№ 7973
гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110130065 по описа за 2023 година
„Български автостъкла“ ООД е предявило срещу „Столичен електротранспорт“ ЕАД искове
по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.79, ал.1, вр. чл.327, ал.1 ТЗ за сумата от 1236,75 лева за връщане на
дадена гаранция за добро изпълнение по договор за обществена поръчка № СЕ – 37/30.03.2021г., за
сумата от 12420 лева – цена за доставени стоки по договора, за което задължение е издадена
фактура № **********/09.03.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
(02.06.2023г.) до окончателното плащане, за сумата от 1524 лева – цена за доставени стоки по
договора, за което задължение е издадена фактура № **********/28.03.2023г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба (02.06.2023г.) до окончателното плащане и за сумата от 378
лева - цена за доставени стоки по договора, за което задължение е издадена фактура №
**********/31.03.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (02.06.2023г.)
до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че по силата на сключен с ответника договор за обществена поръчка № CE –
37 от 30.03.2021г. извършил при уговорените условия доставка и монтаж на закалени стъкла и
стъкла от триплекс за трамваи и автобуси, за които доставки издал следните фактури : фактура №
**********/09.03.2023г. на стойност 12420 лева, фактура № **********/28.03.2023г. на стойност
1524 лева и фактура № **********/31.03.2023г. на стойност 378 лева. За посочените доставки
били съставени двустранно подписани приемо – предавателни протоколи. Дължимата цена
останала неплатена. След изтичане на срока на договора не била възстановена и платената от
ищеца гаранция за добро изпълнение в размер на 1236,75 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете с доводи,
че евентуално уважаване на исковете би довело до двойно плащане, като се има предвид
наложения запор върху банковите сметки на ответното дружество до размера на претендираните
суми.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.327, ал.1 ТЗ:
В тежест на ищеца е да докаже, че страните са сключили твърдения договор за обществена
поръчка с предмет доставка на стъкла – закалени и от триплекс, за трамвайни мотриси и
1
тролейбуси, че по заявка на ответника ищецът е доставил стоките, описани в процесните фактури,
както и размер на уговорената цена.
От приетия като доказателство договор за обществена поръчка № CE – 37 от 30.03.2021г.,
сключен между ответника „Столичен електротранспорт“ ЕАД в качеството на възложител и ищеца
„Български автостъкла“ ООД в качеството на изпълнител, се установява, че страните са сключили
рамков договор, в който са уговорили условията на бъдещи договори за доставка и монтаж на
стъкла закалени и от триплекс за трамваи и автобуси. В договора стоките са описани по вид и
цена. Уговореният срок на договора е 2 години – чл.10, ал.1 от договора.
Предвид изричното изявление на ответника, че не оспорва доставката на стоките, описани
процесните фактури (видно от молба от ответника от 30.01.2023г.), съдът обяви като безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че стоките по процесните фактури са доставени от
ищеца на ответника. Твърдените доставки на стоки се установяват от приетите по делото писмени
доказателства – двустранно подписан приемо – предавателен протокол от 09.03.2023г. към фактура
№ **********/09.03.2023г. на стойност 12420 лева, двустранно подписан приемо – предавателен
протокол от 28.03.2023г. към фактура № **********/28.03.2023г. на стойност 1524 лева и
двустранно подписан приемо – предавателен протокол от 31.03.2023г. към фактура №
**********/31.03.2023г. на стойност от 378 лева.
При така събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено, че
страните са били обвързани от договори с предмет доставка и монтаж на стъкла на трамваи и
автобуси и че ищецът е изпълнил възложените му от ответника доставки съгласно уговореното.
При това съдът приема, че претендираната цена за доставка и монтаж на стоки е дължима. Този
извод не се променя от обстоятелството, че по делото е допуснато обезпечение на предявените
искове по реда на чл.389 ГПК чрез налагане на запор върху вземания по банкова сметка на
ответника. Налагането на обезпечителната мярка – запор се изразява в лишаване на длъжника от
правото да се разпорежда с паричните средства по банковата сметка до размера на сумата по
обезпечените искове – чл.451, вр. чл.401 ГПК. Едва в изпълнителния процес след успешно
провеждане на исковата защита запорът има за последица предаване на актива (в случая паричните
суми) на съдебния изпълнител, които да послужат за удовлетворяване на взискателя. Това налага
отграничаване на налагането на запор като обезпечение от изпълнителния запор, т.е. запор,
налаган в изпълнителното производство. Запорът върху вземания, вкл. по банкови сметки на
длъжника представлява разпореждане на съдебния изпълнител, с което определено вземане на
длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като се забранява на
длъжника да се разпорежда с вземането, а на третото задължено лице - да плаща на длъжника.
Запорът върху вземания на длъжника по банкова сметка по реда на ГПК се извършва от съдебния
изпълнител чрез връчване на запорно съобщение на банката. С изпращането на запорно съобщение
от съдебния изпълнител до съответната банка се налага запор на евентуално съществуващите
вземания на длъжника по банковите сметки и на практика се забранява на банката да извършва
плащане от водените при нея банкови сметки по нареждане или с предварително съгласие на
техния титуляр - длъжника. Запорът върху вземане обезпечава изпълнението, като запазва
принадлежността на вземането към имуществото на длъжника, осуетява погасяването на вземането
чрез плащане, извършено в полза на длъжника, и задължава третото лице да пази запорираните
суми (чл.507, ал.3 ГПК). Когато запорът върху вземанията по банковите сметки е наложен като
обезпечителна мярка по допуснато обезпечение по предявен или бъдещ иск, неговата цел е да
осигури, че сумата ще бъде платена и задължението погасено след постановяване на осъдително
решение и образуване на изпълнително производство. В този смисъл е решение № 4 от 16.06.2017
г. на ВКС по т. д. № 3129/2015 г., II т. о., ТК. С оглед изложеното неоснователни са доводите на
ответника, че предвид допуснатото обезпечение на предявените искове уважаването на исковете би
имало за резултат „двойно плащане“, доколкото наложеният запор като обезпечителна мярка няма
за последица превеждане на сумата по обезпечените искове за удовлетворяване на вземанията по
исковете.
Предвид горното исковете по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.327, ал.1 ТЗ са изцяло основателни и
следва да се уважат така, както са предявени.
Искът по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД :
2
В приетия като доказателство писмен договор е уговорено, че преди сключване на договора
ищецът следва да представи гаранция за изпълнение на договора в размер на 1 % от стойността на
договора или сумата от 1236,75 лева. Предвидено е, че същата следва се освободи след последната
доставка, приета без възражение от ответника до 2 месеца след прекратяване на договора, ако не е
възникнало обстоятелство за нейното задържане частично или изцяло – чл.34 от договора.
Плащането на уговорената гаранция от страна на ищеца в полза на ответника се установява
посредством приетото като доказателство неоспорено от ответника платежно нареждане от
25.03.2021г. (л.31 от делото). Установява се, че е настъпил уговореният срок за връщане на
гаранцията, а именно 30.05.2023г. (два месеца след прекратяване на договора с изтичане на
двугодишния уговорен срок), като няма данни, нито твърдения за обстоятелства, даващи право на
ответника да задържи внесената гаранция. При това вземането за връщане на платената гаранция
по договора е валидно възникнало и изискуемо, поради което искът е основателен и следва да се
уважи така, както е предявен.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има само ищецът. Той е поискал присъждане на
разноски съгласно списък по чл.80 ГПК, както следва : държавна такса от 623 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 2520 лева с ДДС (2100 лева без ДДС), плащането на което е доказано
посредством представените договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно
нареждане. Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Минималният размер на възнаграждението възлиза на 2160,35 лева с ДДС
(1800,29 лева без ДДС) – чл.7, ал.2, т.3, вр. пар.2а ДР на НМРАВ, като платеното възнаграждение
го превишава с около 17 %, което не е значително предвид това, че делото има за предмет 4 броя
искове. При това на ищеца следва да се присъдят разноските в пълен размер, възлизащи общо от
3143 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Столичен електротранспорт“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, ул. „Подполковник Калитин“ № 30, да плати на „Български автостъкла“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Патриарх Герман“ №
73А, на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.79, ал.1, вр. чл.327, ал.1 ТЗ сумата от 1236,75 лева за
връщане на дадена гаранция за добро изпълнение по договор за обществена поръчка № СЕ –
37/30.03.2021г., сумата от 12420 лева – цена за доставени стоки по договора, за което задължение е
издадена фактура № **********/09.03.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба (02.06.2023г.) до окончателното плащане, сумата от 1524 лева – цена за доставени стоки по
договора, за което задължение е издадена фактура № **********/28.03.2023г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба (02.06.2023г.) до окончателното плащане и сумата от 378
лева - цена за доставени стоки по договора, за което задължение е издадена фактура №
**********/31.03.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (02.06.2023г.)
до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 3143 лева – разноски.
Присъдените суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка : IBAN :
BG51RZBB91551000965725, титуляр „Български автостъкла“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3