нейното предварително изпълнение по никакъв начин не може
да допринесе за защита интереса на държавния бюджет, свързан със заплащането на
данъци върху действително реализирани приходи, както твърди органа. Ефектът от
изпълнението на процесната ПАМ не би бил по-различен, ако тя се изпълни след
като влезе в сила административният акт, който я постановява.
Установяването
на укрити приходи от продажби може и да попада в хипотезата на труднопоправими
вреди, но само ако се констатирана, макар и чрез косвени доказателства, че
заплащането на данъчните задължения, произтичащи от тези укрити приходи, не
може да бъде обезпечено. Дори тогава обаче с предварително изпълнение на ПАМ
като процесната не може да се предотврати настъпването на труднопоправимата
вреда. Защото със запечатването на търговският обект не може да се постигне
предотвратяване на укриването на приходи, нито да се обезпечат публичните
вземания възникнали от тези укрити приходи, както и не може да доведе до защита
на вземанията, които фиска евентуално има.
На следващо
място, абсолютно неправилно административният орган счита, че превенцията срещу
ощетяване на фиска е именно разпореждането за предварително изпълнение.
Предварителното изпълнение означава единствено, че административният акт ще
бъде изпълнен преди да е влязъл в сила. Заповедта за налагане на ПАМ, с която е
постановено запечатване на търговски обект няма по никакъв начин да обезпечи
неощетяването на фиска, защото чрез запечатването на търговския обект не могат
да се събират данъчни задължения. Напротив, така дейността на т. временно ще
бъде спряна, а от там и неговите приходи, които да обезпечат плащането на
публични задължения.
С оглед на
изложеното искането за отмяна на допуснатото с разпореждане на административния
орган предварително изпълнение на принудителната административна мярка,
наложена със заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-360-0048814/13.11.2020
год. на началник сектор „Гранични контролно-пропускателни пунктове“ в Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е
основателно и следва да бъде уважено.
С оглед спецификата и бързината на
производството по чл.60 от АПК държавна такса по делото не е събрана при
неговото образуване. Ето защо съдът следва да осъди оспорващата с настоящия съдебен
акт да заплати държавна такса за разглеждане на делото в размер на 10 лева.
Мотивиран от
изложеното, Административен съд гр.Сливен на основание чл.188 от ЗДДС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане за допускане на
предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-360-0048814/13.11.2020 год. на началник сектор „Гранични
контролно-пропускателни пунктове“ в Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП
ОСЪЖДА ЗП И.С.К. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Административен
съд Сливен държавна такса за разглеждане на делото в размер на 10 /десет/ лева
Определението
не подлежи на обжалване на основание чл.188, ал.2 от ЗДДС.
СЪДИЯ