РЕШЕНИЕ
№ 3778
гр. Варна, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20233110114309 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Производството е образувано по предявени от „Е. – П. П.“ АД, ЕИК *, действащ чрез
адв. Н. Б., против ЕТ „Р. * Р. М.“, ЕИК *, действащ чрез адв. В. Г., първоначално обективно
кумулативно съединени специални осъдителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.
1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца следните суми:
- сумата в размер на 1 252,84 лева, представляваща главница за стойността на
незаплатена мрежова услуга с абонатен номер *, клиентски номер *, за обект, находящ се в *
за която са издадени фактури № **********/15.05.2023 г. и № **********/15.05.2023 г.,
ведно със законната лихва върху посочената главница от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното погасяване на задължението;
- сумата от 71,80 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата
от 1 252,84 лева за периода от деня следващ деня на падежа на всяка една от горепосочените
фактури до датата на предявяване на иска;
- сумата от 42,98 лева, представляваща главница за стойността на незаплатената
мрежова услуга за обект с абонатен номер *, клиентски номер *, за обект, находящ се в *, за
която са издадени фактури № **********/15.05.2023 г. и № **********/15.05.2023 г., ведно
със законната лихва върху посочената главница от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното погасяване на задължението и
- сумата от 2,47 лева, представляваща мораторна лихва начислена върху главницата
от 42,98 лева за периода от деня следващ деня на падежа на фактурата до окончателното
изплащане на задължението.
Излага се в исковата молба, че ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вр. чл. 107 от Закона за енергетиката срещу
ответника, за което е образувано ч. гр. д. № 9386/2023 г. по описа на РС – Варна, като с
1
разпореждане № 34365/11.09.2023 г. заявлението е отхвърлено и в тази връзка у ищеца се
породил правния интерес да сезира съда по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 от
ГПК.
Сочи се, че на 20.08.2021 г. между страните е сключен договор за доставка на
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция /ДПИ/ и абонатът е присъединен
към електроразпределителната мрежа на „Е. С.“ АД, както и че ответникът е ползвател на
обекти на потребление, находящи се в * с абонатен номер * и обект, находящ се на * с
абонатен номер *. В посочения в исковата молба период – м.април 2023 г. ищцовото
дружество е предоставяло електрическа енергия на ответника в качеството си на ДПИ.
Посочва се, че съгл. чл. 29 от ПТЕЕ клиентите, които са присъединени към
електроразпределителната мрежа заплащат на „Е.-П. П.“ АД освен цена за потребена
електрическа енергия, така и цени за мрежови услуги измежду които достъп и пренос на
електрическа енергия по електроразпределителната мрежа. Поддържа се, че основанията за
дължимост на мрежови услуги, цена задължения към обществото и акциз от крайни клиенти
са нормативно въведени, а доставчикът на електрическа енергия е нормативно овластен да ги
събира от крайните клиенти, какъвто е и ищецът. Посочва се още, че цената по която
продава доставчикът от последна инстанция се определя по методика за определяне на
цените на електрическа енергия на доставчика от последна инстанция, приета от КЕВР.
Начинът на ценообразуване е посочен в чл. 4 от Методиката, където средната продажна цена
на електрическа енергия, предназначена за продажба на клиенти от ДПИ се образува по
специална формула. Сочи се, че съгласно текста на чл. 120 от ЗЕ „Е.-П. П.“ АД няма
отношение към дейностите по измерване на електрическа енергия, които са в правомощията
на оператора на електроразпределителната мрежа, като доставчикът от последна инстанция
определя размера на задълженията на своите клиенти въз основа на данните от измерването,
предоставени му от оператора на съответната мрежа, който е отговорен за измерванията.
По същество се моли исковете да бъдат уважени изцяло.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, както и адвокатски
хонорар. В условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5
от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който не
оспорва, че с ищеца са страни по облигационно правоотношение, породено от сключен на
20.08.2021 г. договор за доставка на електрическа енергия за обект, находящ се на адрес: в *,
с клиентски номер * и абонатни номера * и *, като посочва, че процесният обект
представлява един имот, като потребяваната в него енергия се отчита от два електромера –
трифазен и монофазен.
Възразява срещу твърдението, че ищцовото дружество реално е доставило през м.
април 2023 г. електрическа енергия в размер на 3.286,00 кВтч., отчетена по абонатен номер
*.
Посочва, че подходът на ищцовото дружество при определяне на количеството
доставена електроенергия, както и на неговата парична стойност е неясен, което е причината
ответникът да възрази срещу съдебната претенция.
Оспорва се плащане от страна на абоната да е причината за намаляване на стойността
на фактурата от 15.05.2023 г.
Ответникът не отрича, че в счетоводството на дружеството по партидата на клиента
са налице така описаните в исковата молба задължения, както и техния размер, вкл. и
определената лихва за забава.
По същество моли съдът да отхвърли изцяло предявения иск. Претендират се съдебно
– деловодни разноски, както и адвокатски хонорар.
В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез
адв. Б. поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез адв. Г. поддържа
отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
2
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
По делото е присъединено ч. гр. д. № 9386 по описа за 2023 г. на РС-Варна, от което е
видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
ищеца срещу ответника, което е отхвърлено с влязло в законна сила разпореждане № 34365
от 11.09.2023 г. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е
предявил специалните осъдителни искове за присъждане в негова полза на процесните
вземания по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът е обявил за безспорни между страните
и ненуждаещи се от доказване по делото следните обстоятелства: че в счетоводството на
ищеца по партида на ответника са налице така описаните в исковата молба задължения, како
и техния размер, вкл. и определената лихва за забава; че не е налице и заплащане по
процесните фактури.
Постигнатите между ищеца и ответника договорености са облечени в писмена форма
– л. 13. Видно е от ангажирания договор за доставка на електрическа енергия от доставчик
от последна инстанция от 20.08.202 г., че страните са договорили ищецът да предоставя
следните услуги – „доставка на ел. енергия от доставчик от последна инстанция“ и
„отговорност за балансиране: на клиента, както и предоставяне на други услуги по смисъла
на чл. 2, т. 6 от договора за всички обекти на ответника, които е и видно от списъка към него
/л. 19/, че са два, а именно обект с абонатен номер * и обект с абонатен номер *.
По делото са ангажирани фактури /л. 21 - л. 23/, от които е видно, че за отчетния
период месец април 2023 г. е начислена сумата в общ размер на 1 814.98 лева. Видно е още
от счетоводните документи, че остойностените суми представляват цената на доставена ел.
енергия, акциз по ЗАДС, мрежови услуги, достъп високо напрежение, пренос високо
напрежение, достъп средно/ниско напрежение /предоставена мощност по брой дни/, пренос
ниско напрежение.
От приобщената справка за потреблението през последните 12/24/36м /л. 24/ е видно,
че за м.04.2023 г. в обект с абонатен номер * е потребена общо активна енергия в размер на
3286 квтч при нулеви показания на нощна и дневна тарифа, а обект с абонатен номер * е с
нулеви показания на общата активна енергия, вкл. показанията на върхова, дневна, нощна
тарифа също са нулеви.
От ангажираното извлечение за фактури и плащания /л.26/ е видно, че дължимия
остатък за плащане по процесните фактури от 15.05.2023 г. за отчетен период – м.04.2023 г.
възлиза на 1 295.82 лева с краен падеж за заплащане – 23.05.2023 г.
От заключението по допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, се
установява, че към датата на изготвяне на заключението процесният имот е присъединен
към електроразпределителната мрежа. Показанията на електромера към датата на огледа
/12.04.2024 г./ отговарят по стойности на тези, които се съхраняват в базата данни на
собственика на измервателната система – „Е. – С.“ АД. За месец април 2023 г. са отчетени по
дневна тарифна зона – 2 147 квтч, а по нощна тарифна зона – 1 139 квтч или общо 3 286
квтч, следователно вещото лице поддържа, че количеството ел. енергия в посочения размер е
измерено и регистрирано от електромера през м. април 2023 г.
В хода на изслушването му в о.с.з. вещото лице поддържа заключението си и
допълва, че при огледа не се е видял с клиента, но се видял с друг човек, който живеел в
същата сграда и от него вземал справка, в която били записани дръги показания на
електромера, а не тези, които били отразени във фактурите за м.04.2023 г., което будило
някакво съмнение, тъй като не можело да се разбере кои са истинските.
В хода на съдебното дирене е допусната и изслушана и СКТЕ, от която се установява,
че процесното количество ел. енергия е доставено и потребено през м. март 2023 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника по чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1, т. 3 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ищецът следва да
3
установи наличието на твърдяното облигационно отношение с ответника по договор за
продажба на ел. енергия за посочения в исковата молба обект, по силата на който е доставил
претендираното количество ел. енергия и осигурил достъп до електроразпределителната
мрежа през целия отчетен период на фактуриране, както и размера на предявените
граждански притезания. Следва да установи претенцията си за заплащане на обезщетение за
забава по основание /че ответникът е изпаднал в забава/ и размер.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по горепосочените факти,
както и да докаже своите възражения и положителни твърдения, а при установяване на
горното да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на претендираните суми.
По делото не е спорно, че между ищеца и ответника е налице учредено облигационно
правоотношение с предмет продажба на ел. енергия за посочения в исковата молба обект и
доставка на уговорените услуги от доставчик от последна инстанция; че в счетоводството на
ищеца по партида на ответника са налице така описаните в исковата молба задължения, како
и техния размер, вкл. и определената лихва за забава; че не е налице и заплащане по
процесните фактури. Чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ предвижда, че клиенти, в това число и
производители в режим на потребление, присъединени към електроразпределителната
мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос
през електропреносната мрежа, за достъп и пренос до/през електроразпределителната
мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от
последна инстанция. За тези клиенти цената за достъп до електропреносната мрежа и цената
за пренос през електропреносната мрежа се заплащат от оператора на
електроразпределителната мрежа на независимия преносен оператор съгласно договорите
по чл. 12 и 13 от правилата.
В конкретния случай от експертното заключение по назначената СКТЕ, което съдът
кредитира като компетентно изготвено, пълно, обективно, ясно и неоспорено от страните, се
установи по несъмнен начин, че процесното количество ел. енергия не е доставено от ищеца,
респективно потребено от ответника през отчетния период на фактуриране, а именно месец
април 2023 г., а през месец март 2023 г., което е достатъчно основание за отхвърляне на
предявените искове, доколкото ищецът не доказа по несъмнен начин своята изправност по
облигационното правоотношение касателно релевирания отчетен период, а именно че през
месец април 2023 г., за който се претендират процесните суми, е доставил уговорените
услуги в чл. 3 от договора от 20.08.2021 г. Следва да се отбележи, че не е без значение за кой
месец се претендират вземанията, доколкото един от елементите от обективната страна на
силата на пресъдено нещо между страните е именно отчетния период.
С оглед гореизложеното съдът намира, че ответникът не е материално легитимиран
да отговаря по предявените искове.
По изложените съображения осъдителните искове за присъждане на процесните
главници следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователността на исковете за присъждане на главното вземане, обуславя
недължимостта и на акцесорното вземане за обезщетение за забава съизмеримо със
законната лихва.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на ответника за компенсация на разноските,
направени за защита в исковото производство по неоснователна искова молба, следва да
бъде уваженна на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Същият претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер от 700.00 лева и депозит за вещи лица по изслушаните
СКТЕ и СТЕ в общ размер на 700.00 лева. Инвокираното възражение за прекомерност на
уговореното в полза на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение
е неоснователно, имайки предвид действителната фактическа и правна сложност на делото
и най-вече на обема на оказаното професионално съдействие от страна на адв. В. Г..
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от „Е. – П. П.“ АД, ЕИК * против ЕТ „Р. * Р. М.“, ЕИК *,
първоначално обективно кумулативно съединени специални осъдителни искове с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
- сумата в размер на 1 252,84 лева, представляваща главница за стойността на
незаплатена мрежова услуга с абонатен номер *, клиентски номер *, за обект, находящ се в *
за която са издадени фактури № **********/15.05.2023 г. и № **********/15.05.2023 г., за
отчетен период месец април 2023 г., ведно със законната лихва върху посочената главница от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на задължението;
- сумата от 71,80 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата
от 1 252,84 лева за периода от деня следващ деня на падежа на всяка една от горепосочените
фактури до датата на предявяване на иска;
- сумата от 42,98 лева, представляваща главница за стойността на незаплатената
мрежова услуга за обект с абонатен номер *, клиентски номер *, за обект, находящ се в *, за
която са издадени фактури № **********/15.05.2023 г. и № **********/15.05.2023 г., за
отчетен период месец април 2023 г., ведно със законната лихва върху посочената главница от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на задължението
и
- сумата от 2,47 лева, представляваща мораторна лихва начислена върху главницата
от 42,98 лева за периода от деня следващ деня на падежа на фактурата до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Е. – П. П.” АД, ЕИК * да заплати в
полза на ЕТ „Р. * Р. М.“, ЕИК * сумата в общ размер от 1 400.00 лева, представляваща
сторени от ответника съдебно-деловодни разноски, от които 700.00 лева – възнаграждение за
един адвокат и 700.00 лева – депозит за вещи лица по изслушаните СКТЕ и СТЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5