МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №13 от 13.02.2020г.
ПО НОХД № 1753/2019 г. по описа на ПОС
Срещу подсъдимата В.Ц.Х. е
внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл.115 от НК, за това че на 13.01.2019г. в село ***, област Пловдив, е
умъртвила умишлено другиго – К.А.Х., ЕГН **********.
Съдебното производството
е протекло по реда на диференцираната процедура по гл.27 с провеждане
на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.1 от НПК, като съдът е одобрил изразеното съгласие на страните да не се разпитват свидетелите М.Т.Д.,
З.Н.К., Д.Х.К., В.С.В., Д.С.К., Г.В.К., С.Л.К., Т.Ц.Р., В.Н.Г., В.Т.В., И.Д.Х.,
Д.З.К., Й.А.Б., Е.К.М., М.С.М., както и Вещите лица:
Д.З.Д., Б.П.Ш., Н.Т., П.Й.В., Д.А.К. и
А.Д.А., като е определил, че при постановяване на присъдата непосредствено ще
се ползва от съдържанието от съответните протоколи и експертни заключения.
Всички те са били приобщени чрез прочитането им в хода на съдебното следствие
по реда на чл. 283 НПК.
От списъка на свидетелите с определение на съда е била заличена Т.Ц.Р., сестра на подсъдимата,
на основание чл.119 от НПК.
В хода на съдебното следствие са били
разпитани свидетелите В.С. и А.П., както
и подсъдимата В.Х.. Назначена е била от съда допълнителна тройна
съдебномедицинска експертиза, възложена на вещи лица д-р М.Б., д-р С.С. и д-р С.Я..
В хода на съдебните
прения прокурорът излага доводи, за доказаност на обвинението. Изтъква се, че
първоначално пострадалият Х. е имал превес във физическия конфликт с
подсъдимата, но е настъпило внезапно и бързо спадане на възможностите му за
защита и борба, което позволило последвалото душене от страна на подсъдимата
без белези на защитата по тялото й. Сочи
се становището на съдебно психиатрично психологичната експертиза, според която
първоначално деянието е било с доминиращо импулсивен характер, след което
отделни елементи сочат към организираност на поведението на подсъдимата. Иска
се наказанието на подсъдимата да бъде определено около и не по-малко от средата
на санкцията предвидена в чл.115 от НК, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим, като бъде зачетено времето на предварително
задържане. Иска се в тежест на подсъдимата да бъдат възложени разноските по
делото, както и да й бъде върната иззетата по делото парична сума, а останалите
веществени доказателства да бъдат унищожени като вещи без стойност.
От своя страна
защитникът на подсъдимата –адв.Т. изтъква, че е имало домашно насилие спрямо
подсъдимата от страна на пострадалия неин съпруг и предвид характеровите
особености на личността й тя не съобщила на никого за това и не потърсила
помощ. Изтъква се, че подсъдимата е действала при неизбежна отбрана, срещу
осъществено спрямо нея противоправно нападение.
Възразява се срещу изводите на прокурора, направени от обстоятелството, че
подсъдимата е имала възможност да напусне мястото на престъплението, но не е
сторила това. Твърди се превишаване на пределите на неизбежната отбрана поради объркване и страх, тъй като
подсъдимата е била заплашена с убийство. Забърсването на кръвта по пода от
подсъдимата, защитата обяснява със състоянието й на объркване и смущение.
Отхвърля се от страна на защитата становището на прокурора подсъдимата да е
действала с пряк умисъл. Алтернативно се изразява становище за превишаване
пределите на неизбежната отбрана по чл.119 от НК.
Подс.В.Х. моли за по-лека
присъда.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства в хода
на съкратеното съдебно следствие и с оглед нормата на чл.373, ал.1 от НПК, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата В.Ц.Х. е родена на ***г. в гр. ***,
живуща в с.***, българка, българска гражданка, със средно образование, вдовица,
пенсионер, неосъждана, ЕГН **********.
Подсъдимата В.Х. и пострадалият К.Х. били съпрузи и
живеели заедно в къща, находяща се в с.***, обл.Пловдивска, ул.*** №*. Имотът бил придобит по
наследство от пострадалия Х. и в него подсъдимата и пострадалия живеели със
своя син. Отношенията между подсъдимата и пострадалия били влошени, като се
случвало често да имат конфликти, при които подсъдимата Х. била удряна от
пострадалия. През 2014г починал синът им и след този момент отношенията между
пострадалия и подсъдимата се влошили още повече, като при разправиите им често
се случвало пострадалият да удря подсъдимата, в резултат, на което по нея оставали
видими следи. Макар и в един имот, подсъдимата и пострадалия живеели в
разделени домакинства, като всеки от тях обитавал отделни помещения с отделен
санитарен възел.
Пострадалият Х. бил пенсионер, но работил при своя
братовчед Д.К., като основно разнасял с бус стока на
фирмата, собственост на К.. Пострадалият поддържал близки приятелски отношения
със свидетелите Г. и С. К. и дъщеря им Д.К.. С последната пострадалият Х. имал
и колегиални отношения, тъй като свид.Д.К. също работила във фирмата на свид.К.. Отношенията на пострадалия със свид.Д.К.
станали още по-близки след като, през 2015г, тя заболяла от левкемия, а малко
по-късно бил открит тумор в мозъка на дъщеря й. Постр.Х.
се опитвал както може да помага на свид.Д.К.. Той
решил да й прехвърли притежавания от него, наследствено придобит от родителите
му имот, в който живеели с подсъдимата, срещу задължение за издръжка и гледане.
Това било осъществено с нотариален акт №***, т.2, рег.№*** по дело
№***/21.08.2015г, в резултат на което собствеността на имота в с.*** ул.*** №*
била прехвърлена на свид.Д.К.. Подсъдимата Х. научила
за прехвърлянето на собствеността на имота на свид.Д.К.,
която тя не познавала, а само била виждала. Това създало у нея много неприятни
усещания, тъй като през годините подсъдимата също участвала и била допринесла
за поддръжката и изграждането на подобрения в този имот и независимо от
влошените отношения със съпруга й и отчуждаването помежду им, тя не желаела и
не възнамерявала да напуска къщата и да живее другаде.
Свидетелите Г. и С. К., родители на свид.Д.К.
били близки с пострадалия Х. и почти всяка неделя му гостували в обитаваната от
него и подсъдимата къща, като често с тях бил и свид.В.В., който също бил в близки приятелски отношения с
пострадалия и му помагал за поддръжката на двора на имота.
На 12.01.2019г пострадалият К.Х. казал на колегите си от
фирмата на К., че му предстои в понеделник 14.01.2019г да постъпи в болница за
изследвания. Същият ден той се прибрал от работа с управляваният от него фирмен
автомобил, като в неделя сутринта на 13.01.2019г неговия колега от фирмата Д.
С. взел автомобила от пострадалия.
На 13.01.2019г преди обяд подсъдимата Х. търсила връзката
си с ключове и тъй като не ги намерила попитала на висок глас пострадалия. Той
също на висок глас й отговорил, че незнае къде са ключовете и че тя следва да
си ги потърси сама. Спорът помежду им бил чут от свид.Й.Б.,
съседка на Х.и. Същият ден на гости на пострадалия Х., както било обичайно,
дошли свид.Г.К. и свид.С.К..
В двора на къщата свид.Г.К. заварила пострадалия да
търси ключовете на съпругата си. Гостите се настанили във външната кухня зад
гаража, където около 13ч ги заварил и свид.В.В.. Заедно приготвили обяд. През това време дошъл и свид.В.В., който за кратко се
присъединил към компанията. Свидетелите и пострадалия обядвали, като
пострадалия изпил не малко количество уиски. Пръв си тръгнал свид.В.. Около 17ч си тръгнали свидетелите К., а малко след
тях си тръгнал и свид.В.. Преди да се разделят с В.
пострадалият Х. му казал, че смята да влезе в банята, след което да си запали
печката тип „Чудо“ и климатика в стаята си. Свид.В. му напомнил да изключи печката на газ в лятната
кухня и така се разделили.
Междувременно подсъдимата Х. се намирала в къщата на същия
адрес. Тя видяла, че и последният гост на пострадалия си отива. Едва след като
вече нямало никой, тя излязла навън и видяла пострадалия Х., увит с хавлия, да
отива към ползваната само от него външна баня. Подс.Х.
го последвала и отново попитала пострадалия къде са ключовете й, при което
помежду им възникнал скандал. В този момент двамата вече се намирали в
постройката, представляваща баня с малко антре, без врата помежду им. В
помещението пострадалият грабнал дървен налъм и посегнал към подсъдимата да я
удари. Тя вдигнала дясната си ръка на нивото на лицето си за да се защити и
ударът попаднал в ръката й. Пострадалият замахнал с
налъма отново, като нанесъл по ръката на подсъдимата повече от един удар.
Пострадалият Х. хванал ръцете на подсъдимата, като ги стискал и извивал.
Последвало бутане между двамата, при което били счупени стъклените врати на
шкаф под мивката в банята и множество парчета стъкла паднали по пода. Една част
от парчетата стъкло наранили пострадалия, поради което по пода на банята започнала
да се стича кръв. При схватките и бутането с пострадалия, подсъдимата залитнала
и паднала на земята по гръб, а пострадалия К. Х. също паднал, като се озовал
върху нея с лице. Борбата помежду им продължила, като пострадалия Х. стискал
подсъдимата за главата й от двете й страни, а тя от своя страна го натискала с
ръце по рамената и по врата му. В един момент подсъдимата В.Х. успяла да
отблъсне пострадалия, при което той се претърколил наляво от нея по гръб, като
ударил главата си в лява слепоочна област. От удара пострадалият К. Х. бил
зашеметен и омаломощен, поради което бързо отпаднали възможностите му за борба
и за защита. В този момент подсъдимата В.Х. седнала върху гърдите и корема на
пострадалия К. Х. и започнала да стиска силно с ръце врата му. Подсъдимата В.Х.
стискала пострадалия К. Х. за врата докато той не престанал да диша. Едва
тогава тя махнала ръцете си от врата му и станала от тялото му, взела хавлиена кърпа от банята и започнала да забърсва кръвта по
пода. Подсъдимата Х. напуснала помещението като пострадалият К. Х. останал да
лежи безжизнен на пода на банята. Подсъдимата изхвърлила дървените налъми и
кърпата, с която забърсвала пода в контейнера за смет пред къщата им и измила
ползваните гумените чехли, с които била обута, както и краката си, по които
имало кръв. Дрехите, с които била облечена прибрала в гардероба в стаята си.
Нощта прекарала в къщата и на никого не съобщила за случилото се.
На 14.01.2019г подс.Х. отишла
на работа в дружеството „***“ АД и отново не споделила с никого за случилото
се. Същият ден около 11.30-12.00ч свид.Г.К. потърсила
по телефона пострадалия К. Х., но той не отговорил. Тогава К. се обадила на свид.В. и го помолила да отиде до дома на пострадалия Х. и
да провери дали той е там. Към 14ч В. отишъл до дома на Х.. Направило му
впечатление, че автомобилът, с който същия ден Х. щял да пътува до болницата
бил на улицата, без положението му да е било променяно от предния ден. В.
влязъл в двора на къщата, потърсил Х. в лятната кухня, където предният ден се
били събрали, както и в двора отзад, но не го открил. Когато отворил вратата на
външната баня видял пострадалия Х. да лежи на пода на банята по гръб с отворени
очи, като тялото му било червено, а по пода на банята имало петна от кръв. В.
затворил вратата на банята и тръгнал да излиза, като се обадил на К. и й
съобщил, че Х. е мъртъв. В. отишъл в Районното управление на полицията в с.***
и съобщил там на дежурния полицай за смъртта на К. Х.. Той придружил двама
полицейски служители до дома на Х. и им показал къде е намерил тялото му. След
това В. отишъл в центъра на селото, за да изчака линейка и да я упъти.
Около 15ч за случая била сигнализирана „Криминална полиция” Пловдив.
Местопроизшествието било посетено от полицейски служители, сред които свид.К. и бил извършен оглед с участието на съдебен лекар.
При първоначалният оглед нямало видими признаци, навеждащи към извод за
извършено убийство. Починалият К.А.Х. бил намерен във външната баня, легнал по
гръб, с глава насочена към входната врата на помещението, а краката на трупа се
намирали до тоалетната чиния в същото помещение. По цялото помещение имало
следи от червеникава течност. По пода имало парчета стъкло. По тялото на трупа
имало повърхностни наранявания основно по краката и лактите,
както и в областта на главата. Слез приключване на огледа къщата била
запечатана до получаване на данните от аутопсията на трупа. На следващия ден
била извършена аутопсия на трупа, при която било установено, че причината за
смъртта на К. Х. е механична асфиксия. На мястото
били извършени допълнителни огледи и били иззети веществени доказателства.
Назначената тройна съдебномедицинска експертиза на
труп № 9/2019г. установила травматични увреждания върху трупа на К.А.Х., както
следва:
-Травматични увреждания на главата изразяващи се с:
охлузвания, част от които във вид на драскотини и разкъсно-контузна
рана на тила, разкъсно- контузна
рана в лява слепоочна област, драскотина на челото, драскотина на дясна лицева
половина, разкъсно-контузна рана и охлузване по ръба
на долна челюст, цианоза на лицето, кръвонасядане по меките черепни обвивки, оток на мозъка.
-Травматични увреждания на шията, изразяващи се в
счупване на двете рогчета на щитовидния хрущял с кръвонасядане
на меките тъкани в местата на счупванията.
-Травматични увреждания на гръдния кош, изразяващи се
с: охлузване на гърба, кръвонасядания и драскотина на
гръдния кош, дълбоки кръвонасядания на мускулите на
гърба, дълбоко кръвонасядане в областта на седмо
дясно ребро; точтовидни кръвоизливи под плеврите на
белите дробове и под епикарда на сърцето /петна на Тардьо/, оток на белите дробове.
-Травматични увреждания на корема, изразяващи се в кръвонасядане в дясна хълбочна област, порезна рана,
охлузвания и кръвонасядане на седалищната област,
дълбоко кръвонасядане на седалищната област, драскотина
на пениса, тъмна, течна кръв, с изразен венозен застой във вътрешните органи и
големите кръвоносни съдове.
-Травматични увреждания по горните и долните крайници
- охлузване на дясна раменна става, кръвонасядане и
охлузвания на дясна лакътна става, кръвонасядания и охлузвания на дясна предмишница,
драскотини и охлузвания на лява мишница; кръвонасядане
обхващащо лява мишница, лакътна става и предмишница, охлузване на лява лакътна
става, охлузвания на лява предмишница, охлузване на
4-ти пръст на лявата ръка, дълбоки кръвонасядания на
двете лакътни стави, дълбоко кръвонасядане
на задната повърхност на дясна мишница, охлузвания на дясно бедро, охлузвания, кръвонасядане и драскотини на дясната коленна става;
драскотини, кръвонасядане, охлузвания и порезна рана
на дясна подбедрица; охлузвания, кръвонасядане
на дясна глезенна става; охлузвания, кръвонасядания, драскотини и порезна рана на дясно ходило,
множество охлузвания и драскотини по долната повърхност на дясното ходило,
охлузване на ляво бедро, драскотини и кръвонасядане
на лява коленна става, охлузвания на лява подбедрица,
порезна рана на ляво ходило, кръвонасядане на лява глезенна става, драскотини по лявото ходило, драскотини по
долната повърхност на лявото ходило.
-Болестни изменения на някои вътрешни органи,
изразяващи се в генерализирана атеросклероза, хипертрофия на миокарда,
обикновена киста на десен бъбрек, хроничен пиелонефрит.
Експертизата посочила, че описаните разкъсно-контузии рани в областта на главата, охлузванията
по главата, тялото и крайниците, кръвонасяданията по
тялото и крайниците, дълбоките кръвонасядания в
областта на лакътните стави, дясната мишница,
седалището, гърба и на 7-мо ребро в дясно са причинени от действието на твърди,
тъпи предмети. Линейните охлузвания/драскотини/ и порезните рани са причинени
от действието на предмет/и с остър връх или режещ ръб. Причината за смъртта на
К. А.Х., според вещите лица била механична асфиксия
от притискане на шията, за което сочили общоасфиктичните
белези на настъпилата смърт - цианоза на лицето,
точковидни кръвоизливи под плеврите на белите дробове и точковидни кръвоизливи
под епикарда на сърцето, оток на мозъка и белите
дробове, тъмна, течна кръв с изразен венозен застой във вътрешните органи и
големите кръвоносни съдове, както и наличните счупвания на двете рогчета на
щитовидния хрущял с кръвонасядане на тъканите в
местата на счупванията.
Назначената съдебномедицинска експертиза на живо лице
№ 50/2019г. дала заключение след преглед на В.Ц.Х., при който било установено
по подсъдимата дълбоко охлузване и кръвонасядане по
десния горен крайник и дълбоко охлузване по дясно ходило. Описаните увреждания
експертизата посочила, че са причинени по механизъм на удар с или върху твърд
тъп предмет и неговото тангенциално действие и са причинили на подсъдимата
болка и страдание без разстройство на здравето.
Назначена била комплексна съдебно психиатрична и
психологична експертиза на подсъдимата В.Х., според която тя не страда от
психично заболяване, не се води на психиатричен учет
в ЦПЗ гр.Пловдив и не е ползвала психиатрична и психологична помощ до момента
на инкриминираното деяние. Към момента на извършване на деянието Х. според
експертизата е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да
ръководи постъпките си. След извършване на деянието Х. е била със запазена
психична годност разбира свойството и значението на извършеното. Психическото
състояние на Х. и позволява да възприема фактите, които имат значение за
делото, да дава достоверни обяснения за тях.
Били назначени и съдебно
–медицински експертизи на иззетите при огледите на местопроизшествие веществени
доказателства, както и ДНК експертиза на следи от кръв и химическа експертиза
за съдържанието на алкохол в кръвта на пострадалия.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка
се установява по несъмнен и категоричен
начин от събраните доказателства, устно
и непосредствено в съдебното производство, както от тези, приобщени чрез прочитане по реда
на чл.283 от НПК, а именно от извършените огледи на местопроизшествие, от
приобщените чрез прочитане показания на свидетелите Д.К., В.В., Д.К., Г.К., С.К., В.Г., В.В., И.Х., Д.К., Й.Б., Е.М., М.М.,
от показанията на свидетелите разпитани в хода на съкратеното съдебно следствие
- А.П. и В.С., както и заключенията по експертизите от досъдебното
производство, приобщени по реда на чл.371, т.1 вр.
чл.283 от НПК, а именно:
-
Съдебно медицинска
експертиза на ВД №240/2019г, Съдебно медицинска експертиза на ВД №226/2019г,
Съдебно медицинска експертиза на ВД №175/2019г, Съдебно медицинска експертиза
на ВД №703/2019г, изготвени от вещо лице Д.З.Д.
-
ДНК експертиза на ВД от
18.06.2019г, изготвена от вещи лица Б.Ш. и
Н.Т.,
-
Химическа експертиза А-38 от 24.01.2019г изготвена от П.В.,
-
Комплексна съдебно-психиатрична
и психологическа експертиза на В.Х., изготвена от Д.А.К. и А.Д.А..
Съществено значение за установяване на описаната фактическа имат
заключенията по приетите в хода на съдебното следствие, на основание чл.282,
ал.3 от НК, експертизи, а именно тройна Съдебно медицинска експертиза на труп
№9/2019г., изготвена от вещи лица М.Б., И.Ц. и С.Я. и съдебномедицинска
експертиза № 50/2019 г. на живо лице, изготвена от вещо лице К.Х., както и назначената и изготвена от вещи лица С., Б. и
Я. в хода на съкратеното съдебно следствие допълнителна тройна Съдебно
медицинска експертиза по определение на съда, която установява възможния
механизъм на развитие на действията между пострадалия и подсъдимата, съобразно
телесните им увреждания.
Съдът кредитира всички експертизи, тъй като са
обосновани, пълни и ясни, съответни и съобразени с данните по делото, изготвени
от вещи лица, разполагащи с нужната компетентност в съответната научна област.
По отношение на показанията на Т.Р., същите следва да
бъдат изключени от доказателствената съвкупност по
делото, въз основа на която съдът изгражда изводите си по фактите и правото. Свид.Р., на основание чл.119 от НПК, е била заличена като
свидетел по делото, тъй като същата е сестра на подсъдимата и пред съда се е
позовала на правото си да откаже да свидетелства. На това основание дадените от
нея показания по- рано не могат да бъдат ползвани. Неправилно в случая от
страна на съда същите са били приобщени чрез прочитането им в хода на
съкратеното съдебно следствие в съдебно заседание от 02.12.2019г. Поради това
съдът изключва от доказателствената съвкупност по
делото посочените показания на Т.Р..
При оценка показанията на полицейските служители,
работили по случая - свид.М.Д.
и свид.З.К., следва да се има предвид, че няма
процесуална забрана същите да бъдат разпитвани като свидетели по делото, тъй
като не са сред лицата, посочени в чл.118 от НПК. Същевременно показанията им в
голямата си част касаят обстоятелства, научени от подсъдимата към момент когато
тя е била заподозряна и по своя характер, в тази им част, показанията им са
източник на косвени и производни доказателства. Показанията на тези свидетелите
в посочената им част могат да се ползват при оценката на доказателствата само и
до колкото съответстват на преките и първични доказателства, възпроизведени в
обясненията на подсъдимата в хода на производството, в частта, в която ги
подкрепят /Решение № 34
от 21.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 73/2018 г., II н. о., НК/. Съдът напълно
кредитира показанията на свид.К. в частта, в която
той разказва за лично възприети от негова страна обстоятелства на
местопроизшествието.
За факта, сочещ промяната в собствеността на имота в с.***, ул.***№**,
свидетелства нотариален акт №***, т.2, рег.№***по дело
№***/21.08.2015г, приложен в
досъдебното производство, приобщен чрез прочитане по чл.283 НПК от съда. В тази
насока са и показанията на свид.Д.К. и свид.Г.К..
Изброените свидетелски показания, които изясняват фактическата обстановка,
съдът кредитира изцяло, тъй като същите са вътрешно непротиворечиви и
кореспондират помежду си. Тези свидетелски показания са източник на косвени
доказателства, относно предмета на доказване по делото. От тези показания също
така се установява в какви отношения са били подсъдимата и пострадалия през годините
и към момента на деянието, както и какво се е случило на инкриминираната дата
преди самото престъпление.
Показанията на свид.В.Г. не спомагат за
изясняване на обективната истина по случая. С този свидетел подсъдимата
поддържала близко дългогодишно приятелство предимно чрез разговори по телефона.
Именно в такъв телефонен разговор подсъдимата го уведомила на 14.01.2019г, че
съпруга й е починал.
Става ясно от показанията на свидетелите С. и Г. К., В.В.,
В.В., че те са гостували на 13.01.2019г в дома на
пострадалия в с.***, обядвали са заедно, като за времето, което прекарали там
пострадалият консумирал не малко количество алкохол. В хода на химическата
експертиза на кръвната проба, взета от пострадалия при извършената тройна
съдебно медицинска експертиза на труп на 15.01.2019г, било установено наличие на 2,64 промила алкохол в кръвта.
Свидетелите Д.К. и И.Х. казват в
показанията си, че пострадалият е
злоупотребявал с алкохол. Заключението на допълнителната тройна съдебно
медицинска експертиза сочи, че у пострадалия е била развита висока толерантност
към алкохола поради честата му употреба и за това употребеният от пострадалия
Х. алкохол на инкриминираната дата, най-вероятно е довел до нарушения на
координацията, мисловната дейност и реакциите му, а не до тежки физиологични
нарушения, които е било възможно да настъпят. В подкрепа на това са показанията
на свид.В.В., който
последен се разделил в пострадалия, като го оставил в адекватно състояние, при
което подсъдимия му споделил намеренията си да се изкъпе и да си затопли
стаята, а след това той сам се придвижил до банята, където се развило и
инкриминираното деяние. Видно от заключението на допълнителната тройна СМЕ
тежката степен на алкохолно опиване е благоприятствала състоянието на
пострадалия, изразено в отпадане на съпротивителните му възможности, но значението на това обстоятелство не е било
съществено. Вещите лица С., Б. и Я., както в допълнителната експертиза, така и
при разпита си, сочат единодушно, че в основата на състоянието, в което изпада
пострадалия след отблъскване на тялото му от страна на подсъдимата, е травмата,
нанесена в областта на главата му, за която свидетелства обективната находка в
лявата слепоочна област на трупа на К. Х..
От показанията на свидетелите Г.К., Д.К., В.В. и
В.В. се установява какви са били отношенията между
пострадалия К. Х. и подсъдимата В.Х.. Става ясно, че те не просто не са били близки помежду си, а са били крайно
отчуждени един от друг от години, живеели са отделно макар и в един имот и
всеки се е грижил за себе си. Подсъдимата никога не присъствала при гостите на
пострадалия и не контактувала с тях. От своя страна пострадалия не искал
неговите приятели да контактуват със съпругата му. В тази насока са и
показанията на свид.И.Х., първи братовчед на
пострадалия, който също разказва за влошените отношения между пострадалия и
подсъдимата и най – вече тези на племенницата на подсъдимата А.П., разпитана
пред съда. Свид.К. също разказва за дългогодишно
влошаване на отношения между подсъдимата В.Х.
и пострадалия К. Х., за което
научил от самия пострадал. Този свидетел описва пострадалия като контактен и
дружелюбен човек, за разлика от съпругата му- подсъдимата, която е виждал много
рядко. Описание на личността на пострадалия и подсъдимия дава и личният им
лекар свид.В.С., която сочи К. Х. като отзивчив и
лъчезарен човек, а подсъдимата като интровертна,
свита, затворена към хората. За влошените отношения със съпруга си подсъдимата
също споделя в обясненията си пред съда. Доказателствата по този въпрос са
еднопосочни и напълно кореспондиращи помежду си.
За характеровите особености на подсъдимата освен
в свидетелските показания данни се
съдържат и в комплексната съдебна психиатрично психологическа експертиза. Тази
експертиза на първо място установява, че подсъдимата е психично здрава жена с
изработено умение за сдържане на неудоволствени
емоции и свръхконтрол на поведението си до момента на
случилото се. Установена е като личност с шизоидни
черти, дистантна в отношенията с роднини, съседи и колеги, с претенциозност и
повишена самооценка, независеща от мнението на околните, което я прави
непричастна към заобикалящата я среда, недопускаща другите към преживяванията
й, като отстоява и защитава позицията си мълчаливо, неоткрита и некооперативна
със стремеж към самостоятелност до изолация, чувствителна към обиди,
честолюбива, упорита при постигане на поставени цели, самодостатъчна,
притежаваща много добри екзекутивни процеси- наблюдателност, съобразителност,
комбинативност. Експертизата установява още, че в ситуация на екстремно натоварване
става емоционално сдържана до емоционално хладна към околните и себе си,
отдръпва се още повече от другите като максимално концентрира психическата си
енергия за постигане на целта и рационално организиране на поведението си. Тази
характеристика на личността на подсъдимата е от значение при преценка на
психическите елементи на престъпното деяние извън умисъла, които касаят както
установяване на обективната истина по делото и така и правилната преценка за
наказателната отговорност на подсъдимата.
От показанията на свидетелите Е.М. и М.М. се установява, че те познавали подсъдимата от повече от
двадесет години, като поддържали с нея предимно служебни отношения. Показанията
им подкрепят твърденията на подсъдимата, че тя не обичала да споделя за личния
си живот, както и твърденията й, че през годините тя е била обект на физическо насилие от
пострадалия Х.. Тези свидетели – Е. и М. М. лично са възприемали следи от
насилие по подсъдимата години наред. Свид.М.М. твърди, че подсъдимата е ходила на работа със синини по
лицето и това се е случвало през период от поне 15 години, а свид.Е.М. казва, че случаите, в които подсъдимата е ходила
на работа насинена са зачестили след смъртта на сина й. Свид.Е.М.
сочи още, че се случвало подсъдимата да не ходи на работа с дни за да поотминат
синините й. За лично наблюдавани синини по тялото на подсъдимата назад във
времето съобщава и свид.А.П., която подозирала, че те
са резултат от домашно насилие. Съобразно тези доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелите и в обясненията на подсъдимата, съдът счита за
доказано обстоятелството, че спрямо подсъдимата В.Х. е било оказвано физическо
насилие от страна на пострадалия К. Х. години наред. Това обстоятелство е от
значение за формиране на мотивите и подбудите й за извършване на
престъплението. В тази насока е и становището на Комплексната съдебно
психиатричната и психологическа експертиза, според която съобразно установените
характерови особености на подсъдимата и предвид
фактите за нейното малтретиране от страна на пострадалия Х., конкретният повод
за извършване на деянието е посочен като ситуативен,
а мотивът – дългогодишно генериране на негативизъм и напрежение между
съпрузите, кумулирани негативни емоции, изпитвана
непоносимост, включително омраза от страна на подсъдимата към пострадалия.
Съществено значение за установяване
причината на смъртта на пострадалия има тройната СМЕ №9 от 2019г, описала
телесните външни и вътрешни увреждания по тялото на пострадалия, въз основа на
които е установена причината за смъртта му. Касае се за механична асфиксия от притискане на шията на пострадалия, при което
са били счупени двете рогчета на щитовидния хрущял с кръвонасядане
на тъканите в местата на счупванията.
Въз основа на обективните находки
по тялото на пострадалия и подсъдимата, установени от тройната СМЕ №9 от 2019г
и СМЕ №50/2019г, както и предвид други факти по делото, допълнителната тройна
СМЕ, назначена от съда е обосновала възможният механизъм на действията между
пострадалия и подсъдимия преди смъртта му.
Видно от заключението на тази експертиза всички травматични увреждания
по пострадалия са били причинени за кратък период от време, за което се съди по
тяхната групираност. Това според експертите, както и
сравнително ограничената по пространство сцена на местопроизшествието сочи и
почти еднакво взаиморазположение на пострадалия и
подсъдимата. Всички травматични увреждания според експертите имат
характеристики на прижизнени травматични увреждания,
с давност сходна с времето на причиняването им. Вещите лица изразяват становище,
че е възможно от научна гледна точка
травматичните увреждания да са причинени в последователността, в която
съобщава подсъдимата, като последното от травматичните увреждания е душенето в
областта на шията с ръце, довело до смъртта на пострадалия. Вещите лица правят извод, че травматичните
увреждания по тялото на Х. са причинени по време на динамичен процес, при който
той неколкократно е променял положението на тялото
си, но със сигурност се отличават три положения- в изправено, когато е получил
нараняванията по ходилата си, на колене, когато е получил нараняванията по подбедриците и коленете и по гръб, когато е получил
уврежданията по гръдния кош, корема и седалището. Сочи се още, че установените
травматични увреждания по тялото на пострадалия
Х. са с повърхностен характер и сами по себе си не биха могли да
повлияят значимо на физическите му сили и способности. Излялата се по пода
кръв, макар и незначителна по количество за здравословното състояние на Х. е
направила пода хлъзгав, което е била и предпоставка за загуба на равновесие и
падане. Вещите лица считат, че е имало момент при борбата между В.Х. и К. Х. , когато е настъпило внезапно, бързо
отпадане на възможностите за защита и борба от страна на пострадалия Х., което
е позволило последващото душене без белези от защита
по тялото на подсъдимата. Вещите лица приемат, че активния до този момент Х. е
изпаднал в омаломощено състояние , бил е повален по гръб и удушен с ръце. Тъй
като в областта на главата му е установена разкъсно-контузна
рана в лявата слепоочна област на окосмената част на главата, свидетелстваща за
удар върху главата, според вещите лица вероятно това въздействие върху главата
на пострадалия е довело до краткотрайно количествено разстройство на съзнанието
на пострадалия, което го оставя с нарушена координация, объркан или в
безсъзнание за кратък период. При разпита вещите лица заявяват, че считат
травмата в главата на пострадалия за
основната причина за изпадането му в описаното състояние. Отбелязва се, че това
е рязка промяна в състоянието му, което е дало възможност да се реализират
действията на подсъдимата по притискане на шията на пострадалия, от които
настъпва смъртта му още в нейно присъствие. Отбелязва се от вещите лица и в
експертизата, че защитни наранявания по подсъдимата, причинени точно в този
момент няма. Травматичните увреждания, установени по дясната й ръка може да се
счетат за защитни предвид местоположението им, предполагащо вдигане на ръката
пред лицето на подсъдимата, така както посочва и подсъдимата. Те обаче са били
причинени, според обясненията на подсъдимата и становището на вещите лица, в
момент по ранен от преминаване на тялото на пострадалия по гръб. Били са
причинени още в началото на конфликта помежду им, когато и двамата са били в
изправен стоеж.
При оценка обясненията на подсъдимата, съдът има предвид принципният им
двойствен характер на доказателствено средство по чл. 115 НПК
и средство за защита, което подсъдимият, по закон упражнява по свое усмотрение.
Съгласно чл.
55, ал. 1 НПК подсъдимият има право да дава такива обяснения,
каквито намери за нужно, т.е. законодателят го е освободил от задължението да
говори истината. Затова, достоверността на обясненията на подс.Х.
относно фактите от предмета на доказване в процеса, се оценява от съда на общо
основание при съпоставка с данните от всички други доказателства и доказателствени средства, проверени с тези приети за обективни.
А обективни данни представляват откритите телесни увреждания по тялото на
пострадалия и по тялото на подсъдимата. Обективен факт е още причинената смърт
на пострадалия, телесните увреждания довели до този резултат, обстоятелството,
че тези телесни увреждания могат да бъдат причинени единствено от действията на
човек и фактът, че по време на причиняване на смъртта в дома на пострадалия е
била единствено подсъдимата, като същата е имало лично съприкосновение с
пострадалия, видно от следите от удари в нейната дясна ръка.
Обясненията на подс.Х.
в хода на съдебното следствие съдържат множество съществени противоречия и
неясноти, както и липса на спомен за обстоятелства, за които подсъдимата е дала
обяснения на досъдебното производство. На това основание обясненията й от
досъдебното производство са били приобщени чрез прочитането им в цялост.
Противоречията и непълнотите обаче не касаят някои основни въпроси със
съществено значение за авторството и съставомерността
на деянието. В обясненията на подсъдимата – както приобщените, така и тези
дадени непосредствено пред съда, няма
противоречие по въпроса за крайно влошените отношения между подсъдимата и
съпругът й. Няма противоречия и за това, че в момента на физическата саморазправа
помежду им, подсъдимата и пострадалия са били сами в дома им, като всички гости
са си отишли по-рано. Последователни са обясненията й, за това че конфликта
помежду им се развива на мястото, на което е открит по-късно трупа на
пострадалия. Установява се, че в този конфликт участват само двамата, както и
че подсъдимата е хващала пострадалия за врата му, макар по този въпрос да се
забелязва стремеж у подсъдимата в обясненията си да се дистанцира от конкретиката, което според съда се дължи на заетата от нея
защитна позиция. Последователна е подсъдимата в обясненията си и по
въпросите, че след деянието е забърсвала
кръвта по пода на банята, през което време пострадалият е бил на пода на
банята, независимо дали подпрян на стената или легнал напълно. Няма
противоречия в обясненията й и относно
това, че след като забърсала пода, напуснала помещението, без да се връща
отново, като е оставила тялото на Х. на мястото, на което той е бил
впоследствие открит. Обясненията на подсъдимата по тези въпроси се подкрепят от
кредитираните свидетелските показания и събраните доказателства при огледите на
местопроизшествието.
За оценката на обясненията на
подсъдимата важно значение имат и изводите на вещите лица в изготвената
комплексна съдебно психологична и психиатрична експертиза, според които
подсъдимата при извършване на деянието е била в състояние да разбира свойството
и значението на извършеното, като след това е била със запазена психична годност и психическото й състояние позволява
да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни
обяснения за тях. Важно значение при оценката на обясненията на подсъдимата
имат и всички изготвени по делото съдебно медицински експертизи.
Съдът кредитира заявеното от подс.Х. в разпита от 16.01.2019г за нанесен й удар с дървен
предмет- налъм по ръката й, от който е изпитала силна болка. Това твърдение на
подсъдимата се подкрепя от обективна находка – кръвонасядане
с размери 28/8см и охлузване по кожата на горен десен крайник, установено
влажно и с размери 4,5/3см., констатирани на 15.01.2019г., при освидетелстване
от съдебен медик. Видно от съдебно медицинската експертиза на живо лице
№50/2019г от ДП кръвонасядането е обхващало кожата от
долна трета на мишницата до долна трета на предмишницата,
по задната и външни-странична повърхност, а охлузването е установено по кожата
на дясната предмишница, по задна повърхност в горна
трета и под лакътната става със забелване на
повърхностния слой на кожата и с охлузване и подкопаване на предния ръб и
посока отпред-назад в анатомично положение на горния крайник. Съгласно
заключението на назначената в хода на съдебното следствие допълнителна тройна
СМЕ, описаните травматични увреждания на подсъдимата- кръвонасядане
и охлузване, са били причинени от повече от едни удар в горен десен крайник.
Това сочи и самата подсъдимата в обясненията си от 16.01.2019г на ДП, която
казва, че след първия силен удар в ръката й са последвали още силни удари на
същото място. Именно това е бил първият удар между подсъдимата и пострадалия,
който е изхождал от последния и от който подсъдимата се опитала да се защити
като вдигнала ръка пред главата си.
Установява се от обясненията на
подсъдимата, че поводът за конфликта между нея и съпруга й на инкриминираната
дата е бил изчезналата нейна връзка с ключове, която тя считала, че е била
взета от пострадалия Х.. Налице са производни доказателства в показанията на свид.Г.К., за това, че между съпрузите същият ден е имало
спор за връзката с ключове на подсъдимата. Свидетелката сочи, че на 13.01.2019г
около 10.30ч-11.00ч е заварила пострадалия Х. в двора на къщата да търси
ключовете на съпругата си. Пострадалият казал на свид.К.,
че съпругата му го обвинила, че той й бил взел ключовете, но самият пострадал
отрекъл пред свид.К. това да е вярно, като й обяснил,
че подозира неволни действия на съпругата си, с които тя вероятно е изхвърлила
ключовете си. Малко по-рано същият ден – около 10.00ч свид.Й.Б.,
съседка на Х., чула караница между В.Х. и К. Х., при която се отличавал гласът на
Х.. Той викал „Остави ме намира“ и псувал. Възприетата караница от свидетелката
Б., се развивала в салона на къщата на Х.и, при което последвало затваряне на
прозорец там. Показанията на посочените свидетели потвърждават казаното от
подсъдимата за поводът на кавгата между нея и съпругът й на инкриминираната
дата. Безспорно този ден посочените доказателства установяват, че подсъдимата е
търсила ключовете си, като последно питала Х. за тях в момента, в който той
вече, след 17ч същия ден, вървял по хавлия към външната баня.
Съдът не кредитира твърденията на
подсъдимата Х., че е била заключена в къщата същия ден. За това обстоятелство
подсъдимата дава противоречиви сведения. Тя твърди, че двамата с пострадалия са
ползвали един ключ за входа, което обаче не се потвърждава от показанията на свид.Г.К., която от своя страна възприела случайно действия
на пострадалия с които той търсел именно ключовете на подсъдимата. Свид.К., е нямало как да научи за започналия по рано между
пострадалия и подсъдимата спор за връзка ключове, ако действително пострадалият
не й бе споделил за това. По тези съображения съдът кредитира показанията на свид.Г.К. и отхвърля твърденията на подсъдимата, че с
пострадалия ползвали един общ ключ и той я заключвал за да не ходи тя при него
и гостите. Ако ключът е бил само един, то не става ясно и защо подсъдимата
изобщо е търсила ключ или връзка с ключове същия ден.
Съдът не кредитира твърденията на
подсъдимата за нанесени й от пострадалия удар с налъм в главата, както и удари
в лицето, един конкретно посочен от нея като удар с ръка по носа й. На първо
място следва да се отчете, че подсъдимата е дала обяснения още във фазата на
досъдебното производство броени дни след случая, както и в хода на съдебното
следствие. При обясненията си от досъдебното производство, приобщени чрез
прочитането им, тя съобщава за нанесени и от подсъдимия повече от един удар в
ръката й. В дадените от подсъдимата обяснения пред съда под формата на свободен
разказ, преди да й бъдат зададени въпроси от страните, подсъдимата също
съобщава само за удар, попаднал в ръката й. Едва при поставените й въпроси в
хода на разпита тя отговаря, че е била ударена по главата с налъм, както и в
лицето. Тези й твърдения остават изолирани. За подобни удари подсъдимата
съобщава на много по-късен процесуален момент, което е нейно право, само че
тези й твърдения от една страна са в противоречие с обясненията й от
досъдебното производство, а от друга - не се подкрепят от обективните находки
по тялото и които са установени по делото. Действително в разпита на вещите
лица, изготвили допълнителната тройна съдебно медицинска експертиза се твърди,
че е възможно от удара в главата да няма травматични увреждания у подсъдимата.
Съдът обаче не счита, че предвид твърденията на подсъдимата за изпитана от нея
силна болка точно от този удар в главата, тя би пропуснала да съобщи за същия
дори при освидетелстването й, при все, че самата тя твърди, че никога няма да
забрави точното му място. Нелогично е подсъдимата да съобщи за едни нанесени й
от пострадалия удари, а да пропусне други, причинили й значителна болка, още
повече, че въпросът за броя и силата на нанесените й удари може да се отнесе
към доказателствата относими към тезата на защитата,
определени от правната теория предвид предмета им като оправдателни. Също така
следва да се отбележи, че в обясненията си пред съда подсъдимата описва ефекта
на удара в главата й, за който съобщава, че след същия „светулки“ са излезли в
очите й. По същия начин в обясненията си на досъдебното производство тя твърди,
че ударът с налъма, който е попаднал в ръката й, е бил толкова силен, че
„звездички са излезли пред очите й. Съобразно обясненията на подсъдимата и
установените травматични увреждания по нея съдът счита, за установено, че
силната болка, която подсъдимата сочи, че е изпитала е била резултат именно на
описания от нея удар в ръката й. Твърдението й за удар в главата остава
изолирано и неубедително. Не звучат правдоподобно обясненията на подсъдимата за
това, че не е съобщила на съдебния лекар за удар нанесен й в главата, тъй като
по принцип не обичала да се шуми, че живее зле и се срамувала. Касае се за
освидетелстване на подсъдимата, в момент в който съпругът й е починал след
предшестваш помежду им скандал. Тази крайна обстановка не може да се сравнява с
други ситуации на битови конфликти, включително и такива на домашно насилие,
при които подобно обяснение може да се приеме за логично и достоверно.
Не се доказва твърдението на
прокурора в обвинителния акт за това, че огледалото в банята е било счупено от
действията на пострадалия, при които той изпуснал налъма и го ударил. В разпита
си пред съда подсъдимата сочи, че именно тя без да иска е бутнала огледалото в
банята. Това нейно твърдение също остава недоказано. Факт е, че стъклен предмет
е бил счупен на местопроизшествието. Видно от оглед на МП от 15.01.2019г
действително по пода на помещението са установени стъкла, които обаче не са
описани като парчета огледало, като същевременно в протокола се сочи, че под
мивката в банята е разположено шкафче със стъклени врати, които са заварени в
счупено състояние и по пода на помещението се наблюдават пръснати парчета
стъкло. В подкрепа на тази констатация в протокола е и фотоснимка в близък план
от огледа на МП на 15.01.2019г - снимка №56, от която е видно, че се касае за
парчета стъкло, а не такива с огледална повърхност. В тази насока следва да се
кредитират и показанията на свид.К., който лично и
непосредствено на местопроизшествието е възприел същите обстоятелства. В тази
част показанията на този свидетел са източник на първични доказателства. В никой от протоколите за оглед не се сочи да
е констатирано на местопроизшествието счупено огледало или парчета от него.
От огледите на МП се установява, че
всъщност на местопроизшествието е са били счупени стъклените врати на шкаф под
мивката в банята. Самото обстоятелство – кой от двамата - пострадалият или
подсъдимата е счупил стъклените врати на шкафа в банята в момента на
физическата разправа помежду им няма съществено значение при формиране на
фактически и правни изводи по казуса. Значението за казуса има обстоятелството,
че е било счупено стъкло, независимо от чии действия, тъй като падналите по
земята парчета от него са причинили наранявания по стъпалата и краката на
пострадалия, констатирани при освидетелстването му, въз основа на които вещите
лица правят и изводите за местоположението на тялото на Х. в различните моменти
и съответно по този начин се установява механизма на извършване на деянието.
В огледите на местопроизшествие
освен стъклата по пода на банята е констатирано и обилното зацапване с
червено-кафява на цвят течност по пода на антрето и банята, както и по предмети
намиращи се там. Това е видно и от
направени фотоснимки в хода на огледите. При огледа от 15.01.2019г от
различни места на тези зацапвания са
били иззети обтривки, изследвани по-късно от вещо
лице.
Съдебно медицинската експертиза №703
от 2019г., установява, че кръвната група
по еритроцитната
система АВО на течната кръв от В.Ц.Х. е А/в/, а кръвната група на пострадалия
К.А.Х. по същата система е В/а/. Това е послужило при изготвянето
на СМЕ №140/2019г. Последната установява, че по иззети при огледа от
15.01.2019г веществени доказателства има човешка кръв. Това са следи иззети от
помещението, в което е осъществено деянието: следа, иззета под душа в банята
/№4 от протокол за оглед/, от вътрешната стена на банята /№5/, от пластмасово
столче в банята /№6/, следа иззета под прага в помещението с пералня /№7/,
всички до тук от кръвна група В, каквато е кръвната група на пострадалия.
Същата кръвта група като тази на пострадалия са и следите от кръв, открити по
зелена блуза с дълъг ръкав и качулка, иззета на 14.01.2019г при оглед на МП /№2
от протокола/, черен памучен панталон и черни чорапи, от същия оглед, и десет
броя марлени тампони с червенокафяво
зацапване от иззети при оглед на 16.01.2019г
/ВД№8 от протокола за оглед/ като проби от места с червени петна и
зацапвания открити от в банята където е открит и трупа на пострадалия. От
изложеното е видно, че следи от кръв, съответстващи на кръвна група А, който е
подсъдимата не са открити на местопроизшествието. Всички следи от кръв там са
били от кръвна група В.
Следи от кръвна група А са
установени по №18 от експертизата - Бял чаршаф, ВД№ 8 от оглед 15.01.2019г,
иззет от легло в къщата открит в сгънато положение, №25 от експертизата- одеяло
светло тъмно розово от оглед ВД №7 от протокола за оглед от 16.01.2019г,
открито в спалня в къщата, №28 от експертизата - черни гумени ботуши с връзки,
ВД №6 от оглед от 16.01.2019г иззети от външно санитарно помещение където се
намира бойлер снимка 33 от фотоалбума към същия оглед. Тези веществени
доказателства нямат значение към фактическата обстановка по делото, тъй като
няма обстоятелства, които да ги свързват с него.
Изготвената по делото ДНК експертиза
не установява, по нокътните изрезки и поднокътно съдържимо, иззети от подсъдимата на 05.02.2019г
при СМЕ №226/2019г да има следи от кръв.
Изготвената ДНК експертиза установява, че кръвта открита по нокътните изрезки и поднокътното
съдържимо на К. Х., иззети на 29.01.2019г при СМЕ №175/2019г е на пострадалия
К. Х..
Недостоверно е твърдението на
подсъдимата в разпита й от 16.01.2019г за това, че след ударите в ръката й тя
паднала на земята и била ударена от
подсъдимия със същия предмет- дървен налъм по десния крак под глезена, след
което пострадалия тръгнал към външната банята. Действително СМЕ №50 от 2019г
установява дълбоко охлузване по дясното ходило на подсъдимата, но същото е на
място различно от посоченото от подсъдимата /под глезена/ и е с давност преди
инкриминираната дата. Няма каквито и да е данни кога и при какви обстоятелства
е било получено това телесно увреждане. Твърденията на подсъдимата за удар в
десния крак под глезена не се потвърждават от дадените й обяснения по време на
съдебното следствие, според които е била
удряна от пострадалия в антрето на банята, а не пред самата постройка, след
което и двамата са паднали на земята,
като той искал да я удари по главата и да й направи нещо по лицето. Именно
последният механизъм на протичане на събитията е възприет от вещите лица,
изготвили допълнителната СМЕ по определение на съда, които сочат, че началното
положение на двамата участници в конфликта е било в изправен стоеж спрямо
земната повърхност, като в следващият момент пострадалия Х. е бил върху подс.В.Х. и са се намирали върху земната повърхност един
срещу друг, след което пострадалия бил избутан и подсъдимата заела положение
върху гърдите и корема на подсъдимия. Съдът кредитира обясненията на
подсъдимата в тази им част, която съответства на посочения механизъм, тъй като
този механизъм е обоснован от обективните находки по тялото на пострадалия и по
самата подсъдима. Твърденията на
подсъдимата за предходно нейно падане на земята са непотвърдени от нея в
разпита й пред съда и са непотвърдени от вещите лица, обсъдили вероятния
механизъм на развитие на конфликта според данните за телесните увреждания на лица. По тези съображения съдът не ги
кредитира.
Следва да се кредитират твърденията
на подсъдимата в обясненията й от 16.01.2019г., в които тя сочи, че след като
двамата с пострадалия паднали на земята той се озовал върху нея като я стискал
с ръце по тялото и главата. Това твърдение на подсъдимата се подкрепя от
извършената СМЕ на труп установила и описала телесните увреждания по
пострадалия, както и от допълнителната тройна СМЕ по определение на съда, която
обяснява механизма и последователността на получаването им. Подсъдимата казва,
че след това се е опитвала да избута пострадалия настрани и е успяла да стори
това, като в този момент пострадалият си ударил главата в плочките. В тази
насока свидетелства обективната находка по главата на пострадалия- разкъсно- контузна рана в лява слепоочна област, като механизма на
получаването й е потвърден от становището на вещите лица от допълнителната
експертиза.
Не следва да се кредитира заявеното
от подсъдимата, че след като пострадалият ударил главата си в плочките тя
станала, проверила и установила, че той диша, след което започнала да забърсва
кръвта по пода на банята. Видно от заключението на допълнителната тройна
съдебно медицинска експертиза по гърдите и корема на пострадалия са
констатирани телесни увреждания съответстващи на приетият от тяхна страна
механизъм на действията между участниците в конфликта, според който след отблъскване
на тялото на пострадалия, подсъдимата
застанала върху гърдите и корема му с лице към него. Нищо друго не може да обясни тези увреждания
по тялото на пострадалия. Именно натиска на тялото на подсъдима е причинил
констатираните телесни увреждания на пострадалия в тези области от тялото му.
Също така вещите лица сочат, че последното от травматичните увреждания
причинени на пострадалия е именно
душенето с ръце
в областта на шията, което причинило и съответните телесни увреждания по
тялото му. Тези обстоятелства сочат недостоверност на твърдението на
подсъдимата отблъсването на пострадалия да е било последното извършено от нея
действие.
Недостоверно е твърдението на
подсъдимата В.Х., че е разбрала за смъртта на съпруга си едва на другия ден,
след като нейните роднини й се обадили да я уведомят. В присъединените чрез
прочитане обяснения тя също твърди, че не е останала с впечатление съпругът й
да е починал. На първо място тук следва да се отчете, че на местопроизшествието са присъствали само двамата с
пострадалия и действията, от които е настъпила смъртта му са представлявали
душене с ръце в областта на шията му, което предполага по трайно и
продължително въздействие от страна на дееца спрямо жертвата. Според становището на комплексната съдебно психиатрична и
психологична експертиза, към момента на извършване на деянието Х. е разбирала свойството и
значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си. Няма как да се
приеме, при липса на каквито и да е обективни предпоставки за това, подсъдимата
да не е разбрала естеството на действията си и техния резултат, както самата тя
твърди. А за настъпването на резултата в присъствието на подсъдимата вещите
лица С., Б. и Я. са категорични в проведеният им разпит пред съда. Следва да се посочи, че подсъдимата изобщо не се
върнала на местопроизшествието след като го напуска, нито е сигнализирала или
споделила с някого за случая, като прекарала нощта в къщата с ясното съзнание
за мястото, на което се намира пострадалия и неговото състояние. Косвено значение
в подкрепа на този извод за недостоверност на казаното от подсъдимата имат показанията на свид.И.Х.,
които забелязал, че вечерта на 13ти срещу 14 януари не свети лампа в двора или
в къщата на пострадалия, а било напълно тъмно в имота, нещо което свидетеля
сочи за напълно необичайно. Косвено значение имат и показанията на свид.Е. М., която на другия ден на работа около 12.30ч е
забелязала, че подсъдимата е притеснена повече от друг път.
Предадените веществени
доказателства от на 15.01.2019г. свидетелката А.З.П. с протокол за доброволно
предаване / един брой вълнено дамско
палто цвят бежов, един брой долнище от пижама оранжева на цвят, един чифт
дамски пантофи кафяво-черни на цвят, един чифт чорапи черни на цвят /, както и
предадените на същата дата доброволно от подсъдимата В.Х. вещи /кафяво на цвят
кожено палто без ръкави, цветен пуловер тип “поло“ на
райета, черен панталон на по-тъмни и по- светли райета, вълнен клин черен на
цвят с бели на цвят апликации, чифт сини на цвят дамски джапанки 38 номер, чифт
зелени на цвят джапанки 37 номер, чифт тъмносини на цвят чехли с бяла на цвят
подметка 38 номер, чифт черни на цвят чехли с черна подметка/, нямат доказателствена стойност и не допринасят към разкриване на
обективната истина по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така възприетата и
установена фактическа обстановка съдът счита, че подсъдимата В.Ц.Х. е
извършила престъпление по чл.115 от НК, като на 13.01.2019г. в село ***, област
Пловдив, е умъртвила умишлено другиго - К.А.Х., ЕГН **********.
От обективна страна се установява, че подсъдимата на
установеното по делото място-
с.***, външна постройка в имота на ул.*** №** и по установеното
време- на 13.01.2019г след възникнала и
развила се физическа саморазправа помежду им и след нейното преустановяване е
притискала пострадалия в областта на
шията му с ръцете си, при което е причинила механична асфиксия
и съответно смъртта му. Изпълнителното
деяние е било довършено като от действията на подсъдимата с които е душила
пострадалия К. Х., като пряко и непосредствено следствие е настъпил противоправният резултат - смъртта на К. Х..
От субективна страна престъплението е било извършено от подсъдимата Х. с пряк умисъл. Подсъдимата е годен субект на това престъпление,
което може да бъде извършено от всяко наказателноотговорно
лице- пълнолетно и вменяемо, каквато е и В.Х.. Тя съзнавала общественоопасния
характер на извършеното от
нея деяние, знаела е, че с действията си на притискане с
ръце пострадалия в областта на шията му ще го задуши и ще причини смъртта му.
Тя съзнавала обществената опасност на действията си, съзнавала, че силите на
пострадалия за борба и защита са отпаднали непосредствено преди да предприеме
инкриминираните действия спрямо него, като е съзнавала, състоянието, в което е изпаднал пострадалия,
след като ударил главата си в плочките, допринесло за отпадане на възможностите
му за нападение или защита. Именно това състояние на пострадалия е било
ползвано от подсъдимата за да успее тя физически да надделее над него и да
причини смъртта му. Осъзнавайки, че е
отблъснала нападението на пострадалия спрямо нея, подсъдимата притиснала шията
му с ръце и причинила смъртта му чрез задушаване, като искала да настъпи именно този противоправен
резултат.
От значение за субективната страна на
престъплението са елементите извън вината, като мотивите и подбудите, с които
деецът е действал. В случая се установява безспорно, че спрямо подсъдимата е
било оказвано дългогодишно физическо насилие от страна на пострадалия, което
насложило у нея във времето множество дълго потискани негативни преживявания.
Значение в тази насока има и факта на прехвърляне на недвижимият имот от
пострадалия на непозната за подсъдимата друга жена, която тя считала за негова
интимна приятелка. Това обстоятелство също нагнетило в голяма степен подсъдимата
и подсилило формираните у нея чувства на гняв, обида, неприязън. Дългогодишната
физическата и словесна агресия спрямо подсъдимата, реализирани от пострадалия,
съчетани с психологическия й портрет, нейните характерови
особености, посочени от комплексната съдебно психиатрична и психологическа
експертиза, сочат че тя е действала при индивидуална чувствителност към повода,
с реакция от импулсен тип, отключила агресивното й поведение. Касае се за кумулиран афект – резултат от дълго наслагвани негативни
емоции и преживявания. Налице е комбинация от кумулиран
афект и ситуативна провокация. Този кумулиран афект, при който подсъдимата е извършила
престъплението, е несъставомерно обстоятелство и
следва да бъде отчетен при индивидуализация на наказанието й.
Вещите лица са категорични, че подсъдимата не е
била в състояние на физиологичен афект, при който господстващо е действието на
външните провокиращи фактори и се характеризира със степени на промяна в
поведението на дееца. Подчертава се установената известна организираност в
действията на подсъдимата както преди деянието, така и след него. Към момента
на деянието тя е била афектно раздразнена с негативни
чувства, но те не са били внезапни и толкова силни, че да блокират съзнанието
й., както това би било при физиологичен афект.
Съдът счита за
неоснователни възраженията на защитата, според които подсъдимата е извършила
деянието при неизбежна отбрана, срещу осъществено спрямо нея противоправно нападение. Действително доказателствата по
делото сочат по несъмнен начин, че нападение срещу подсъдимата е имало и то е
било непосредствено и противоправно и е осъществено
от пострадалия Х.. Той е нанесъл първият удар и последващите
удари спрямо подсъдимата, за което свидетелства видът и мястото на нанесените й
телесни увреждания, описани от вещите лица при допълнителната тройна СМЕ като
такива от защитен характер. От момента на възникване на опасност от
непосредствено противоправно нападение, подсъдимата
има правото на самоотбрана. Съгласно Постановление 12 от 1973г на Пленума на ВС
нападнатият има право на активна защита, той може, но не е длъжен по закон да
бяга, да се укрива или да търси помощ. На нападнатият е предоставено правото да
отблъсне нападението чрез причиняване на вреди на нападателя в пределите на
неизбежната отбрана. Защитата ще бъде в тези предели освен ако явно не
съответства на характера и опасността от нападението. Предвид задължителната
съдебна практика е основателно възражението на защитата срещу становището на
прокурора, за съществувала възможност за подсъдимата да напусне мястото на
престъплението, на което е стартирало нападението срещу нея. Законът предоставя
на подсъдимата, при реализиране на това нападение срещу нея, право на активна
защита. Тя осъществила това свое право. Започнала борба между нея и
пострадалия, при която стъклените врати на шкафа в банята били счупени. Остава
неустановено, от чии точно действия се е случило това. Стъклата, които се
посипали по пода наранили пострадалия. Подсъдимата залитнала и паднала на пода
и тъй като се дърпали с пострадалия един друг, когато тя паднала, той паднал с
нея. В този момент пострадалия бил върху подсъдимата като стискал главата й от
двете и страни, натискал я. Срещу тези негови действия подсъдимата също имала
право на активна защита и именно такава представляват действията й, с които тя
избутала тялото на пострадалия от себе си, при което той се претърколил по гръб
и ударил главата си в плочките на банята. Този удар причинил на пострадалия
състояние, при което бързо отпаднала възможността му за ново нападение или са
защита. Вещите лица описват възможното му състояние като краткотрайно
количествено разстройство на съзнанието, което го оставило с нарушена
координация, объркан или в безсъзнание за кратък период. Във всички случаи се
касае за такова състояние, което е
омаломощило пострадалия, който бил активен до този момент и промяната в
състоянието му е била видима за подсъдимата. Нападението срещу подсъдимата от
страна на пострадалия в този момент е било прекратено, тъй като от нейна страна
същото е било отблъснато в рамките на неизбежната отбрана, причинявайки на
пострадалия състоянието, в което той изпаднал като резултат от избутването на
тялото му и последвалата травмата в главата му. Видно от описанието на това
състояние на пострадалия не може да се приеме, че се касае за кратковременно
прекъсване на нападението. В тази насока следва да се отчете и липса на каквито
и да е следи от защита от страна на пострадалия по тялото на подсъдимата, които
биха били налице, ако той се бе съпротивлявал по време на душенето. Това сочи,
че действително състоянието му не му е позволявало, нито да възобнови
нападението си, нито сам да се защити от такова. Нападението от пострадалия
спрямо подсъдимата е било прекратено и именно в този момент тя извършила съставомерните действия, с които причинила смъртта му. Тези нейни действия, са на свой ред
обществено опасни и противоправни. Същите не изпълват
признаците на състав на престъпление по чл.118 от НК тъй като не са били осъществени в състояние на силно
раздразнение /физиологичен афект/.
Неоснователните са
възраженията на защитата за превишаване на пределите на неизбежната отбрана от
подсъдимата, поради нейно объркване и страх. Следва отново да се посочи, че в
момента когато подсъдимата е душила пострадалия нападението срещу нея е било
прекратено. За да има превишаване на пределите на неизбежна отбрана следва
нападнатият да е действал преди това нападение срещу него да е приключило, в
рамките на нападението, докато е траело то. Доказателствата сочат, че
нападението в случая е приключило, тъй като е било отблъснато от подсъдимата и
е нямало основание да се счете, че същото може да бъде възобновено, съответно е
нямало опасност от ново нападение. Подсъдимата В.Х. не е действала при
неизбежна отбрана и съответно деянието не може да изпълни състав на
престъпление по чл.119 от НК. По тези съображения възраженията на защитата
относно съставомерността на деянието са
неоснователни.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното престъпление по чл.115 от НК, законодателят е
определил наказание “Лишаване от свобода” от десет до двадесет години.
Определяйки наказанието, съдът
извърши комплексна логическа дейност
по цялостната оценка на
наличните по делото смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, позволяваща установяването на действителната конкретна тежест на извършеното
и налагането на онова наказание, което с оглед
на тази тежест
и личността на дееца най-добре отговаря на целите по
чл.36 от НК.
Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се
отчетат чистото съдебно минало на подсъдимата, трудовата й ангажираност,
напредналата й възраст. Към момента на извършване на деянието подсъдимата е
била навършила 67 годишна възраст. Съдът не установи наличие на отегчаващи
вината й обстоятелства. Посочените смекчаващи вината й обстоятелства не са
многобройни. Сред тях по-съществено е значението на напредналата възраст на
подсъдимата. Наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимата В.Х. е
необходимо да бъде съобразено с възрастта й, за да може обективно да изпълни
ролята на индивидуалната превенция по чл.36 от НК, като я поправи и превъзпита
и й даде възможност отново да се включи успешно в обществото. По тези
съображения наказанието на подсъдимата категорично не би следвало да бъде
определяно в размер не –по малък от средата
на наказателно правната санкция, каквото искане прави прокурорът. Още повече,
че в случая е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства, при липса на
отегчаващи такива, поради което няма основания за определяне на наказание
лишаване от свобода от и над 15 години.
Съществено значение за индивидуализиране на
наказателната отговорност на подсъдимата има обаче обстоятелството че
действията й са били резултат на кумулиран /застоен/
афект. Мотивът за действията на подсъдимата, установен и от изготвената СППЕ-
дългогодишно генериране на негативизъм и напрежение между нея и пострадалия, е
резултат в голяма степен от упражняваното през годините спрямо нея физическо
насилие от пострадалия К. Х.. В тази насока е и обстоятелството, че при
конкретния случай подсъдимата В.Х. е действала след осъществено срещу нея противоправно нападение, което тя отблъснала, но при което
все пак й били нанесени леки телесни увреждания, причинили й болка.
Обстоятелството за дългогодишното физическо насилие спрямо подсъдимата, проявено
и в момент, предшестващ извършването на престъплението, съдът намира за
изключително смекчаващо вината й обстоятелство. Това е така защото физическото
насилие от пострадалия спрямо подсъдимата е представлявало неправомерна и
продължителна във времето негативна афектна
стимулация на личността й, която е провокирала при конкретния повод съставомерното й поведение. На основание изложеното, съдът
счете, че наказанието на подсъдимата В.Ц.Х., следва да бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като бъде определено под най-ниския предел в наказателноправната санкция на чл.115 от НК, тъй като е
налице изключително смекчаващо вината й обстоятелство, при което и най-лекото
определено в закона наказание лишаване от свобода, в случая десет години, се
оказва несъразмерно тежко спрямо личността й. Съдебният
състав намери, че съобразно обществената опасност на извършеното и обществената
опасност на личността на подс.В.Ц.Х., справедливо и
достатъчно, съобразно целите на чл.36 от НК, се явява наказание от ДЕВЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, определено по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК, вр. чл.115 от НК. По ниско наказание би
било проява на прекомерна снисходителност.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“
от ЗИНЗС така наложеното наказание на подсъдимата В.Ц.Х. следва да изтърпи при
първоначален строг режим, тъй като се касае за наказание, наложено за умишлено
престъпление, в размер повече от пет години.
На основание чл.59, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК от
така наложеното наказание следва да се приспадне времето, през което подсъдимата
В.Ц.Х. е била задържана на основание ЗМВР и НПК, считано от 15.01.2019г. до влизане на присъдата в
сила, като един ден задържане да се
зачита за един ден лишаване от свобода.
Иззетите ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА
- три броя иззети проби от асфалтова настилка чрез
марлени тампони и дунапренов
апликатор /обект и №1: №2; №3/; иззети проби от
зацапване /обекти №4 - зацапване под душ; №5 - зацапване вътрешна страна на
стена на банята; №6 - от ПВЦ стол; №7 - от под пред врата на баня/; кафяво на
цвят кожено палто без ръкави; цветен пуловер тип поло,
на райета; черен на цвят панталон, на по-тъмни и по-светли райета,вълнен клин,
черен на цвят, с бели на цвят апликации;чифт сини на цвят дамски джапанки 38-ми
номер; чифт зелени на цвят джапанки 37-ми номер; чифт тъмно сини на цвят чехли
с бяла на цвят подметка, 38-ми номер; чифт черни на цвят чехли, с черна
подметка; метална пръчка, цилиндрична, със следи от червено-кафеви
зацапвания; един бр. чаршаф, бяло-жълто-кафяв на цвят, разкъсан по средата и
със следи от зацапвания около разкъсаното място; дамска черна блуза; тъмно син
дамски панталон; филтър за отпадната вода от пералня „Фагор";
градинска ножица с жълти дръжки; черни гумени ботуши с връзки; черни боти с
цип; одеало светло и тъмно розово; проби от следи от
зацапване от №1 до №10; проба от отвор на отходната вода на коритото на външна
мивка; черно на цвят долнище; зелена на цвят блуза с качулка, с дълги ръкави;
два бр. черни на цвят чорапи;черен на цвят мобилен телефон с 2 сим карти на „Виваком";
мобилен телефон марка „Нокиа", черен на цвят, с тачскрийн дисплей и черен кожен калъф; казан за смет;
вълнено дамско палто, цвят бежов; долнище от пижама, оранжево на цвят; дамски
пантофи, кафяво-черни на цвят; чифт чорапи, черни на цвят; проба от външна
чешма; ноктени изрезки и обтривки
от лява и дясна ръка на К.А.Х. ЕГН **********; ноктени
изрезки и обтривки от лява и дясна ръка на В.Ц.Х.
ЕГН: **********; Сравнителен материал - изсушена на марля кръв от К.А.Х. и
В.Ц.Х., ВСИЧКИ ИЗБРОЕНИ представляват вещи без стойност, поради което следва да
се отнемат в полза на държавата и да се унищожат, след влизане на присъдата в
сила.
Иззетите ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА 71 бр. банкноти с номинал 100лв; 5 бр. банкноти с
номинал 50лв; 17 бр. банкноти с номинал 20лв; 16 бр. банкноти с номинал 10лв,
следва да се върнат на подсъдимата В.Ц.Х. след влизане на присъдата
в сила, тъй като пострадалият К. Х. няма други наследници.
На основание чл.189, ал.3 от НПК в
тежест на подсъдимата В.Ц.Х. се възложиха
направените по делото разноски, а именно направените разноски в
досъдебното производство в размер на 4612,64 лева /четири хиляди
шестстотин и дванадесет лева, шестдесет и четири стотинки/, които следва да се
заплатят по сметка на ОД
на МВР гр. Пловдив в полза на Държавата, както и направените по делото в
съдебната фаза на процеса разноски за възнаграждения на вещи лица в размер
1262,70 лв. /хиляда двеста шестдесет и два лева и седемдесет стотинки/, които следва да се заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Пловдив
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъдата
си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: