№ 90
гр. П., 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря И.Д.Б.
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Административно
наказателно дело № 20223520200173 по описа за 2022 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано
по жалба на П. Г. М. от гр.П., против НП №***г. издадено от Началника на РУ П. към
ОДМВР Т., с което, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, пр.1
от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 200.00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и глоба от 200.00лв. за това,
че "на 11.08.2022г. около 21.20ч., в гр.П., ул."П.Х."-до дом номер 15 движещ се в посока към
ул."Г.Б.", управлява л.а. ***, с peг.№ ***-негова собственост, е извършил следните
нарушения:1.при подаден сигнал (с фенер и стоп-палка) за спиране, водачът на пътното
превозно средство-не спрял на посочено място -в най-дясната част на платното за движение
и 2. с несъобразена скорост/с характера и интензивността на движението продължил
движението си по ул."Г.Б.", вследствие на което-при предприемане на маневра "наляво" по
ул."Х.Д.", на кръстовището ул."Г.Б."-ул."Х.Д." се блъснал в бордюра и допуснал ПТП с
материални щети-на л.а.***-деформации в предна дясна част, на бордюр-деформирани
четири бетонни тела /блокчета/" - нарушения по чл.103 от ЗДвП и по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
В депозираната жалба се оспорва изцяло издаденото НП, като жалбоподателя твърди,
че при ангажиране на отговорността му са допуснати нарушения на процесуални правила и
материалния закон, които обосновават отмяната на атакуваното НП.
В с. з. жалбоподателят, редовно призован, се явява пълномощник-адв. Ц.Х. от АК-Т.,
който поддържа жалбата, и моли НП да бъде изцяло отменено, а в условията на
алтернативност пледира за намаляване на наложените наказания.
Ответникът по жалбата –Началникът на РУ П. към ОДМВР Т., редовно призован, не
изпраща процесуален представител, не ангажира становище по жалбата.
Районна прокуратура Т., ТО-П. уведомени по реда на чл.62 от ЗАНН, не изпращат
представител в с. з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
1
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално
допустима.
Жалбоподателят П. Г. М. е правоспособен водач по см. на чл.150 от ЗДвП, като до
настоящия момент бил санкциониран нееднократно за различни по вид нарушения на
правилата за движение по пътищата (справка за нарушител, приложена на л.7 и л.8 по
делото).
Не се спори за това, че същия е собственик на л.а „*** 166", с peг.№ ***. Няма спор и
за това, че на 11.08.2022г. около 21.20ч., се движел със собствения си лек автомобил в гр.П.,
по ул."П.Х." в посока към ул."Г.Б."
Установява се още, че на посоченото място е имало полицейски патрул, който на
място е констатирал следните нарушения, извършени от жалбоподателя :1.при подаден
сигнал (с фенер и стоп-палка) за спиране, водачът на пътното превозно средство-не спрял на
посоченото от полицейски служител място-в най-дясната част на платното за движение и 2.
с несъобразена скорост/с характера и интензивността на движението продължил движението
си по ул."Г.Б.", вследствие на което-при предприемане на маневра "наляво" по ул."Х.Д.", на
кръстовището на ул."Г.Б."-ул."Х.Д." се блъснал в бордюра и допуснал ПТП с материални
щети-на л.а.***-деформации в предна дясна част, на бордюр-деформирани четири бетонни
тела /блокчета/.
За така извършените нарушения, на 12.08.2022г. му бил съставен АУАН № 765002
(приложен), с който било поставено началото на АНП за извършени на 11.08.2022 г., около
21.20ч., в гр.П. нарушения по чл.103 от ЗДвП и по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Актът бил предявен
на нарушителя, и след като се запознал с констатациите по него, го подписал без
възражения. Няма данни такива да са постъпили в законоустановения 7-дневен срок.
Впоследствие било издадено атакуваното в настоящия процес НП №***г., от Началника на
РУ П. към ОДМВР Т., с което и на основание на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП и на
основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в
размер на 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
нарушението по чл.103 от ЗДвП, както и глоба от 200.00лв., за нарушението по чл.20, ал.2 от
ЗДвП
Фактическата обстановка беше установена от съда от приложените и приобщени по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Принципно тя не се и оспорва от
жалбоподателя.
Действайки като въззивна инстанция и подлагайки на служебна проверка както акта,
така и НП при така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи
от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно
лице по смисъла на чл.189, ал.1 от ЗДВП във вр. с чл.37, ал.1, б."б" от ЗАНН, като същият
съдържа всички необходими по чл. 42 от 3АНН реквизити. Подписан е от актосъставителя и
свидетеля на нарушението. Същия е връчен на нарушителят и той се е запознал с него, като
не е направил бележки и възражения. Въз основа на така съставения АУНН е издадено
атакуваното НП. По делото не възниква съмнение относно компетентността на органа, издал
НП, предвид представената по делото Заповед №***г. на Министъра на МВР, с което на
Началниците на РУ-П. са предоставени правомощия на административнонаказващ орган по
ЗДвП (т.3.8). Съдът констатира, че при реализиране на административно-наказателната
отговорност за извършените нарушения не са допуснати нарушения на процесуалните
правила, водещи до опорочаване на производството по налагане на административно
наказание.
При така изложеното съдът намира, че жалбата е частично основателна, по следните
съображения:
2
Съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай, както
съдът посочи по-горе издадения акт за установяване на административно нарушение и
наказателно постановление са редовни от външна страна, издадени са от компетентни лица в
кръга на правомощията им, съдържат изискуемите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити.
Жалбоподателя не ангажира доказателства, които да оборят констатациите, както в АУАН ,
така и в НП. Ето защо съдът приема установените с акта и наказателното постановление
обстоятелства за безспорни и доказани, основавайки се на приетите по делото писмени
доказателства.
В случая безспорно се установи, че жалбоподателят на 11.08.2022г., около 21.20 в
гр.П. е управлявал собствения си лек автомобил – „*** 166", с peг.№ ***. Безспорно се
установи, че на подаден сигнал от полицейски служител за спиране със стоп – палка и
фенер, водачът не спрял на посоченото от контролния орган място.Няма доказателства по
делото същият да е бил обективно възпрепятстван да изпълнил указанията на полицейския
служител. Безспорно се установи и това, че вместо да спре, същия е продължил движението
си и то със несъобразена скорост и с характера на интензивността на движението, като при
предприемане на маневра „наляво“ е претърпял ПТП, удряйки се в бордюра на улицата, по
която се е движел. Установени са и настъпилите вреди от ПТП по л.а. на жалбоподателя,
както и настъпилата деформация по бордюра.
Предвид изложеното, съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, която задължава водачите при подаден сигнал за
спиране от контролните органи да спрат плавно на посоченото от представителя на
службата за контрол място. Тъй като жалбоподателят не е изпълнил това нареждане на
контролните органи, то поведението му е съставомерно по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП,
съгласно която водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението се наказва с "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1
до 6 месеца и с "глоба" от 50 до 200 лв.
От друга страна съдът намира, че административнонаказващият орган не се е
съобразил изцяло с разпоредбата на чл.12 от ЗАНН и чл. 27 от ЗАНН, като е определил
наказанието за извършеното нарушение в максимален размер от 200.00лв. глоба и 6 м.
лишаване от право да управлява МПС. Съдът отчете отегчаващите вината обстоятелства –
упоритото поведение на жалбоподателя да не се съобразява с правилата за движение по
пътищата, но счита, че за постигане целите на наказанието не е необходимо жалбоподателя
да бъде наказван с максимално предвидените наказания за това нарушение, и в същото
време счита, че не следва същия да бъде поощряван да извършва нови нарушения,
налагайки му минимални наказания. Затова при преценка на всички отегчаващи и
смекчаващи вината обстоятелства, съдът намира, че неправилно наказващият орган е
завишил размера на наказанието. С оглед изложеното обжалваното НП в тази част следва да
се измени относно размера на наложената глоба и срока на Лишаването от право да
управлява МПС, като двете кумулативно предвидени наказания следва да се определят към
средния размер на предвидените наказания глоба в размер 100.00 лв. и Лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 месеца.Съдът счита, че посредством така определените
наказания биха се постигнали основните цели на същите, а именно да превъзпитат и
предупредят нарушителя.
По отношение на второто нарушение, съдът намира, че правилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя за извършеното от него нарушение по чл.20, ал.2 от
ЗЗДвП. Жалбоподателят е привлечена да отговаря за извършено административно
нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – разпоредба, която регламентира изисквания във връзка
с режима на съобразената скорост и предписва избор за намаляване на скоростта или
спиране на автомобила във всички случаи, когато обстоятелствата налагат това, като
3
очертаното законово задължение е в зависимост от момента на възникване на опасността за
движението и обективните дадености, позволяващи субективното им възприемане.
Видно от приложеният акт и НП са спазени императивното законово изискване за
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като правилно са
отчетени относимите към визираното нарушение обстоятелства, както и правилно е
преценено като неправомерно поведението на водача П. М., който движейки се с
несъобразена скорост продължил движението си по ул.“Х.Д.“, като при предприемане на
маневра „наляво“ се ударил в бордюр, при което е причинил ПТП с имуществени вреди в
т.ч. и на собствения си автомобил. Според съда, ако водачът М. бе отчел и съобразил
пътните условия, движейки се по тази улица с подходящата и съобразена за този пътен
участък скорост на движение, очевидно управляваният от л. а. би могъл да намали и
успешно премине участъка от пътното платно, и не би настъпило ПТП. Ето защо съдът
намира, че правилно и законосъобразно поведението на водача е описано като такова
нарушаващо разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, за което и правилно и наказващият орган е
ангажирал отговорността му във вр. с чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП. Нарушението е
осъществено и от субективна страна, тъй като същото е извършено виновно, по
непредпазливост във формата на небрежност. Съгласно посочената санкционна разпоредба
на чл.179, ал.2 от ЗДвП се наказва с глоба в размер на 200 лв., водач, "... който поради
движение с несъобразена скорост... причини пътнотранспортно нарушение...“. За подобно по
вид нарушения законодателят не е предвидил минимум и максимум на наказанието, и не е
предоставил на наказващия орган оперативна самостоятелност да определи размера и вида
на санкциите за установените нарушения, поради което това наказание е правилно
определено, и в тази част издаденото НП следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на осн.чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП №***г. издадено от Началника на РУ П. към ОДМВР , В ЧАСТТА, в
която на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, на П. Г. М., ЕГН **********, от гр.П., обл.Т.,
ул.“М. М.“ №21, ет.3, ап.7, за нарушение по чл.103 от ЗДвП, е наложено административно
наказание глоба в размер на 200.00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца,, като НАМАЛЯВА размер на наказанието глоба на 100.00 лв. (сто лева и 00ст.) и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца (три месеца ).
ПОТВЪРЖДАВА НП №***г. издадено от Началника на РУ П. към ОДМВР , В
ЧАСТТА, в която на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, на П. Г. М., ЕГН **********, от
гр.П., обл.Т., ул.“М. М.“ №21, ет.3, ап.7, за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание глоба в размер на 200.00лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на
страните, че е постановено, пред Административен съд-Т., на основанията, предвидени в
НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4