Решение по дело №3490/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2755
Дата: 16 април 2019 г. (в сила от 16 април 2019 г.)
Съдия: Татяна Костадинова Костадинова
Дело: 20191100503490
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 12.04.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ

                                                                                             РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Костадинова ч.гр.д. 3490/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Т. ЕООД – длъжник по изп.д. № 20188510401621 срещу разпореждане № 66100/08.10.2018 г., с което на основание чл. 526, ал. 1 ГПК взискателят е оправомощен да изпълни действия за сметка на длъжника. Жалбоподателят твърди, че решението, предмет на принудително изпълнение, не отразява вярно действителната площ на имота, чието ползване е разпределено, и поради това не би могло да бъде доброволно изпълнено от длъжника. Следователно не е налице виновно неизпълнение и това е пречка за овластяване на взискателя да извърши действието вместо длъжника. Поддържа също, че не е налице искане от взискателя за овластяване.

 

Взискателят К.И.К.оспорва жалбата, като твърди, че решението би могло да бъде изпълнено от длъжника и няма пречка при неговото бездействие взискателят, направил искане, да бъде овластен да извърши сам предписаното действие.

 

Съдебният изпълнител счита жалбата за неоснователна, като поддържа, че обжалваното действие е съобразено с издадения изпълнителен лист и с отправеното от взискателя искане за овластяване.

 

Жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл. 527, ал. 4 ГПК. Разгледана по същество, тя е основателна по следните съображения:

 

Изпълнителното производство е образувано по почин на К.И.К.с искане за принудително изпълнение на решение, постановено по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС. Съгласно представения от взискателя изпълнителен лист, разпределено е ползване на УПИ с идентификатор 68134.4330.1568 по КККР на гр. София между К.И.К., Н.Н.К.и Т. ЕООД, като в общо ползване на К.и К.е предоставен дял 1 (при разменено положение на малките дялове), а на жалбоподателя е определено ползването на дял 2 (при разменено положение на малките дялове) съгласно скица на вещото лице, представляваща неразделна част от решението.

Предписаното със съдебното решение и изпълнителния лист притезание не е за извършване на заместимо действие по смисъла на чл. 526 ГПК. Напротив – то е за незаместимо действие, тъй като касае предаване на част от имот, която може да бъде предадена само от лицето, което я владее.

Както е посочено в мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 13/10.04.2013 г. по тълк. д. № 13/2012 г., ОСГК на ВКС, „постановеното в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС решение има изпълнителна сила именно относно разпределянето на ползването и въз основа на него съсобственикът може да се снабди с изпълнителен лист за въвод във владение в реалната част от имота, която му е разпределена от съда. Ето защо съответният на процесното притезание способ за принудително изпълнение е въвод, а не способите за изпълнение на заместимо действие, вкл. чрез овластяване на взискателя. Впрочем, такова овластяване не би било и адекватно на нуждата на взискателя, тъй като той, дори и и овластен юридически, не би могъл да извърши сам въвода си, ако длъжникът не окаже съдействие.

 

Ето защо обжалваният акт е незаконосъобразен, макар и по съображения, различни от релевираните в жалбата. Въпреки това, по мотивите на ТР 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС няма пречка съдът да го отмени именно поради установените при служебната проверка процесуални нарушения. За пълнота, по възраженията на длъжника следва да се посочи, че правилността на изпълняваното съдебно решение от гледна точка на предписаното с него задължение и от гледна точка на надлежното представителство на страната не би могла да се установява нито от съдебния изпълнител, нито от съда в настоящото производство.

 

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Т. ЕООД – длъжник по изп.д. № 20188510401621 разпореждане № 66100/08.10.2018 г., с което на основание чл. 526, ал. 1 ГПК взискателят е оправомощен да изпълни действия за сметка на длъжника.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1/                                    2/