РЕШЕНИЕ
№ 3989
гр. Пловдив, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20225330109732 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК.
В исковата молба от Д. П. Г. срещу „ОТП Факторинг България” ЕАД се твърди, че съгласно
договор за кредит за текущо потребление от 08.07.2008 г., договор за поръчителство от
08.07.2008 г. и допълнително споразумение от 17.12.2010 г., сключени с „Банка ДСК“ ЕАД,
била предоставена сумата в размер на 25 000 лева на Л. Г. К., с поръчителството на Д. П. Г.
и Е. Д. Ч., при условия, подробно уговорени в договора. Банката изпълнила задължението си
по договора за кредит, като по специална разплащателна сметка на кредитополучателя
превела сумата от 25 000 лева. Кредитът станал предсрочно изискуем, считано от 17.11.2011
г. и банката предприела необходимите действия за събиране на вземането си по съдебен ред.
Въз основа на подадено на 09.05.2012 г. заявление било образувано ч. гр. д. № 7177/2012 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, XX гр. с., по което били издадени заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист спрямо кредитополучателя и поръчителите
за следните суми: главница по кредита от 23 127,23 лева, редовна лихва в размер на 2797,16
лева за периода 15.07.2011 г. – 09.05.2012 г., санкционираща лихва в размер на 1109,09 лева
за периода 15.07.2011 г. – 09.05.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 09.05.2012 г. до окончателното изплащане, както и
разноските по заповедното производство за държавна такса в размер на 540,67 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева. Сочи се, че по силата на договор за цесия
от 16.08.2012 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД,
ответното дружество придобило вземането на банката срещу солидарните длъжници, ведно
1
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. След постъпило от Д. Г. възражение
по чл. 414 ГПК против заповедта за изпълнение, цесионерът „ОТП Факторинг България“
ЕАД предявил установителен иск за вземането по реда на чл. 422 ГПК. По образуваното гр.
д. № 15864/2012 г. по описа Районен съд – Пловдив, XX гр. с., било постановено Решение №
3798/17.10.2013 г., с което след инстанционен контрол било установено със сила на
пресъдено нещо, че Д. П. Г. дължи на „ОТП Факторинг България“ ЕАД сумите по
изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д. № 7177/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
XX гр. с. Сочи се, че цесионерът, като частен правоприемник на цедента, се ползва от
издадения изпълнителен лист и се явява взискател по образуваното изпълнително дело №
****************г. по описа на ЧСИ *********, рег. № *** на КЧСИ, по което на дата
14.08.2012 г. била връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника Д. Г.. Въз основа
на молба от ищцата било издадено Удостоверение с изх. № 17542/30.06.2022 г. от ЧСИ
*********, видно от което било, че посоченото изпълнително дело е образувано на
03.07.2012 г., както и че до дата 30.06.2022 г. по същото били правени погасявания
единствено от длъжника Л. К., възлизащи на сумата от общо 2 846,86 лв. Посочено е, че към
28.06.2022 г. остатъкът от вземането по делото е в общ размер на 54 262,07 лв., от които:
главница в размер на 23 127,23 лв., законна лихва в размер на 23 822,60 лв. изчислена до
дата 28.06.2022 г. и неолихвяеми вземания в общ размер на 3 527,95 лв. Заявява, че по
изпълнително дело били извършвани изпълнителни действия срещу длъжниците по смисъла
на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС,
като последното валидно извършено действие било от 30.05.2017 г., на която дата от
съдебния изпълнител било извършено разпределение на постъпила сума и в полза на
взискателя била преведена сумата от 92,88 лв. Твърди се, че след това действие взискателят
не бил поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
поради което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство било
прекратено по силата на закона на дата 30.05.2019 г. Поддържа, че обстоятелството, че
съдебният изпълнител не е издал постановление за прекратяване на производството, не
променя факта на настъпилата перемпция. Излага твърдения, че в настоящия случай
давността е започната да тече от 30.05.2017 г. – датата на последното валидно изпълнително
действие, като петгодишната давност била изтекла на 30.05.2022 г. Заявява, че след
30.05.2017 г. от взискателя не били искани и от ЧСИ не били извършвани никакви
изпълнителни действия. Ищцата обосновава правния си интерес от предявяване на
настоящите искове, като твърди, че изп. дело № ************ г. по описа на ЧСИ
*********, с взискател „ОТП Факторинг България“ ЕАД, продължава да е висящо и
съдебният изпълнител има право да извършва изпълнителни действия докато с влязло в сила
съдебно решение не бъде установено, че вземането е погасено по давност. Заявява, че не
предявява нарочен иск за погасяване по давност на законна лихва в размер на 23 822,60 лв.,
изчислена до 28.06.2022 г. по изпълнителното дело, тъй като в случай, че се установи
погасяването по давност на вземането за главница, няма да се дължи и законната лихва
върху нея.
Предвид изложеното е направено искане за признаване на установено, че ищцата не дължи
2
на ответното дружество сумата от 23 127,23 лв. – главница, както и неолихвяеми вземания в
общ размер на 3 527,95 лв., които суми твърди, че са предмет на изпълнение по
изпълнително дело № ************ г. по описа на ЧСИ *********, с рег. № ***, образувано
въз основа на заповед за изпълнение № 4489/10.05.2012 г. и изпълнителен лист от 14.05.2012
г., издадени по ч. гр. д. № 7177/ 2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XX гр. с.,
поради погасяването на вземанията по давност. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „ОТП
Факторинг България“ ЕАД. Твърди се, че към датата на депозиране на исковата молба в
съда, съдебният изпълнител е прогласил настъпилото по право прекратяване на
изпълнителното производство. Ответникът сочи, че не е дал повод за иницииране на
настоящото производство, като заявява, че не оспорва настъпилата погасителна давност на
процесното вземане спрямо Д. П. Г.. Счита, че за ищцата не е налице правен от интерес от
предявяване на настоящите искове с оглед липсата на висящо изпълнително дело срещу нея
и липсата на каквито и да било искания на кредитора за насочване на изпълнението срещу
имуществото й след настъпване на погасителната давност. Посочва, че ответникът не е
предприемал действия по принудително изпълнение по отношение на ищцата след
погасяване по давност на вземането спрямо нея. Ответникът се позовава на съдебна
практика. Твърди, че не е налице накърняване на правата на насрещната страна, което да
доведе до необходимостта от тяхната защита в настоящото производство, тъй като и с
извънсъдебното си поведение ответното дружество не е оспорвало факта на погасяване по
давност на вземането, а добросъвестно е депозирало молба до ЧСИ за прогласяване на
обстоятелството на вече прекратеното съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнително дело.
В случай, че съдът приеме за допустимо настоящото производство, ответникът заявява, че
признава предявените искове. Посочва, че по силата на договор за покупко-продажба на
вземания от 16.08.2012 г., сключен с „Банка ДСК” ЕАД е придобил вземането, произтичащо
от договор за кредит за 08.07.2008 г., договор за поръчителство към него от 08.07.2008 г. и
допълнително споразумение от 17.12.2010 г., заедно с всички привилегии, обезпечения и
други принадлежности, включително с начислените лихви, като част от пакет от свои
изискуеми вземания. Твърди се, че в изпълнение на изискванията на чл. 99 ЗЗД и по силата
на изрично пълномощно, издадено от цедента, ответникът изпратил до ищеца писмо за
извършената цесия и смяната на кредитора, ведно с актуалната сума по дълга към датата на
цесията. Счита за безспорно обстоятелството за уведомяването на длъжника за станалото
правоприемство, предвид насочената претенция спрямо ответното дружество. Посочва се, че
„Банка ДСК” ЕАД е предоставила на Л. Г. К., с поръчителството на Д. П. Г. и Е. Д. Ч.,
сумата в размер на 25 000 лева при условия, подробно уговорени и описани в договора и
споразумението. Кредитът не бил обслужван, поради което банката подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, като било
образувано ч. гр. д. № 7177/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XX гр. с., по което
били издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист спрямо
кредитополучателя и поръчителите. След постъпило от Д. Г. възражение по чл. 414 ГПК
3
против заповедта, цесионерът „ОТП Факторинг България“ ЕАД предявил установителен иск
за вземането по реда на чл. 422 ГПК, като с влязло в сила решение, постановено по гр. д. №
15864/2012 г. по описа Районен съд – Пловдив, XX гр. с., било установено, че Д. П. Г. дължи
на „ОТП Факторинг България“ ЕАД сумите, произтичащи от договор за кредит за текущо
потребление от 08.07.2008 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД. На 03.07.2012 г. по молба на
„Банка ДСК“ ЕАД било образувано изп. дело № ******/2012 г. по описа на ЧСИ *********,
рег. № ****, срещу Л. Г. К., Д. П. Г. и Е. Д. Ч., като с молбата за образуване бил посочен
изпълнителен способ за всеки един от длъжниците. Посочва се, че поканата за доброволно
изпълнение на Д. Г. била връчена на 14.08.2012 г. По отношение на същата била наложена
възбрана върху недвижим имот на 06.08.2012 г., бил наложен запор върху получаваното от
нея трудово възнаграждение на 31.07.2012 г., а на 13.11.2012 г. бил извършен опис на
движими вещи в дома на ищцата.
Ответната страна счита предявените от ищцата искове за основателни поради настъпила
погасителна давност на вземанията. По отношение на разноските се сочи, че ответникът не е
дал повод за завеждане на делото, поради което не следвало да му се възлагат такива. Към
отговора на исковата молба са приложени писмени доказателства, по опис. Претендират се
направените в настоящото производство разноски. Направено е възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.
По допустимостта на предявените искове съдът е изложил съображения в определението от
16.09.2022г. за насрочване на делото в открито съдебно заседание, поради което не е
необходимо повторно произнасяне по този въпрос.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена заповед № 4489 за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 ГПК от 10.05.2012г. по ч.гр.дело № 7177 по описа на ПРС за 2012г.,
по силата на която е разпоредено Л. Г. К. и поръчителите Д. П. Г. и Е. Д. Ч. да заплатят
солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 23 127.23 лв. главница, произтичаща от договор
за кредит за текущо потребление от 08.07.2008г., обезпечен с поръчителство и допълнително
споразумение от 17.12.2020г., редовна лихва в размер на 2 797.16 лв. за периода 15.07.2011г.
до 09.05.2012г., санкционираща лихва в размер на 1109.09 лв. за периода 15.07.2011г. до
09.05.2012г., ведно със законната лихва от 09.05.2012г. до изплащане на вземането, както и
разноските по делото за държавна такса в размер на 540.67 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 720 лв. Представен е и изпълнителен лист от 14.05.2012г.
С решение № 3798 от 17.10.2013г. по гр.дело № 15864 по описа на ПРС за 2012г. е признато
за установено, че Д. П. Г. дължи на „ОТП Факторинг България“ ЕООД посочените суми. С
покана за доброволно изпълнение от 31.07.2012г., връчена на 14.08.2012г. Д. П. Г. е
поканена да заплати на дружеството сумите по изпълнителния лист, за събиране на които е
образувано изпълнително дело №************ на ЧСИ *********, с район на действие
*********.
4
По делото са представени договор за покупко-продажба на вземания от 16.08.2012г.,
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕООД, договор за кредит
за текущо потребление от 08.07.2008г., допълнително споразумение от 17.12.2010г., Общи
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, погасителен план.
В цялост е постъпило изпълнително дело №************ на ЧСИ *********, с район на
действие ************.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че в полза
на „Банка ДСК“ ЕАД е издаден на 14.05.2012г. изпълнителен лист от ПРС по ч.гр.дело №
7177 по описа на съда за 2012г., с което Д. П. Г. е осъдена да заплати солидарно с Л. К. и Е.
Ч. посочените по-горе суми. Няма спор, че вземанията на банката са прехвърлени на „ОТП
Факторинг България“ ЕООД по силата на договор за цесия от 16.08.2012г., както и че въз
основа на така издадения изпълнителен лист, е образувано изп. дело №************ на
ЧСИ *********.
Ищцата твърди, че не дължи претендираните по изпълнителното дело суми, тъй като същите
са погасени по давност. Твърди, че последното валидно изпълнително действие е от дата
30.05.2017г., както и че на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство
е прекратено по силата на закона на дата 30.05.2019г. Твърди, че 5-годишната давност е
започнала да тече от 30.05.2017г. и е изтекла на 30.05.2022г.
С оглед и на постъпилия писмен отговор, според който ако съдът приеме, че искът е
допустим, същият се признава от ответника, съдът намира, че не е необходимо да се
произнася по всички наведени в исковата молба факти и обстоятелства. Изпълнителното
дело е образувано на 03.07.2012г. по молба на „Банка ДСК“ ЕАД, след което са извършвани
множество справки за имущественото състояние на тримата длъжници. Извършвани са по
отношение на длъжниците съответни изпълнителни действия, като последното извършено
такова съгласно приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело №
2/2013 г., ОСГТК, е от дата 30.05.2017г. – разпределение на постъпили по делото суми.
Установява се, че по молба на „ОТП Факторинг България“ ЕАД от дата 17.08.2020г.,
изпълнителното производство е прекратено с постановление от 28.06.2022г.
Наведеното от ищцата основание за недължимост на процесните суми поради тяхното
погасяване по давност е основателно. Процесните вземания касаят договор за кредит,
вземанията по който се погасяват с петгодишна погасителна давност, уредена в нормата на
чл.110 ЗЗД. Константната съдебна практика приема, че при договора за заем е налице
неделимо плащане. В случай че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни
вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания.
Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора
да приеме изпълнение от страна на длъжника на части – аргумент за противното основание
от чл.66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора. (В този смисъл Решение № 103 от 16.09.2013
5
г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., ТК; Решение №28 от 05.04.2012г. по гр.д.№523 от
2011г.,ІІІ г.о.). Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки конкретен
случай с оглед активността на кредитора по делото и предприетите по отношение на
длъжника изпълнителни действия.
Осъществяваните от взискателя изпълнителни действия след датата на прекратяване ex lege
на изпълнителното производство – 30.05.2019г. са правно ирелевантни и
непротивопоставими по отношение на длъжника. Като се има предвид, че петгодишният
давностен срок за погасяване на вземането на ответника по давност е започнал да тече от
последното валидно изпълнителното действие, за каквото се прие разпределението от
30.05.2017г., то същият е изтекъл на 30.05.2022 г. за главницата.
Видно от удостоверение от 30.06.2022г. от ЧСИ ********* към 28.06.2022г. остатъкът от
вземането на взискателя по изпълнителното дело е в размер на 54 262.07 лв., от които
главница в размер на 23 127.23 лв., законна лихва в размер на 23 822.60 лв., 3 527.95 лв.
неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./.
Предвид изложеното, исковете са доказани по основание и размери и следва да бъдат
уважени изцяло.
При този изход на делото и предвид направеното от ищцата искане, разноски следва да се
присъдят в полза на ищцата. Ищцата е представлявана от пълномощник, в хипотезата на чл.
38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Ответникът счита, че разноски не следва да се
присъждат на основание чл. 78, ал. 2 ГПК – тъй като е признал иска и с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото. Нито една от двете предпоставки по чл. 78, ал. 2 ГПК не е
налице – ответникът, макар да е направил искане за постановяване на решение при
признание на иска, същевременно е направил искане за прекратяване на производството по
делото, поради недопустимост на предявените искове. Не може и да се приеме, че с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото – въпреки че изпълнителният процес е
прекратен, в полза на ответника все още съществува изпълнителен титул. Поради това на
ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1069.11 лв.
внесена държавна такса. По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение в
размер на 2550 лв., е направено възражение за прекомерност, което съдът намира за
основателно. При съобразяване на съответната редакция на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/2004г. към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, минималният
размер на адвокатско възнаграждение възлиза в общ размер от 1329.65 лв., която и сума
следва да се присъди на пълномощника на страната. В случая по делото е проведено само
едно съдебно заседание, реализирана е защита по отношение на една страна, за претенции,
чиито фактически състави са свързани, а предметът на доказване не предполага коренно
разнопосочни действия.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. П. Г., ЕГН ********** от
гр.*********************** не дължи на „ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Средец“, бул. „Витоша“
№ 15 сумата в размер на 23 127.23 лв. /двадесет и три хиляди сто двадесет и седем лева и 23
ст./ главница по договор за кредит за текущо потребление от 08.07.2008г., сключен с „Банка
ДСК“ ЕАД и сумата в размер на 3 527.95 лв. /три хиляди петстотин двадесет и седем лева и
95 ст./ неолихвяеми вземания, за събирането на които суми е образувано изпълнително дело
№************ по описа на ЧСИ *********, рег.№ ***, район на действие
********************, въз основа на изпълнителен лист от 14.05.2012г. по ч.гр.дело №
7177 по описа на ПРС за 2012г.
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Средец“, бул. „Витоша“ № 15 да заплати на Д. П. Г., ЕГН
********** от гр.********************* сумата от 1069.11 лв. /хиляда шестдесет и девет
лева и 11 ст./ направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Средец“, бул. „Витоша“ № 15 да заплати на адв. О. А. Д., АК –
П., адрес на кантора: *********************** сумата от 1329.65 лв. /хиляда триста
двадесет и девет лева и 65 ст./ адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7