РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Попово, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря И.Д.Б.
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20223520100071 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. чл.439 от ГПК.
Ищецът- ЕМ. Ф. М. от гр.П., действаща чрез адв.Н.Ф. от ТАК, твърди в исковата
молба, че с изпълнителен лист от 09.03.2012г., издаден по гр.д. № 409/2011г. по описа на
РС- Попово, била осъдена да заплати солидарно с други длъжници на ответника сумата от
2305.89лв., от които просрочена главница в размер на 1729.39лв., и лихви в размер на
576.50лв., ведно с договорената наказателна лихва върху главницата в размер на 35.53 %
годишно като неустойка, считано от предявяване на иска - 14.06.2011г., сумата от 400 лв.,
представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 100лв., представляваща
направени разноски по делото за особен представител.
Въз основа на този ИЛ било образувано изпълнително дело № 37 /2012г. при ДСИ
при РС-Попово. С образуването на изпълнителното дело били извършени справки и
наложен запор на една от солидарните длъжници, след което не били предприемани
действия по принудително събиране на задълженията по изпълнителния лист. На
15.10.2018г., изп.дело № 37/2012г. било прекратено, на осн.чл.433, ал.1 т.8 от ГПК.
Твърди се, че въз основа на този ИЛ било образувано ново изп.дело
№20213520400168 от 2021г. по описа на ДСИ при РС- Попово. По това дело били
направени справки, и на ищцата бил наложен запор върху трудовото й възнаграждение.
Счита, че от издаването на изпълнителния лист 09.03.2011г. до настоящия момент
били изминали повече от 10 години, през които от получаването на ПДИ през 2012г. до
настоящия момент спрямо нея не били предприемани действия за принудително изпълнение.
Твърди че, след издаване на изпълнителния лист, образуване на изпълнителното дело
и проучване на длъжника не били извършвани действия по принудително изпълнение
повече от 5 години, поради което счита, че е настъпила погасителната давност от 5 години и
не дължи сумите в изпълнителния лист.
1
С оглед изложеното ищеца моли съда, признаване за установено, че не дължи на
ответника сумите по ИЛ от 09.03.2012г. издаден по гр.д. №409/2011г. по описа на ПпРС, а
именно сумата от 2305.89лв., от които просрочена главница в размер на 1729.39лв., и лихви
в размер на 576.50лв., ведно с договорената наказателна лихва върху главницата в размер на
35.53 % годишно като неустойка, считано от предявяване на иска - 14.06.2011г., сумата от
400 лв., представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 100лв.,
представляваща направени разноски по делото за особен представител, поради погасявана
на задължението по давност. Претендира и разноски.
Редовно призован за с.з., се явява упълномощения представител- адв.Н.Ф. от ТАК,
която по същество пледира за уважаване на исковата претенция, така като е предявена.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от
ответника Кооперативно сдружение "П. б. а." гр. П., представлявано от Х.Ц.Ц., в който
оспорва предявеният иск. Счита, че перемпцията е без правно значение за давността, тъй
като били различни правни институти с различни правни последици. Счита, че давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие по принудително изпълнение като от
момента на същото започвало да тече нова давност
Излага доводи, че до 22.06.2015г. давността по отношение на сумите, които ищцата
била осъдена да заплати на взискателя, била спряна по силата на самия факт, че за тяхното
събиране било образувано изпълнително производство. Счита, че давността е продължила
да тече след 26.06.2015г., но същата била прекъсната с предприемането на изпълнителни
действия по изп. дело. Давностният срок, както за главницата, така и за лихвите, който бил 5
години към настоящия момент не бил изтекъл
Във връзка с изложеното, ответникът моли съда, да постанови решение, с което да
отхвърли така предявени иск като неоснователен.
Редовно призован за с.з. не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че съгласно решение по гр.д. № 409/2011г. по описа на РС-
Попово, ищцата била осъдена да заплати солидарно с други длъжници на ответника сумата
от 2305.89лв., от които просрочена главница в размер на 1729.39лв., и лихви в размер на
576.50лв., ведно с договорената наказателна лихва върху главницата в размер на 35.53 %
годишно като неустойка, считано от предявяване на иска - 14.06.2011г., сумата от 400 лв.,
представляваща направени по делото разноски. С това решение единия от длъжниците
С.М.А. е осъдена да заплати на ответника и сумата от 100лв., представляваща направени
разноски по делото за особен представител.
От извършената справка се установява, че решението е влязло в законна сила на
06.03.2012г., като за посочените суми е издаден изпълнителен лист на 09.03.2012г.
Въз основа на същия е образувано изпълнително дело № 37 /2012г. при ДСИ при РС-
Попово.
От приложения ИЛ и справка от ДСИ при РС-Попово се изяснява, че по това
изпълнително дело до ищеца е изпратена покана за доброволно изпълнение (ПДИ), връчена
на 16.03.2012г. Извършвани са справки за имущественото състояние на всички длъжници и
наличието на трудов договор и банкови сметки и за налагане на запор/възбрана върху
наличното движими/недвижимо имущество. В хода на принудителното изпълнение е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на единия от длъжниците - Р.Т.В., като в
периода от 22.05.2012г. до 22.10.2014г. от възнаграждението на този длъжник са удържани
суми в общ размер от 1320.00лв., от които 1191.13лв. са преведени по банкова сметка на
взискателя (ответника по делото), а остатъка са преведени по сметка на ПпРС за държавна
2
такса по делото. Поради липса на предприети действия от страна на взискателя, с
постановление от 15.10.2018г., ДСИ при РС-Попово е прекратил изпълнителното
производство, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Не се спори, че оригинала на
изпълнителния лист от 09.03.2012 г. е върнат на взискателя.
Последният е послужил за образуване на ново изпълнително дело №168/2021г. по
описа на СИС при Районен съд - Попово, приобщено към доказателствения материал. Видно
от него, по делото е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника ищец по
делото, като на 07.02.2022 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца
при работодателя „Нурсеви 2019“ ЕООД, с.Гагово, общ.П..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 439 ГПК, и с
него се иска от съда да признае за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от
2305.89лв., от които просрочена главница в размер на 1729.39лв., и лихви в размер на
576.50лв., ведно с договорената наказателна лихва върху главницата в размер на 35.53 %
годишно като неустойка, считано от предявяване на иска - 14.06.2011г., сумата от 400 лв.,
представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 100лв., представляваща
направени разноски по делото за особен представител.
В конкретния случай обаче, за сумата от 100лв. представляваща направени разноски
по делото за особен представител е осъдено лицето С.М.А., което не е страна по делото. В
този смисъл съдът намира, че ищцата няма правен интерес от установяване, че не дължи
тази сума, доколкото друго лице е осъдено да я заплати, а именно С.М.А.. Поради което
съдът намира, че за тази сума ищцата не може и няма право да претендира, че не я дължи,
изхождайки от разпоредбата на чл.26, ал.2 ГПК, която постановява, че никой не може да
предявява от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закон случаи. Заради
това, съда счита, че иска в частта, с която се претендира , че ищцата не дължи сумата от 100
лв. като разноски за особен представител, присъдени по гр.д. №409/2011г. по описа на ПпРС
е недопустим и като такъв следва да се остави без разглеждане, а производството по него да
се прекрати.
За останалите суми в т.ч. и разноски по делото иска се явява допустим, а разгледан по
същество и основателен, по следните съображения:
Разпоредба на чл.439 от ГПК предвижда възможност за длъжника по изпълнителното
производство да оспори изпълнението чрез иск, основан на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Следователно основателността на иска е обусловена от наличието на
юридически факти, настъпили след посочения релевантен момент и довели до изключване
или погасяване на спорното право – предмет на принудителното изпълнение. Съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на
ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти. С оглед релевираните от
ответника възражения, той носи тежестта да установи осъществяването на съответните
юридически факти, довели до прекъсване на давността.
В настоящия случай ищецът твърди, че не дължи процесните суми поради наличие на
новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на решението по гр.д. №409/2011г. по
описа на ПпРС, а именно изтекла погасителна давност за вземането в общ размер от
2305.89лв., от които просрочена главница в размер на 1729.39лв., и лихви в размер на
576.50лв., ведно с договорената наказателна лихва върху главницата в размер на 35.53 %
годишно като неустойка, считано от предявяване на иска - 14.06.2011г., сумата от 400 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Тези вземания, като за главница, така и за лихвите и неустойката са установени с
3
влязло в сила решение, поради което от влизането му в сила – 06.03.2012г. е започнала да
тече нова давност, която е петгодишна – арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Страните не спорят, а и от обсъдените писмени доказателства се установява
наличието на образувани две изпълнителни производства за принудително събиране на
вземанията, предмет на иска, по които взискател е настоящият ответник, а единия от
длъжниците – ищецът по делото. Правният спор се съсредоточава върху приложението на
института на погасителната давност.
Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. В теорията и съдебната практика последователно се застъпва
становището, че при т. нар. „перемпция“ прекратяването настъпва по силата на закона, като
не е необходим изричен акт на съдебния изпълнител, а издаденото от последния
постановление има само декларативен характер.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. В мотивите на тълкувателния акт е разяснено, че в хода на
изпълнителното производство давността се прекъсва с предприемане на което и да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо дали
същото е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител)
– насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
Изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др.
От обсъдените писмени доказателствени средства се установява, че последното
изпълнително действие по изп. дело № 37/2012 е извършено на 22.05.2012г., когато
съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на единия от
длъжниците. От посочената дата е започнал да тече двугодишният срок по чл.433, ал.1, т.8
ГПК, респ. същият е изтекъл на 22.05.2014г., когато изпълнителното производство е
прекратено по право. От тогава е започнала да тече нова петгодишна давност за вземанията,
която е изтекла на 22.05.2019г., тоест преди извършването на първото валидно изпълнително
действие по изп. дело № 168/2021г., което е годно да прекъсне давностния срок -налагането
на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника на 07.02.2022г.
Дори и съда да приеме, че по силата на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980
г. на Пленума на ВС тълкуване, че погасителната давност за процесните вземания по
изпълнителния лист е била не само прекъсната, но същата е и спряла да тече през време на
изпълнителното производство по изп. дело № 37/2012г. относно принудителното
осъществяване на вземанията по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД, то спирането на
давността за същите е преустановено от момента на отмяната на тълкуването на правната
норма, дадено с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, извършена с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. на ВКС, ІV г.о., е
прието, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива
обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени
по съответния ред. Последващите тълкувателни решения се състоят от две части. С първата
4
от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а с втората част се обявява за загубил
сила предшестващ тълкувателен акт и тя поражда действие от момента на постановяването
на новото тълкувателно решение, поради което и от този момент предшестващия
тълкувателен акт престава да се прилага. Затова установеното с новото тълкувателно
решение тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за
които то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е
отнесен за разрешаване до тях след приемането на новото тълкувателно решение или по
такива, които са били заварени към този момент. Изхождайки от тези съображения относно
прекъсването и спирането на давността за вземанията по изпълнителния лист, предмет на
настоящото исковото производство, момента на преустановяване на спирането на
погасителната давност за тях – 26.06.2015г. (отмяната на даденото с Постановление
№3/18.11.1980г. тълкуване), и разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, която за разлика от чл.
116, б. „б“ от ЗЗД не свързва действието на прекъсването на давността с резултата от
предприетите изпълнителни действия, респ. с настъпилата перемпция на изпълнителното
производство, новата погасителна давност в случая е започнала да тече от момента на
преустановяване на спирането на погасителната давност, респ. от момента на отмяната на
даденото с Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС тълкуване - 26.06.2015г.
Изпълнителното производство срещу ищцата е образувано на 16.03.2012г., като с
образуването му давността е спряла да тече. Срокът й започва да тече отново от
26.06.2015г., като петгодишната давност е изтекла на 26.06.2020г. т.е. от този момент
(26.06.2015г.) започва да тече нова петгодишна давност за погасяване на вземането,
доколкото изпълнителни действия довели до ново прекъсване на давността след тази дата не
са извършвани. Такива действия са извършени на 07.02.2022г., когато е наложен запор на
трудовото възнаграждение на ищцата, които са след изтичане на петгодишния давностен
срок.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че вземанията, предмет на настоящия иск
са погасени по давност и инициираното на принудително изпълнение след тяхното
погасяване е неправомерно, респ. предявеният отрицателен установителен иск –
основателен, поради което следва да бъде уважен за сумата от 2305.89лв., от които
просрочена главница в размер на 1729.39лв., и лихви в размер на 576.50лв., ведно с
договорената наказателна лихва върху главницата в размер на 35.53 % годишно като
неустойка, считано от предявяване на иска - 14.06.2011г., сумата от 400.00лв. ,
представляваща направени по делото разноски, които суми са предмет на принудително
изпълнение по изпълнително дело № 168/2021 по описа на СИС при Районен съд - Попово,
образувано въз основа на изпълнителен лист от 09.03.2021 г., издаден по гр.д. №409/2011г.
по описа на Районен съд – Попово.
При този изход на делото ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
направените по делото разноски в размер на 912.24лв., от които 112.24 лв. представляващи
внесена д.т. и 800.00 лв. за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ЕМ. Ф. М., ЕГН
**********, от гр.П., ул.“Г.****** не дължи на КООПЕРАТИВНО СДРУЖЕНИЕ “П.Б.А.”,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.П.***** представлявана от председателя
Х. Ц. Ц., следните суми: сумата от 2305.89лв. (две хиляди триста и пет лева и 89ст.), от
които просрочена главница в размер на 1729.39лв., и лихви в размер на 576.50лв., ведно с
договорената наказателна лихва върху главницата в размер на 35.53 % годишно като
неустойка, считано от предявяване на иска - 14.06.2011г., сумата от 400.00 лв. (четиристотин
5
лева и 00ст.), представляваща направени по делото разноски, които суми са предмет на
принудително изпълнение по изпълнително дело № 168/2021 по описа на СИС при Районен
съд - Попово, образувано въз основа на изпълнителен лист от 09.03.2012г., издаден по гр.д.
№409/2011г. по описа на Районен съд – Попово, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим предявеният от ЕМ. Ф. М., ЕГН
**********, от гр.П., ул.“Г.****** против КООПЕРАТИВНО СДРУЖЕНИЕ “П.Б.А.”, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр.П., *****представлявана от председателя Х. Ц.
Ц., иск в частта за признаване за установено, че не дължи сумата от 100.00лв. (сто лева и
00ст), представляваща направени по делото разноски за особен представител, която сума е
предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 168/2021 по описа на СИС
при Районен съд - Попово, образувано въз основа на изпълнителен лист от 09.03.2012г.,
издаден по гр.д. №409/2011г. по описа на Районен съд – Попово.
ОСЪЖДА КООПЕРАТИВНО СДРУЖЕНИЕ “П.Б.А.”, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр.П., ****** представлявана от председателя Х. Ц. Ц. ДА ЗАПЛАТИ
на ЕМ. Ф. М., ЕГН **********, от гр.П., ул.“Г.****** СУМАТА 912.24лв. ( деветстотин и
дванадесет лева и 24ст.), представляваща направените по делото разноски, на осн.чл.78,
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в частта, с която иска е оставен без
разглеждане, което има характер на определение, в едноседмичен срок, с частна жалба, а в
останалата част, в двуседмичен срок, с жалба, пред Окръжен съд гр. Търговище, считано от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
6