№ 236
гр. София, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20211000501623 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение от 22.03.2021 г., постановено по т. д. № 245/2018 г. на
Софийски Окръжен съд, са отхвърлени предявените от М. Й. Л. срещу „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД обективно съединени искове с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) за присъждане на сумата от 80`000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП,
настъпило на 14.11.2015 г., ведно със законната лихва от деня на увреждането
до окончателното плащане, както и на сумата от 2`523.44 лева - обезщетение
за имуществени вреди, причинени от същото ПТП, включващи както следва:
17.40 лева – заплатена потребителска такса на 18.11.2015 г., 71.25 лева –
заплатени лекарствени средства на 18.12.2015 г., 1`655 лева - заплатено
медицинско изделие (тибиален пирон) на 20.11.2015 г., 48.57 лева – заплатени
на 22.12.2015 г. медикаменти и медицински консумативи, 40.60 лева -
заплатена потребителска такса на 25.11.2015 г., 124.40 лева - заплатени
1
лекарствени средства на 25.11.2015 г., 76.42 лева - заплатени лекарствени
средства на 18.01.2016 г., 34.80 лева – заплатена потребителска такса на
03.04.2017 г. и 455 лева – заплатена на 03.04.2017 г. такса за избор на
лекарски екип, ведно със законната лихва, считано от извършването на
съответния разход до окончателното изплащане на сумата.
Недеволна от така постановеното решение е останала ищцата Л., която
в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност.
Поддържа, че в случая са налице всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 226 от КЗ (отм.), пораждащ основание за
ангажиране отговорността на застрахователя за поправяне на вредите,
причинени от застрахования при него водач, включително вреда, вина,
причинно следствена връзка между вредата и вината, и валидна застраховка
ГО на автомобилистите на делинквента към датата на настъпване на
събитието. Изложени са и съображения, че в първо-инстанционното
производство било ограничено правото й на участие в процеса, предвид, че от
съдебен служител била дезинформирана относно провеждането на откритото
съдебно заседание и по този начин не могла да се яви и да доведе
допуснатите й свидетели за доказване на търпените от нея вреди. Моли съдът
да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло исковите ѝ претенции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваеамото дружество „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД оспорва жалбата като неоснователна по съображения,
изложени в депозирания писмен отговор. Моли съдът да потвърди
обжалваното решение.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно проверката на правилността му той е
ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото,
Апелативен съд - София намира следното:
Пред Градския съд са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове от М. Й. Л. против „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с
правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) и с предмет – присъждане на
обезщетение в размер на 80`000 лева за причинените ѝ неимуществени вреди
2
от ПТП, настъпило на 14.11.2015 г., ведно със законната лихва от деня на
увреждането до окончателното плащане, както и на сумата от 2`523.44 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от същото
ПТП и разделени както следва: 17.40 лева – заплатена потребителска такса на
18.11.2015 г., 71.25 лева – заплатени лекарствени средства на 18.12.2015 г.,
1`655 лева - заплатено медицинско изделие (тибиален пирон) на 20.11.2015 г.,
48.57 лева – заплатени на 22.12.2015 г. медикаменти и медицински
консумативи, 40.60 лева - заплатена потребителска такса на 25.11.2015 г.,
124.40 лева - заплатени лекарствени средства на 25.11.2015 г., 76.42 лева -
заплатени лекарствени средства на 18.01.2016 г., 34.80 лева – заплатена
потребителска такса на 03.04.2017 г. и 455 лева – заплатена на 03.04.2017 г.
такса за избор на лекарски екип, ведно със законната лихва, считано от
извършването на съответния разход до окончателното изплащане на сумата.
От фактическа страна при съвкупна преценка на събраните
доказателства по делото се установява, че с влязла в сила на 11.12.2019 г.
присъда от 25.11.2019 г. по ВНОХД № 450/2019 г. на Софийски Окръжен съд,
подсъдимият Х. П. М. е признат за невиновен в това, че на 14.11.2015 г.,
около 13:30 часа, в гр. Костенец, на ул. „Александър Стамболийски“, на
пешеходна пътека, при управление на моторно превозно средство – л.а. марка
„Пежо“, модел „306“, с peг. № ***, е нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в чл.20, ал.2 и чл.119, ал.1 от ЗДвП, като по
непредпазливост е причинил на М. Й. Л. телесна повреда – трайно
затрудняване движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни,
изразяваща се в открито счупване на кости от лявата подбедрица и
голямопищялна кост с разместване, като е оправдан по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.3, б.„а“, предл. 2-ро във
вр. с ал.1, б.„б“, предл. 2-ро във вр. с чл.342, ал.1, предл. 3-то от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
последиците на деянието, относно това, дали е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца. С оглед посочената императивна
правна норма, ищцата не само, че не е установила извършване на виновно и
противоправно деяние от застраховния при ответника водач на лекия
автомобил “Пежо 306“ Х. П. М., който според изложеното в исковата молба
се бил движил с несъобразена скорост при приближаване на пешеходна
3
пътека без да пропусне маниващите по нея пешеходци, но и следва да се
приеме, че тези нейни твърдения се явяват пряко опровергани.
В първоинстанционното производство е приета съдебно-медицинска
експертиза, неоспорена от страните, от заключението на която се установяват
вида и характера на причинените на ищцата телесни увреждания, интензитета
и продължителността на търпените от нея болки и страдания, както и периода
за възстановяване от травмите. На ищцата са били допуснати и двама
свидетели при режим на довеждане за установяване на търпените от нея
неимуществени вреди, но същите не са доведени и разпитани.
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по предявения
срещу него пряк иск чл. 226, ал.1 КЗ (отменен, но в сила към датата на
възникване на спорните правоотоншения), е необходимо провеждане на
пълно и главно доказване от ищцова страна на всички елементи от състава на
непозволеното увреждане (с изключение на вината, която по силата на чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното), а именно: деяние на
водача на моторно превозно средство, чиято гражданска отговорност за
причинени неимуществени и имуществени вреди във връзка с използването
на същото моторно превозно средство са били застраховани при ответника по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към
момента на настъпване на ПТП, противоправност, вреда, както и причинна
връзка между деянието и вредата. Всички посочени елементи от състава,
даващ основанието на прекия иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) следва да
бъдат установени в своето кумулативно единство. Ето защо,
неустановяването на който и да е от тях влече неоснователност и съответно -
отхвърляне на предявения срещу застрахователя пряк иск. В настоящия
случай ищцата не установи водачът на лекия автомобил да е извършил
противоправно деяние при процесното пътно-транспортно произшествие.
Поради това предявенте от нея срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД искове
за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от
процесното ПТП като неоснователни следва изцяло да бъдат отхвърлени.
Това е така, защото отговорността на застрахователя е функционална и
обусловена от отговорността на самия застрахован - точка 9 от ППВС №
7/1977 г. При съвпадане изводите на двете съдебни инстанции обжалваното
решение следва да се потвърди.
4
При този изход на делото на ответната застрахователна компания
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция, в размер на 200 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.03.2021 г., постановено по т. д. №
245/2018 г. на Софийски Окръжен Съд, ТО, III-ти състав.
ОСЪЖДА М. Й. Л. с ЕГН:**********, с адрес: с.***, общ. ***, ул. ***
№ 1, да заплати на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК на „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Витоша № 89Б, сумата 200 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5