Р Е Ш Е Н И Е

 

№ IV – 226                             27.08.2020 г.                          град Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На двадесет и седми юли, две хиляди и двадесета година,

В публично заседание в следния състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА 

                                              ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                                    ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА

Секретар ... ВАНЯ ДИМИТРОВА  

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА

въззивно гражданско дело  номер 1409 по описа за 2020 година

 

Производството по делото е образувано е по повод въззивна жалба на Ю.Я.Х. – ответник в първоинстанционното производство, чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител, против Решение №921/13.03.30г., постановено по гр.д.№5318 от Районен съд Бургас, с което е признато за установено, че Ю.Я.Х., ЕГН **********,***, на основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 47, ал. 5 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ДЪЛЖИ на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов“ № 37, сумите от 286.08лева – неплатена стойност на доставена, отчетена и консумирана ел. енергия в периода от 02.01.2017г. до 01.04.2017г. до имот в *** с ИТН 2677636 с кл. № **********, сумата от 57.88лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 21.02.2017г. до 24.03.2019г., законна лихва от 25.03.2019г. – датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1399/26.03.2019г. по ч.гр.д. № 2541/ 2019г. на Районен съд гр. Бургас; на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов“ № 37, сумата от общо 410.00лева представляваща деловодни разноски – сумата от 25.00лева за заплатената държавна такса и сумата 50.00лева за юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 2541/2019г. на Районен съд гр. Бургас и сумата 75.00лева за държавна такса, 160.00лева за особен представител, като следва и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00лева в настоящото производство.

Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение в обжалваната част и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен. Излага съображения, че ищецът не е доказал влизане в сила на Общите условия, присъединяване на обекта към мрежата, съгласие на собственика на имота друго лице да е потребител на ел. енергия. Обстоятелството, че ответницата е имала адресна регистрация на адреса не доказва договорни правоотношения и задължение за заплащане на ел. енергия. Според въззивника, ищецът не е доказал доставяне на посоченото количество електроенергия в имота, както и изправност на измервателното устройство, доколкото фактурите изхождат от него и съдържат изгодни за него факти.

Въззиваемият – ищец „ЕВН България Електроснабдяване“ – ЕАД – гр.Пловдив; представя писмен отговор по реда на чл.263 ГПК. В него излага съображения в подкрепа изводите на съда, че ответницата като краен клиент, регистриран на адреса, дължи заплащане на претендираната сума. Излага съображения за обвързващата сила на Общите условия, одобрени с решение на ДКЕВР от 10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г.

 

Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

 

Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното: Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител е доставил на ответницата, в качеството й на потребител с клиентски №**********, ИТН: 2677636, електрическа енергия съгласно представени фактури №**********/09.02.2017г. за периода 02.01.2017г. до 01.02.2017г., №**********/09.03.2017г. за периода 02.02.2017г. до 01.03.2017г. и №**********/08.04.2017г. за периода 02.03.2017г. до 01.04.2017г., на обща стойност 286.08лева, за обект – жилище, находящо се на адрес ***. За събиране на посочената сума, е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като е било образувано ч.гр.д. № 2541/ 2019г. на Районен съд гр. Бургас. Издадена е била заповед за изпълнение на парично задължение № 1399/ 26.03.2019г. по чл. 410 от ГПК за сумите 286.08лева главница и сумата от 57.88лева мораторна лихва, както и за законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 25.03.2019г. до изплащане на главницата.

Не се спори, че е налице идентичност на лице с различни имена – С.С.К. и Ю.Я.Х. са едно и също лице.

 

Ответникът, чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Оспорва се качеството на потребител на ответницата – същата не е собственик, или носител на ограничени вещни права върху апартамент в ***, като в тази връзка се представя справка с имотен регистър. Според данните по делото ответницата е в чужбина от 2006 – 2007г., поради което не е потребявала електрическа енергия.

Оспорва се наличие на валидно правоотношение между ответницата и ищеца по доставка на електроенергия. Оспорва се доставяне електроенергия до обекта - че посоченото количество електроенергия е действително доставено и потребено, правилно отчетено с изправно техническо средство.

 

Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице основания за неговата нищожност или недопустимост, следователно решението е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните поделото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона съдът намира, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно.

Няма спор, че ищцовото дружество е краен снабдител с електрическа енергия. Съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия. В ал.4 от последните е предвидено, че публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на електрическа енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона.

За основателността на предявения иск на първо място ищецът следва да установи, че ответникът е потребител на ел. енергия, тъй като този факт се оспорва от последния. В § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ се съдържа легално определение на понятието битов клиент. Според посочената правна норма това е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди. Понятието клиент на ел. енергия е доразвито в чл. 1, т. 4 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Евн България Електроснабдяване“ ЕАД, където е посочено, че под "клиент" следва да се разбира "потребител на електрическа енергия", който пък от своя страна е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 41Б от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/ е краен клиент, който купува енергия или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес.

На следващо място, ищецът следва да докаже своята изправността – че през процесния период е доставял договореното количество и качество ел. енергия в него, но съответната услуга не е била заплатена в определените срокове, т. е. да докаже както по основание, така и по размер дължимостта на претендираните суми от ответника.

Съобразно твърденията на страните, съдът следва да разпредели доказателствената тежест, като посочи кои факти и обстоятелства всяка от тях следва да докаже. В настоящия случай, при направеното оспорване от страна на ответника, досежно съществуването на облигационна връзка, респ. – качество на ответника на потребител на електрическа енергия, доставянето на такава на посочения обект и изправността на СТИ, с определението от 10.01.20г., съдът е посочил, че ищецът следва да докаже тези обстоятелства.

Доказателствата, с които ищецът цели да докаже основателността на иска, са изходящи от него фактури и препис-извлечение от сметка на потребителя - ответник, в които са обективирани претендираните вземания за доставена електроенергия за процесния период. Така представените документи представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател. Тези частни свидетелстващи документи биха притежавали доказателствена сила, в случай че бяха подписани от двете страни, тъй като те биха обективирали извънсъдебно признание от страна на потребителя, че е получил от крайния снабдител електрическа енергия на стойност, посочени във фактурите.

Доколкото в случая е налице оспорване от ответника, ищецът следваше да ангажира други доказателства, установяващи твърдението му, че ответникът има качеството „потребител“, както и доставеното количество електрическа енергия. Такива доказателства не са представени. Изводи за доставка, почиващи на адресната регистрация на ответника на посочения адрес, не следва да се правят, доколкото почиват на косвени доказателства. А изпълнението на задълженията на ищеца следва да се установи чрез пълно и главно доказване.

Поради изложените съображения Бургаският окръжен съд намира искат за неоснователен. Решението на Бургаския районен съд, постановено в обратния смисъл е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а предявения иск – отхвърлен.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение №921/13.03.30г., постановено по гр.д.№5318 от Районен съд Бургас, И ВНЕСТО НЕГО

ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА за приемане за установено, че Ю.Я.Х., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов“ № 37, сумите от 286.08лева – неплатена стойност на доставена, отчетена и консумирана ел. енергия в периода от 02.01.2017г. до 01.04.2017г. до имот в *** с ИТН 2677636 с кл. № **********, сумата от 57.88лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 21.02.2017г. до 24.03.2019г., законна лихва от 25.03.2019г. – датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1399/26.03.2019г. по ч.гр.д. № 2541/ 2019г. на Районен съд гр. Бургас.

 

Настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

 

 

 

 

 

                       2.